петък, 29 юли 2016 г.

Ревю: "Звезди за Лола" от Стефъни Пъркинс

  Животът на Лола е чудат, цветен, ексцентричен и .. различен. Каквото е и тя самата. Всяко момиче, желае да отиде на зимния бал с шикозна, елегантна, но семпла рокля.
Но не и Лола. Желанието и е лично тя да ушие костюма си. Но не какъв да е, а в стил Мария Антоанета! С такава голяма перука, че да може да побере цяла птичка в нея, и с такъв  кринолин, че да се наложи да влиза странично през вратите. Тоалет, с който да заплени всички.
Но списъкът и с желания не свършва до тук.
Второто и желание е родителите и най сетне да приемат гаджето и, което всъщност се оказва доста трудна задача, като се има предвид.. че го мразят.
И на последно място, но не по важност, е никога, ама никога повече да не се налага да се среща с близнаците Бел.
Но съдбата има съвсем различни планове за живота на Лола.. И те определено се разминават с нейните желания.

* * *
  Има книги, които четем на един дъх. Такива, които завладяват сърцето, душата, същността ни. Които влизат под кожата ни и оставят частица от себе си в нас самите. А "Звезди за Лола" е именно такава книга.

 "Понякога грешката не е в нещо, а в някого"

  Може би знаете от по-старите ми публикации, че искрено обичам да поставям разноцветни листчета в книгите си, когато попадна на интересен цитат или пък вълнуващ момент. Е, в момента "Звезди за Лола" прилича на умален модел на дъгата! ;дд

  Обожавам всичко в тази книга! Дори нямам представа от къде да започна. Влюбих се в уникалната идея, в героите (най-вече в тях), в лекият и приятен начин на писане на авторката, в забавните моменти, които искрено ме разсмиваха. Да не споменавам и факта, че Стефъни Пъркинс отново ни среща с така познатите ни герои от "Целувка за Ана" - Ана и Етиен, с което ни предоставя великолепната възможност за пореден път да се насладим на присъствието им. Обикнах дори онези части от историята, в които изпитвах огромна нужда да удуша героите заради ината им.
Но най вече, влюбих се в това, че накрая всичко си дойде на мястото. И сякаш пъзелът отново бе цял.

  Героите, както вече споменах, се превърнаха в едни от любимите ми персонажи още с началото на историята. Всеки един, ненадминат в това да бъде различен.
  Лола.. Тя бе като платно, опръскано с брокат, пайети и багри, във всички цветове на дъгата .. И въпреки всичките пластове плат, перуките и купищата бижута, тя бе себе си. Именно това нейно качество бе причината толкова силно да я обикна.

 "Животът е твърде кратък, за да съм един и също човек всеки божи ден"

  Крикет също се отличаваше от останалите, но по един тих, ненатрапчив и въпреки това, прекрасен начин. Талантът му също бе да твори, да създава но не с игла и конец, а с инструменти. 
Това бе онази сплотяваща частичка, която ги държеше здраво свързани един за друг, макар те самите дълго да не го осъзнаваха.

 "Само защото нещо няма практическа стойност не означава, че не си струва да бъде създадено. Понякога красотата и магията са достатъчни причини"

  Останах силно възхитена, че авторката не бе изоставила своите второстепенните герои, а точно обратното - беше изградила тяхната лична история, но и също така им бе отделила важна и запомняща се част в книгата.

"И ако аз съм звездите, то Крикет Бел е цели галактики"

"Звезди за Лола" е един блестящ, докосващ сърцето роман за силата на първата любов, за смелостта да покажеш същността си пред света и пред самия себе си. Книга, която ще завладее съзнанието ви и, повярвайте ми, дълго няма да го напусне.

събота, 23 юли 2016 г.

Songs Book Tag


Настъпи времето за нов таг! Който е на музикална тема!
Тук ще вмъкна факта, че често слушам музика докато чета, именно защото вплитам две от най-любимите ми неща - книги и музика. Веднага щом попаднах на този таг знаех, че го направя. Рано или късно. Е, по-добре късно, отколкото никога ;дд

1.Ryan Star - Losing Your Memory: Книга, чийто сюжет сте забравили почти веднага след прочитането й
Не мисля, че има такава, тъй като всяка книга, малко или много, е оставила отпечатък в съзнанието ми. Но има и такива, които съм чела преди доста време и честно да си призная .. не са ми се сторили нещо кой знае какво. Например "Чуждо влияние" от Джил Хатауей - спомням си, че книгата наистина ми хареса, но (именно защото не е била нещо особено) в момента не мога да си спомня абсолютно нищо от нея..

2.Fall Out Boy - Centuries: Съвременна книга, която заслужава да бъде запомнена за дълги времена
Тук мога да добавя толкова много заглавия.. Ще се спра обаче на съвременните. Като започнем от книгите за Хари Потър и тези за Пърси Джаксън и стигнем до незабравимата любовна история от "Вината в нашите звезди".  Все заглавия, които почти всеки читател знае, но всяка една от тях заслужава своето почетно място в историята.
Всъщност четох, че в някои училища в Америка се изучава Хари Потър! Ахх, щеше да е страхотно, ако и при нас беше така..

3.Tove Lo - Not On Drugs: Книга, която толкова силно ви е обсебила, че сте били като "дрогирани", докато сте я чели
Тук веднага мога да отговоря без дори да се замислям - "Ангелско нашествие" от Сюзан Ий и "Алека кралица" от Виктория Айвярд ! Това са книги, които буквално обсебиха съзнанието ми и не го освободиха дори след като ги прочетох.. Препоръчвам ги на всеки почитател на фентъзи литературата!

4.Mkto - Classic: Класическа любовна история
Всяка от книгите на Стефани Пъркинс и Симон Елкелес е символ на съвършената любовна история! Леки, приятни, но същевременно - спиращи дъха!

5.Nick Jonas - Jealous: Ревнив герой
Тук отново ще спомена "Алена кралица", но за мен Мейвън е чистото олицетворение на ревността. Обсебен от желанието си да бъде любимият син, нанесе купища болка и страдание не само на хората, които даваха всичко за него, но и на целия народ на Норта!

6.Pink - Fucking Perfect: Герой, който обичате именно заради недостатъците му
Калъм от "Железният изпит". Макар с един куц крак, той бе невероятен герой, за който никога няма да ми омръзне да чета. Защото именно недостатъците на героите ги правят толкова реални и толкова истински.

7.Selena Gomez - Revival: Герой, минал през голяма трансформация
Кат от "Фенка" на Рейбоу Роуъл! Макар в началото да бе свита и отчаяно да желаеше да се откачи от оковите на реалността, с всяка изминала страница тя започваше все повече да се наслаждава на живота си извън компютъра, а дори успя и да намери любовта.

8.Bruno Mars - Runaway Baby: "Лошо момче" от книга, което сте харесали
Джейс от "Реликвите на смъртните", който макар да не бе точно лошо момче, е един от любимите ми литературни персонажи, именно заради острият си сарказъм и бунтарски външен вид! Е, хайде де, не сте ли съгласни с мен?! ;дд

9.Jessie J - Do It Like A Dude: Kickass героиня
Макар да не съм чела "Игрите на глада", веднага се сещам за Катнис. Героиня, която с удоволствие би наритала нечий задник, ей така .. за удоволствие ;дд Но макар дръзкия си характер и смелия си дух, тя даваше всичко за хората, който обичаше. Понякога дори рискувайки собствения си живот. Всъщност - доста често..

10.Hailee Steinfeld - Rock Bottom: Двойка, преживяла множество "падения" и "възходи" във връзката си 
Ана и Етиен от "Целувка за Ана", които преминаха през куп препятствия, докато истински не осъзнаха колко е силна връзката между тях. Тяхната любовна история е една от най-сладките и най-романтичните, за които някога съм чела!

Това беше моят вариант на Songs Book Tag ! Нека всеки, който харесва идеята, се чувства поканен също да го направи!
~ До скоро ~

събота, 16 юли 2016 г.

Ревю: "Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър

Всяко дете мечтае за малко магия в живота си. 
За малцина от тях Железният изпит е единственият шанс да се докоснат до нея. Да я опитомят. И са готови на всичко, за да преминат този изпит.
Но не и дванадесетгодишния Калъм Хънт. Той иска да го скъсат. 
През целия си живот Калъм е слушал предупрежденията на баща си за това колко лоша и опасна може да бъде магията. Той е убеден, че изкара ли Железния изпит и влезе ли в Магистериума го очакват само беди. 
Защото Маговете не се интересуват дали чираците им ще се загубят из тунелите на училището, не се интересуван дори от броя на погубените жертви по време на война. Или поне така твърди баща му. 
Затова Калъм дава всичко то себе си, за да се провали.. и се проваля именно в това. Сега Магистериумът е неговият дом. Място - бляскаво, но зловещо.. красиво, но опасно. Място, създадено, за да бъдат опитомени силите на бъдещите Магове, като Калъм.
И това е само едно от изпитанията, които му е подготвила съдбата..
"Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър е първата от петте книги за Калъм Хънт.
Истината е, че авторките са се справили страхотно със задачата си да създадат този напълно нов, различен, нечуван до сега свят на магии и страховити същества, обитаващи горите около училището за Магове - Магистериума. Това е и името на цялата поредица.
Макар да започнах с мисълта, че това ще бъде една лека, дори детска бих казала, книжка, тя се оказа нещо много по-мащабно, нещо вълшебно, за което никога няма да ми омръзне да чета. 
  Обикнах героите! Всеки един от тях бе съвършено изграден, въпреки всички свои недостатъци. Защото именно това харесвам в героите. Когато те са реални. А всички реални същества са съвършено несъвършени. 

"Вината не е твоя. Понякога хората не разкриват какви са всъщност."

  Например Кал! Той бе дванадесетгодишно хлапе с неестествено сиви очи и един куц крак. И все пак легенда в малкото градче, от което идваше. Но не в добрия смисъл на думата. Напротив - той бе известен именно с това как подлудява останалите жители. Но освен качествата му да създава хаос, където и да отиде, Кал бе умен (макар да не бе добър ученик), мил (нищо че винаги казваше какво мисли за хората около него, което често изобщо не беше мило) и готов на всичко за приятелите си (въпреки че страха превземаше духа му понякога). А неговите хапливи коментари ме накараха да го харесам дори повече (ако това изобщо е възможно). 
Аарън и Тамара бяха неговите най-добри приятели. Единствените му приятели. И всеки един от тях бе невероятен по свой начин. Тамара - със нейният твърд характер и сериозен поглед. Със нейното желание да се докаже пред родителите си. Което често бе причината засрамено да сваля усмивката от лицето си щом Кал изтърсеше някой шега. Тя отчаяно молеше за тяхното одобрение и бе готова на всичко, за да го получи. 
Ааарън - въпреки че бе сирак, той бе красив, умен, отличен ученик и атлет. Смел и способен да убие стотици елементали само да за спаси приятелите си от сигурна смърт. И макар почти пълна противоположност на Кал, те се превърнаха в най-добрите приятели. 

  Макар второстепенните герои да не бяха разгърнати толкова колкото ми се искаше, се надявам отново да се срещна с тях в следващите книги и да разбера още за  останалите Магове от Магистериума. Защото съм сигурна, че всеки един от тях има още какво да разкаже.

 "Понякога най-добрият път не е най-бързият"

  Касандра Клеър и Холи Блек са създали един удивителен свят изпълнен с мистерии, загадки и неочаквани моменти, които могат да накарат читателя неусетно да затаи дъх. А всяка нова страница ти дава шанс за глътка свеж въздух. Защото веднъж започнеш ли я.. всичко в теб крещи да я прочетеш до край. Както с магията - докоснеш ли се веднъж до нея и тя вече е част от теб.

За мен "Железният изпит" не бе просто книга, с която да запълня свободното си време. Това бе като едно докосване от детството: познато, но и толкова различно, любимо, но същевременно - плашещо далечно. Това бе една история, която пробуди в мен желанието отново и отново да посягам към магията на Магистериума. Книга, която е отговорът на въпроса защо толкова обичам вълшебствата..  

Огънят гори, водата тече,
въздухът навява, земята сковава.
Хаосът поглъща.

понеделник, 11 юли 2016 г.

Проблемите на съвременния читател

В днешно време е трудно да си читател. Всичко около нас сякаш ни спира - технологията, времето, хората дори. Понякога се чувстваме по-различни от другите, защото предпочитаме книгата пред телефона например. Но това не би трябвало да ни спира да правим това, което обичаме - да четем. 
Затова днес реших да споделя с вас 3 от проблемите на съвременния читател, с които аз съм се сблъскала очи в очи. 
Надявам се да ви хареса да се забавлявате. 
~ Приятно четене! ~
  
Обикновена книга или пък не?
  Познавам много читатели, които използват електронна книга. Това е доста лесен начин да четеш където и когато и да е. Макар аз да не съм една от тях. За мен не е от особено голямо значение в каква форма ще бъде книгата, стига да е тази, която искам да
прочета. Но според мен само книгата на хартия, може да ти донесе онова усещане, че потъваш в паралелен свят. Друг е въпросът и че повечето електронни книги са на цената на истинските, затова и предпочитам да си купя хартиения носител. А и си падам малко пристрастена към купуването на книги ;дд Дори смятам, че след година/д
ве няма да има място където да ги подредя. И тогава ще трябва да изхвърля мебелите и да използвам книгите като такива.. ;дд (което всъщност не е толкова лоша идея - ще бъда заобиколена от книги, буквално!!) Малко се отнесох ;дд Имах предвид  - хубаво е че четем
книги в електронен вариант! Но дали няма да загубим от вълшебството им, когато те са само сбор от екран и пиксели?

Филмът преди книгата?
  Хайде де, признайте си! Всички сме се изкушавали първо да изгледаме филма и след това да прочетем книгата! А на всеки един от нас му е ясно, че книгата е в пъти по-добра от филмовата адаптация! Сцените са променени до неузнаваемост, понякога дори героите нямат нищо общо с истинските (тук веднага се сещам за "Пърси Джаксън и боговете на Олимп: Похитителят на мълнии
"..) Макар да има някои добри интерпретации ("Хари Потър", "Игрите на глада", "Вината в нашите звезди"
), книгата винаги ще остане по-добрият вариант. Нищо че понякога не успяваме да се стърпим и пускаме филма. Случва се! Но всички знаем онова усещане, когато можем да видим любимата ни книга на голям екран и сякаш гледаме всяка сцена под микроскоп, дали не е допусната някоя неточност. И в повечето случаи тя не е една..
Затова винаги имайте едно на ум - ако книгата е торта, филмът е само глазурата!

Цената на книгата..!
  Всеки път щом вляза в книжарницата, харесам си книга, а след това погледна цената и изпитвам непреодолимото желание.. да обера банка! Не, сериозна съм! Това е може би е най-сериозният проблем на съвременния читател - не можем да имаме всички книги, които искаме. Може би можем, но след това ще ни затворят за влизане с взлом, опит да грабеж и нападение над полицай ;дд И тогава пък изобщо няма да можем да четем.. 
Но наистина, нека сме честни, цената винаги ще бъде важен фактор при избирането на една книга. Затова и реших да започна да пиша ревютата - за да помогна на читателите да избират именно онова, което би им харесало. Онова, което често не се споменава на корицата.

Е, това бяха 3 от най-често срещаните проблеми на съвременните читатели. 
Искрено се надявам да съм ви накара да се усмихнете!
~ До скоро ! ~

четвъртък, 7 юли 2016 г.

За лятното четене

Всеки читател очаква лятото с огромно нетърпение. Особено ние, които все още сме ученици и за нас лятната ваканция е времето, в което спокойно можем да се насладим на една книга. Без да бързаме, без да се притесняваме, че не сме довършили някое домашно и т.н. 
Но всяко лято при мен настъпва един пълен, непоправим хаос! Буквално! Книги, книги и още книги. Навсякъде. И нямам представа от къде да започна и дали изобщо някого ще свърша. Лятото е може би любимият ми сезон, но с идването му губя всякаква ориентация щом става дума за книги. През останалата част от година пиша планове за това какво искам да прочета, но .. винаги нещо се обърква.
Но не и тази година. Защото имам план. И днес ще ви го споделя, с което се надявам да ви помогна и вие да подредите своите книжни приоритети.

1) Изготвям си Reading List ♥
Това е едно от любимите ми занимания. В него записвам всяка книга, която искрено искам да прочета и съм сигурна, че ще харесам. Този списък е може би най-лесният начин да се справите с все нарастващия ви куп с книги.
Това лято избрах по-малко книги, тъй като смятам да си оставя малко време, ако случайно скоро излезе някое интересно заглавие. Пък и имам и няколко четива, които са ми за училище, а тях задължително ще трябва да прочета.
Ето и нещо допълнително: за да бъде по-интересно, декорирайте своя Reading List! Добавете снимки и цитати, стикери и каквото още поискате. Направете го красив. Така всеки път когато го прогледнете, ще изпитвате нужда отново да четете. Това е и много добър начин да излезете от "книжната кома", както я наричам аз (когато губите желание да четете и сякаш забравяте за магията на книгите). Опитайте! Забавно и приятно е! Но, послушайте ме, не се увличайте. Мислете рационално и си направете ясната преценка, колко книги наистина можете да прочетете. И си оставете малко място, ако в последствие решите да добавите и още някоя. Не забравяйте: Това не е състезание! Четенето не е надпревара! Няма смисъл да трупате бройка, вместо наистина да вникнете в една книга!

2) Подбирам книгоразделителите ♥
Обожавам да си купувам нови книгоразделители. Особено когато пътувам в други градове и страни. Но още повече обичам да си ги правя сама. Например онзи, който съм показала на снимката. Той ми е един от любимите. И може би един от наx-лесно направените.
За него ще са ви необходими само снимка (аз лично избрах совата на Хари Потър, кацнала върху куп от книги), картонче, перфоратор и дантелена панделка. Аз използвах принтирана снимка върху по-дебела хартия, затова не се нуждаех от картон. Но ако не разполагате с такава, винаги можете да използвате ножица и лепило и да залепите снимката върху картончето. След това пробивате дупка с перфоратора и връзвате панделката. Толкова просто, а се получава толкова красиво. Така правя четенето още по-интересно за мен самата и внасям по малко от себе си във всяка книга, която започна.
Ако желаете можете да потърсите и още идеи в интернет. (Всъщност си мисля скоро да напиша такъв пост. Какво мислите? Ще ви бъде ли интересно да ви покажа някои по-интересни идеи за книгоразделители?)

3) Подреждам книгите, които искам да прочета, близо до бюрото или леглото ми ♥
Така винаги знам коя книга следва и коя ще прочета, след като завърша онази, с която съм се захванала. Пък и имам представа до къде съм стигнала с моята книжна купчина. Която между другото.. е огромна!
Така също не се изкушавам (толкова много ;дд) да си купувам нови книги, тъй като знам, че имам толкова непрочетени вкъщи. Опитайте, така никога няма да загубите представа за напредъка си с четенето.

Това бяха моите 3 важни правила, които си изградих това лято. Наистина се надявам да съм ви помогнала и да съм ви била полезна. Ще се радвам да споделите мнението си за поста по-долу в коментарите и да ми отговорите на въпроса: "Искате ли скоро да напиша пост за ръчната направа на книгоразделители?" 
И не забравяйте да се наслаждавате на книгите, не само да ги прочитате!
~ Приятен ден ~

петък, 1 юли 2016 г.

Ревю: "Целувка за Ана" от Стефъни Пъркинс

Ана е щастлива с живота си в Атланта. И изобщо не остава очарована, когато баща и я изпраща да учи в Американското училище в Париж.
 Париж, онзи Париж - градът на светлините, градът на любовта. Но за Ана той не е нищо друго освен затвор, разделящ я от семейството и, от най-добрата и приятелка Бриджит и от Тоф - момчето, с което работи в киносалона.
Макар сама, без дори да знае френски, тя скоро открива нови приятели, с които опознава красотата на приказния град.
Запознава се и с умопомрачително красивия Етиен Сен Клер, който за съжаление е зает. Тя също, ако трябва да сме честни...
Но дали Ана ще открие положителните черти на заминаването си? И още по-важният въпрос - ще открие ли истинската любов в един от най-романтичните градове в света.

* * *
Винаги съм харесвала Париж - Айфеловата кула, Пантеона, Нотр Дам. А щом разбрах, че има книга, в която става дума именно за този вълшебен град, вече знаех, че това е книга, която задължително ще прочета.
А след като я завърших, няма как да не прочета и останалите две, написани от същата авторка.
Когато започнах книгата, смятах, че това ще бъде просто едно леко четиво. А всъщност се оказа нещо много повече. Нещо много по-красиво и истинско, отколкото бях предполагала. И преди да се усетя "Целувка за Ана" се превърна в една от любимите ми книги!

"Не издържам на мъчението да съм толкова близо до онова, за което копнея, и същевременно толкова непоносимо далече."

Ще излъжа ако кажа, че не обикнах главните герои. Влюбих се в тях! Макар на моменти да ми идеше да ги удуша. (Защо трябваше да са такива инати!?) И двамата обичаха дългите разговори, които водеха, когато оставаха насаме, и двамата имаха толкова общо помежду си. И двамата имаха нужда един от друг. Но страхът от неизвестното, от чуждото и непознатото, бяха причина дълго време да прикриват чувствата си.
Ана бе сладка и непредвидима. Привърженик на чистотата и подредеността и заклет почитател на киното. Затова и мечтата и бе да стане филмов критик (да бъде една от малкото жени в бранша). Тя се превърна в една от най-любимите ми женски персонажи, точно защото на моменти толкова ми напомняше на мен самата, че започвах да осъзнавам защо дразня хората понякога ;дд И въпреки че в началото Ана се чувстваше сама и нещастна в непознатия град, с течение на времето осъзна, че няма нищо страшно в това да опита нещо различно и да прекрачи границите на познатото (особено когато бяха изминали две седмици от пристигането и в Париж, а тя не бе излизала от пределите на общежитието). Същото важеше и за Етиен. Който пък беше като хипнотизиран от историческите учебници и романи. Макар красив, умен, забавен и сякаш магнетичен за момичета, той също страдаше от синдрома на страха от самотата. И точно това бе причината толкова дълго да бъде с човек, с когото вече няма нищо общо (Ели). Затова и двамата с Ана бяха толкова идеални един за друг, въпреки пререканията и постоянните им караници да ги разделяха с всеки изминал ден. В тези моменти от книгата сърцето ми се късаше. Надявах се само авторката да ми е подготвила нещо мащабно за края. И не ме разочарова.

Обикнах авторката, не само защото бе създала такива невероятни персонажи, но и защото не бе забравила второстепенните. Напротив, бе развила всеки един от тях, беше го дарила с история и защриховала дори с най-малките детайли, които ги направиха още по-истински и толкова невероятни.
Стефъни Пъркинс не бе забравила и описанията. Нито прекалено много, нито пък прекалено малко. Точно идеалното количество, с което едновременно да заплени читателя, но и да му даде възможността сам да съживи историята.

"Защото бях права. За нас двамата, домът не е конкретно място, а човек.
И най-после сме си у дома."

"Целувка за Ана" е една от онези книги, които обикваш от първата страница и ти разбива сърцето, когато осъзнаваш, че вече е свършила. Книга, за която не можеш да спреш да мислиш, но и се страхуваш да споделиш за нея с останалите, от страх тя да не загуби своето очарованието. Защото именно за онези книги, които обичаме най-много, говорим най-трудно.