сряда, 14 декември 2016 г.

Day and Night Book Tag

Средата на декември е и остават броени дни до коледните празници, които, сигурна съм, всички очакваме с нетърпение. Въпреки обаче вече бушуващия коледен дух, училището е твърдо решено да изсмука не само всяка секунда от свободното ми време, но и цялата ми енергия с всички тези класни и изпитвания. Но пък аз успях да си открадна достатъчно време за един book tag, който се оказа доста интересен и искрено се забавлявах докато го пиша. А за него смятам да тагна и някои мои любими book блогъри, като Ева Койчева, Илияна Симеонова и Pamela Petkova, чиито отговори с нетърпение очаквам да прочета!

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта? 
Определено вечер. И не само защото често не ми остава достатъчно свободно време през деня, за да мога напълно да се потопя в света от книгата, но и защото именно вечер успявам най-силно да усетя присъствието на героите, да доловя вълшебството на историята. Дори това да означава, че на следващия ден ще бъда принудена да отида за пореден път със зачервени и подчертани с торбички очи на училище. Защото винаги си струва!

A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?

Не за първи път отговарям на такъв въпрос, но отговорът ми остава все един и същ - не бих могла да конкретизирам една единствена книга, защото всяка ми предава своя ценен урок, всяка ме е и продължава да ме изгражда като личност. Независимо дали става дума за "Ясновидците", за "Хари Потър" или пък която и да е друга, тя се отличава от останалите с нещо, типично за нея самата и без значение какво е това нещо, то неоспоримо ме променя, дори едва забележимо.

Y: YA – да или не?
Определено да! Много от по-възрастните читатели често осъждат и пренебрегват този жанр, но аз заставам твърдо зад думите си и ще продължавам да твърдя, че така както не можеш да съдиш за книгата по корицата, така не можеш да съдиш и за жанра по само една книга. Необходимо е просто да попаднеш на правилната такава. И тогава, сигурна съм, никога няма да успеете да се откъснете от света на YA литературата.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?

Всеки читател тайно вярва и се надява, че някъде там, по света съществува живо копие на любимия му персонаж. И аз вярвам, че това до някъде е възможно. Все пак много от писателите създават героите си, вдъхновявайки се от дадена личност. Може и да съм мечтателка, но на света има 7 милиарда души, все някъде трябва да има човек, който поне малко да прилича на Рафи от "Ангелско нашествие" (поредица - "Пенрин и краят на дните"), нали?

N: Даваш ли книгите си на заем?
Единствено на хора, на които имам пълно доверие и вярвам, че няма да си позволят да се държат с книгата ми като с просто вещ. Защото всеки читател е наясно, че тя е далеч повече от това. 
Извод: Ако ти давам книгите си, то ти си наистина ценен за мен човек!

D: Миришеш ли книгите си?
Да! Признавам, слабост ми е. Просто има нещо в аромата на мастилото и пожълтелите страници, което ме кара да се чувствам.. у дома.

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?
Не разграничавам хората по това дали четат или не. За мен всяка отделна личност има право сама да избира интересите си и ако това не е ченето, то за мен не е проблем. Но това не променя факта, че вярвам и в огромната вероятност този човек просто да не е открил правилната книга, която да му разкрие вълшебствата, на които е способна литературата.

I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?
Изключително много държа на книгите си и това може да го потвърди всеки един от приятелите и роднините ми, които множество пъти са си спечелвали гневен поглед, когато са се опитали да разтворят прекалено много книгата ми или пък са я премятали насам натам, сякаш не знаят какво е предназначението и. 
В такива моменти наистина се радвам, че все още имам приятели, които да ме търпят.. Родителите ми така или иначе нямат голям избор.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?

Напоследък всъщност осъзнах, че библиотеката ми започва да прелива както от прочетени, така и тепърва започнати и оставане настрана книги. Затова реших да се разделя с някои заглавия, които не са ми допаднали достатъчно или пък така и не съм прочела, но и не смятам да го направя и така оставих място за бъдещите си любими четива, които да запълнят местата им. Не само това, но започнах много по-често да посещавам библиотеката, където разполагат и с някои от произведенията, които дълго мечтаех да отметна като прочетени в TBR листа ми. Така не само, че спестих място, но и доста финансови средства, които да вложа в пътувания например.

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как? 
Де да се случваше понякога.. При мен обаче това си е направо ежедневие. Веднъж причината бе кафе, друг пък прекалено много емоции, последвани от сълзи, а пък те - от намокрени страници. Общо взето, трудно е да си читател, особено когато си склонен по-скоро да пожертваш себе си, отколкото книгата.

T: Предпочиташ да четеш на тишина или не…с други думи, четеш ли, докато тренираш?
С натрупания ми опит като читател се научих да се абстрахирам от шума. За съжаление обаче, така и не успях да съчетая четенето с ежедневната си тренировка. Което всъщност е доста странно, имайки в предвид, че съм способна да чета в пълен с ученици коридор и със слушалки в ушите, едновременно..

4 коментара:

  1. Благодаря за поредната доза добро настроение, което внасяш в този студен предколеден ден с поста си. Весели празници !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ооо, искрени благодарности за милите думи ^^ Не знам дали публикацията ми ти е повдигнала настроението, но за мен коментарът ти определено го направи !

      Изтриване
  2. Много хубав таг ! Поздрави :)

    ОтговорИзтриване