сряда, 24 май 2017 г.

Ревю: "Дневникът на Ане Франк"

  Трудности от различно естество съпровождат този ръкопис. Бащата, единственият оцелял след Холокоста, редактира някои части от историята. Накрая дава пълните права на заинтересовани издатели. Дневникът е забранен в Ливан, тъй като описва позитивно евреите.

  Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език.
Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

* * *
  Човек рядко получава възможността истински да опознае чуждия живот, да разкрие тайните копнежи и желания на неговия собственик, да преживее всеки един момент от живота му, сякаш е негов собствен. И аз съм изключително благодарна, че можах да се впусна в едно такова приключение из живота на не кой и да е, а на самата Ане Франк - момичето, което се срещна очи в очи с ужаса от войната.
  
"Всички живеем, без да знаем защо и с каква цел, всички живеем с цел да бъдем щастливи, живеем различно и все пак еднакво."

  Младата Ане е един от най-забележителните и запомнящи се персонажи, а в случая и реални хора, за които някога съм чела. Останах поразена от начина, по който приема и описва последиците от военните действия на нацистите, от безскрупулното гонение и избиване на нейни роднини, приятели и сънародници. С думи не мога да опиша възхищението си спрямо нестихващата ѝ жажда за знания, спрямо нейната дързост да остане човек във време, в което човещината е само спомен. Но най-вече - възхити ме несломимостта на духа ѝ и начина по който смело гледаше към несигурното бъдеще:

"Често падам духом, но никога не съм отчаяна; гледам на това наше укриване като опасно приключение, което е романтично и интересно… Млада съм и притежавам още много неоткрити качества, млада съм и силна, и изживявам това голямо приключение; то все още продължава и аз не трябва да се оплаквам по цял ден. Дадено ми е много – жизнерадост, ведрост, издръжливост… Защо тогава да бъда отчаяна?"

  Не мога да не спомена и твърдостта, с която отстояваше решенията и мислите си и страстта, с която описваше всеки един забавен, вълнуващ или потискащ ден в Задната къща. Защото тя не бе едно обикновено 13-годишно момиче, не, тя бе всичко друго, но не и обикновена! Защото Ане бе познала страха и нищетата от войната, бе преживяла 2 години от живота си, ослушвайки се за внезапното нахълтване на полицията в скривалището им и бе заспивала на постоянните трусове от бомбандирани самолети в близост до града им. Бих могла да отделя още цяла страница, опитвайки се да докажа твърдението си, но вместо това смятам да вмъкна един цитат от книгата, който, вярвам, сам по себе си е достатъчно точен и изчерпателен:

"Да, Кити, Ане е особена, но тя живее в особени времена и при особени обстоятелства.

  През всички тези седмици на съжителстване, семейство Франк, семейство Ван Дан и Дюсел преминават през безброй трудности и за мен бе огромно удоволствие да прочета за всяко от тях. Като започнем от разпределянето на хранителните запаси и стигнем до разговорите и караниците помежду им, които често пробуждаха у мен смях, но и които им помогнаха да израснат като личности. Немислимо е да не спомена и още една подробност от съдържанието на книгата, а именно как на фона на всеобщия хаос се породи една несравнимо чиста и истинска любов между Ане и Петер, сина на семейство Ван Дан. Любов, която завинаги остави отпечатъка си в съзнанието ми.

 "Знам какво искам, имам цел, имам собствено мнение, имам вяра и любов. Да ме оставят да бъда каквото съм, тогава ще съм доволна. Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж."

   Стилът на писане, с който си борави младата госпожица Франк е удивителен, изпъстрен с чувственост и лично нейни размисли, които прилягат на един далеч по-възрастен човек. Въпреки крехката си възраст обаче тя не се страхува да споделя, коментира и оспорва, независимо дали става дума за общочовешки проблеми или политика. Защото, както вече споменах, тя не е обикновена - тя е момиче с потенциал, което за съжаление е било родено на грешното място и в грешното време. Мога да изпиша още хиляди думи за Ане и дневникът ѝ, но ще спра до тук преди да съм издала почти всичко за книгата..

 "Но едно нещо вече зная и то е: човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му!"

"Дневникът на Ане Франк" е книга (дневник), която вечно ще помня. Книга, с която плаках и се смях, която разтуптя сърцето ми още щом я разгърнах, но и която отнесе със себе си парченце от него след края си. Препоръчвам книгата на всеки, независимо на каква възраст, независимо каква религия изповядва или от какво народност е, прочетете я! Прочетете я, за да узнаете какво се спотайва в душата на едно подрастващо девойче и за да запомните за цял живот какво означават куража, вярата и .. любовта.

"Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно."

 Искрени благодарности на издателство Skyprint за прекрасната възможност да прочета книгата!

неделя, 7 май 2017 г.

Ревю: "Селма" от Халил Джубран

  Книгата "Селма" разказва историята на две влюбени до полуда млади души, чиято любов обаче остава да тлее в своето огнище, още преди да разпали огъня си. История, която е колкото тъжна, толкова и красива. В деня, в който Джубран и Селма, известни още като "ориенталските Ромео и Жулиета", безгласно разкриват чувствата си един към друг биват покрусени от новината, че бащата на девойката я е сгодил за друг. Не за когото и да е, а за самия племенник на  владиката - Мансур Бей Галиб. Двамата биват разделени от безмилостната ръка на съдбата, срещайки се очи в очи с жестоката реалност. По-силна ли е любовта от раздялата? И способна ли е тя да се пребори с трудностите, осеяли пътя към истинската, неподвластна на установените човешки привички любов? 

* * * 
  Винаги съм смятала, че колкото по-обемна е книгата, толкова по-завладяваща и повлияваща на читателя е тя всъщност. Докато не прочетох "Селма"! Тази малка, джобна книжна е побрала цялата си красота и съвършенство в своите скромни 112 страници. И във всяка една от тях се преплитат десетки чувства: скръб, тъга, болка, но и копнеж за един по-добър живот, подчинен на единственото свято чувство - любовта.

"Любовта е единствената свобода на света, защото въздига духа и защото всичките закони на природата и човечеството са безсилни пред нея."

  В книгата се разглеждат много и различни теми: за човешката алчност, за загубата на любимите ни хора, за примирението с тяхната липса, за неподвластните на времето установени привички, за правата и положението на жената в човешкото общество, за споделената, но невъзможна любов, която като птица е принудена да живее в клетка, вместо да се извиси високо в небесата. И благодарение на това осъзнах, че някои от тях все още засягат обществото ни, присъстват в нашето ежедневие и вероятно още дълго ще преследват душите ни. Затова и не успях да прочета книгата за един ден, макар да можех. Трябваше ми време, за да размишлявам върху нея, да попия всяка една нейна дума. И не съжалявам, че го сторих, защото именно така успях да вникна в сюжета ѝ и истински да ѝ се насладя. Съветвам ви да направите същото!
  Но онова, което искрено ме впечатли в "Селма", бе авторовият стил и неговите удивителните сравнения, епитети и олицетворения, чиято красота придаде на прочитането на книгата едно неописуемо усещане, което и да искам, не мога да опиша. Усещане, което ще познаете единствено, ако вие самите го изпитате!

"Постепенно тя стана за мен книга, чиито страници можех да разбирам, чиито думи можех да пея, но които никога не можах да прочета докрай."

Не бих могла да споделя много за героите без да издам почти цялата книга, затова ще бъда кратка, но, надявам се, изчерпателна. Джубран не бе представен посредством външния си вид и именно това го направи толкова истински в моите очи. Той бе любвеобилен, чувствен, жаден за живот, всичко, което трябва да притежава един човек. Селма от своя страна бе като ангел, долетял от небесата, за да освети човешкия свят със своята красота, интелект, разбиране и примирение. Двама удивителни персонажа, които се свързаха от нещо по-силно и по-красиво, от което и да е друго чувство - от любовта.

"Човешкият живот не започва в утробата и не свършва в гроба; душите, които се обичат, никога не напускат тази Земя, пълна с лунни лъчи."

  "Селма"е една пропита с любов, отчаяние и надежда за живот книга, която ще трогне всеки, осмелил се да се докосне до нея! Книга, чиито страници сякаш са били директно откъснати от сърцето на автора. Затова не се колебайте - прочетете я, а след това я подарете на любим човек! Позволете на себе си и на него да си припомните какво означава истинската и неопетнена от човешката алчност любов..

Искрени благодарности на издателство Skyprint за прекрасната възможност да прочета книгата!