Ревю: "Хартиени сърца" от Али Новак

Книга 2 от поредицата "Сърца за разбиване"   

   Фелисити е планирала цялото си бъдеще.

   След като сестра ѝ е избягала от вкъщи, върху нея е легнала цялата тежест на очакванията на майка ѝ. Затова тя е вложила всичките си усилия в това да има отличен успех, както и да спестява за колежа.

   Само че понякога най-хубавите неща в живота са онези, които не сме планирали да се случат. Както когато Фелисити среща маскиран непоз­нат, докато участва като доброволка в благотворителен бал с маски. Тя със сигурност не си е представяла, че той ще флиртува с нея и със сигурност не е очаквала, че непознатият ще се окаже Алек – един от музикантите на световно­известната група „Хартбрейкърс“.

   Но тогава Фелисити разкрива шокираща семейна тайна и тя, заедно с Алек и двама нейни приятели поемат на път, за да намерят сес­тра ѝ. А младото момиче ще открие, че неочакваните промени намират свой начин да се случат точно когато имаш най-голяма нужда от тях…

* * *

   Да бъдеш читател е нож с две остриета. Започваш една книга, зачиташ се, потъваш в историята. След това обаче друга грабва погледа ти и ти инстинктивно протягаш ръка и разгръщащ страниците. И преди да си осъзнал дори, вече си се нагърбил с десетина заплетени сюжетни линии и още толкова сложни персонажи, а мислите ти са в пълен безпорядък. И нека бъдем честни, това се е случвало на почти всеки от нас в даден момент.

    Е, днес смятам да ви представя книгата, която успя да ме изтръгне от един такъв книжен безпорядък, открадвайки цялото ми внимание и оставяйки ме напълно неспособна да погледна към която и да било друга книга.

   Историята в “Хартиени сърца”, макар и завладяваща, е всичко друго освен обременяваща. Не, тя е лека, наситена с емоции любовна история, която ще стопли сърцето на всеки читател, ще го изтегли от читателския му застой и при необходимост - ще прочисти ума му от всички онези заплетени сюжетни линии преди нея. И определено ще ви разсмее!

"- Ако огладнееш, поръчай си от румсървиса - каза ми Оливър. - Ще се опитам да ти запазя парче от тортата, но в присъствието на Джей Джей нищо не мога да обещая.

- Не се тревожи за мен - отвърнах. - Не си падам много по торти.

Джей Джей въздъхна.

- Казах ли ти, че тя няма душа."

   Измина доста време, откакто за последен път четох тийн любовна книга, но тази мигновено ми напомни, защо именно тийн жанрът ме въведе в литературата и защо всъщност обикнах самата поредица. Да, любовната история определено не е така заплетена и сложно изградена, както тези в романите на Никълъс Спаркс, но има нещо успокоително, нещо някак прочистващо съзнанието в това да се оставиш в ръцете на една така сладникава и забавна, но вълнуваща и емоционална книга като “Хартиени сърца”. Не бързайте обаче с изводите, защото макар и насочена към по-младата аудитория, книгата разгръща десетки житейски проблеми - за изневярата, за загубата на близък човек, за човешката алчност, за копнежа по осъществяването на чуждите мечти и представи за успех, - които придават на сюжета истинност и дълбочина. Проблеми, които са доста по-различни от тези, разгледани в първата книга - "Сърца за разбиване", но от също толкова голяма важност.
   Нещото, което изключително много ме впечатли и което изгарям от желание да споделя, е фактът, че макар и част от поредица, книгата може да бъде и четена като отделен роман. Факт, с който малко поредици иначе биха могли да се похвалят и който при никакви обстоятелства не бих могла да подмина с лека ръка. Затова не се колебайте да започнете "Хартиени сърца" дори ако не сте чели нейната предшественичка, която, само ще вметна, е не по-малко възхитителна от тази!

   Героите в "Хартиени сърца" са всичко, което читателят би желал от една книга - сложно изградени, с ярко изразена индивидуалност, която неизменно ги отличава един от друг, и качества, които доизграждат образа им и определят мястото им в цялостната сюжетна линия на поредицата. 

"- Фелисити, никога няма да бъдеш успешна, 

ако се опитваш да осъществиш нечия друга идея за щастие."

   Фелисити е един незабравим образ, който дълго време ще продължава да изскача в мислите ми. Чаровна, изключително грижовна и амбициозна, тя е основното задвижващо колело в механизма на разпокъсаното й семейство. Семейство, състоящо се само от нея самата и майка й, която, като всеки един разведен родител, все още събира парченцата от разбитото си сърце и се опитва да съгради живота си от пепелта. Но докато Фелисити се опитва да постигне чуждите цели и да последва чуждите стъпки, опитвайки се да влезе в престижния университет Харвард, както и баща й преди нея, в живота на младото момиче се появява човекът, който тя най-малко е очаквала. Вярно е, че светът е малък, но колко малък трябва да бъде той наистина, та в единствената вечер, в която Фелисите си позволява да се повесели и откъсне от ученето и работата, тя се среща с единствения и неповторим Алек - един от членовете на световно­известната група „Хартбрейкърс“?! Е, очевидно доста малък. 

   Алек от своя страна не е типичното лошо момче, което иначе срещаме в книгите от жанра /което за мен бе не само изненада, но и успокоение/, не, той е тих, свит в себе си дори. И когато двамата се срещат, което е по не особено галантен начин мен ако питате /когато прочетете книгата, ще разберете защо/, припламналата искра помежду им е неоспорима. Двамата обаче идват от два напълно различни свята и докато единият се бори, за да постигне и най-малкото, другият е вече роден с него. Това обаче не им попречва да погледнат отвъд рамката на социалния си статус и да зърнат човека, стоящ отсреща, като индивидуална личност, поставяйки началото на нещо много специално и ценно в тяхната връзка - разбиране.

"- Не е зле да тръгваме - каза Аша. - Ако Фелисити постои още малко на слънце, ще се зачерви като рак. - Тя ме побутна по рамото и аз почувствах сякаш някой притиска нагорещено желязо към кожата ми. Смръщих се и Алек ме погледна загрижено.

- Толкова ли е зле?

- Нищо ми няма - измърморих, когато поехме обратно към улицата. - Просто най-обикновен ден от живота на Каспър, призрабнобялото момиче."

   Наречете го съдба, ако щете, но историята на тези двамата не приключва единствено с онази тяхна първа среща. Напротив, животът е подготвил на Фелисити и Алек далеч повече и по-интересни приключения заедно и те определено не се свеждат само до обикаляне из балната зала на благотворителен прием. И само ще загатна, без да издавам твърде много, че едно от тях ще бъде епично, изпълнено с десетки неочаквани обрати и стотици километри за изминаване, което не само ще определи по-нататъшните им отношения, но и бъдещето на семейството на Фелисити. 

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност 

да прочета книгата!


Ревю: "Сърца за разбиване" от Али Новак