събота, 19 ноември 2016 г.

I'm A Reader Book TAG.

 
Тази учебна година училището определено се е настроило срещу мен, изяждайки всяка свободна минута от времето ми. Затова и броят на прочетените книги този месец е стопен до едва две. За сметка на това обаче винаги успявам да намеря малко време да направя поредния забавен таг и този е именно такъв. Искрени благодарности на Мари, че ме е отбелязала да го направя, а аз от своя страна тагвам Ева и Илияна, чиито отговори с нетърпение очаквам да прочета!

1.Изберете една дума, която описва това да си читател?
Пътешествие. Пътешествие от един свят в друг, от едно време в друго. В един момент танцуваш валс по мраморния под в някой от дворците в Испания, а в следващия се биеш с триглаво чудовище на върха на Олимп. И ако това не е пътешествие..

2.Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите?
През живота си съм прочела адски много книги. Бях редовен посетител на библиотеката, дори когато бях още малка, но сякаш тогава не осъзнавах реално на каква магия са способни книгите. Чак когато пораснах успях да се срещна лице в лице с нея и книгата, която истински го направи бе "Скай" от Джос Стърлинг.

3.Твърда или мека корица?
Обожавам твърдите корици! А като читател, който се ужасява само от мисълта за измачкани и скъсани корици, смятам, че именно този тип книги са единственият ми останал вариант да се предпазя от поредния ми пристъп на паника, когато малката ми сестра за стотен път посегне с малките си, пригодени за унищожение ръчички към библиотеката до леглото ми. 

4.Как четенето промени същността ви?
Книгите промениха всичко в мен. От мирогледа ми, до начина ми на изразяване.
Защото всяка една прочетена история ми предава своя ценен урок. Благодарения на тях започнах да оценявам всеки малък жест, да се наслаждавам дори на краткото време, прекарано с любимите ми хора, и никога, ама никога (!!!), да не съдя прибързано каквото или когото и да било. Но най-ценното, с което книгите ме дариха, бе желанието ми да започна да пиша и да се занимавам с литература!
 
5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?
Нямам точно определена такава, но е неоспоримо, че нищо не може да се сравнява с чувството на уют, което пораждат у мен книгите на Дж. К. Роулинг. И въпреки всички антиутопии, препълващи TBR листа ми, е необходим един единствен поглед към колекцията ми на Хари Потър, за да се почувствам отново у дома.

6.Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите?
Макар и двамата ми родители да са любители на книгите, те никога не са ме притискали да чета каквото и да било. Желанието ми да посещавам детската библиотека бе мое лично решение и дори съм доволна за което, защото съм убедена, че ако тогава някой ме бе пришпорил да започна да чета, никога нямаше истински да заобичам литературата.

7.Опиши идеалното си място за четене. 
Топъл есенен ден. Поляна. Хладен ветрец. Сиви облаци се прокрадват по синьото небе, заплашвайки да прогонят далеч бледите слънчеви лъчи. И ето ме мен. Седнала на раздърпано старо одеяло, с термос кафе в едната ръка и книга в другата. Напълно сама, но не съвсем.

8.Коя книга промени начина, по който гледате света? 
Макар да смятам, че все още не съм открила точната книга, която да ме разтърси и да ме накара да преосмисля живота си, в ума ви веднага изниква "Всичко, всичко" от Никола Юн, която ми показа колко непредсказуем и крехък, но и същевременно прекрасен може да бъде животът, ако само се осмелим да го изживеем. Която ми помогна да проумея, че понякога е необходимо единствено да изоставим всичките си страхове и предразсъдъци и просто се насладим на момента.

събота, 12 ноември 2016 г.

Ревю: "Ангелски свят" от Сюзън Ий

  В продължението на бестселъра "Ангелско нашествие" Сюзан Ий ни среща с малцината оцелелите след ангелския апокалипсис, които упорито се опитват да съхранят остатъците от модерната си цивилизация. Тук авторката отново ни пренася в един постапокалиптичен свят, подвластен на волята на ангели, които сеят смърт и разруха сред човешката цивилизация, унищожавайки парче по парче животите и на малкото оцелели след десетките природни бедствия. 
  Помисляйки я за чудовище, група хора залавя Пейдж, сестричката на Пенрин, и сблъсъкът завършва кърваво. Пейдж изчезва, свидетелите са повече от ужасени, а майката на момичетата е съкрушена. Пенрин тръгва из опустелите улици на Сан Франциско в издирване на малката си сестра. Къде обаче са отишли всички? Търсенето я отвежда до сърцето на ангелския план и тя успява да зърне силата зад техните решения, но разбира и до какви страховити крайности са склонни да стигнат...
  А Междувременно Рафи отчаяно издирва крилата си. Без тях той е неспособен да се присъедини към ангелите и да застане начело, като предводител, както му е отредено. 
Ала когато съдбата го поставя на колене, той трябва да реши - дали да получи крилата си, или да спаси Пенрин. Кое ще избере?
* * *
  Невъзможно е да опиша с думи колко развълнувана бях от факта, че отново ще имам възможността да се срещна с творчеството на Сюзан Ий. Измина изключително дълго време от както прочетох първата книга, месеци, през които очаквах с всяка фибра на тялото си шанса още веднъж да се докосна до тази така любима моя поредица.
И със сигурност мога да заявя, че чакането си струваше.

Защото битката все още не е приключила.
Битката тепърва започва.

  Сюжетната линия на книгата нито за миг не загуби своето очарование и явната причина за това е изумителният стил на писане на авторката. Както и в първата книга, тук не липсваха нито забавните сцени, заради които се смеех с глас, нито пък брутално реалните ситуации, с които героите бяха принудени да се сблъскват в този нов, но крайно суров свят. 
А онези спиращи дъха моменти и неочаквани обрати, способни както да ускорят ритъма на сърцето ни, така и да го накарат да заглъхне в трепетно очакване, бяха само част от причините така силно да обикна историята.

  "В Ангелския свят настъпва нов ден."

  Може би най-дългоочаквана и вълнуваща за мен бе срещата ми с Пенрин. С онзи така неустрашим и запомнящ се персонаж, чиято надежда, като пламък на свещ, озарява всичко около себе си. Винаги съм се възхищавала на смелостта ѝ, с която жертва и малкото, което има, в името на семейството си, независимо, че понякога то е всичко друго освен нейно семейство. На силата, с която тя поема всеки нов удар на съдбата, и несломимия ѝ дух, по-могъщ от всяко оръжие на врага. Останах изключително очарована да осъзная колко по-смела и уверена е тя всъщност спрямо преди. И ако в първата книга сте смятали тази млада дама за символ на решителността и безстрашието, то определено ще останете изумени от новата и по-силна от всякога Пенрин.

 "- Ти си герой, Пенрин, независимо дали ти харесва."

  Рафи успя да спечели сърцето ми още в самото начало на поредицата и нетърпението ми отново да се срещна с него бе причината шеметно да прочитам страница след страница в търсене на този ангелски чаровен и дяволски красив персонаж. Жалко обаче, че той се появява доста по-късно, от колкото ми се искаше, но пък това негово отсъствие му бе простено още в първия момент, в който целеустремеността и бойната му непоколебимост се превърнаха в неизменна част от книгата. Рафи винаги е успявал да ме разсмее и факта, че хапливите му фрази и чувство за хумор нито за секунда не губеха своето очарование, дори в най-напечените ситуации, бяха още една предпоставка да се възхищавам на този така прекрасно изграден персонаж. 

"- Не ти ли стига, че се наложи веднъж да те гледам как умираш?"  

  Всеки един от героите имаше своята ключова роля, а някои дори се превърнаха в незаменима, спояваща историята част. И най-прекрасният пример за това е Пейдж, която, противно на очакванията ми, се оказа с далеч по-съществена роля, от тази, която ни представи Сюзан Ий в първата си книга. За мен бе истинско удоволствие отново да прочета за онези мои така любими второстепенни герои, като невероятния дует Ди-Дум, а дори и да се запозная с напълно нови такива.
  Писателският талант на авторката неоспоримото се крепи на умението ѝ да поставя читателя на нокти в очакване на поредния изненадващ обрат, а краят е именно такъв. Не бих могла и да си представя по-възхитителен завършек на книгата. 

Поглъщащо вълнуваща, "Ангелски свят" е книга, чиято история, завладява не само ума, но и сърцето.


 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!

Ревю към "Ангелско нашествие"

вторник, 1 ноември 2016 г.

Ревю: "Всичко, всичко" от Никола Юн

  Името ѝ е Маделин и заболяването ѝ е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – тя е алергична към света. Не е била навън от седемнайсет години. Всъщност, тя никога не излиза от дома си. Стаята и е бяла, въздухът - херметизиран, а единствените хора, които може да вижда, са майка ѝ и медицинската си сестра Карла.
  Ала един ден до стаята и долитат сирените на камион за пренасяне, нови съседи се нанасят в къщата до тях. Тогава тя надниква през прозореца и го вижда. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му.
  Името му е Оли и Мади желае да узнае всичко за него. И го прави. Научава, че е забавен и кипящ от живот. Научава, че очите му са с цвета на океана и че когато говори с него, целият свят се разкрива пред нея…
  Мади започва да иска всякакви неща. Но повече от всичко копнее да напусне своя въздушен балон и да опита всичко, всичко, което светът има да ѝ предложи. Независимо какво ще ѝ коства това.
 * * *
  Понякога започвам дадена книга без каквито и да било предубеждения или очаквания. Просто се впускам в историята, неподвластна на чуждите мнения относно нея. И именно това бе причината така силно да обикна тази на пръв поглед клиширана любовна история за невъзможната любов. Защото, повярвайте ми, тя е далеч повече от това.

"Навярно не можем да предвидим всичко, но има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли.
И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа."

  Не мисля, че има дори едно нещо, което да не харесах в книгата. Всеки един елемент от историята бе изпипан до съвършенство: като започнем от пленителната сюжетна линия, неповторимите герои, които така бързо обикнах, приказните илюстрации, красящи страниците, и не на последно място - поразително възхитителният стил на писане на авторката. А като заклет почитател на кратките глави и ненатрапчивите описания, останах приятно очарована от факта, че всичко това бе така прилежно побрано единствено в тези 315 страници. 
И колкото и клиширано да звучи, "Всичко, всичко" успя да ми даде няколко наистина ценни житейски урока, от които най-ценен за мен обаче ще остане:

"Животът е дар. Не забравяй да го живееш." 
 
  Живееща единствено с майка си и медицинската си сестра - Карла, Мади е един изключително силен, изтъкан от емоции персонаж, който, въпреки тежките обстоятелства, винаги успява да пребори тъгата и да продължи с високо вдигната глава. Персонаж, на който непрестанно се възхищавах заради неутолимата жажда за живот, страстта към книгите, но най вече - заради непоклатимата вяра във възможността все пак някога да се докосне до света отвъд белите стени на дома си.
  И изведнъж се появява Оли - момчето, чието черно облекло и живот, наситен във всички цветове на дъгата, е в пълен контраст с изчистено белия и херметизиран свят на Мади. Красив, атлетичен, изключително умен и остроумен, той се превръща в най-добрия и единствен приятел на Мади. Като изключим майка ѝ, разбира се. И докато неговия живот изглежда като приказка в очите на младото момиче, истината далеч не е толкова розова. Зад масивните стени на дома му всяка вечер се разиграват семейни скандали, които често не завършват особено красиво. 
Но според Маделин всеки живот е по-добър от онзи, който ѝ е отреден да живее. 
И тя би сторила всичко за един единствен миг на свобода. 

"Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи." 

  Относно сюжета, той е повече от прекрасен. Дори не съм си и представяла това, което всъщност ме очакваше след първите 100 страници и останах поразена от развоя на събитията. Няма как да не спомена и факта колко наситена с емоции бе книгата всъщност. Как буквално се смеех и плачех, докато прочитах някои параграфи, и как съчувствах на героите, всеки път щом съдбата за пореден път заставаше между тях. А краят - не бих могла и да мечтая за по-великолепен завършен на историята.

Поразително красива и затрогващо истинска,"Всичко, всичко" е една спираща дъха история за живота, във всичките му отенъци, за безграничната обич между майка и дъщеря, за силата на надеждата и желанието да осъществим мечтите си, но най-вече - за рисковете, които сме готови да поемем в името на първата ни истинска любов.
История, която е невъзможно да не обикнеш.