TOP 5 най-очаквани заглавия за 2017

Нова година, нови книги, нали така? Годината все още отброяваше първите си дни, а издателствата започнаха да ни заливат с новини за нови заглавия, които да оглавят книжния пазар през 2017. И тъй като TOP 5 са любимите ми публикации, си помислих защо пък да не направя и една такава, макар и малко късно, която набързо да обобщи кои са най-дългоочакваните от мен предстоящи заглавия. 

Е, надявам се да ви хареса и за мен ще бъде удоволствие да прочета кои са книгите, които вие очаквате да прочетете през 2017!

"Lair of dreams" от Либа Брей
  Не за първи път, а по-скоро за пореден споменавам за книгата "Ясновидците", чиито сюжет чисто и просто открадна сърцето ми и която препоръчвам на всеки един запален читател на фентъзи литературата. А сега на пазара се задава и нейното, надявам се, дори по-бляскаво продължение, което да запълни празнината, оставена след края на първата книга и още веднъж да ме накара да се прекланям пред творчеството на авторката.  Останах поразена от развитието на събитията в "Ясновидците", но Либа Брей несъмнено има далеч по-големи планове за съдбите на главните герои, а след финала ми стана ясно, че има и още много тайни, които очакват да бъдат разплетени. И това са само част от причините да тръпна от нетърпение за "Lair of dreams".

"Carve the mark" от Вероника Рот
  Всеки е запознат със световната слава на брилянтната трилогия "Дивергенти" от Вероника Рот. И още в първия момент щом зърнах корицата на "Carve the mark", знаех, че това ще бъде едно от задължителните ми четива за годината. Сюжетът звучи неописуемо вълнуващ, а имайки предвид впечатляващия стил на писане на авторката, удивително изградените персонажи, които обсебват съзнанието ти още в самото начало и ненадминатата ѝ дарба да държи читателя под напрежение във всеки един момент, очакванията ми за книгата са огромни. Възлагам всичките си надежди и този път Вероника Рот да успее да ме очарова. Може би съм предубедена, или пък е шесто чувство, но мисля, че ще обикна тази книга!

"Passenger" от Александра Бракен

  Не бих могла да се похваля, че съм прочела нещо от авторката, но анотацията бе достатъчно красноречива, за да се убедя, че "Passenger" неоспоримо влиза в списъка "прочети"! Но прекрасните отзиви в goodreads относно историята и изумителната корица, също изиграха своята важна роля, така че за момента стискам палци книгата да излезе възможно най-скоро и тя да ме впечатли достатъчно, че да прочета и другата поредица от авторката - "Тъмна дарба". За нея също съм чела изключително добри ревюта, но така и не се престраших да я започна. Е, надявам се след "Passenger" това да се промени.

"Еnd of days" от Сюзан Ий

  Какво мога да кажа друго, освен, че обожавам тази поредица. Обожавам всяка една малка подробност от нея, от сюжета, героите, бруталните сцени, неочакваните обрати, сърцераздирателните моменти, всичко! А щом научих новината за предстоящото излизане на последното издание от трилогията най-сетне и на българския книжен пазар, бях повече от убедена, че книгата несъмнено ще попълни и без това дългия ми списък с книги, до които да се докосна през 2017 година. Ах, най-сетне ще разбера какво ще се случи с така любимите ми Пенрин и Рафи! Дали ще спасят Пейдж? Дали ще спасят света? И дали ще се влюбят един в друг? За съжаление обаче ще трябва още дълго да почакам, за да узная отговорите на всички тези въпроси..

"Fantastic beast and where to wind them" от Дж. К. Роулинг

  А тук обясненията са излишни. Все пак става дума за книга, написана на Дж. К. Роулинг, а това е достатъчна предпоставка да очаквам това книжно съкровище с неописуеми нетърпение.  Копнея най-сетне да се запозная с поредните блестящи герои и магични сцени, които карат читателя да затаи дъх. След Хари Потър всичко това адски много ми липсваше и искрено вярвам, че именно "Fantastic beast and where to wind them" може да ме дари с необходимата ми доза вълшебство. Зная, че книгата излезе много преди филма в останалите страни, но за съжаление при нас е точно обратното. Надявам се обаче фактът, че вече гледах филмовата продукция по никакъв начин да не повлияе на цялото ми удоволствие от нейния книжен предшественик. Все пак всеки читател знае, че книгата е далеч по-добра от филма, а щом успях да се влюбя в него, не зная какво да очаквам от самата книга.

Ревю: "Небето е навсякъде" от Джанди Нелсън

  Седемнадесетгодишната Лени Уокър е запален читател и свири втори кларинет в училищния оркестър. Тя живее уютно и щастливо в сянката на по-голямата си сестра Бейли. С неочаквана смърт на Бейли обаче Лени бива изстреляна на сцената на своя живот... и макар че няма никакъв опит с момчетата, се влюбва едновременно в двама. Тъгата на Тоби, приятелят на Бейли, отразява собствената ѝ болка по сестра ѝ. А новото момче в града, дошло чак от Париж, има вълшебна усмивка, която съперничи единствено на голямата му музикална дарба. В очите на Лени те са като слънцето и луната и точно като небесните им съответствия сблъсъкът между двамата ще разтърси из основи целия ѝ свят.

* * *

  Най-трудно е когато пишеш за книги, които сякаш са докоснали душата ти, а заедно с края си са отмъкнали и малка частица от теб самия. А "Небето е навсякъде" е именно такава! И както гласят думите на корицата, тази книга ще бъде обикната от всеки почитател на творчеството на Джон Грийн. Но мен ако питате, на всеки почитател на литературата изобщо!

"Възможно ли е музиката да е онова, което излиза, щом сърцето се пръсне на парченца?" 

  

  Не мисля, че думите ми някога ще бъдат достатъчни, за да изразя възхищението си към така затрогващия, пленяващ ума и сърцето стил на писане на авторката, открояващ се от всеки друг, с който съм се срещала досега. Заплени ме поетичността, с която Джанди Нелсън така умело си служеше и същевременно ме смая с лекотата и нежността, които изкусно бе успяла да вплете във всяка глава и всяка страница. Всичко това се преплита в една безумно истинска и емоционална история, чиито страници неусетно се топяха в ръцете ми. И преди да се усетя, книгата вече бе прочетена, а сърцето ми копнееше за още.

"Опитвам се да пропъдя океанската тъга, но не успявам. Колко тежко е усилието да се поддадеш не на тъгата по загубеното, а на радостта от изживяното."

 
  Героите тук са едни от най-истинските, за които някога съм чела. Очарова ме фактът колко многопластови са те всъщност и как със всяка следваща страница израстват, преборват болката и страховете си и се осмеляват да следват мечтите си. Обикнах всеки един, независимо колко голяма или колко малка бе неговата роля. Обикнах Лени, Тоби, Джо, Сара, Бабчето, Биг, по-големите братя на Джо - Маркъс и ДъгФред (точно така) - всеки от тях прекрасно допълваш историята.

"Понякога трябва да преминеш през трудностите по своя собствен хаотичен начин."

  Лени бе отдала душата си на музиката. Всяка фибра от тялото и копнееше да зазвучи в такт с мелодията, носеща се от кларинета ѝ. Особено след като само това ѝ бе останало след смъртта на сестра ѝ. Това и стихотворенията, които записваше на опаковки от бомбони, на чаши от кафе или нотни листове и оставяше някъде из града, под камък, в училищната библиотека или пък под дивана в хола, с единствената цел някой, някъде, някога да ги прочете. Обикнах този персонаж именно заради тази своя малка чудатост. Заради това и защото макар страха си от неизвестното, от света без сестра си, тя намери сили отново да се усмихне. 

"Скръбта и любовта са взаимносвързани, човек не може да има едното без другото."
 

  Макар и неповторимо чаровни, Джо и Тоби бяха като Слънцето и Луната - коренно различни. 
  Джо бе музикант по душа, изпълнен с живот до мозъка на костите си, готов да стори всичко само за да види усмивката, разлята по лицето на Лени. Тоби от своя страна бе тих и затворен,  потънал в скръб и отчаяние по загубата на Бейли. Но докато Джо можеше с една единствена усмивка да накара Лени за забрави всичката си мъка, Тоби беше като късче от стария ѝ живот, който тя отчаяно се опитваше да си върне. Единият можеше да ѝ предложи непредвидимостта на настоящето, а другият - уюта на миналото. 
  И Лени сама трябваше да реши кое да избере.

"Няма друг изход оттук освен напред (..)"

Неописуемо красива и затрогваща, "Небето е навсякъде" е история, която едновременно разби и стопли сърцето ми, която успя както да ме разсмее, така и да ме разплаче. История, която ме научи, че небето е навсякъде, започва от краката и е необходимо да се осмелиш да направиш един единствен скот, за да полетиш.

Ревю: "Краля демон" от Синда Уилямс Чайма

  В планинския град Превала са настъпили трудни времена. Бившият крадец Хан Алистър е готов на крайности, за да намери прехрана за майка си и сестра си. Но не може да продаде единственото си ценно притежание – дебелите сребърни гривни, които опасват китките му, откакто се помни. Сигурно е, че в тях се крие магия, защото растат заедно с него, а и не е открил начин да ги свали.
  Един ден, докато е на лов, Хан се сблъсква с трима млади магьосници, на път да опожарят свещената планина на Ханалеа. Без да осъзнава съдбовността на деянието си, той отнема амулета на Мика Баяр, син на Висшия магьосник, за да се подсигури, че арогантното момче няма да го използва срещу него. Но амулетът пази страшна история – някога е принадлежал на Краля демон, довел света до ръба на разрушението преди хиляда години. Магическият предмет е страшен залог и Хан разбира, че Баяр няма да се спрат пред нищо, за да си го върнат.
  През това време на принцеса Раиса ана‘Мариана ѝ предстои да поведе своята собствена битка. След като е яздила и ловувала със семейството на баща си в продължение на три години, тя се е върнала в двора. Раиса се стреми да стане като Ханалеа, легендарната кралица воин, убила Краля демон и спасила света. Само че майка ѝ очевидно ѝ е подготвила друга участ – сватба, противоречаща на всички ценности за Кралството.

* * *

  Прочетох много и различни мнения относно книгата, но истината е, че останах очарована от стила на писане на автора. От този така вълнуващ, завладяващ читателя стил, заради който стоях будна дори в късните часове на нощта. И докато някои страници преливаха от неочаквани обрати и неспирни приключения, други бяха изпълнени със забавни, стоплящи сърцето моменти на откровение, след които любовта ми към историята беше вече факт. Обикнах "Краля демон" и заради всички онези уж малки подробности, като добавените мисли на героите или пък прекрасната идея за съдържание в края на книгата, все неща, които превръщат прочитането ѝ в чиста доза удоволствие. 

  Тук Синда Уилямс Чайма успя да ме впечатли и с поредните брилянтно изградени персонажи, които сякаш оживяват пред очите ти. Всеки със своята история, надежди и очаквания за един по-добър живот в свят, в който надеждата вече бе загубила смисъла си. И обикнах всеки от тях - Раиса, Хан, Жарава, Върба, Амон, та дори и Птица. Защото именно заради тези герои с нетърпение очаквам следващата книга от поредицата. 

 

"Гласовете им се стичаха по кожата ѝ като дъжд по художническо платно, без да проникват в съзнанието ѝ."

  Раиса, или още позната като принцеса Раиса ана‘Мариана, бъдещата кралица на Превала, е от онези герои, които обикваш неусетно, които пленяват сърцето ти и дори когато правят грешка след грешка успяваш да им простиш. Обикнах нейната храброст, нейната борбеност за живот, различен от онзи, който се очаква да води. Обикнах жаждата ѝ за приключенията, очакващи я извън пределите на двореца и зорките погледи на кралската стража. Обикнах факта, че въпреки кралското си потекло, тя нито за миг не погуби добротата в сърце си, че бе готова да стори всичко, за да се превърне в кралицата, която народът ѝ заслужава. И макар понякога да се чувстваше безсилна и изгубена, Раиса вдигаше гордо глава и се бореше със зъби и нокти за своите копнежи, доказвайки, че тя е всичко друго освен марионетка в ръцете на магьосниците.

"Пътят пред мен е открит, но не съм убедена, че е правилният."

  Хан може и да не бе кралска особа, но той успя да спечели сърцето ми със своя кураж и неустрашимост, макар и често да граничеха с глупост. Прекарал живота си в нищета, той добре знаеше колко жестока може да бъде съдбата, но въпреки това винаги успяваше да стъпи здраво на крака и да се пребори с поредното сполетяло го препятствие. Понякога неспособен да се грижи за майка си и малката си сестра и обзет от отчаяние от безизходицата, в която е попаднал, Хан бе готов да пожертва всичко, дори живота си, в името на собственото си семейство. Но най-вече, възхищавах се на неговата сърцатост и доброта, успял да съхрани въпреки своето минало на плячкосване и предвождане на бандата на Вехтошарите. 

 

"Застинали сме във времето, сякаш изкупуваме древен грях, за който никой друг не си спомня." 

  Единственият недостатък на книгата според мен обаче е фактът, че няма добавена карта, защото именно тя помага на читателя още по-смело да навлезе в историята. Не мога да кажа със сигурност дали във американската версия има такава, но за мен щеше да бъде наистина огромно удоволствие, ако докато четях книгата, имах пред себе си и нагледно този нов и изпълнен с приключения свят.

"От време на време човек трябва да рискува, Раиса. Понякога опасностите са скрити по-надълбоко, отколкото очакваме."

"Краля демон" е своеобразно книжно съкровище, пренасящо читателя в един далечен, изгубен във времето свят на принцове и принцеси, на магьосници и вълшебства. Свят, който ще ви заплени със своята красота и магичност и който дълго няма да пожелаете да напуснете.

 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

TOP 5 любими книги за 2016

Започвам новата година, припомняйки си някои незабравими заглавия от изминалата 2016, които неслучайно завладяха сърцето ми. През тази вече отминала година успях да се запозная не само с много нови жанрове, но и автори, с някои от които с нетърпение очаквам отново да се срещна. И, повярвайте ми, подборът на само 5 любими книги не бе никак лесна задача, но искрено се надявам резултатът да ви хареса. И ако все още се колебаете дали и вие да дадете шанс на която и да е от изброените, направете го. Защото определено няма да съжалявате! Е, честита Нова Година и приятно четене!

1) "Ясновидците" от Либа Брей

Нямам обяснение защо толкова дълго бях отлагала книгата, нито защо я започнах, обхваната от куп предразсъдъци, но съм изключително щастлива от факта, че въпреки съмненията си, не само я прочетох, но и се влюбих в нея. Не бих могла да определя какво най-силно ме впечатли: приказната корица, повече от вълнуващия стил на писане на авторката, прекрасно изградените персонажи или пък така интригуващата сюжетна линия, която завладя съзнанието ми още в първия момент щом навлязох в брилянтно изградения свят на "Ясновидците". А тайнствеността, таяща се около дарбата на всеки един от героите и прецеждащата се измежду страниците атмосфера на Ню Йорк, бяха причината книгата дълго да тежи в ръцете ми дори в късните часове на нощта.

Ревю

2) "Ангелско нашествие" от Сюзан Ий

Прочетох книгата преди месеци, но чувствата ми към нея не са стихнали нито за миг, а точно обратното. След като успях да се запозная и с втората част, нетърпението ми най-сетне да узная какво ще се случи с така любимите ми Пенрин и Рафи е по-силно от всякога. Останах поразена от този нов свят на разруха, с който авторката ни среща и същевременно очарована от лекотата, с която тя му вдъхва живот. А всичко това, съчетано с увлекателния ѝ стил на писане, силните персонажи, които няма начин да не обикнете, и наситените с динамика глави са само част от причините да препоръчвам книгата на всеки почитател на антиутопиите. Защото всяка страница бе ново приключение и за мен бе огромно удоволствие да проследя всяко едно от тях.

Ревю 

3) "Гневът и зората" от Рене Ахдие

Толкова пъти съм попадала на цитати и снимки на книгата, че още в първия момент щом я зърнах в библиотеката, знаех, че 1) това ще бъде книга, която задължително ще прочета и 2) в която безвъзвратно ще се влюбя. И не сгреших с нито едно от двете. Книгата е удивителна, не само защото се изгражда върху оригиналния сюжет от "1001 нощ", но и защото авторката е съумяла същевременно да съчетае с това и една напълно различна, магична история, чието съвършенство дълго ще властва в съзнанието ми. Пленително красива и същевременно неописуемо затрогваща, "Гневът и зората" неслучайно попада в моя TOP 5, не само за изминалата година, но и за всяка преди нея!

Ревю

4) "Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър

Мненията относно поредицата тук са все различни, но аз лично останах възхитена от великолепието на историята, така умело създадена от Лейни Тейлър. И тук авторката бе наблегнала на неочакваните обрати, които неведнъж ме принуждаваха да затая дъх. Героите, те представляваха най-прекрасната част от книгата и именно те бяха действащия фактор, заради който обикнах този нов, обитаван от митични същества свят. А когато осъзнах, че в историята са намесени и ангели, копнежът ми да се докосна до цялата поредица бе неизбежен. Смайващо опияняваща, историята на Кару и Акива ми припомни защо толкова често посягам към фентъзи литературата.

Ревю

5) "Всичко, всичко" от Никола Юн

Макар и заклета почитателка на фентъзи жанра и антиутопиите, винаги успявам да оставя и малко време за така любимите ми любовни романи, които да ме дарят с уюта и топлината, на които само те са способни. И "Всичко, всичко" е именно такава. Макар на пръв поглед животът на младата Маделин да изглежда обречен, авторката има много по-големи планове за нея, от това да бъде заключена между четири стени. А началото на едно неочаквано приключение и разпалването на още по-неочаквани чувства са само част от тях. На пръв поглед клиширана, книгата се оказа една безмерно красива, прекрасно написана история за живота във всичките му отенъци. Но най-вече, това е книга за рисковете и жертвите, които бихме поели в името на първата ни истинска любов.

Ревю

А сега искам да пожелая на вас и на себе си една страхотна година, изпълнена с щастие, късмет и много много книги! И нека всяка ваша мечта се превърне в реалност!