Ревю: "Разстоянието помежду ни" от Кейси Уест

С пари не се купува добро първо впечатление

   Кейман Мейърс, наскоро навършила тревожните седемнайсет, изучава богаташите - един вид личен социален експеримент - и дългогодишните наблюдения говорят за едно - те стават само да харчат пари за безполезни работи. Например, за порцелановите кукли в магазина на майка й.

Ксандър Спенс влиза в магазина на госпожа Мейърс със задача да избере кукла за подарък на баба си и още от пръв поглед Кейман го слага в раздела „абсурдно богат“. Очарователен е и проявява разбиране към нея, както никой досега, ала тя е достатъчно умна да знае, че интересът му бързо ще се изпари. "Богатите страдат от сериозен дефицит на вниманието" - това предупреждение на майка й се е забило като пирон в мозъка й. Но колкото и да се старае да отблъсне Ксандър, младият мъж стиска зъби... И с огромно учудване Кейман си дава сметка, че всъщност й се иска той да остане.

   Очакванията на майка й, отговорността, която изпитва към нея, неясното минало, страшното бъдеще... всичко това тежи от години върху мислите и раменете на тийнейджърката и тя трудно намира баланса. А сега и толкова неочакваните чувства към момче, паднало сякаш от друга планета... И то от породата на подозрителните свръхзаможни! Това вече идва в повече!

Ксандър обаче, с постоянство и внимание, е напът да докаже, че богатството не е недостатък на характера. И точно в този момент Кейман открива как парите играят още по-голяма роля във взаимоотношенията им.

   При толкова пречки по пътя ще извървят ли разстоянието помежду им?

* * *

   Всеки читател се нуждае от глътка романтика. Но не от онази, която сме свикнали да виждаме по телевизията или сме срещали в романите на Даниел Стийл. Не, имам предвид онази сладка, невинна романтика, която стопля сърцето, която някак меланхолично напомня за първата любов. И именно това е "Разстоянието помежду ни" - една по детски романтична история, която ще ви приюти в преградката си и ще ви понесе в едно магично приключение сред въображението и собствените ви спомени.

" - Нуждаеш ли се от нещо? - пита ме най-сетне той.

Да, от теб.

 - Нуждая се от моя горещ шоколад. Някой ме пристрасти към него и после ми го отне.

 - Това да не е твоят начин да ми кажеш, че съм ти липсвал през седмицата?"

   Сюжетната линия на "Разстоянието помежду ни" ме впечатли още в самото начало, тъй като не всеки ден четем за бедно момиче, прекарващо дните си на работа в малко магазинче за кукли, а нощите - спейки в още по-малко апартаментче точно над него, нали така? И макар цялата концепция за бедното семейство, опитващо се да закърпи месеца с малкото, което магазинът им изкарва, да не е нова, героите са тези, които правят историята необикновена и пленителна и необикновено пленителна едновременно. Герои като Скай и нейният приятел Хенри, които винаги бяха до Кейман и бяха готови да я отведат на поредното представление на групата "Краставите жаби", само и само, за да успеят да я разсеят от собствените й разрушителни мисли. Герои като госпожа Далтън, чието присъствие, макар и мимолетно, сякаш се усещаше до самия край на книгата. И макар в началото мнението ми за главната героиня - Кейман, да бе малко негативно, заради нейния собствен негативизъм и отрицание, към средата на историята започвах все повече и повече да влизам в кожата на героинята и да осъзнавам каква е истинската причина за светогледа й. Харизматичността на Ксандър от друга страна сякаш се стелеше измежду страниците. Обикнах образа му не само заради доброто му сърце, но и заради влиянието, което неговото присъствие оказваше в живота на Кейман, заради искриците на надежда, които сякаш прехвърчаха в очите му. И макар не той да бе главният герой в историята, именно той бе задвижващото колело в механизма на сюжетната линия, благодарение на което тя получи края, който заслужаваше.

"През живота си съм виждала много счупени кукли. Някои поражения са малки - липсващо пръстче например, а други са със счупен череп или счупен крайник. Но нищо не е съизмеримо с това колко счупена се чувствам аз в момента. Вината си е моя. Бях наясно, че сме от тотално различни породи. Защо си позволих дори беглата надежда, че мога да се превърна в част от неговата?" 

   Сама по себе си, сюжетната линия разгръща десетки теми, които, макар и на фона на една сладка романтична история, не загубиха своята ценност. Теми като раздялата на родителите и последиците, с които децата са принудени да се срещат след нея; проблемите, съпътстващи живота на самотните родители; коренната разлика в живота на бедните и богатите и отношенията едни към други; семействата, загубили връзката помежду си, заради стари пререкания; чувството на безизходица, което обхваща децата, на които тепърва им предстои да изберат какво да правят с живота си след завършването; липсата на финансови средства и нарастващите дългове на семействата и още много други, списъкът е особено дълъг. И именно тези проблеми превърнаха книгата в една истински ценна за мен история, защото успях да припозная себе си в повечето от тях и всъщност да осъзная, че, също като Кейман, в даден момент ще открия решението на всеки един.

   Ако споделя, че съм обикнала книгата, вероятно ще звучи сладникаво, но е вярно. Защото тя не само ме накара да се разсмея, но и ми припомни, че понякога тъгата и сълзите са нужни и те не са еквивалент на слабост, че да признаеш грешката си и да поискаш помощ не те прави безпомощен, а точно обратното. Защото тя ми припомни колко прекрасен може да бъде животът, ако за секунда погледнем на несигурното бъдеще, като на съвкупност от нови възможности, а на хората около нас - като на хора, които също като нас, всеки ден са принудени да водят своята битка.

"- Тук съм - прошепва в косата ми.

 "За колко дълго?", искам да го попитам."

Некd ви споделя нещо, напълно искрено. Историята на "Разстоянието помежду ни" вероятно няма да ви накара да промените напълно светогледа си след края й нито пък безпощадно ще разбие сърцето ви и ще ви накара дни наред да не поглеждате към друга книга. Не, но тя ще ви приюти в уюта на своите страници и ще ви поведе към едно сладко-горчиво приключение, което едновременно ще стопли сърцето ви, но и ще ви припомни за отминалите дни, за първата любов. Защото това е тя - една сладка, в пълния смисъл на думата, история за любовта и надеждата за едно по-светло бъдеще и всичко, което се крие на пътя между тях.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!