събота, 24 септември 2016 г.

The Autumn Book Tag

Училището започна и колкото и да не ми се иска, времето ми за книги е меко казано ограничено. Но пък за сметка на това, днес съм ви приготвила един нов и изключително интересен book tag, свързан с любимия ми сезон - есента. И тъй като съм сигурна, че има още много любители на есенните месеци, реших да тагна Павлина, Памела и Илияна, които също да направят тага и чиито отговори нямам търпение да прочета.
Приятно четене!

1. Кое е любимото ти нещо относно есента?
Не мисля, че има нещо по-красиво от багрите на току-що отронилите се листа или по-приказно от цветовете на онези, които тепърва се подготвят да падат. И не мога да си представя нещо по-вълшебно от дъждовните недели, с подухващият ветрец и едва прокрадващите се слънчеви лъчи. А за мен като читател, това е един от най-прекрасните моменти, защото мога да го споделя с книга и гореща чаша чай.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?
Добрее.. Макар и малко изтъркано, в ума ми веднага изниква образа на Хари Потър и червения локомотив на Експрес Хогуортс, готов да приеме новите си ученици и да се срещне отново със старите. Но за да разнообразя малко, ще спомена също "Перфектна химия" от Симон Елекелес. Причините тя да ми напомня за училищните дни са много, но мисля, че заглавието говори само за себе си.

3. Коя корица ти напомня за есента?
"Тъмна дарба" от Александра Бракен. Просто има нещо в нея, което ми напомня за есенните дни. Може би причината е в красотата на златистия надпис или пък самата тайнственост, който много подхожда на сезона.. и аз самата не знам. Факт е обаче, че в огромната ми колекция, тя най-добре се вписва в цялата есенна идилия.

4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?
По природа съм любител на хорър филмите, а когато бях малка се бях пристрастила към страшните истории. Затова мисля, че самата легенда за празника Хелоуин (тази за тиквения Джак) сама по себе си е невероятна и не смятам, че е необходимо да споменавам друга.

5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?
Тук смятам да спомена един изключително любим за мен филм, който съм гледала толкова много пъти, че вече съм загубила бройката, а именно - "Hocus Pocus"! И единственото, което мога да спомена за него е.. че го обожавам.

6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?
С най-голямо нетърпение очаквах официалното излизане на "Всичко, всичко" от Никола Юн. И макар книгата да беше пусната на пазара преди няколко дни, аз все още не мога да се похваля с факта, че съм я прочела. Надявам се обаче съвсем скоро да имам възможност и аз да се докосна до магията и. 

7. Кое излизане на филм през есента очакваш?
За момента съм оставила филмите настрана и съм насочила цялото си внимание към няколко сериала. Най-бляскав от които обаче е "Луцифер". Сериала вече излезе и по българската телевизия, но е повече от ясно, че по нищо не може да се сравнява с оригинала, който е на английски. Все пак трудно, дори невъзможно, може да се пресъздаде английски акцент. Както и да е, прескачам на важната част, а тя е че вторият сезон тепърва излиза в Америка и единственият епизод от него, до който успях да се докопам, е първият. С огромно нетърпение обаче очаквам да изгледам и останалите.  

8. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?
Добре.. След дълго подбиране на заглавията от моя TBR list, стигнах до следния извод - трите книги, които НАЙ-силно желая да прочета през тази есен са "За да си спомня" от Лара Ейвъри, "Сърца за разбиване" от Али Новак и "Ангелски свят" от Зюзан Ий !

неделя, 11 септември 2016 г.

Ревю: "Теория за любовта от пръв поглед" от Дженифър Смит

  Четири минути. Само четири минути закъснение са способни да преобърнат всичко, да променят съдбата ти.
Днес би трябвало да бъде най-ужасният ден в живота на 17-годишната Хадли - баща и се жени, за жена, която тя дори не познава. Която не иска да познава. Отгоре на всичкото изпуска и полета си, който по предназначение трябва да я отведе от другата страна на океана, за да може да присъства на сватбената церемония.
Самолетът излита, но без нея и тя е принудена да чака следващият полет за Лондон.
И тогава, някъде сред тълпата и оглушителните шумове, тя среща него. Името му е Оливър и той случайно е настанен до нея в следващия самолет до британската столица.
Полетът минава сякаш е един единствен миг. Всички разказани история, приглушени смехове, всички споделени мигове остават да се реят високо в нощното небе, докато те вече са принудени да се приземят и разделят в хаоса на лондонското летище. Хадли не знае нито фамилията му, нито неговия телефонен номер, нито пък адреса му. Ще се намеси ли съдбата отново и ще ги срещне ли поне още веднъж?

* * *
Започнах книгата напълно случайно и с единственото желание да се разнообразя от напрегнатите фентъзи поредици, които са заели всеки рафт от библиотеката и съзнанието ми. Но още в началото на книгата успях да доловя онова тихо гласче, което ми нашепваше, че това няма да бъде просто една любовна история, подложена на куп предизвикателства. Не, това щеше да бъде и все още е историята, която ме държа будна часове наред и която същевременно не ми позволяваше да се отделя от нея, докато и последната страница не бе прочетена.

"Кой ще предположи, че нищо и никакви 4 минути могат да преобърнат всичко?"

Харесах стила на писане на авторката, който макар да не се отличаваше с нещо по-особено, бе именно онова, от което аз се нуждаех - лек, спокоен, позволяващ на читателя плавно да прелиства страница след страница.. и изведнъж, неусетно книжката е вече към края си.
Допадна ми фактът, че авторката не бе наблегнала изцяло на любовната история, а на преден план бяха повдигнати някои много важни въпроси, засягащи голяма част от тинейджърите днес. Въпроси за разводите, за децата, които са длъжни да понесат самотата и тъгата след тях, за бъдещето и преодоляването на собствените ни страхове. И точно това бе причината толкова много да харесам "Теория за любовта от пръв поглед".

Героите. Те бяха толкова реални, толкова земни, че на моменти си мислех, колко ли прекрасно щеше да бъде да можех и аз да прекарам 7 часов полет с тези двамата. Да разговаряме, да се смеем и да разгръщаме важни теми, като например кои са най-хубавите облаци (Отговор: кълбестите) или просто да стоя отстрани и да им се възхищавам.
Изключително много харесах образа на Хадли. Умна, типична красавица, която обаче е и заклет почитател на книгите на Чарлз Дикенс. Тя бе онова момиче, което макар да страдаше от клаустрофобия, бе готово на всичко, за да може да се срещне поне още веднъж с момчето, с което прелетяха стотици километри заедно, с което сподели страховете си. И в което неусетно се влюби.
А Оливър, зеленоокият английски красавец, бе също толкова впечатляващ. Остроумен и пълен с изненади, той бе онази незаменима част от историята, без която книгата щеше да загуби своето очарование. Харесаха ми неспирните му закачки и шантави въпроси, които всеки път предизвикваха у мен смях или поне малка усмивка.

Единственото, което не ми допадна беше, че авторката бе забравила описанията на толкова красив град като Лондон. Но донякъде и е простено, тъй като Хадли имаше къде къде по-важни занимания и проблеми от това да се оглежда насам натам и да се възхищава на червените автобуси и архитектурните забележителности..

Пленително красива и очарователно затрогваща, "Теория за любовта от пръв поглед" е книгата, която ми припомни вълшебствата, на които е способна чистата и неподправена любов. Книга, в която ще се влюбите от първия прочит.

вторник, 6 септември 2016 г.

Ревю: "Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър

Книга първа от трилогията "Създадена от дим и кост"

 Кару рисува в своя скицник удивителни създания, митични чудовища, които карат съучениците и да затаяват дъх всеки път щом ги зърнат. Създания, които може би са измислени, а може би не.
Тя самата изглежда митична. Със синя коса и странни татуировки, две от които красят дланите и, но които няма представа от къде е получила, Кару напразно се опитва да заживее в свят, който очевидно не е неин. А странните поръчения, на които бива изпращана, стават все по-опасни.
Междувременно крилати създания оставят горящите си отпечатъци по врати из целия свят. Хората са ужасени.
Започва война. И само Кару е способна да я спре.
Но въпросите за нейното детство, за семейството и и нея самата, започват все повече да я притискат. А отговорите на тези въпроси може да научи единствено от съществата, обитаващи скицника и. Те обаче са безследно изчезнали.
Коя и какво е тя всъщност? Тепърва и предстои да разбере.

* * *
  Завърших книгата буквално преди броени минути, но ентусиазмът и възхищението ми бяха достатъчна предпоставка още веднага да започна ревюто си. Истината обаче е, че не знам дали ще съумея да ви опиша великолепието на тази история.. Обещавам обаче да опитам.

"Ангелите се бяха превърнали в дългата сянка на смъртта и химерите живееха в нейния нескончаем студ"

  Лейни Тейлър официално се превърна в една от любимите ми авторки, именно заради така пленяващия си стил на писане, удивителните описания и талантът и да създава толкова реални, но същевременно прекрасни герои. И тава са само част от причините да се влюбя в книгата и с нетърпение да очаквам да прочета и останалите от поредицата.

"На хората им е дадено да виждат само малка част от цялото - казваше той. - Само толкова, колкото да могат да си доизмислят останалото. Всичко това е като юрган, съшит от вълшебни приказки, сред които тук-там има по някоя кръпка истина"

  Изключително много харесах образа на Кару. Безумно красивата, изтъкана от смелост Кару, която сътворяваше онези вълшебни картини в скицника си. Синекосото момиче, което носеше скрито в ботуша си оръжие и винаги бе готово за битка. И което тайно живееше един различен и непознат за останалите хора живот, намиращ се на една врата разстояние от реалността.
  Ами Акива.. той бе дори още по-великолепен отколкото бях предполагала - ангелски красив, с пламтящ като факла поглед и сипещи искри криле, храбър войн, роден обаче да води чужда война. Но той не бе само това. Акива, бе онова изгубено парченце от пъзела, чиято липса изгаряше душата на Кару. Която погубваше и самия него.
Но една на пръв поглед случайна среща из претъпкания с хора площад на Маракеш променя всичко. Навява горчиви спомени и възпламенява любов, чието минало е способно да спаси света, но и да го унищожи.

"Научени сме единствено да воюваме, но има и други пътища, по които да тръгнем в живота. Двамата с теб трябва да ги открием, Акива. А можем и ние да ги прокараме. Това сега е само началото."

  Обикнах всеки един от персонажите. Дори второстепенните - Исса, Туига, Ясри, но най-вече Бримстоун, който успя да ме впечатли само със своите мъдри съвети и напътствия и с голямото си сърце, дълбоко скрито под дебелата опаковка на безразличието. Няма начин тук да не спомена и прелестната Зузана - най-добрата приятелка на Кару, която винаги бе до нея. Дори когато тайните и малко по малко започваха да изплуват на повърхността. Тя бе там, за да и подаде ръка, дори когато всички останали и обърнаха гръб.

  Влюбих се в постоянните закачки между персонажите, във всеки напрегнат момент, принуждаващ ме да затая дъх, в края, заради който си изплаках очите. В самата красота на идеята за забранената любов и приказния начин, по който авторката я бе пресъздала.
Влюбих се във всичко това, което ме държа будна часове наред, докато и последната страница не бе прелистена.   

"- Любовта е лукс.
- Не. Любовта е стихия."

Опияняващо вълнуваща и пленително красива, "Създадено от дим и кост" е книга, способна да приюти в прегръдката си всеки почитател на фентъзи литературата. Една възхитителна история за силата, спотайваща се в надеждата, която често е по-могъща дори от самата магия.

четвъртък, 1 септември 2016 г.

End of summer book tag

За мен 1-ви септември винаги е означавал краят на лятото. Времето застудява, слънцето залязва по-рано.. но най-вече - отново идва ред на училището, готово да заеме всяка свободна секунда от времето ми. Но това не е чак толкова важно, защото е и време за един много интересен book tag, с който да закрием топлите месеци.
Надявам се да ви хареса и нека всеки се чувства поканен също да го направи.

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.
Още преди края на учебната година имах подготвен TBR list. Много от книгите в него успях да прочета, други - не. Но несъмнено най-много се вълнувах за втората книга от поредицата "Реликвите на смъртните", а именно - "Град от пепел". Новите корици, които красят тази история,са повече от великолепни и с нетърпение очаквам излизането и на останалите.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.  
Аз съм по-скоро любител на нощното четене. Та ако предположим, че заменим думата ден с нощ (;дд) .. бих отговорила с "Прикачен" от Рейбоу Роуъл. Още една книга, която успя да ме държи будна дори в късните часове на нощта.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели. 
Наскоро започнах трилогията "Създадена от дим кост" и това е може би една от най-интригуващите книги, които съм чела за това лято. Вълнуваща, изпълнена с неочаквани обрати, способни да запленят читателя още от първите страници. Книга, заради която безспорно бих си останала у дома.


4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.
Когато тръгвам на път, задължително взимам със себе си книга. Независимо къде отивам, без значение дали пътят е 2 или 10 часа. Тя е неразделна част от мен и багажа ми. А тази година това бе именно "Хари Потър и затворникът от Азкабан", благодарение на която почивката ми се превърна в едно изпълнено с вълшебства приключение.

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби. 
Мисля че това е "Железният изпит", тъй като в началото историята се развиваше доста бавно, което пък от своя страна дава възможност на читателя да опознае по-добре героите и обстановката. И макар факта, че започнах книгата с доста големи подозрения дали тя ще ми хареса или не, останах приятно изненадана от този нов и магичен свят, с който Холи Блек и Касандра Клеър ни срещат. Те са невероятен екип и несъмнено ще прочета и останалите книги от поредицата.

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
Всяка книга от поредицата за Хари Потър е като прегръдка от стар приятел, топла и така приятно позната, но всеки път щом започна някоя от тях, в ума ми изплуват мисли свързани с коледните празници, със снега и коледната украса. И сякаш те просто ми носят онова коледно настроение. Независимо дали е средата на март или началото на юли. Затова и смятам, че те са малко по-подходящи за зимните сезони.

 7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.
Хмм, не мисля че има такава. Винаги успявам да открия по нещо хубаво в дадена книга и досега не съм попадала на такава, която напълно да ме разочарова.

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш. 
Тук ще отговоря с "Гондолата на времето", тъй като очаквах малко повече от нея. Книгата наистина е прекрасна по свой собствен начин, но мисля, че авторката можеше да се постарае повече с края и. Действията бяха прекалено бързи, сякаш сблъскани накуп, което бе и причината да препрочитам дадено изречение, за да осъзная случилото се.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи. 
Повечето читателя на блога ми, знаят колко много обичам книгите на Симон Елкелес! Първата книга от трилогията за братята Фуентес ("Перфектна химия") завладя сърцето ми, а втората - "Правилата на привличането", бе дори още по-невероятна! Една на пръв поглед клиширана любовна история, способна обаче да заплени всеки почитател на романтиката! (като мен ^^)


10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.
"На хората им е дадено да виждат само малка част от цялото - казваше той. - Само толкова, колкото да могат да си доизмислят останалото. Всичко това е като юрган, съшит от вълшебни приказки, сред които тук-там има по някоя кръпка истина" 
- "Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.
Определено "Летни дни и летни нощи", която сякаш крещи ЛЯТО ! И макар все още да е непрочетена, тя кротко седи и чака своето време. Което смятам, че ще бъде малко преди началото на учебната година, за да заличи поне част от болката, че лятото официално си е отишло.

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.
"Гневът и зората", без капчица съмнение! Обожавам тази книга!! Магията на арабския свят, великолепните герои, спиращите дъха описание, хилядите емоции, скрити между редовете.. и това е само началото на тази прелестна история. (Споменах ли, че книгите от поредицата са 5 ! С нетърпение очаквам да се докосна и до останалите!! ^^)

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал. 
Стефъни Пъркинс е една от любимите ми авторки, а със "Звезди за Лола" тя официално затвърди този факт. Обикнах героите, сюжета, обикнах всичко в тази история. А финалът.. той бе най-приказната част от книгата.