събота, 30 април 2016 г.

Ревю: "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий

  Ах, винаги ми е адски трудно да пиша за книги, които по някакъв начин са си проправили път до сърцето ми и трайно са се установили там. Десетки пъти започвам да пиша, а отново съм до никъде, но хвана ли нишката, връщане назад няма..
  И ето ме сега - пиша за книга, която превзе ума ми и ме остави без думи. Която очите и съзнанието ми не оставиха до последната страница, а след края копнеех единствено да мога да прочета следващата в поредицата.
  "Ангелско нашествие" е една от онези книги, за които колкото и да пишеш, думите никога не са достатъчни. А за да можеш да опознаеш нейното съвършенство, трябва да я прочетеш. 

  Сюзан Ий ни пренася в един постапокалиптичен свят на разруха и унищожение, подвластен на волята на ангели, сеещи страх и смърт сред човешката цивилизация. Свят, на прага на своя край. И докато банди от освирепели от глад и безизходица хора владеят деня, нощта е приютила в обятията си страховете и суеверията на малцината, успели да се изплъзнат от лапите на своите преследвачи.

"Пукотът на смартфони под краката ми наистина ме убеждава, че апокалипсисът е настъпил. Единствено краят на света е в състояние да накара екологично загрижените технолози да захвърлят най-новите си играчки по улицата"

  Пенрин, заедно със сестра си и майка си, са част от малцинство, преживяло тези шест седмици на смърт, на глад и мизерия. Но освен с постоянната опасност, дебнеща от всеки ъгъл, младото момиче трябва да понесе и тежестта на семейната отговорност на собствените си плещи. Със сестра, прикована към инвалидна количка, и майка в неуравновесено състояние, преследвана от собствените й демони, единственият начин на оцелеят е да бягат.
  Но точно когато смятат, че са успели да преживеят най-страшното, пред тях се разиграва сцена, която никой не би и помислял за възможна. Битка, нападение - ангел срещу ангели. В тази нечестна битка губещият е само един, но той губи най-ценното за него - кралете си. Но заедно със себе си, ангелите отнасят и малката сестричка на Пенрин.
  Панрин обаче е готова на всичко, за да си я върне.
  Дори с цената на живота си. 
  Дори това да означава да спаси един ранен ангел от смъртта.
  Рафи е ангел и войн, нападнат от своите,наказан и захвърлен на улицата. Без крила и ранен от онези, които до скоро смятал за свое семейство. А в тази безпомощна ситуация единственият човек, който може да го спаси, е самата Пенрин.
  Двамата тръгват през изпепеления пейзаж на Северна Калифорния към димящите останки на Сан Франциско. Без да има на кого другиго да разчитат, освен един на друг. Пенрин, за да си върне обратно сестричката, а Рафи - за да моли за милостта на враговете, които отнеха крилете му, само за да бъде отново цял.

"- Чудя се кое ще те убие първо - предаността или инатът ти."

Онова, което така силно харесах в книгата, бе увлекателният стил на писане на авторката, който, макар в началото да ми се стори доста различен, в последствие дори обикнах. Обожавам, когато главите са по-малки, което е и още една причина да се влюбя в книгата. 

  Пенрин е един от най-силните персонажи, които съм срещала в книгите. Силна и смела. Жертвоготовна и способна на всичко, за хората, които обича. И въпреки че на моменти мъката и отчаянието да превземаха мислите й, тя умело успяваше да ги отблъсне в тъмните кътчета на съзнанието си и да изплува на повърхността.
  Рафи е онзи тип герои, които обикваш още в началото на книгата, но понякога просто се изкушаваш да го замериш с нещо. Божествено красив, със сини очи и чувство за хумор, което винаги пораждаше усмивка у мен, докато четях хапливите му фрази. На моменти грубото му държание ме изкарваше извън равновесие, но въпреки това дори за миг не можах да го намразя, а точно обратното.
  На пръв поглед огромните им различия се превърнаха в нишката, която сплотяваше душите им. Дори когато и двамата умело се опитваха да избягат от чувствата си.

"(..) отказвам да изпитвам към него каквото и да било друго, освен омраза. Ала омразата така и не идва."

  "Ангелско нашествие" е книга за един постапокалиптичен свят, който ще ви накара да настръхнете, но същевременно с това ще спре дъха ви и няма да ви позволи дори за миг да се отделите от така брилянтно развитата история за момичето, което се срещна очи в очи с Апокалипсиса.. и оживя. Книга, след която просто няма начин да не пожелаете да прочетете и останалите.

♥ Искрени благодарности на издателство Емас за страхотната възможност да прочета книгата ♥

неделя, 24 април 2016 г.

Читателите мразят..

 ❤ Честит Международен ден на книгата ❤

 Всички ние знаем онзи така любим момент, когато сме потънали в сюжета на някоя нова книга, която толкова дълго сме чакали да излезе в книжарниците, че реалният свят просто губи своето значение. Избледнява, и всичко, което ни интересува, са единствено стотиците страници, които държим в ръцете си.
  Но винаги има нещо, което да провали този момент. Като например:
 ♥
Досадните приятели, които знаят, че четете и въпреки това се опитват да започнат разговор с вас.
  Защо? Защо това ми се случва всеки път? Да не би да имам табелка на челото "Чета! Свободна да дискутираме на безсмислени теми!"
Скъпи, приятели.. Няма значение колко е важно онова, което ще ми кажете. Няма значение дори към Земята да се е насочил астероид, който всеки момент ще унищожи човешкото население. Дори и черна дупка да се готви да погълне Земята и цялата вселена. Може да почака!
Телефонът, който цял ден не е звънял или показвал поне някакъв признак, че и вие сте част от интернет пространството.. докато не започнете да четете.
  Как винаги става така? През целият ден никой не се сеща за моето крехко съществуване и когато най-сетне се добера до така желаната книга, всички се сещат, че аз все още съм жива, а не потрупана под купчина книги.
Започва най-епичната и затрогваща част от книгата, моментът, в който целият сюжет се разплита, вие едва сдържате емоциите си... и в стаята влиза някой.
  Няма значени дали си роднина, най-добър приятел, или пък съвсем непознат човек ... в този момент те мразя повече от всяко дишащо същество на тази планета, а дори и отвъд!
Излизаш с приятели, заговаряте са за книгата, която четеш и те казват нещо от сорта на.. "Ооо, да, гледах филма - накрая умира".
  Тук дори няма смисъл да обяснявам. Ще кажа само, че в тези моменти съм склонна да изрека една единствена думичка - "бягай".

Надявам се статията да ви е харесала или поне да сте се забавлявали. Ще се радвам ако споделите с мен и случки, които вие лично сте преживели или пък смятате за омразни за един читател в коментарите. Доскоро ♥

събота, 16 април 2016 г.

Ревю: "Фенка" от Рейнбоy Роуъл

  Кат е фенка на Саймън Сноу. Не, по-точно тя е обсебена от него. Е всички го харесват, но за Кат той е нещо много повече. Да бъде негова фенка е нещото, в което тя е наистина добра. Заедно с близначката и Рен са вманиачени по книгите на Дмема Т. Лесли още от деца, а именно това им занимание успява да ги сплоти и да им помогне да приемат по-лесно факта, че майка им ги е напуснала. 
Заедно те четат и препрочитат книгите за вълшебното момче на име Саймън, обличат се с тениски с неговия лик, четат и пишат фенска литература и с нетърпение очакват излизането на последната книга от поредицата.
  Но докато Рен с времето надраства своето детско увлечение, Кат предпочита да остане заклещена между времето, между реалността и книгите за Саймън Сноу. Особено когато фенската история, която тя пише има хиляди читатели, които с нетърпение очакват финала и. А единственото, което тревожи Кат, е дали ще успее да я завърши преди Джема Т. Лесли да издаде своя.
  Но нещата се заплитат, когато двете отиват в колеж. И още повече, когато Рен заявява, че не желае вече да дели стая с нея.
  И така новата и съквартирантка се оказва груба и недружелюбна, професорът и по творческо писане смята, че фенската литература и краят на цивилизацията са две почти еднакви неща, момчето от курса иска да си говорят единствено за писане, а Кат не може да спре да се тревожи за своя баща, който никога не е оставал сам досега.
  Въпросът е дали тя ще справи сама, без Рен зад гърба си. И дали е готова да се откаже от историята за живота на Саймън и да започне своя собствен.

* * *

Когато разбрах за излизането на книгата, горях от нетърпение да я прочета. Бях чела толкова много за нея, че просто да я отмина в книжарницата, след като я издадоха, се равняваше на престъпление срещу мен самата.
И тя не ме разочарова. Дори сега когато се сетя за нея и в мен се поражда онова топло чувство за нещо познато и любимо.
  Книжката е изключително лека и идеална за този период от годината, когато имаме нужда точно от това - нещо докосващо сърцето.

Ще започна с това колко близка всъщност се почувствах с Кат. За мен тя се превърна в един от любимите ми литературни персонажи, заради своята така силна привързаност към семейството, заради любовта си към четенето и писането, заради всичките си малко странности и недостатъци. Заради самата себе си и това, че дори за миг не спря да бъде такава каквото е.
 Животът я сблъскваше с десетки препятствия през тази нейна първа година в колежа. Грубата съквартирантка Рийгът, с която единствено се поздравяваха, колкото да запълнят тишината в и без това малката стая, която деляха. В която нямаше нито диван, нито телевизор или пък еднакви настолни лампи. (тук, онези, които са прочели книгата ще се досетят за какво говоря ♥ ). 
С Ливай (приятел на Рийгън), който постоянно стоеше в стаята и, дори когато Рийгън не бе там. Преподавателката и по творческо писане, която не желае дори да чува за фенската литература. Момчето, с което се запозна на един от курсовете, която макар красив и привлекателно потаен, не искаше от нея нищо повече от думи. Всички искаха това от нея. 

"Имаше чувството, че плува в думи. Че понякога се дави в тях" 

  Баща и също - той бе причината, или по-скоро една от многото, Кат да иска да се прибере обратно у дома. 
  И когато всичко я дърпаше назад, давеше я, тя с всички сили се опитваше да изплува на повърхността и да се справи с проблемите си. Макар понякога да не се справяше особено добре. 
  Макар хиляди да четяха историята на Кат, тя продължаваше да се крие зад компютъра си, далеч от реалността и хората. Далеч от истината. Историята, която пишеше бе нейният отдушник. В нея тя се чувстваше удобно, в нея тя изразяваше всички чувства и емоции, които спестяваше на света. И тя нямаше намерение да се откаже от този уют. Не можеше. И не искаше. 
"Затова пишеше. За тези прекрасни часове, в които техният свят се изместваше от действителността. За моментите. в които можеше просто да се остави чувствата им един към друг да я пометат като вълна, като нещо което пада по нанадолнище."
  Животът обаче е непредсказуем и има навика да те сблъсква с онова, което най-малко очакваш, а в случая - с момче, което да я обикне, заради всички нейни странности.

 За мен "Фенка" е изключително специална и бих казала лична книга, която се превърна в една от любимите ми. Със своя така лесен и приятен начин на писане, Рейнбоу Роуъл ме пренесе не в един, а дори в два свята. Този на Кат и този на Саймън Сноу, който непрекъснато се споменаваше. Може би това, което най-много ми хареса в книгата бяха точно тези страници - добавените части, както от книгите на Джема Т. Лесли, така и от историята, която Кат пише, които бяха в началото и в края на всяка глава. Май те направиха тази книга още по-прекрасна за четене.

 Книгата на Рейнбоу Роуъл е една реална, но едновременно с това напълно различна и неподправена история, която ще стопли сърцето ви, ще ви грабне от първата страница и няма да ви остави да си отдъхнете, докато не прочетете и последната.

понеделник, 4 април 2016 г.

Пролет с книга ♥

 Настъпи онова време от годината, онзи така любим период, когато слънцето напича достатъчно, за да излезеш отвън и да се насладиш на любимата си книга. Когато долавяш лекия аромат на дървесен цвят и всичко, която трябва да направиш е единствено да се насладиш.

Пролетта е може би любимият ми сезон - нито много студено, нито прекалено топло - просто перфектната комбинация между двете. Но онова, което липсва.. онова, което ще запълни тази прекрасна картина и ще стопли сърцето ви е.. точно така - книга ♥

А ето и някои предложения за книги, които ще ви донесат онова пролетно усещане и ще огреят деня ви, ако при вас слънцето е позакъсняло ♥

"Фенка" от Рейнбол Роуъл 
Ахх, тази книга е сякаш моя лична автобиография. На моменти до такава степен разпознавах себе си в тези страници, че започвах да се плаша. Макар да ми остават още няколко глави до края, просто не можах да не споделя с вас възхищението си към тази така увлекателно написана история за Кат и нейната битка срещу живота и промените, с които той я сблъсква. Забавна, на моменти така приятно сладникава, че просто няма как да не ви напомни нещо познато. На вас самите. Защото.. хейй, Кат е чисто олицетворение на по-голямата част от нас - пристрастени читатели, които понякога така се привързваме към дадена книга/поредица, че сърце не ни дава да се отделим от нея.

"Girl Online" от Зоуи Съг
Зоуи освен невероятно красива и талантлива влогърка, се оказа и страхотна писателка. Книгата и наистина не е нещо, което ще преобърне света ви, ще промени мирогледа ви или пък ще ви накара да се замислите над живота. Но пък съм сигурна, че ще ви накара да се замислите за самите себе си. Или по-скоро за това, колко еднакви сме всъщност - всички до един - изпълнени със страхове, които ни контролират, спират ни да правим онова, което обичаме. Но пък точно това и ни прави еднакви. Нужно е само да погледнем на страха не като на враг, а като на шанс да изживеем мигове, за които дори не сме и мечтали.
Повече за книгата можете да прочетете в ревюто ми → тук

 Книгите от поредицата "Изборът" от Кийра Кас
Обожавам книгите от тази поредица. Дали е заради самата идея на книгата - царство, принцеса, състезание за короната, или пък заради удивително увлекателния начин на писане на Кийра Кас. Не зная. Но е факт, че това е една от любимите ми поредици, които пораждат в мен чувство на уют и не ми позволяват да се отделя от книгата с часове. А цветовете които красят кориците - така красиви и елегантни, сякаш крещят "пролет" ♥

"Перфектна Химия" от Симон Елкелес
Пролетта си е пролет, красива, топла, но това не означава, че училището е свършило. Точно обратното. Затова защо към пролетната ваканция не добавим и една малко по-сладникава книжка, чието действие освен, че се развива в месеците малко преди края на учебната година, но и ще ни донесе усещане за топлината на летните дни. А може би дори ще ни даде сили от изтърпим и оставащите седмици до края на учебната година.
Повече за книгата можете да прочетете в ревюто ми → тук

Аз от своя страна смятам да се насладя на някои книги, които са в списъкът ми за четене от дооста дълго време, но така и не ми остана време да прочета. А това са:
  •  "Двор от бодли и рози" от Сара Дж. Маас
  •  "Тъмна дарба" от Александра Бракен
  •  "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас  
 Надявам се да съм била полезната в разрешаването на мистерията около новата книга, която да заеме челно място в пролетния ви списък за четене или поне да сте се забавлявали докато сте чели този пост. Оо, и не забравяйте - към добрата книга и страхотното време
добавете една усмивка и може би освежаваща чаша кафе, чай или каквото харесвате.
 До скоро ♥

петък, 1 април 2016 г.

I Love Spring Book TAG

Настъпи онова време от годината. Когато дърветата се обагрят в цветове, слънцето огрява с нажежаваща топлина и всичко около теб сякаш крещи "живот". А какво по-прекрасно от това да отпразнуваме официално пристигналата пролет с един BOOK TAG ♥ 
Приятно четене :)

1. Каква е пролетта, там където живееш?


 Красива. Често студена, но винаги красива. 
Понякога дори си мисля, че попадам в паралелен свят: всичко от сиво и мрачно, изведнъж придобива яркост, а всеки цвят, който краси гледката - по-красив от предишния.
 
2. Най-очакваното излизане на книга, тази пролет.


С голямо нетърпение очаквам да излезе втората книга на Зоела "Girl Online: On Tour" ♥ Също така се надявам тази година да излезе и третата книга от поредицата "Алена кралица". А до колкото знам, скоро излиза и "Illuminae" ♥


3. Покажи корица, която ти напомня за пролетта.



Определено "Всички наши места" от Дженифър Ниван ♥ Още когато я видях за първи път ми донесе онова пролетно усещане. Дали заради птицата, дали заради цветето на корицата. Или пък заради така красивия син цвят... Не знам, но просто съм влюбена в нея ♥

4. Къде ще четеш тази пролет?


Не се влияя от сезона. Най-често чета вкъщи, но когато имам лесни предмети в училище взимам книгата със себе си и чета там. Отначало шумът ме разсейваше, но с времето се научих да се абстрахирам, да игнорирам всичко и всички. (понякога приятелите ми се дразнят, когато ми говорят, а аз не им обръщам внимание, просто защото съм се зачела в книгата, а тогава светът е на второ място ♥)

5. Намерете корица със слънцето на нея.



Дълго мислих дали да прикача тази или "Петата вълна", но накрая (както виждате) се спрях на "Ние, Лъжците". Обожавам тази книга, а краят и ме остави безмълвна ♥ Определено книга, която заслужава да бъде прочетена!

6. Кои са любимите ти пролетни четива?


Сезонът никога не е определял книгата, която чета. Дори си спомням, че прочетох "Сняг вали" в един от най-топлите дни на лятото ♥ :D

7. Намерете книга с много различни цветове по нея.



 Макар все още да не присъства на българския пазар, силно се надявам скоро да имам възможност да я прочета. Книгата ми изглежда наистина интересна и дано не остана разочарована, само защото съдя по корицата и.

Тагвам всеки, който все още не е направил този таг. Макар да си съмнявам да има такива и най-вероятно аз съм последната. Но все пак - чувствайте се поканени ♥