Ревю: "Небето е навсякъде" от Джанди Нелсън

  Седемнадесетгодишната Лени Уокър е запален читател и свири втори кларинет в училищния оркестър. Тя живее уютно и щастливо в сянката на по-голямата си сестра Бейли. С неочаквана смърт на Бейли обаче Лени бива изстреляна на сцената на своя живот... и макар че няма никакъв опит с момчетата, се влюбва едновременно в двама. Тъгата на Тоби, приятелят на Бейли, отразява собствената ѝ болка по сестра ѝ. А новото момче в града, дошло чак от Париж, има вълшебна усмивка, която съперничи единствено на голямата му музикална дарба. В очите на Лени те са като слънцето и луната и точно като небесните им съответствия сблъсъкът между двамата ще разтърси из основи целия ѝ свят.

* * *

  Най-трудно е когато пишеш за книги, които сякаш са докоснали душата ти, а заедно с края си са отмъкнали и малка частица от теб самия. А "Небето е навсякъде" е именно такава! И както гласят думите на корицата, тази книга ще бъде обикната от всеки почитател на творчеството на Джон Грийн. Но мен ако питате, на всеки почитател на литературата изобщо!

"Възможно ли е музиката да е онова, което излиза, щом сърцето се пръсне на парченца?" 

  

  Не мисля, че думите ми някога ще бъдат достатъчни, за да изразя възхищението си към така затрогващия, пленяващ ума и сърцето стил на писане на авторката, открояващ се от всеки друг, с който съм се срещала досега. Заплени ме поетичността, с която Джанди Нелсън така умело си служеше и същевременно ме смая с лекотата и нежността, които изкусно бе успяла да вплете във всяка глава и всяка страница. Всичко това се преплита в една безумно истинска и емоционална история, чиито страници неусетно се топяха в ръцете ми. И преди да се усетя, книгата вече бе прочетена, а сърцето ми копнееше за още.

"Опитвам се да пропъдя океанската тъга, но не успявам. Колко тежко е усилието да се поддадеш не на тъгата по загубеното, а на радостта от изживяното."

 
  Героите тук са едни от най-истинските, за които някога съм чела. Очарова ме фактът колко многопластови са те всъщност и как със всяка следваща страница израстват, преборват болката и страховете си и се осмеляват да следват мечтите си. Обикнах всеки един, независимо колко голяма или колко малка бе неговата роля. Обикнах Лени, Тоби, Джо, Сара, Бабчето, Биг, по-големите братя на Джо - Маркъс и ДъгФред (точно така) - всеки от тях прекрасно допълваш историята.

"Понякога трябва да преминеш през трудностите по своя собствен хаотичен начин."

  Лени бе отдала душата си на музиката. Всяка фибра от тялото и копнееше да зазвучи в такт с мелодията, носеща се от кларинета ѝ. Особено след като само това ѝ бе останало след смъртта на сестра ѝ. Това и стихотворенията, които записваше на опаковки от бомбони, на чаши от кафе или нотни листове и оставяше някъде из града, под камък, в училищната библиотека или пък под дивана в хола, с единствената цел някой, някъде, някога да ги прочете. Обикнах този персонаж именно заради тази своя малка чудатост. Заради това и защото макар страха си от неизвестното, от света без сестра си, тя намери сили отново да се усмихне. 

"Скръбта и любовта са взаимносвързани, човек не може да има едното без другото."
 

  Макар и неповторимо чаровни, Джо и Тоби бяха като Слънцето и Луната - коренно различни. 
  Джо бе музикант по душа, изпълнен с живот до мозъка на костите си, готов да стори всичко само за да види усмивката, разлята по лицето на Лени. Тоби от своя страна бе тих и затворен,  потънал в скръб и отчаяние по загубата на Бейли. Но докато Джо можеше с една единствена усмивка да накара Лени за забрави всичката си мъка, Тоби беше като късче от стария ѝ живот, който тя отчаяно се опитваше да си върне. Единият можеше да ѝ предложи непредвидимостта на настоящето, а другият - уюта на миналото. 
  И Лени сама трябваше да реши кое да избере.

"Няма друг изход оттук освен напред (..)"

Неописуемо красива и затрогваща, "Небето е навсякъде" е история, която едновременно разби и стопли сърцето ми, която успя както да ме разсмее, така и да ме разплаче. История, която ме научи, че небето е навсякъде, започва от краката и е необходимо да се осмелиш да направиш един единствен скот, за да полетиш.