сряда, 24 август 2016 г.

Ревю: "Гондолата на времето" от Ева Фьолер

  Ана е седемнайсетгодишна германка, пропътувала стотици километри от родната си страна, за да прекарва лятната си ваканция във величествената Венеция заедно със семейството си. По време на една от разходките си из града обаче вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно.. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...
Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. И не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала, което се оказва по-сложно, отколкото звучи. Всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, топла вода или медикаменти. И най-вече - без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси всевъзможни начини да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. И много скоро тя разбира, че озоваването й в миналото съвсем не е случайност...

* * *  
  Книгата стоеше в моя TBR лист вече месеци наред, но наскоро настъпи и нейното време. И съм неописуемо щастлива, че не останах разочарова. Но може би малко ядосана не мен самата, че я отлагах толкова дълго.

"Времето знае много пътища и много светове, а някои от тях 
са по-реални, отколкото някой би могъл да си представи"

 Обикнах героите! Ева Фьолер се е справила повече от страхотно с изграждането на образите им, но още повече ми хареса фактът, че съдбите на всеки един от тях се преплитаха помежду си. Хареса ми това, че никой от тях не бе идеализиран по какъвто и да е начин, а точно обратното - всеки имаше някакви страхове и недостатъци, които ги правеха още по-съвършени в моите очи.
  Ана бе типичната тийнейджърка на 21 век, чувстваща се уютно в своето време, в което вече съществува интернет връзката и любимият и айпод. На моменти доста любопитна, друг път безкрайно уплашена, Ана бе твърдо решена да се върне в своя век, независимо какво ще и коства това.
  Себастиано.. Той бе просто приказен. Смел, храбър и безумно красив, той бе готов да жертва всичко в името на бъдещето на Венеция. Дори самия себе си. Винаги готов да се впусне в ново приключение, той бе един наистина великолепен персонаж, с който нямам търпение отново да се срещна. 
 
  Но най-важният фактор, който ме накара да се влюбя в книгата, бе така изящният стил на писане на авторката. А той в комбинация с приказните описания, които бяха неизменна част от историята, и историческите факти, допълващи цялостната идея за пътуването във времето, бяха напълно достатъчни, за да пожелая да прочета и другите две книги от трилогията.
Останалите герои също заемаха своята важна роля, но не само като второстепенни герои, а и като една изключително важна част, без която книгата щеше да загуби очарованието си.

  Хареса ми, че връзката между Ана и Себастиално не бе поставена на преден план, а сякаш само допълваше историята. Но може би щяха да ми харесат още повече като двойка, ако авторката им бе отделила малко повече време, с което да даде на читателя възможността истински да усети магията между тях. Надявам се това да се случи в следващите книги, защото имам големи надежди за тях двамата.
Тук ще добавя още една малко забележка: Искаше ми се краят да бъде по-разгърнат, тъй като последните 20-30 страници действията се развиваха толкова бързо, че на моменти се обърквах и препрочитах отново дадено изречение. Ако изключим тези недостатъци, бих казала, че книгата е наистина увлекателна, а краят и успя да ме остави приятно изненадана и донякъде шокирана от развоя на събитията. 

"Изведнъж се почувствах наистина като във филм. В някой, за който ми бяха отредили ролята, без да са ме питали. Сега играех независимо дали ми харесваше или не. За съжаление, не знаех сценария и затова нямах представа дали ще има добър или лош край."

Пленително красива и вълнуваща, "Гондолата на времето" е книга, способна да потопи читателя в необятния и красив свят на вълшебствата, пренасяйки съзнанието му във величествената Венеция от миналото и от настоящето. А дори и отвъд..

понеделник, 22 август 2016 г.

TOP 5 любими женски персонажи!

Героите - те са онези, които съживяват историята, онези, които възраждат магията. И именно тяхната роля в книгата е факторът, който ни кара да се влюбим в нея.
Затова и днес реших да споделя с вас моя top 5 с любими женска персонажи, които 
обикнах още от първите страници.

1) Лола ("Звезди за Лола" от Стефъни Пъркинс)
Цветна, енергична, щура е напълно непредвидима, тя е една от любимите ми героини. Лола, която не се страхуваше да се облича в най-разноцветните и ексцентрични тоалети, често
създавани от нея, а накрая дори пожела да отиде на бала си, преоблечена като самата Мария-Антоанета. Обичам я именно защото е по-различна от женските персонажи, с които се срещаме в повечето книги. И я обожавам, заради смелостта и да бъде себе си във всяко едно отношение, дори когато бе преобразена в съвсем друг човек.

2) Хармаяни ("Хари Потър" от Дж. К. Роулинг)
Персонаж, който няма начин да не бъде споменат. Тя притежава всички онези черти, които търся в героя и които я правят толкова невероятна в моите очи. А именно жаждата и за знание, хапливите и, но забавни забележки, острият и ум, смелостта, с която закриляше приятелите си.. и голямото и сърце, което винаги бе готово до прости. Несъмнено една незабравима героиня, която подобно на цялата поредица за Хари Потър е повече от прекрасна!

3) Пенрин ("Пенрин и краят на дните" от Сюзан Ий)
Отново една силна и също толкова храбра героиня, която въпреки че на моменти действаше напълно безразсъдно, бе способна на всичко, за живота на майка си и малката си сестричка. И макар на пръв поглед безсилна, тя упорито отказваше да се откаже от каузата си. Дори това да означава да нахлуе в бърлогата на врага.. съвсем сама.

4) Клеъри ("Реликвите на смъртните" от Касандра Клеър)
"Реликвите на смъртните" е една от любимите ми поредици, а може би най-важната причина за това е удивителната главна героиня - Клеъри. Онова което толкова силно ме впечатли в нея бе силата, с която се изправяше пред проблемите си и решимостта, с която бе готова да пожертва всичко за най-близките си хора. И макар често лъгана и предавана, тя продължаваше напред с гордо вдигната глава, борейки се със зъби и нокти с всеки, изпречил се на пътя и.

5) Шахризад ("Гневът и зората" от Рене Ахдие)
Тя е персонаж, с когото се запознах пред броени дни, но обикнах още от самото начало. Не знам кое харесах повече у нея - неустрашимостта, с която закриляше семейството си.. или инатът и острият и език, които вървяха ръка за ръка с неподправената и честност. Рене Ахдие безспорно е създала една удивителна героиня, с която нямам търпение да се срещна отново в следващите книги.

Надявам се публикацията да ви е харесала! Ще се радвам да споделите по-долу в коментарите кои са вашите любими женски персонажи и защо ^^

Публикацията е вдъхновена от тази на Илияна Симеонова :)

вторник, 16 август 2016 г.

Ревю: "Гневът и зората" от Рене Ахдие

Един живот за една зора.
В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.
Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.

 * * * 

Обикнах всичко в тази книга - приказките, които бяха неизменна част от историята, неочакваните обрати, удивителния стил на писане на авторката, дори магическите елементи, които не съм и очаквала да открия. Влюбих се в така красивите описания, които направиха книгата още по-удивителна и възпламениха любовта ми към арабските приказки. Авторката несъмнено е превърнала една всепозната история от нашето детство в нейно още по-добро превъплъщение. 

"Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе."

Истината е, че историята не бе това, което очаквах. Беше нещо милион пъти по-добро.
Защото зад мраморните стени и позлатените мебели се таяха дълбоко погребани тайни, вещаещи страдание на всеки, опитал се да наруши покоя им. Тайни, способни да унищожат цял град и да избият цял един народ. 

"В крайна сметка зад всяка история се крие история"

Особено много ми хареса идеята за речник в края на книгата, до който често опирах, заради многото чужди думи в историята, които от своя страна правят книгата дори по-приказна, позволявайки на читателя смело да се гмурне в арабската култура..

Героите.. Ах, героите! Ако кажа, че ги обожавам ще бъде меко казано. Обикнах Шехризад, Халид, Тарик, Деспина.. Обикнах дори Джалал. Съвършено изградени герои, чиито образи се запечатват в съзнанието на читателя, превръщайки всички останали в техни бледи копия.
Шехризад бе изключително интелигентна за времето, в което бе принудена да живее, но също толкова красива и непоправимо инатлива. Честността и бе нейното оръжие, готово да посече дори самият халиф. А острият и език и саркастичните коментари всеки път пробуждаха в мен смях. Хитра и жертвоготовна, тя смело се хвърляше в битка за справедливостта на народа. Битка, водена срещу халифа на Хорасан, а в последствие, срещу нея самата и сърцето и, което заблудено обикна собствения и враг. 

"Въпросът никога не е бил кой ще ми позволи да се държа по някакъв начин. Въпросът винаги е бил кой ще ме спре."

Халид - той бе тих, мистериозен, ангелски красив, но дяволски опасен, способен да изтръгне живота от всеки изпречил се на пътя му само с едно плавно движение на шамшира си. Но зад непроницаемата маска на спокойствие и уравновесеност, се криеше едно съсипано младо момче, принудено да понесе товара на цял народ на собствените си плещи. А зад мълчанието му се спотайваше тайна, която търпеливо чакаше да бъде разкрита.

"Гневът и зората" е пленително красива, но и безпощадно жестока история, която като пламък осветява съзнанието на читателя, но и безмилостно опустошава всяка частица от сърцето му след края си.

сряда, 10 август 2016 г.

Mid-Year Book Freak Out Tag

Нов месец - нов book tag,
с който искрено се забавлявах докато го пиша, но и честно да си призная.. 
доста ме затрудни.
И все пак се надявам да ви хареса.
~ Приятно четене ~

1.Най-добрата книга, която си прочел до сега през 2016 година
Първата книга от поредицата "Реликвите на смъртните" - "Град от кости" - вълнуваща, поглъщаща съзнанието, след която със сигурност ще прочета и останалите. А новите корици са още една причина да се влюбя в поредицата!

2. Най-доброто продължение, което си прочел/а през 2016 година
Хари Потър манията при мен тече с пълна сила и затова ще отговоря с "Хари Потър и затворникът от Азкабан" - несъмнено най-доброто продължение, което съм чела до момента!

3. Нова книга, която още не си прочел, но искаш
Третата книга на Симон Елкелес  - "Верижна реакция", която бе пусната в книжарниците преди седмица или две, но за жалост аз все още не съм успяла да прочета. Това обаче съвсем скоро ще
се промени. Авторката е написала 2 великолепни книги и безспорно си заслужава да прочета и тази.

4. Най-очакваната книга за следващата половина от годината
Тук дори не е нужно да се замислям. Едва ли изобщо има почитател на книгите на Дж. К. Роулинг, който да не очаква с нетърпение излизането на най-новата и книга, а именно - "Хари Потър и прокълнатото дете" ! Лично аз вече броя дните!

5. Най-голямо разочарование
В интерес на истината тази година попадам само на интересни и завладяващи книги. Но да си призная, може би очаквах от "Самодива" малко повече.

6. Най-голяма изненада
Когато започнах "Железния изпит" бях доста резервирана относно поредицата, но истината е че останах приятно изненадана от книгата - магична и спираща дъха история, способна да заплени всеки почитател на вълшебствата.

7. Нов любим автор (Дебютиращ или нов за теб)
Сюзан Ий, която е авторка на блестящата поредица "Пенрин и краят на дните"! Страхотен стил на писане и с нетърпение очаквам излизането на останалите 2 книги и на българския пазар !

8. Нов герой в който си влюбен/а
Алекс Фуентес ("Перфектна химия"), Етиен Сенклер ("Целувка за Ана"), дори Драко Малфой.. и още толкова много! Ооооо, няма как да не спомена и Тамлин ("Двор от рози и бодли").. макар все още да чета книгата.

9. Нов любим герой
Лола от "Звезди за Лола", която смело изразяваше себе си, която бе различна във всяко едно отношение и точно тава я правеше толкова съвършена! Идеално изграден герой, който смело се нарежда в списъка ми с любими!

10. Книга, която те разплака
Всяка книга има силата да поражда в мен определени емоции и те много често са точно такива. Броят на тези заглавия е доста голям, но въпреки това ще спомена "Алена кралица", заради която буквално си изплаках очите.

11. Книга, която те е направила щастлив/а
"Фенка" от Рейнбоу Роуъл - една от любимите ми авторки, а тази книга е чистото доказателство за творческия и талант!

12. Най-красивата книга с която си се сдобил/а
"Град от пепел" от Касандра Клеър - издателство ИБИС са се справили повече от страхотно с новите корици! Една от най-красивите книги в колекцията ми!

13. Кои книги трябва да прочетеш до края на годината?
Повечето, които следят блога ми, знаят че аз все още чета Хари Потър и съм твърдо решена да завърша цялата поредица преди излизането на новата книга.
Има още няколко заглавия, които са част от TBR листа ми, като например "Рисунка за Айла" и "Дете на пустинята", но за момента е само това. За мен четенето е удоволствие и за нищо на света не смятам да го превръщам в надпревара :)

14. Любим буук блогър, бууктюбър, буукстаграмър
Ще спомена само български :)
От бууктюбърите много харесвам Четат ли двама!
А от буукстаграмърите:
cutedisasterr

Нека всеки, който още не е написал този book tag, да се чувства поканен да го направи!