вторник, 22 март 2016 г.

Ревю: "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд

  Светът на Мер Бароу е суров, коравосърдечен спрямо нея и всички, в чиито вени тече алена кръв. Кръв - червена като зората, недостойна в очите на Сребърните привилегированата част от обществото, "Богове", притежаващи нечовешки способности и сила, непонятна за един Червен.
Каменокожи, Нимфи, Възпламенители и т.н. - всички до един силни, но не и непобедими.
  Животът , освен несправедлив, е и непредсказуем. Подготвил е за Мер далеч по-важни дела от задължителната военна повинност и последващата неизбежна смърт. Един инцидент, случайно изстреляна мълния пред очите на кралското семейството и свитата от Сребърни я превръщат от Мер Бароу - крадлата.. в Марийна Титанос - принцесата. А в последствие и в Малкото мълниеносно момиче, чиято цел и идеал е свобода за хората, които тя определя като свои кръвни братя и сестри - нейните приятели, семейство и всеки жител на Норта, чийто цвят на кръвта го принизява до робство.

"I`m a red girl in a sea of silvers"

  Но тя е различна - с червена кръв и сребърна сила - новокръвна. По-силна, но не единствена..
  Алената гвардия е име, което дава надежда на Червени, ала внася страх у Сребърни. И единственият възможен избор, който Малкото мълниеносно момиче може да направи - да се присъедини към каузата, да пожертва душата си, за да спаси всички, които обича.
  Война, пролята кръв, както червена, така и сребърна.
  Война, тласкана от желанието за мъст. Пожертвани животи, белязани души и едно момиче, загубено някъде между желанието си за свобода и собственото си сърце.

Свободата е твърде ценен дар и за нея трябва да бъде заплатено с кръв.
Новокръвните са някъде там и се нуждаят единствено от своята Алена кралица.
Въпросът е само кой ще ги открие пръв - Мълниеносното момиче или новият крал на Норта.

 * * *
Все още не бях дочела "Алена кралица", но знаех, че ще прочета и вече излязлата втора част. Както и първата книга, "Стъкленият меч" ме остави без дъх. Макар на моменти да ми беше трудно да си представя определени ситуации, може би поради факта, че не съм чела особено много антиутопии, тя определено се превърна в много ценна за мен книга и намери почетно място в списъкът ми с любими.

Най-голямо впечатление ми направи Мер, която сякаш израстваше пред очите ми, превърна се от едно малко момиче, в истински войн. Но битките не бяха само на бойното поле. Не, те бяха вътре в нея. Докато в разгара на войната тя бе непоклатима, то в сърцето си тя се прекършваше, губеше частица от себе си с всеки, станал жертва на тази война без край.
  Разкъсвана от болката на предателството на единствения човек, на когото тя се довери и дори отдаде сърцето си, тя загуби вярата си - у хората и думите им. Тя изгради един непробиваем щит и не допускаше нищо и никого до себе си, дори семейството си, дори Кал.
  Защото войната е битка, от която няма как да излезеш невредим.. взима жертви, но по-често взима души..

 "Ако съм меч, то аз съм меч, направен от стъкло, и чувствам как започвам да се разбивам."

  Не мога да лъжа, бях силно привързана към Мейвън в първата книга, към начина, по който се отнасяше към Мер. И никой не може да ме заблуди, че зад тази жажда за власт няма поне капчица от любовта, която той така брилянтно изиграваше. Когато Мер избира свободата пред него, нещо в душата му се отприщва. Но аз знам, че той не иска нищо повече освен любов... любовта на момичето, което владее мълнията и сърцето му.

"И сега все още бягам с пълна скорост. От онези, които искат да ме убият - и от онези, които искат да ме обичат."

Може би едно от нещата, които не ми допадна обаче бе колко рядко Кал и Мер оставаха насаме, далеч от шума на войната. Много ми се искаше тяхната история да се разгърне, да се развие, но според мен това бе, защото и двамата бяха разтърсени от предателството, обсебени от нуждата да почувстват сигурност. Макар и рядкост, имаше моменти между двамата, които бяха изпълнени с нежност и ме караха да препрочитам страницата отново и отново. И ако не в тази, то надявам се в книга трета тяхната любовна история бъде неразделна част от нея.. 

* * *

"Стъкленият меч" е една неповторима книга, която ме накара трескаво да прелиствам страниците и дори в късните часове на нощта. Препрочитах страници, откъси, само за да се насладя отново на тази великолепна история. Наситена с непредвидими обрати и спиращи дъха моменти, книгата ще ви държи в напрежение до последната си страница, а ако сте като мен - до последното изречение.
И този път Виктория Айвярд не ме предаде. Книгата и бе попита с нейния така увлекателен за читателя начин на писане. Позволи ми отново да се впусна в света, който така умело е изградила. Макар наподобяваща на други антиутопии, "Стъкленият меч", и по точно самата поредица "Алена кралица", ще ви завладее напълно и няма да ви даде капчица спокойствие докато не я дочетете. Дори с цената на една безсънна нощ.
 
И ако сте харесали "Алена кралица", то ще влюбите в "Стъкленият меч"
С нетърпение чакам да излезе книга трета "Cruel Crown" и в България

събота, 5 март 2016 г.

Social Media Book Tag


Ето и още един Book Tag. Първият за този месец ♥ Надявам се да ви хареса и да споделите мнението си по някои въпроси долу в коментарите, ако искате разбира се ♥ (вдъхновен от myworldcoveredinbooks )

Twitter: 
Любимата ви кратка книга
За мен това е "Ние, Лъжците" от Е. Лакхарт
Тази книга определено е една от любимите ми, а финалът и ме остави безмълвна ♥

Facebook:
 Книга, която всички са ви препоръчвали да прочетете
Те са наистина много. Като се започне от "Игрите на глада" ,та чак до "Изборът" (от тази поредица съм чела само първата книга и тя наистина много ми хареса, макар сюжетът и да бе често срещан). Дори "Хари Потър". Може и да ви прозвучи наистина смешно, но да - не съм чела поредицата на Дж. К. Роулинг. Но истината е, че не се срамувам от този факт. Просто не смятам, че това са книги с такъв жанр и сюжет, които биха харесали на мен :)

Tumblr:
 Книга, която сте прочели преди да стане известна
Всъщност това са повечето на Джон Грийн ♥
Обожавам книгите му, но е факт, че бях прочела "Вината в нашите звезди", "Хартиени градове" и "Къде си, Аляска?" доста преди да нашумят и превземат интернет. Дори преди да бъдат екранизирани (всъщност се очаква "Къде си, Аляска?" да излезе на големия екран много скоро ♥)

Myspace: 
Книга, която не помните дали ви е харесала или не
Не смятам, че има такава, понеже всяка книга, която съм прочела, е оставила някаква следа в мен. Малко или много, тя ми е повлияла и съответно съм изпитала някакво чувство към нея ♥

Instagram: 
Книга, която е толкова красива, че сте я снимали за Instagram
Корицата на "Алена Кралица" ми е една от любимите, както и самата книга ♥ Толкова нежна, изчистена и сякаш със своята простота привлича погледа на човешкото око. И тя неведнъж се появява в профила ми в Instagram (ако искате можете да го намерите ТУК) ♥

Youtube: 
Книга, по която бихте искали да се направи филм 
Мисля, че вече съм го споменавала, за мен би било сбъдната мечта, ако бъде направен филм по "Алена Кралица" ♥ Това определено е филм, който с удоволствие бих гледала на големия екран, макар на всички да ни е ясно, че сюжетът на тази великолепна книга е просто невъзможно да бъде представена в цялото и съвършенство в тези 140 минути.

Goodreads: 
Книга, която препоръчвате на всеки 
Жалко, но е факт - повечето ми приятели не четат. Затова и им препоръчвам леки и не натоварващи книги, като например "Изборът", "Перфектна Химия", поредицата "Саванти" или пък книгите на Рейнбоу Роуъл. Защото зная, че това са книги, които биха харесали на всеки. Особено "Фенка" (на Рейнбоу Роуъл) и "Скай" (на Джос Стърлинг ♥ от поредицата "Саванти")

Тагвам всеки, който би искал да направи този таг и се надявам да ви хареса, колкото и на мен.

четвъртък, 3 март 2016 г.

Ревю: "Алена Кралица" от Виктория Айвярд

Това е една от книгите, които още щом видях, знаех, че ще прочета. Сякаш не аз, а тя избра мен. И никога няма да съжалявам, че прочетох това творение на съвършенството, побрано единствено в тези 503 страници.

  Светът на Мер е суров, кръвожаден и напълно погрешен в очите на седемнадесет годишното момиче. Защото докато едни пият от порцеланови чаши, други молят за капка вода. Защото едните са повече от другите. Сребърни над Червени. Защото Сребърните са различни, специални, могъщи. Те притежават нечовешки сили, немислими за някой Червен.
Времената са трудни, времена на войни, а Сребърните не биха жертвали живота си, дори за собствената си кауза. Затова за тях се бият Червени. За чуждата битка се лее Червена кръв.
Навършването на осемнадесет годишна възраст, без да работиш за някого, означава задължителната военна повинност. Означава война, осакатяване, но най-лошото - означава смърт. Още една жертва на чуждата война за територии.
Докато се появява тя - малкото мълниеносно момиче - с Червена кръв и Сребърна мощ.

  Мер Бароу бе едно на пръв поглед нормално момиче от род на Червени, закленени от природата и кралските закони да работят и служат на Сребърните до края на живота си. Без работа и почти навършени осемнадесет години, тя знае какво я очаква - военна повинност. А единственият начин да помага на семейството си да оцелее е като краде.
Но съдбата и е предопределила друг живот. И когато един "непознат" успява да и намери работа в двореца, тя насила е отведена от дома си, за да робува на хората, които поробват народа и, нейните приятели, роднини, Килорн. Но един инцидент, злощастна случайност излага на показ непознатите дори за нея способности.
Приклещена между стените на двореца и стотиците камери, дебнещи я от всеки ъгъл, далеч от семейството и приятелите си, тя е принудена да се бори с разгадаването на способностите си, но и с опазването на собственото си сърце. Осъдена да се омъжи за Мейвън - по-малкият син от Династия Калоре и Мерандос, тя вече усеща тежестта на невидимите окови.
А на фона на разиграващата се война за сърцето на Мер, една нищожна армия от Червени се превръща в надежда за живот за всички останали.
"Алената гвардия" се надига червена като зората.

"Аз съм злощастна случайност. Аз съм лъжа. А животът ми зависи от поддържането на илюзията."

  "Алена кралица" определено е книга, която завладява мислите ти, преобръща света ти и не ти дава глътка въздух, докато не прочетеш и последната страница.
С идеята за тази книга се събуждах сутрин и заспивах вечер. Тя ме държеше в напрежение и не ме изпускаше от оковите на така пленително написаната историята, докато не я довърших. А когато го направих - единственото, което исках да правя е да говоря за нея.
Благодарение на историята на Мер Бароу, или Марийна Титанос, аз успях да се насладя на един свят, попит от мистерии, държавни преврати и измени. И докато четете тази  книга, не забравяйте думите на госпожица Бароу: "Всеки може да предаде всеки".

"- По-добре да обуздаете това ваше сърце, лейди Титанос. Няма да ви отведе на никое желано място."

  Дебютният роман на Виктория Айвярд ме пренесе в един паралелен свят на разруха, успя да ме накара да плача и да се смея с глас, но най-важното - сподели с мен невероятна история за малкото мълниеносно момиче с неподозирани сили. Макар по сюжет много да наподобява други известни романи, тази книга в никакъв случай не е една клиширана история за наивното момиче, което среща принца от приказките си и заживявате щастливо - не, тя е много повече - това е история за момичето, което бе ранявано, предавано, което влезе в битка в името на същността си и доказа на света, че да си Червен не означава да си слаб.

* * *
  "Алената кралица" е една невероятно увлекателно написана история за малкото мълниеносно момиче, което се стараеше да промени света. Но докато се опитваше да превърне идеята за равенство и правосъдия в реалност, тя усети чувството на страх, почувства болката от предателствата, усети вкуса на кръвта - собствената си кръв.
Всичко започна с една небрежно изпусната мълния, а се превърна в борба за оцеляване. В битка на живот и смърт. Сребърни срещу Червени. Сила и мощ срещу желанието за свобода и равенство. И нищо не бе такова каквото изглеждаше.