сряда, 23 август 2017 г.

Ревю: "Слънцето също е звезда" от Никола Юн

   Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
   Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.

   Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история.

   Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.

* * *
   Съдбата е непредсказуема и често ни изправя пред неподозирани препятствия, преплита живота ни с този на някой друг, предизвиквайки ни да излезем от зоната си комфорт. И предизвикателството става още по-сериозно, когато с този човек се оказвате пълни противоположности.
   А Наташа и Дейниъл са именно такива, дори след като оставим настрана очевидния факт, че тя е афроамериканка с ямайски произход, а той - американец, с корейски корени. И ето един интересен факт: сблъсък от срещата им е способен да преобърне целият им досегашен живот.
Защото, както ни е известно, любовта е сложна наука. Всъщност, тя дори не е наука. Ако попитате Наташа, тя ще ви отговори, че любовта не съществува и цялото това желание и привързаност между хората е просто резултат от произвеждането на правилното количество хормони и феромони от страна на двамата индивида. Ако пък попитате Дейниъл ще трябва да изслушате цяла лекция относно силата на съдбата и предначертаността на всяко наше действие, което ни отвежда до срещата с нашата „сродна душа”. Фактите обаче са налице, нещо избухва между двамата
   А най-хубавото в случая е, че, независимо дали сте романтици или реалисти, ако прочетете „Слънцето също е звезда” ще можете да опознаете и двете гледни точки и сами да прецените в коя да повярвате и в коя - не. Е, кого чакате?

"Емпирично доказуем факт: Хората не са логични." 

   Стилът на писане на Никола Юн ме заплени още когато преди месеци прочетох „Всичко, всичко”, а със „Слънцето също е звезда” само доказа твърдението ми колко лек, ненатоварващ и същевременно с това трогателен е той. Защото независимо дали ме кара да се смея с глас или път да плача неконтролируемо, стилът ѝ винаги, винаги поражда у мен някаква емоция, а като читател, именно това ценя в книгите ѝ!
   Откровено споделям, че харесвам идеята за кратките глави и това се оказа още една причина да се насладя на прочитането на „Слънцето също е звезда”. Защото, макар и кратки, главите в книгите на Юн винаги са някак.. достатъчни. Без излишни увъртания, без натоварващи описания. И въпреки това, винаги успяващи да ме докоснат. А само един наистина добър автор е способен да пробуди в читателя толкова много емоции само с едно изречение, понякога дори - с една единствена дума.

"Животът е твърде кратък, за да го прекараш,
 правейки нещо, към което си безразличен."

   Най-впечатляващият факт относно цялостната идея на книгата за мен обаче не бе само, че сюжетната линия се развива в рамките на един ден (Да, правилно сте прочели!), а това, че в основата си тя разгръща десетки житейски въпроси и проблеми, с които всички ние се срещаме ежедневно: за предначертаната ни съдба, за хилядите възможни пътища, по които иначе бихме могли да поемем, за изпуснатите възможности, за расовата дискриминация, за загубата на връзката с родното и за емоционалната отчужденост, властваща в семействата. Но най-вече: въпросът за това дали е редно да следваме мечтите си докрай, дори когато те са нереални и непрактични в очите на останалите. И кого е редно да послушаме, разума или сърцето си.

"Хората непрекъснато правят грешки. Малки грешки, като да застанеш на грешната опашка в супермаркета. Онази, на която чака и жената с десетки купони и чекова книжка.
Понякога правиш следно големи грешки. Отиваш да учиш медицина, вместо да последваш истинската си страст.
Понякога правиш наистина големи грешки.
Предаваш се."

   Останах и още по-приятно изненадана, когато разбрах, че в книгата, паралелно с очарователната любовна история за Наташа и Дейниъл, авторката умело преплита историите и на още няколко герои. Герои, които дори не бих предположила, че играят такава важна роля в развитието на сюжетната линия: Адвокат Фицджералд, бащата на Наташа, семейството на Дейниъл, та дори охранителката Айрийн. Защо бихте се запитали? Защо те? Е, ще ви подскажа малко: съдбите на всички персонажи в книгата са свързани, зависими едни от други, и дори най-малкото отклонение може да повлияе на останалите. И да промени животите им из основи. Ако обаче искате да разберете още, да научите как и по какъв начин те са свързани и до какво ще ги отведе това, ще трябва сами да прочете :)

Забавен и написан с много любов, "Слънцето също е звезда" е затрогващ читателя роман за смелостта да повярваме в себе си и куража да прекрачим ограниченията, които ни спират да сбъднем мечтите си. Роман за истинската, неподвластна на времето и остарелите човешки възгледи любов.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

сряда, 16 август 2017 г.

Ревю: "Тайният портал" от Ева Фьолер

Те са избрани да пътуват в миналото.
Тяхната мисия е да запазят хода на историята такъв, какъвто го познаваме.

Този път задачата на Ана и Себастиано се очаква да е лесна - просто трябва да придружат един инженер в Лондон, в 1813 година. Но озовавайки се в миналото, мисията им се оказва повече от опасна: някой разрушава наред порталите на времето и единствено те двамата могат да го спрат. Представяйки се за несметно богати брат и сестра с благороден произход, Ана и Себастиано са приети в кръговете на висшата аристокрация. Така по време на грандиозни балове и разходки с карета в парка те трябва да се справят не само с напористи ухажори, но и да разкрият кой е истинският злосторник. А когато всички портали са разрушени и завръщането им в настоящето е възпрепятствано, играта наистина загрубява...


* * *
   Винаги ми е било изключително трудно, когато настъпи времето за раздяла с дадена книга. И нещата излизат от контрол, когато вече става въпрос не за една книга, а за цяла трилогия, тъй като тогава болката ми е утроена заради тройно повечето прекарано време с героите и света, който те обитават. А "Пътуване във времето" е една от онези трилогии, с които, ако можех, никога не бих се разделила. И днес съм тук, за да направя опит възможно най-изчерпателно да ви споделя какво толкова силно ме впечатли в нейния така възхитителен финал! Приятно четене :)

"- Нямаме ни най-малка представа какво ни очаква. (...)
- Има само един начин да разберем."

   В "Тайният портал" Ана и Себастиано отново се изявяват като блестящи пътешественици през векове, като този път целта им не е кой и да е град, а бляскавият и шикозен Лондон от 19 век. Зад излъсканите до блясък каляски и помпозни рокли обаче се таи нещо зло. Нещо, готово да погълне целия свят и всички негови обитатели, ако не бъде спряно! И именно тук се намесват винаги готовите за приключение Ана и Себастиано, които се нагърбват с тежката задача да спрат нещото преди да е погубило света ни и нас самите!
   Израстването на героите в тази книга е повече от очевидно! И не става въпрос само за начина, по който двамата започват да гледат на осеяните им с премеждия пътувания, но и за чувствата между тях, които за тези няколко години стават все по-силни с всеки изминал ден. Харесах фактът, че авторката умело бе разгърнала основната история на трилогията и паралелно с нея бе успяла да изгради и една много силна и емоционална връзка между главните герои, като това нито за миг не натовари развитието на сюжетната линия, в която и да е от книгите. Дори в "Тайният портал", където чувствата между героите бяха поставени пред множество изпитания на доверието.
   В книгата имаше от всичко, не липсваха нито рисковите ситуации, в които Ана и Себастиато постоянно попадат, нито емоционалните моменти между тях, които жадно препрочитах отново и отново. И разбира се, не липсваше и удивителният финал,който.. е, ще прочетете сами. :) 

"- О, Ана, нали знаете, че в тази игра 
може да има само победители или победени." 

   Онова, което най-силно успя да ме впечатли в книгата обаче бе цялостното разплитане на мрежата от тайни, която Ева Фьолер бе изплела около историята си. Как изведнъж всичко започна да добива смисъл и как дори на пръв поглед най-незначителните подробности имаха своята важна роля за по-нататъшната развръзка. Още в началото на трилогията имах безброй много въпроси: "Кои са старите?", "Каква е целта им?" или пък "Защо изобщо се налага да променят хода на времето?".. И сега, след като прочитането ми на трилогията е вече факт, съм неописуемо щастлива, че най-сетне разполагам с отговорите на тези дълго преследвали ме загадки.

   Ева Фьолер за пореден път не изневерява на стила си, създавайки няколко напълно нови, но изградени до съвършенство персонажи, които да придружават двамата главни герои в това опасно приключение, а Ифи, Джери и мистър Скот са само част от тях! Винаги съм се възхищава на този елемент в стила на авторката и той неизменно много ще ми липсва. Като цяло, всичко ще ми липсва: омагьосващите описания, изпълнените с хумор диалози, а в случая и монолози, постоянните препратки към настоящето, но най-вече - героите! Защото именно те правят историята такава, каквато е - съвършена!

Вълнуващ, магичен,"Тайният портал" е идеалният завършек на една изпълнена с приключения, житейски уроци и много хумор трилогия. Трилогия, която препоръчвам на всеки заклет почитател на фентъзи романите и на всеки, който желае да се потопи в този фантастичен нов свят, в който линията на времето може всеки момент да бъде разкъсана. И Ана и Себастиано са нейните верни защитници.

вторник, 8 август 2017 г.

Unpacking GEMBOX August / Happiness in a box


  Винаги е приятно, когато седмицата ти започне с усмивка! А причината за моята бе пристигането и разопаковането на прекрасния GEMBOX за месец август!
  Това бе и първият ми GEMBOX. Всъщност, първата ми книжна кутия изобщо! Но определено няма да бъде последната!

   Първото нещо, което очите ми съзират при отварянето на завързаната с розова панделка кутия е червено, червено,червено и едно сладко послание, което моментално ме кара да се усмихна. И в същия миг долавям възхитителното ухание на ягоди! Помислих си, че това е най-прекрасната част от кутията. Веднага след като разгръщам червената опаковъчна хартия обаче си връщам думите назад. Това е най-прекрасната част от кутията:

   Пред очите ми веднага се появяват куп разкошни продукти и, повярвайте ми, не знаех от къде да започна. След дълго взиране и още по-дълго възхищение пред грижливата подредба, първото, което изваждам е душ гелът на Aroma: Strawberry Cream, който ухае просто божествено. Винаги много грижливо подбирам аромата на душ гела си и този се оказа едно страхотно допълнение към козметичните ми продукти. След него в ръцете ми попада малка кутийка с гел за зъби с аромат на мента, комплимент от Himalaya, която всъщност е и марката на следващия артикул в кутията: балсамът за устни "Ягодов блясък"! Държа да вметна, че той е и първото нещо, което напусна опаковката си! :дд А до него е и ароматната розова торбичка с чай, която съдържа късчета ябълка и кайсия, шипка, червено цвекло, пъпки от роза, аромати, парченца ягода, ванилия и цвят слез. И вече знаех, че именно това е любимият ми продукт от кутията!

 
    А веднага под тях откривам едно малко картонче с рецепта за изкусителен ягодов сладкиш "Наполеон" (който несъмнено съвсем скоро ще изпробвам!). Не знам за вас, но аз огладнях още докато прочитах рецептата!
   Но най-важното тепърва предстоеше:

    Очите ми останаха върху корицата на книгата! Толкова семпла, свежа и същевременно напълно в тон с темата на кутията: "Любов и омраза". Винаги съм харесвала романтичните романи, които издават издателство ИБИС, затова и веднага се зарадвах на прекрасната възможност отново да прочета някой от тях. Не съм се срещала досега с творчеството на Сали Торн, но анотацията на книгата определено успя да ме заплени и вече съм убедена, че "Игра на омраза" ще бъде следващото ми четиво! Явно останалите книги от TBR листа ми ще трябва да почакат!

   Е, това беше GEMBOX кутията за месец август и аз имам една дума за нея: УДИВИТЕЛНА! Няма да лъжа, имах огромни съмнения относно този вид книжни кутии, но след тази всичките ми страхове отлетяха! Изключително щастлива съм, че най-сетне и аз изпитах трепета и удоволствието от разопаковането на кутията, чието съдържание остава тайно до самото и отваряне! Определено не бих заменила това прекрасно усещане за нищо друго на света! А пък кутията, още по-малко! 
   GEMBOX, очаквам с нетърпение какво сте ни подготвили и за месец септември! :) А за вас, читатели, имам един въпрос и той е: какво е вашето мнение за кутията? Споделете отговорите си с мен по-долу в коментарите. Лека и книжна седмица!

вторник, 1 август 2017 г.

July Wrap Up & August TBR

Юли беше един удивителен и наситен с емоции за мен месец. И най-вече, с книги. През него попаднах на страхотни книжни попадения от всевъзможни жанрове и макар да се надявах броят да бъде малко по-голям, съм доволна от резултата.
Е, време е да ви покажа книжните съкровища, с които прекарах горещите летни дни на плажа и с които заспивах късно вечер. Или рано сутрин, зависи кой как го приема :D Но да, имам предвид точно заспивам с тях, защото десетки пъти ми се случи уж да затворя очи за минутка, а след това случайно да се събудя в 3 сутринта (и да продължа да чета, но това е друг въпрос). За да съм честна обаче смятам, че за мен именно това представлява магията на четенето: да не позволяваш на нищо, дори на будилника, да те принуди да оставиш любимите си герои настрана в замяната на няколко часа сън. (Е, съветвам ви да си оставите поне 2 часа, все пак трябва и да можем да изкараме новия работен ден)
 
"Златният мост" от Ева Фьолер
  Месецът започна с едно доста дълго очаквано четиво, което месеци наред хващаше прах в библиотеката ми. Чакането обаче бе възнаградено с приказното удоволствие от прочитането му, защото, хайде де, става дума за една от книгите на Ева Фьолер! А резултатът: удивително и бих казала дори по-добро продължение в трилогията "Пътуване във времето"! Повече за мнението ми относно книгата - тук :)

"Яж, моли се и обичай" от Елизабет Гилбърт
  Толкова дълго време хвърлях погледи на тази книга, а когато вече бях убедена, че трябва да я имам.. тя беше изчерпана. Късметът обаче се оказа на моя страна и съвсем скоро ми се обадиха от обществената библиотека, за да ми съобщят, че вече е на разположение при тях и мога да я заема. И тук чакането ми определено си струваше всяка секунда! Една страхотна, изпълнена със безценни житейски уроци и препоръки за начинаещи в медитацията като мен книга, която изпълни месеца ми със прекрасни емоции и много усмивки!

"Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох
  И след толкова усмивки, идва ред и на книгата, която бе причината дни наред да се разхождам подпухнала и със зачервени очи. "Толкова близо до хоризонта" се оказа разтърсваща, трогателна история, която чисто и просто разби сърцето ми! И защото раната е все още прясна, ви приветствам, ако имате още въпроси относно нея, да прочетете ревюто ми - тук :)
"Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън
  След реката от сълзи обаче дойде времето на една типично по юлски слънчева книжка, с които прекарах първите дни от почивката си на плажа и искрено се наслаждавах на всяка секунда, както от книгата, така и от лятото! Джанди Нелсън ме удиви с първата си книга, а тази бих казала е дори по-добра! Не ми вярвате? Проверете сами! А ако имате нужда от още малко убеждаване, ето и ревюто ми към книгата - тук :)
"Най-доброто в мен" от Никълъс Спаркс
  За първи път чета нещо от автора, но останах истински запленена от стила му на писане и изпълнения с емоции сюжет, който ме накара да се съмнявам в цялостта на вече повторно подложеното ми на кризисна ситуация сърце! Като оставим настрана фактът, че отново ми се наложи да си изплача очите и да търпя въпроси от сорта на "Пак ли си плакала? Пак ли книга!?", "Най-доброто в мен" се оказа поредното книжно попадение този месец. Книга, която препоръчвам на всеки почитател на романтиката и съпътстващия я жанр!
"Кралска клетка" от Виктория Айвярд
  Е, в края на наситения с любовен привкус месец, идва време за малко екшън! А кой е по-добър в това освен непоклатимото и винаги готово за битка Мълниеносно момиче - Мер Бароу?! Отговорът е лесен: Никой! Затова и реших да прекарам последната седмица от месеца, и първите 2-3 дни от новия, в компанията на третата книга от поредицата "Алена кралица" и да утоля жаждата си за наситен с битки и неочаквани обрати сюжет, с който почетно да закрия месеца! Истината е, че ми оставам още стотина страници до края и смятам съвсем скоро да добавя и нея официално към списъка ми с прочетени!


Да, това бяха 6-те книги (по-скоро 5 и половина), които успях да прочета през изминалия месец. Като брой книгите не са много, но както към казвала и преди, аз не чета за бройка, а за удоволствие! А тук удоволствието несъмнено бе налице! 
Месец август ще се окаже и последния пълен месец от лятната ми ваканция, затова смятам да се отдам на някои доста дъъълго отлагани и още по-дълго очаквани книги. Ето и кои са те:

 
 А тук ще си оставя място и за книгата,
която трябва да получа след броени дни
с поръчаната от мен GEM BOX!

Както можете да забележите, списъкът ми не е дълъг, но и не желая да бъде, за да не се обременявам с някакви неизпълними цели. Не мога да чета бързо. Всъщност дори чета много бавно! Именно затова вече всеки месец си подбирам 5 книги, които със сигурност смятам да прочета и си оставям място за 1-2, които, ако пожелая, междувременно също мога да добавя към списъка с прочетени :)  
Е, това беше моят July Wrap up & August TBR! Надявам се да ви е било забавно и интересно и с нетърпение очаквам да прочета в коментарите кои са книгите които вие смятате да прочетете през август! А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!