неделя, 17 юни 2018 г.

Ревю: "Без милост" от Лекси Блейк

   Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
   След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.
   Първата мисия е на изключително чаровния и умен юрист Райли. Задачата му е да саботира огромна сделка на „Страткаст“ и да съблазни Ели Стратън, наследницата на компанията, чийто покоен баща е съучастник в убийството на съпрузите Лолес.
   Макар първоначално да е напълно отдаден на мисията си, Райли започва да се възхищава на благородството на Ели и бързо се влюбва в доброто й сърце. А когато картите падат на масата, Райли трябва да избира между отмъщението, за което се е подготвял през целия си живот, и жената, без която е сигурен, че не би могъл да живее...

„Едно неразкрито убийство, заплетени интриги и страстна любовна история – увлекателна смес, която ще ви държи в напрежение до последната страница.“
ГИЛТИ ПЛЕЖЪРС БУК РИВЮ
* * *

   Историята ми с тази книга е дълга, оплетена, но, въпреки всичко, завършваща с щастлив край! Или до колкото може да се нарече щастлив край напълно непредвидимия финал на книгата и прикачения към него откъс от продължението, който просто ме изкушава още веднага да го започна! Преди да се гмурна отново в историята на семейство Лолес обаче искам да ви споделя какво именно обикнах в нея и защо, по мое мнение, всеки един от вас трябва да посегне към нея!

"Отмъщението бе само част от техния план. 
Другата бе справедливото възмездие."

    Навлизането ми в сюжета на "Без милост" не бе плавно, не бе плахо и лесно, напротив, то бе внезапно, неподозирано емоционално. Сякаш авторката нито за миг не се бе двоумила при избора си, безпощадно хвърляйки читателя насред една кървава и също токова безпощадна битка между родовете. И именно това ме привлече в книгата. Защото в нея няма нищо подсладено, защото тя не е една от онези илюзорни любовни истории. Не, тук властва истината, реалността. Тук, в "Без милост" ще се сблъскате с лъжи, измами, убийства, загуби, разбити семейства и още по-разбити души, но и ще преоткриете истинността, красотата, любовта, надеждата, мечтите. Може би не веднага, но, когато се случи, ще разберете, че чакането несъмнено си е струвало!

   Привързването ми към героите бе неизбежно. Искрено се възхищавам на Лекси Блейк за така реалистично изградените персонажи, чиито чувства сякаш оживяваха измежду редовете. Всеки един от тях - красиво различен и уникален по собствен начин.
   Братята Лолес, макар и братя, бяха коренно различни помежду си, но обединени от една обща кауза, отмъщението, те се превръщаха в добре обучена армия, готова за финалната битка. Онова, което най-вече обикнах в тях бяха неспирните закачки и малките кавги, които се превърнаха в символ на любовта и лоялността им един към друг. 
   Райли е верен на каузата, верен на семейството, и именно това го отвежда в "Страткаст" и запознава със зашеметяващата и вярна на мечтите си Ели Стратън, дъщерята на Филип Стратън - един от убийците на родителите на братята Лолес. А целта на Райли е една, да съблазни и съсипе наследницата на "Стратън"- корпорация, построена върху лъжи, измами и убийства. И макар в началото задачата да изглежда проста, скоро Райли осъзнава, че жаждата за отмъщение е заменена от нуждата да защитава и обича Ели. Но нещата загрубяват, когато истината излиза наяве, а заедно с нея започват да изплуват все нови и нови доказателства за скритите мотиви на бизнес партньора на Ели. Играта неочаквано придобива нов обрат и единственият, способен да измъкне наследницата на "Стратън" от клопката, се оказва самият Райли. 

"Време беше да се събуди и да помирише мириса на барут. Приятелското изкупуване се бе превърнало в истинска битка."

   Идва ред и на сюжетната линия и единственото, което мога да спомена тук е, че Лекси Блейк ме остави без думи.. Очаквах просто една любовна история, която да ме разсее от действителността, а всъщност останах изумена и причината за което не е само умело съградената сюжетна линия, а и всичката фактология и бизнес термини, които придаваха магичност и истинност на книгата и я караха да оживява пред очите ми. А това е само началото на поредицата.. Какво ли ми готви авторката в продължението?

"Чудя се какво ще стане у всеки един от нас, след като това отмъщение приключи. Дали ще продължим да бъдем толкова близки? Дали ще открием, че през цялото време ни е липсвало нещо съвсем различно?"

Безмилостно обсебваща, "Без милост" е книга, която ще ви откъсне от реалността и безсъвестно ще ви държи далеч от нея, докато не достигнете до самия й край. И дори след това тихо ще нашепва в съзнанието ви, принуждавайки ви да посегнете към продължението.

събота, 19 май 2018 г.

Ревю: "Алеа Аквариус: Цветовете на морето" от Таня Щевнер

   Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ѝ майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее.
   Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек
   И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата. А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът...
* * *

   Поредицата "Алеа Аквариус" не е от типа поредици, към които обикновено бих посегнала в библиотеката. След прочитането на първата книга - "Алеа Аквариус: Повикът на водата" - обаче осъзнах, че всъщност.. тайно копнея възможно най-скоро да узная къде ще отведе океана Скар и Ленокс в тяхното търсене на истината за миналото йм и какви приключения Таня Щевнер е подготвила за екипажа на платнохода „Круцис“ по пътя им към езерото Лох Нес. А това, което открих в "Алеа Аквариус: Цветовете на морето", повярвайте ми, си струваше чакането!

   Израстването на героите е неизменна част от сюжетната линия на книгите, а в поредиците се предполага то да бъдe дори по-изразено и осезаемо за читателя. И личностното израстване на Тес, Алеа, Бен, Ленокс и малкия Сами в "Алеа Аквариус: Цветовете на морето" по нищо не отстъпва пред това във всяка друга поредица, с която съм имала възможността да се запозная до момента. Дори напротив, тук то заема почетно място наред с разкриването на някои изключително важни подробности около мистериозния подводен свят, от който Ленокс и Алеа произхождат. 

   Най-интригуващото личностно израстване тук обаче не принадлежи, както се случва в повечето книги, на главната ни героиня Алеа. Не, тук то бе представено именно в лицето на малката, на пръв поглед неустрашима Тес, която разкри една напълно нoва и неочаквана, поне за мен като читател, своя страна. А за да бъда честна, тази страна ми хареса далеч повече от илюзорния образ, който тя бе изградила за себе си в първата книга. Но без повече подробности, останалото ще научите сами!

"Много добре си спомняше първия разговор с Тес. Тогава приятелката й каза, че животът е твърде кратък, за да скучае. Колко силна и самостоятелна изглеждаше тогава! Постепенно обаче Алеа се научи да вижда зад хладната маска на Тес. Смелата пиратка с корава обвивка се оказа с меко сърце."

   Премеждията, през които Алфа Кру са принудени да преминат в продължението на поредицата за Алеа Аквариус, за пореден път ме изумиха и оставиха със свито сърце в очакване на развръзката. Защото, макар годините си, екипажа на кораба Круцис не се колебае да се втурне в следващото голямо приключение, или в случая - следващата голяма неприятност, а те винаги са напълно неочаквани и.. бях казала, епични! 

   Онова, което харесвам в стила на Таня Щевнер е, че тя винаги влага дълбок смисъл зад събитията, разказани в книгите й. А тези събития са свързани с някои особено сериозни, но често отбягваните в прочетната литература проблеми: замърсяването на водите, изхвърлянето на токсични отпадъци в тях и най-вече - проблемът за разкъсаните семейни връзки. И още десетки други, разбира се, които заслужават далеч повече внимание от отделенто им!
   Стилът на писане на авторката, от друга страна, не се откроява с голям набор думи, но това, смятам, е напълно разбираемо, имайки се предвид възрастовата група, към коята поредицата приспада. Въпреки това обаче стилът на Щевнер си остава все така вълнуващ, лесен за възприемане от читателя и лишен от натоварващите описания, характерни за жанра.

"В живота правдата и неправдата много често се намират съвсем близо една до друга - отсъди философски той. - По волята на случайността попадаме от едната или от другата страна. Ние с теб просто имаме лош късмет, това е."

   Поредицата за Алеа Аквариус ме изуми още в самото начало и продължава да ме узумява с всяка следваща книга, защото макар тя да е насочена най-вече към подрастващата група читатели, тя е способна да докосне и повлияе на всеки един, посегнал към нея. И съветът ми е, не се колебайте, прочетете тази книга! Незазвисимо на каква възраст сте, независимо дали вярвате в магични морски същества или в истинноста на идеята за плаващ с деца кораб в открития океан! Прочетете я или пък я подарете на приятел, нека тя попадне в ръцете на колкото се може повече читатели! Прочетете я, защото тя ще ви напомни никога да не спирате да вярвате в чудеса.

А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна събота!
И нека винаги ви придружават добри вълни!

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

петък, 4 май 2018 г.

Ревю: "Девети ноември" от Колийн Хувър

   В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.
   На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.

Това е следващата ви любима книга.“ - РТ БУК РИВЮС 

* * *
   Всеки път си повтарям, че това ще бъде последната такава книга, която чета. И всеки път когато започвам такава книга, вътрешно се проклинам заради слабостта си. Предполагам трябваше да съм си научила урока още с прочитането на "Споделени тайни".. Но любовта ми към книгите на Колийн Хувър е по-силна от страха дали сърцето ми ще съумее да преживее още един подобен драматичен сюжет и още по-драматичен финал. А този в "Девети ноември" е меко казано драматичен!

"Аз се смея, облекчен, че тя.. че тя просто съществува. И че имаме щастието да се родим в един и същи живот, в една и съща част на света, в един и същи щат. И че след всички тези години, за мое изумление, не бих искал да променя нищо от това, което в крайна сметка ни събра заедно."

   Нещо, което всеки от вас трябва да знае за книгите на Колийн Хувър е, че те ще откраднат сърцето ви. Ще го накарат да се разтупти, да запърха от вълнение. Но в даден момент ще го изпуснат от топлата си прегръдка, оставяйки го да полети неизбежно надолу и да се пръсне на милиони, милиарди малки парченца при сблъсъка. Но не се плашете, защото макар тази болка да е сладко-горчива на вкус, след нея следва един поразителен, несравнимо удовлетворяващ финал. А той, повярвайте ми, си струва всяка секунда терзание.


   Неспособна съм да опиша какво наистина чувствам към "Девети ноември". Обичам, не, обожавам тази книга заради разтапящата сърцето любовна история, обратите, които крадяха дъха ми, и заради старателно съградената сюжетна линия, която инатливо не напуска мислите ми вече дни наред. Но и я мразя, защото ме накара да изплача толкова много сълзи, да премина през всички възможни емоционални състояния, познати на човека, докато стигна до последната й страница. Мразя я защото до последно не знаех какво да очаквам, а тази неизвестност просто ме убиваше. Но най-вече, мразя я, защото не мога да спра да я обичам въпреки всичко това.

"Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са."

   Фалън е един изключително силен персонаж. И не само заради преживяния в миналото й трагичен инцидент, белязал завинаги съзнанието и почти цялата лява половина на тялото й. Тя е силна заради всичките препятствия, пред които животът я поставя дори след това - годината възстановяване, загубата на работата и кариерата й, отчуждението от собствения й баща. Събития, способни да сринат всеки, но не й Фелън, която, макар срама от белезите си, продължава да се бори за кариерата си на актриса. А първата стъпка към осъществяването на целите й е изоставянето на родния й град Лос Анджелис и преместването й в непознатия, но предлагащ безгранични възможности Ню Йорк. Но способно ли е едно случайно запознанство да промени плановете й? И до колко това запознанство всъщност е било случайно?

   Бен също е преживял много за своя 18-годишен живот, но това не го спира да се следва мечтата си. А след запознанството му с Фалън, тя е написването на любовен роман за живота им, който според сключената между двамата сделка, трябва да бъде завършен до петата им среща на 9 ноември. Когато се предполага и, че двамата ще са постигнали мечтаното и, ако между тях все още има искра, ще да бъдат заедно. Или поне такива са условията: без никакво следене в социалните мрежи, без телефонни разговори и срещи в друг ден, освен на 9 ноември всяка година, когато ще разказват как протича живота им и до къде са стигнали с осъществяването на целите си. В условията дори присъства правилото те да продължат да се виждат с други хора и да ходят на срещи, за да не изпускат нито един момент от живота си, докато очакват следващия 9 ноември. И макар сделката им първоначално да изглежда като добра идея, съвсем скоро става ясно, че поставените от самите тях правила стават все по-трудни за спазване. Особено когато чувствата между двамата нарастват с всяка следваща среща, а тънещото в мистерия минало на Бен заплашва да унищожи всичко по пътя си, ако бъде разкрито. 
   Колко дълго обаче съдбата ще съумее да запази тайната му? И дали тя ще го сближи с Фалън или ще ги раздели завинаги?

" "Тя ме обича“ в кавички.
Тя ме целуна с удебелен шрифт.
ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.
Тя си отиде с многоточие… "

Отличаваща се със своята нестандартност и омайваща сюжетна линия, "Девети ноември" е една сладко-горчива любовна история, която несъмнено няма да съумеете да забравите.


Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

петък, 27 април 2018 г.

Сблъсък на минало и настояще в "Спящата и вретеното"

https://thebibliomaniacbookblog.com/2014/11/03/book-review-the-sleeper-and-the-spindle-by-neil-gaiman-illustrated-by-chris-riddell/
   Всички ние в детството си сме чували приказката за Снежанка и седемте малки, но храбри джуджета, които я спасяват от злините на Злата царица, нали така? Или пък тази за Спящата красавица, прокълната да се убоде на вретено и да заспи дълбок сън, от който може да я пробуди единствено целувката на истинската любов? Все приказки за вълшебства, приключения и любов, приключващи с "И заживели щастливо".
   Тази приказка обаче е по-различна. В нея няма да откриете смел принц, който пропътува през гори, планини и морета, за да събуди Спящата красавица от сънното проклятие. Не, вместо това ще се запознаете с безстрашна бъдеща кралица, готова да пожертва собствения си живот и сватбен ден, за да спаси принцесата и цялото й омагьосано кралство. В тази приказка няма да откриете и нито една фея орисница, а три непознаващи страха джуджета, които ще последват кралицата в това изпълнено с опасности приключение. И определено няма да откриете щастливия край, в който принцът и принцесата се омъжват и заживяват щастливо, а.. Е, тук сами ще разберете какво ще се случи. По едно нещо обаче "Спящата и вретеното" прилича на останалите приказки и то е че тя несъмнено ще ви накара да я обикнете. И то именно заради нейната нестандартност и иновативност!

   Неспособна съм да подбера правилните думи, с които да опиша колко много обикнах тази книга. И надали някога ще бъда. Затова ще прескоча прилагателните, с които обикновено обсипвам началото на ревютата си и ще продължа направо към причините за неочаквано зародилата се в мен любов към "Спящата и вретеното" и нейния автор.
   Нийл Геймън е удивителен автор и несъмнено ненадминат в създаването на нови приказни герои и светове. Убедих се в таланта му още с прочитането на "Скандинавска митология", но тук не става дума само за преработката на малкото запазени скандинавски митове. Не, тук авторът създава един напълно нов и непознат досега на читателите свят, макар и съграден върху основите на вековни приказни истории. А този свят е непредвидим и именно в това се крие неговата магичност.
   Стилът на писане на Геймън е своеобразен сблъсък на лекота, така типична за жанра, хумор и символика. А в допълнение с превратността на действията, книгата се превръща в едно неповторимо книжно съкровище, до което, повярвайте ми, всеки трябва поне веднъж да се докосне.
   Онова, което е невъзможно да не споделя като основна причина за посягането ми към книгата обаче са спиращите дъха графики, красящи корицата, а и всяка друга страница от книгата! Семпли и все пак чувствени, те са идеалното допълнение към вече и без това достатъчно изкусителната сама по себе си история.

Обвита в магичност и подправена с щипка новаторство, "Спящата и вретеното" е една великолепна осъвременена версия на две приказки, стари колкото света. Версия, която ще ви напомни, че под качулката не винаги се крие злодей, така както и под короната не винаги стои принцеса..

вторник, 17 април 2018 г.

Ревю: "Сборище на сенки" от В. Е. Шуаб

   Тази магия е изпепелила Черния Лондон и го е превърнала в безжизнена пустош. Какво е способна да причини на останалите? На гладуващия Бял Лондон, на процъфтяващия Червен Лондон или на безсилния Сив Лондон?
    Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.
    Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине...
   Сърцето ми препуска, опитвайки се да асимилира случилото се. По принцип следвам правилото да не се поддавам на първоначално залелите ме емоции от прочитането на дадена книга, но този път просто не се сдържах. Изминаха едва няколко минути от както дочетох последната страница от "Сборище на сенки", а вече усещам физическата нужда да се докосна до третата книга, да разбера каква ще бъде съдбата на героите след този така неочакван, вледеняващ кръвта финал и да узная въпросите на всички онези влудяващи мислите ми въпроси. Но тъй като това за момента е невъзможно, единственото, което ми остава е да споделя за всичко онова, което книгата ме накара да изживея и което, надявам се, вие също ще, ако след ревюто ми решите да се докоснете до магията на книгата. Приятно четене!

"Силата и слабостта са преплетени в едно - каза му тогава авен есен. 
- Понеже толкова си приличат, често ги объркваме, 
както объркваме магията и властта."

   Първата книга - "Четирите цвята на магията" - започна и упорито продължи с поредица от наситени с напрежение събития, последвани от един изключително затрогващ читателя финал, след който копнежът ми за продължението бе просто осезаем. И мога да твърдя, че ефектът от прочитането на така дълго очакваната втора книга по нищо не отстъпва пред този на своята предшественичка, дори го надминава. Затова, ако копнеете за спираща дъха трилогия, такава, в която можете да се гмурнете, не се колебайте, а смело посегнете към "Четирите цвята на магията". И се подгответе да бъдете отвени.

   В. Е. Шуаб е неповторима в изграждането на заплетени сюжетни линии, в създаването и развиването на образите на героите си и заплитането на мрежа от тайни и мистерии около миналото им. И героите в "Сборище на сенки" не са изключение. В първата книга авторката ни запозна с Кел - известен сред кралството на Червения Лондон със своите способности на антари, позволяващи му свободно да борави с магията и да пътува сред световете, и с Делайла Бард - изкусен крадец и най-издирвания джебчия в Сивия Лондон, чиито съдби случайно, а може би не съвсем, се преплитат и ги изправят пред нечувани приключения и препятствия. И тук тези двама емблематични герои отново се срещат, но този път съдбата им е подготвила далеч по-неочаквани премеждия и още по-опасни битки, в които те не само ще трябва да се борят за живота и бъдещето на Червения Лондон, но и за своите собствени. Врагове дебнат зад всеки ъгъл, бариерата между световете е вече само формалност, а магията се стеле над Червения Лондон, готова да бъде опитомена. Или открадната. Кралството се нуждае от своя антари, но какво ще се случи, когато Кел най-сетне се умори да бъде изкупителната жертва във вечната борба за могъщество между Лондоните? И каква ще бъде съдбата на града му, когато Белият Лондон се надигне от сенките, по-силен и жаден за магия от всякога?

"- Някой да ти е казвал, че си прекалено умна?
- Твърде умна. Твърде шумна. Твърде дръзка. Чувала съм какво ли не. 
Същинско чудо е, че съм още жива."

    Авторката за пореден път ме очарова с приказния си стил на писане, който сякаш рисува картини между редовете и превръща проследяването на историята в едно несравнимо удоволствие. Самото прочитане на "Сборище на сенки" ми отне повече време отколкото бях предполагала, тъй като прочетох първата книга преди месеци, в следствие на което се нуждаех от доста време отново да привикна към нестандартния, но пленителен стил на писане на В. Е. Шуаб и да се впусна в света на Червения Лондон. Несъмнено обаче това ми начинание щеше да трае далеч по-дълго без леките препратки и напомняния от авторката за случилото се до момента в "Четирите цвята на магията", благодарение на които съвсем скоро напълно се потопих в историята.

   В "Сборище на сенки" Лайла отново се изживява като суров и безстрашен странник в Червения Лондон, но този път не на суша, а по вода. Мислейки си, че е убила истински пират и с това си е проправила път на борда на пиратски кораб, тя неочаквано се оказва обградена от насочилия към нея оръжия и гневни погледи екипаж на "Среднощно острие"- каперски кораб, плаващ под знамето на кралството. Не точно онова, за което Лайла цял живот е копняла, но все пак е кораб, а за момиче, останало само сред непознат за нея град в още по-непознатия за нея магически свят, това е всичко, което и е необходимо. Тук се появява и един изключително чаровен нов герой - Алукард - капитанът на "Среднощно острие" и нейният верен учител по магия, готов да я научи на всичко за магията в замяна на малко от нейната история преди идването на кораба. Но не се заблуждавайте, този герой има далеч по-важна роля в историята. Каква обаче ще ви оставя сами да разберете.
   Кел от друга страна е длъжен да премисля всеки свой ход след заклинанието за обвързване между него и Рай. Заклинание, с което Кел спасява живота на принц Рай, но обрича своя на вечно изгнание сред стените на замъка. И макар жертвата си, антари е посрещнат от неодобрителните погледи на краля и кралицата, в чиито очи той не е вече техен син, а просто спасителя на кръвния им син и наследник на трона - Рай. И докато целият град се подготви за началото на Есен таш, Кел осъзнава, че замъкът не е вече негов дом, а затвор, и обвързващото заклинание не е изпълнение на неговия братския и кралски дълг, а заточение.

"- Някой ден ще те хванат.
- Тогава най-добре да се забавлявам, докато още мога (..)"

Влудяващо пристрастяваща, принуждаваща читателя трепетно да разлиства страница след страница в очакване на развръзката, "Сборище на сенки" е едно блестящо продължение, чийто сюжет ще ви заплени и остави безмълвни. Продължение, предвещаващо един шеметен финал на трилогията!

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!
http://bookandhotcoffee.blogspot.bg/2017/06/blog-post.html

четвъртък, 29 март 2018 г.

Поетична треска

За мен поезията е спасителна лодка, приятел, винаги готов да протегне ръка, за да ме издърпа от дълбините на меланхолията. Или както твърди самата Рита Дав: „Поезията е езикът в неговата най-чиста и най-мощна форма.”.
Този месец отделих цялото си свободно време на книгите и най-вече на поезията, в резултат на което през последната седмица завърших три стихосбирки, превърнали се в тема на разговор в много от книжните общества. И истината е, че не мога да бъда по-благодарна на самата себе си, задето посегнах към тях, независимо от споходилите ме съмнения. Да прочета тези стихосбирки бе едно незаменимо преживяване, което ми помогна отново да разтворя очи и да зърна света в най-красивите му цветове!
Стихосбирките са насочени главно към темата за себеосъзнаването и себеприемането, а феминистичната им нотка им придава съвременността и иновативността, която така ожесточено търсех. Това е и причината сами по себе си те доста да си приличат. Въпреки това обаче всяка една се отличава със собствен стил и характер, нетипичен за останалите.
Ето и кои са те:


"The Princess Saves Herself in this One"
by Amanda Lovelace

"if
love
is a
battlefield
then I
must have
forgotten
all of
my armor
at
home."
- a war I never agreed to fight

Всичко започна с това малко книжно съкровище, с което се сдобих благодарение на неизчерпаемия ми инат в търсенето на електронния му вариант. И още след първите няколко страници осъзнах, че целият труд и време са си заслужавали! В сборника се развиват темите за кражбата на детската непорочност и детство, за търсенето на собствената ни самоличност в този непостоянен свят. Онова, което го откроява от останалите обаче е използването на метафората за уплашената и заключена във високата кула принцеса, която с години чака пристигането на принца, който да я избави от затвора й. Както обаче гласи заглавието, тук принцесата сама спасява себе си!

"Love Her Wild"
by Atticus

"Don't ask her to be a rock
for you to lean upon
instead, build her wings
and point her to the sky
and she will teach you both to fly."


Особено любим сборник от стихове, чиито добавени фотографии сякаш са отражение на съпътстващите ги стихове. Темите тук са по-скоро насочени към самоосъзнаването и изграждането на една здрава връзка със собствената ни буря от емоции, бушуваща зад привидно безизразните ни лица. Един изключително емоционален, но и вдъхновяващ сборник, който за пореден път ми доказа, че красотата на поезията не се крие единствено в старите книги!
 
"Your Soul is a River"
by Nikita Gill

"Of all the things
That are most flammable
In the history of the world,
I have encountered
Nothing
More flammable
Than the human heart."
 

Последната книга, която успях да завърша по време на моята поетична треска е и една от най-добрите, прочетени от мен до момента! Причините за привързаността ми към този сборник са безброй, но най-явната, това е метафората за космоса и звездния прах, който всъщност е част от нас и ни превръща в деца на вселената. Темите тук се припокриват с гореспоменатите, но, поне според моето скромно мнение, "Your Soul is a River" се отличава със своята особено изразена феминистичност. И, макар и със свито сърце, мога да твърдя, че този сборник се оказа любимият ми от трите и с огромно нетърпение се надявам съвсем скоро да завърша и останалите от авторката!

 Това е и краят на публикацията ми, надявам се тя да ви е харесала или поне да ви е накарала да се усмихнете! Чувствайте се свободни да оставите мнението си относно книгите по-долу в коментарите. С радост бих прочела кои са и вашите любими сборници с поезия! 
А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!

събота, 17 март 2018 г.

Ревю: "Леговище на сънища" от Либа Брей


   Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци.
    Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
    Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ? да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?
   С часове се чудих как да започна това ревю, какво да напиша, за да изразя възхищението си към тази книга и авторката й като цяло. И ето ме тук, все още неспособна да подредя мислите си и същевременно с това безсилна пред желанието да споделя с вас кое всъщност в "Леговище на сънища" пробуди нестихващата вихрушка от емоции вътре в мен. Е, настанете се удобно и се подгответе да узнаете кои са причините именно тази книга вече дни наред да обитава мислите ми и да краде съня ми. Приятно четене!

"Нощта идваше за своята будна смяна. 
Неоновият град раздираше шевовете на деня 
и големият карнавал на сънищата започваше."

   Онова, което в началото ме объркваше, но което съвсем скоро обикнах в Либа Брей, това е нейният нестандартен, но изпъстрен от емоции и движение стил на писане. Рядко се среща автор, способен да придаде дори на най-простата и привидно безлична обстановка усещане за мистичност и дълбочина. А за мен Либа Брей е повече от ненадмината в това. Богатият й речник и непознаващото й граници въображение създават едни от най-реалистичните и магични сами по себе си моменти, които някога съм имала възможността и най-вече честта да прочета. Това е и причината вече с притаен дъх да очаквам продължението!

"Обикновените хора бяха способни на необикновено смели постъпки. 
Това беше единствената магия, която Сам познаваше и на която вярваше."

   Героите за пореден път ме оставиха безмълвна пред тяхното безспорно израстване спрямо първата книга: "Ясновидците". Тук те не само са по-уверени в себе си и способностите си, но и по-близки помежду си от всякога. Всеки, поел по своя път и съсредоточен в собственото си бъдеще, който накрая все пак се озовава пред вратите на Музея на американския фолклор, суеверията и окултното. Всеки със своята магична дарба, която да използва в борбата срещу разбунтувалите се духове, но и която тепърва му предстои да опознае. Лин, Тета, Джерико, Ийви, Хенри, Мемфис, Сам и Мейбъл, един колкото необикновен, толкова и славен екип, готов да се изправи пред всяка опасност и всеки пробудил се от отвъдното демон, изпречил се на пътя им.
   Освен с духове и всеподобни създания обаче героите са принудени да се борят и със собствените си демони, обитаващи най-тъмните късчета на съзнанията им. Демони, далеч по-опасни от онези, които се крият сред сенките на Ню Йорк и само чакат да чуят песента на своя водач. По-опасни от Пентаграмния убиец, по-опасни дори и от самия Мъж с цилиндъра.
    
"Но сънищата се изплъзваха лесно. 
Присъщо им е движението напред. Нагоре. Надалеч. 
През всички бариери и граници. Към света.
Това важи и за кошмарите."

  И тук присъстваха много от персонажите, с които авторката ни срещна в първата книга, като например малкия брат на Мемфис - Исая, чиято ясновидска дарба е по-силна, от колкото Мемфис някога е предполагал и която нараства с всеки изминал ден; Бил, чиито тъмни сделки заплашват не кой да е, а самият Исая; сестрите Проктър и още десетки други, чиято роля в сюжетната линия е не по-малко важна от тази на самите Ясновидци.

   Хуморът и сарказмът на героите са едни от любимите ми елементи, без които иначе книгата губи магията си и съм повече от благодарна на Либа Брей за десетките пъти, в които просто стоях над книгата, една сдържаща напиращия прилив на смях в себе си (често безуспешно), който диалозите между Сам и Джерико или пък Ийви и Сам пробуждаха в мен.

"Сам се стовари на кушетката и изохка.
- Ръцете ми никога повече няма да ми послужат - простена той.
- Несъмнено момичетата в Ню Йорк ще въздъхнат 
с облекчение - промърмори Джерико (..)."

   В книгата, разбира се, не липсваха и романтичните моменти, но този път те не бяха само между Тета и Мемфис. Не, тук се възражда един напълно нов романс, чието бъдеще обаче остава с голяма въпросителна. Между кои е той обаче ще ви оставя сами да разберете.
   И ако сте си мислили, че сюжетът на "Ясновидците" е бил наситен със секващи дъха моменти и обрати, то тогава трябва да ви съобщя, че този на "Леговище на сънища", обратно на всеобщо познатата теория, че продълженията не са по-добри от първите книги, е дори по-вълнуващ. А финалът, всичко друго освен предвидим.

Пропита от магичност и загадъчност, "Леговище на сънища" е продължение на опияняващата история за Ясновидците и дебнещото сред сенките зло, което единствено те са способни да победят. Зло, повело със себе си цял легион духове и демони, гладни за човешка плът.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

 http://bookandhotcoffee.blogspot.bg/2016/12/blog-post.html

неделя, 25 февруари 2018 г.

Book blogger confessions TAG

Здравейте на всички! Не съм правила таг от година, дори и повече, и искрено благодаря на прекрасната Криси от Diagnosis: Abroad , задето ме е тагнала да направя този така нестандартен и интересен книжен таг, с който да си почина от и без това натовареното ежедневие. Е, надявам се да ви бъде интересно да надникнете по-навътре в моя книжен свят и да разберете малко повече за книжните ми предпочитания. Ще се радвам да прочета кои са и вашите отговори на въпросите, като ги споделите по-долу в коментарите!
Приятно четене!

Коя книга най-скоро не довърши?
Неразделна част от съдбата на един читател е да започва книги, които съвсем скоро осъзнава, че вероятно никога, или поне в скоро време, няма да завърши. Е, предполагам при мен това се случва прекалееено често. Последната такава книга за мен, доколкото си спомням, бе "Град от пепел" от Касандра Клеър. Няколко пъти се опитвах да се впусна отново в света на ловците на сенки, но всеки път.. безуспешно. Е, надявам се съвсем скоро отново да изпитам потребност към тази така известна и очевидно добра поредица.

Коя книга е твоето “сладко изкушение”?
Винаги съм била почитателка на книгите с фентъзи и митологични елементи в сюжетната си линия. Предполагам именно това често ме тласка към енциклопедиите, свързани с различните митове и легенди. А това ме навежда на мисълта, че реално моето сладко изкушение и най-ценна книга, сантиментално и финансово погледнато, в библиотеката ми е енциклопедията "Митове и легенди. Илюстриран справочник за техния произход и значение" от Филип Уилкинсън, с който все още препускаме сред римските богове!

Коя книга би хвърлила в морето?
Определено не съм почитател на книгите от рода на "50 нюанса сиво". Чета любовни романи, разбира се, те също са едни от най-ценните за мен романи в библиотеката ми. Но тези книги.. никак не ме привличат. Нека кажем, че те са точно обратното на моето сладко изкушение и, ако не бях природозащитник, те несъмнено щяха да полетят към морското дъно.
  
Коя книга си чела най-много?
Рядко се случва да препрочитам дадена книга, но си спомням как когато бях малка седях и препрочитах отново и отново книжките за Лили Чудото. Дори сега, когато си спомням за тях, усещам онова носталгично усещане в гърдите си и неописуемо силното желание отново да се докосна до тях!

Коя книга не би искала да получиш като подарък?
Освен "50 нюанса сиво"? Мисля, че не бих се зарадвала особено на историческа книга. Ако получа такава със сигурност няма да я изхвърля в океана, както бих сторила с другата, но да кажем, че случайно ще я преподаря на някой роднина.

Без коя книга не можеш да живееш?
Това повеждащ въпрос ли е? Че кой може да избере само една?! Е, добре, формално ще посоча една (от десетките) без която реално не мога да живея, защото именно тя ми помогна да навляза още по-надълбоко в света на фентъзи литературата и това е "Алена кралица" от Виктория Айвярд!

Коя книга те накара да плачеш най-много?
Ще го кажа така, аз съм чувствителна личност и дори история за кученца, които си играят сред тревата е способна да ме разплаче. Затова и ще споделя заглавието на последната книга, която наистина ме затрогна и разплака - "Споделени тайни" от Колийн Хувър. За да съм честна, с тази книга постигнах дори нов рекорд - разплака ме още на втората страница..

Коя корица не харесваш най-много?
Наистина се вбесявам, когато илюстраторите решат да сложат на дадена книга някоя анимирана корица (както в случай с книгите на Стефъни Пъркинс). Оригиналните корици на трите книги са така красиви, семпли и все пак грабващи окото, докато нашите просто не си съвпадат естетически с възрастовата група към която приспадат, а и към цялостната идея на книгите.
Радвам се, че останахте с мен до края и се надявам тагът да ви е харесал!
Аз от своя страна ще тагна Гери от
A reader lives a thousand lives и Или от Books99 , чиито отговори с нетърпение очаквам да прочета!

Лек и книжен уикенд :)

събота, 10 февруари 2018 г.

За книгите и жанровете & My 2018 reading challenge

    Преди доста години, когато тепърва навлизах сред литературните общества, отчаяно търсех своето място в този магичен нов свят. Търсех някакво определение, което ясно да дефинира моите желания и книжни предпочитания. Което да ми помогне да се ориентирам сред новото. Дали бях любител на любовните романи, дали харесвах повече тийнейджърската литература? Или пък приспадах по-скоро към фентъзи обществото? А може би трябваше да продължа да търся..
   След месеци на лутане обаче осъзнах едно: не е необходимо да ограничаваме себе си като читатели с някакви никому нужни определения. С названия, които не не служат за нищо друго, освен да ни разделят и настървяват едни срещу други.
   Истината е, че аз обичам любовните романи, с думи не мога да опиша възхищенията си към фентъзи жанра, с удоволствие чета леки криминални романи, обожавам да научавам нови факти от романите с исторически мотиви и, макар и съвсем скоро да навършвам пълнолетие, никога няма да се отегча от тийнейджърската литература и нейната нестандартност. Защото аз обичам литературата! И никога и за нищо на света не бих нарекла себе си единствено почитател на фентъзито или на който и да било друг жанр. Защото ние, читателите не бива да се делим, не бива да стесняваме книжния си кръгозор, опитвайки се да се напаснем към предпочитанията на приятелите си, роднините си и като цяло заобикалящото ни общество! Всеки има различни възгледи и вкус за книгите и те не са непременно правилните. Това е литература, в нея няма правилно или грешно. Нея или я чувстваш, или не.
   С времето опитах множество различни жанрове, докато разбера, че една книга не се определя от жанра, така както и жанрът не се определя от една книга. Тази година обаче реших да превърна това в предизвикателство, да се постарая да опитам колкото се може повече и различни книги и жанрове.
   Списъкът ми се състои от 30 книжни предизвикателства, като някои от тях са доста конкретизирани, а други - предлагащи ми огромен избор от заглавия. Особено любими обаче са ми "Книга от твоето детство", "Книга, която е трябвало а прочетеш в училище, но не си", "Книга, базирана на историческо събитие" и "Книга с лошо ревю".
   Предизвикателствата като цяло са много разнообразни, защото именно такъв желая да бъде и моят книжен опит. Изпълнените от мен да този момент са само две, но съм убедена, че съвсем скоро ще покрия всяко едно от тези 30:

  • Книга с над 600 страници
  • Книга, препоръчана ти от приятел
  • Книга, която вече е в библиотеката ти
  • Книга, която можеш да прочетеш за ден
  • Трилър
  • Книга, препоръчана ти от член на семейството
  • Книга, написана от двама или повече автори
  • Класически любовен роман
  • Книга по действителен случай
  • Книга, която е трябвало а прочетеш в училище, но не си
  • Книга, чието действие се развива на място, което винаги си искал да посетиш
  • Книга с лошо ревю
  • Книга от твоето детство
  • Книга, публикувана преди повече от 100 години
  • Книга от нов за теб автор 
  • Книга, която е филмирана
  • Книга, която можеш да вземеш безплатно
  • Книга, базирана на историческо събитие
  • Книга, която ще бъде филмирана тази година
  • Книга, съдена (от теб) по корицата й
  • Колекция от кратки истории
  • Романтичен роман
  • Книга за самопомощ
  • Книга с поезия
  • Книга с дете разказвач
  • Мистерия
  • Детски роман
  • Книга от починал автор
  • Книга, разказваща за актуален световен проблем
  • Книга, което си започнал, но така и не си завърши
   Някои от изброените може би са ви допаднали, други не, но това са книжните предизвикателства, които подбрах за самата мен. Има стотици други, които можете да срещнете из интернет или за които сами сте способни да се досетите и да добавите към вашите списъци. Идеята обаче е една: да опитаме нещо ново, нещо, към което иначе не бихме се осмелили да посегнем. А кой знае, може пък и да ни допадне.
   Ще се радвам, ако изразите мнението си тук в коментарите, а също така и ако ми предложите някои идеи за книжни предизвикателства. С удоволствие бих прочела и кои са вашите, ако имате такива. 

Е, надявам се публикацията ми да ви е била полезна и приятна!
Лек и книжен уикенд!

сряда, 31 януари 2018 г.

3 причини да пожелаете да прочетете "Коледни пожелания и бисквитени целувки"

Отлично зная, че Коледата отдавна отмина. Наясно съм и че коледните книги не са така вълшебни, ако не са прочетени по време на зимните празници. Но, ако сте почитател на леките коледни любовни романи като мен, ще разберете защо нито ярко греещото слънце отвън, нито фактът, че е почти февруари успяха да повлияят на решението ми да посегна към книгата.
Е, днес ще ви представя моите 3 причини да прочета "Коледни пожелания и бисквитени целувки" от Джени Хейл!
Приятно четене!
  •    Не съм способна да твърдя, че "Коледни пожелания и бисквитени целувки" притежава някакъв особен начин на изказ, но със сигурност мога да заявя, че историята ще ви дари с покоят, който заслужавате. Независимо дали сте сгушени у дома пред камината в предколедно настроение или сте се наместили удобно на някоя пейка под слънчевите лъчи отвън по време на обедната си почивка! Защото тази книга притежава неподозирана магнетичност и единственото, което е необходимо да сторите, за да я усетите е да се отпуснете в прегръдките й. А тя от своя страна ще ви поведе в едно магично приключение, след което е просто невъзможно да не повярвате в магията на Коледа!

  •    Книгата обхваща много и различни аспекти от проблемите на днешното ни общество: трудностите, с които са принудени да се срещат самотните родители; страховете, които ни спират да преследваме мечтите си и да бъдем щастливи; желанието за финансова стабилност, която често ни поглъща и прави слепи за истинските ценности в живота. И това са само част от проблемите, засегнати в романа. Но най-удивителното в случая не бяха тези теми, тях можем да срещнем в почти всеки съвременен роман. Удивителното бе способността на Джени Хейл да ги обедини и преплете в едно, създавайки тази наситена с емоционалност и красота история, способна да стопли както душата, така и сърцето ви.
       
  •    Красотата на романа обаче несъмнено се крие в негова сладост. И с това визирам всяка една привидно несъществена подробност, която всъщност допълва и придава на книгата магнетичността, за която споменах: решенията на Аби относно интериорния дизайн на дома на Ник Синклер и коледната украса, която го допълва; рецептите и ястията, приготвени от Аби, чиито аромат на моменти сякаш се понасяше измежду редовете; очарователните любовни моменти между героите, които разтуптяваха сърцето ми. Бих продължавала така до безкрай, но дори вече издадох предостатъчно. Останалото ще ви оставя да откриете сами!

    •    А ето и една допълнителна причина: секващата дъха корица, чиито блясък и семпли цветове е невъзможно да не грабнат вниманието ви! Нещо, което, колкото и маловажно да бъде за самата история, идеално илюстрира коледната идилия, властваща в дома на Ник Синклер. Идилия, за която можете да прочетете само и единствено ако дадете шанс на "Коледни пожелания и бисквитени целувки"! Е, кого чакате?
   Аби е самотна майка, която обича семейството си повече от всичко на света. Помага на близките си и се е посветила на отглеждането на десетгодишния си син Макс. Работи на две места, за да ги издържа, и оставя мечтата си да стане интериорен дизайнер на заден план. Неочаквано една приятелка предлага на Аби малка поръчка за декоратор и тя не се колебае да поеме задачата. Колко ли трудна може да е тя?
   Ник Синклер иска да украси имението си, преди семейството му да пристигне за коледните празници, като парите не са проблем. Единственото му условие е да не го разсейват в работата му – дори и по Коледа.
   Аби пристига в огромното имение с предчувствие, че се е нагърбила с непосилна задача. Къщата е почти празна, нуждае се от много повече от една коледна украса. А след като се запознава с мрачния и вечно зает Ник, тя разбира, че наистина е загазила...
   Красива история за преследването на мечтите, за магията на Коледа, за моментите, прекарани със семейството... И за тръпката да се влюбиш под светлината на коледните лампички.