Ревю: "Гневът и зората" от Рене Ахдие

Един живот за една зора.

В далечна земя, управлявана от жестоко момче убиец, всяка зора носи тъга на различно семейство. Халид, осемнайсетгодишният халиф на Хорасан, несъмнено е чудовище. Всяка нощ той взима за съпруга различно момиче, а на сутринта палачът му увива копринено въженце около врата ѝ. Когато най-добрата ѝ приятелка се превръща в жертва на Халид, Шахризад се заклева да отмъсти за смъртта ѝ и доброволно пожелава да стане следващата жена на халифа. Шахризад планира не само да оцелее, но и да сложи край на пороя от смърт, отприщен от бъдещия ѝ съпруг.

Нощ след нощ Шахризад омагьосва Халид чрез историите си, борейки се с настъпването на утрото. Всяко следващо може да ѝ е последно. Но се случва нещо, което тя не е предвидила. Халид е различен от това, което си е представяла – чудовището няма нищо общо с легендите, които се носят за него извън дворцовите стени. А когато открива, че за всичко има причина – причина, различна от всичко, което някой е можел да си представи, Шахризад трябва да се бори, за да спаси не само себе си, но и момчето, което е започнала да обиква. Времето изтича. А зората никога не е добре дошла.

 * * * 

Обикнах всичко в тази книга - приказките, които бяха неизменна част от историята, неочакваните обрати, удивителния стил на писане на авторката, дори магическите елементи, които не съм и очаквала да открия. Влюбих се в така красивите описания, които направиха книгата още по-удивителна и възпламениха любовта ми към арабските приказки. Авторката несъмнено е превърнала една всепозната история от нашето детство в нейно още по-добро превъплъщение. 

"Някои неща съществуват в живота ни само за един кратък миг. И трябва да ги оставим, за да осветят и друго небе."

Истината е, че историята не бе това, което очаквах. Беше нещо милион пъти по-добро.

Защото зад мраморните стени и позлатените мебели се таяха дълбоко погребани тайни, вещаещи страдание на всеки, опитал се да наруши покоя им. Тайни, способни да унищожат цял град и да избият цял един народ. 

"В крайна сметка зад всяка история се крие история"

Особено много ми хареса идеята за речник в края на книгата, до който често опирах, заради многото чужди думи в историята, които от своя страна правят книгата дори по-приказна, позволявайки на читателя смело да се гмурне в арабската култура..

Героите.. Ах, героите! Ако кажа, че ги обожавам ще бъде меко казано. Обикнах Шехризад, Халид, Тарик, Деспина.. Обикнах дори Джалал. Съвършено изградени герои, чиито образи се запечатват в съзнанието на читателя, превръщайки всички останали в техни бледи копия.

Шехризад бе изключително интелигентна за времето, в което бе принудена да живее, но също толкова красива и непоправимо инатлива. Честността и бе нейното оръжие, готово да посече дори самият халиф. А острият и език и саркастичните коментари всеки път пробуждаха в мен смях. Хитра и жертвоготовна, тя смело се хвърляше в битка за справедливостта на народа. Битка, водена срещу халифа на Хорасан, а в последствие, срещу нея самата и сърцето и, което заблудено обикна собствения и враг. 

"Въпросът никога не е бил кой ще ми позволи да се държа по някакъв начин. Въпросът винаги е бил кой ще ме спре."

Халид - той бе тих, мистериозен, ангелски красив, но дяволски опасен, способен да изтръгне живота от всеки изпречил се на пътя му само с едно плавно движение на шамшира си. Но зад непроницаемата маска на спокойствие и уравновесеност, се криеше едно съсипано младо момче, принудено да понесе товара на цял народ на собствените си плещи. А зад мълчанието му се спотайваше тайна, която търпеливо чакаше да бъде разкрита.

"Гневът и зората" е пленително красива, но и безпощадно жестока история, която като пламък осветява съзнанието на читателя, но и безмилостно опустошава всяка частица от сърцето му след края си.