неделя, 7 май 2017 г.

Ревю: "Селма" от Халил Джубран

  Книгата "Селма" разказва историята на две влюбени до полуда млади души, чиято любов обаче остава да тлее в своето огнище, още преди да разпали огъня си. История, която е колкото тъжна, толкова и красива. В деня, в който Джубран и Селма, известни още като "ориенталските Ромео и Жулиета", безгласно разкриват чувствата си един към друг биват покрусени от новината, че бащата на девойката я е сгодил за друг. Не за когото и да е, а за самия племенник на  владиката - Мансур Бей Галиб. Двамата биват разделени от безмилостната ръка на съдбата, срещайки се очи в очи с жестоката реалност. По-силна ли е любовта от раздялата? И способна ли е тя да се пребори с трудностите, осеяли пътя към истинската, неподвластна на установените човешки привички любов? 

* * * 
  Винаги съм смятала, че колкото по-обемна е книгата, толкова по-завладяваща и повлияваща на читателя е тя всъщност. Докато не прочетох "Селма"! Тази малка, джобна книжна е побрала цялата си красота и съвършенство в своите скромни 112 страници. И във всяка една от тях се преплитат десетки чувства: скръб, тъга, болка, но и копнеж за един по-добър живот, подчинен на единственото свято чувство - любовта.

"Любовта е единствената свобода на света, защото въздига духа и защото всичките закони на природата и човечеството са безсилни пред нея."

  В книгата се разглеждат много и различни теми: за човешката алчност, за загубата на любимите ни хора, за примирението с тяхната липса, за неподвластните на времето установени привички, за правата и положението на жената в човешкото общество, за споделената, но невъзможна любов, която като птица е принудена да живее в клетка, вместо да се извиси високо в небесата. И благодарение на това осъзнах, че някои от тях все още засягат обществото ни, присъстват в нашето ежедневие и вероятно още дълго ще преследват душите ни. Затова и не успях да прочета книгата за един ден, макар да можех. Трябваше ми време, за да размишлявам върху нея, да попия всяка една нейна дума. И не съжалявам, че го сторих, защото именно така успях да вникна в сюжета ѝ и истински да ѝ се насладя. Съветвам ви да направите същото!
  Но онова, което искрено ме впечатли в "Селма", бе авторовият стил и неговите удивителните сравнения, епитети и олицетворения, чиято красота придаде на прочитането на книгата едно неописуемо усещане, което и да искам, не мога да опиша. Усещане, което ще познаете единствено, ако вие самите го изпитате!

"Постепенно тя стана за мен книга, чиито страници можех да разбирам, чиито думи можех да пея, но които никога не можах да прочета докрай."

Не бих могла да споделя много за героите без да издам почти цялата книга, затова ще бъда кратка, но, надявам се, изчерпателна. Джубран не бе представен посредством външния си вид и именно това го направи толкова истински в моите очи. Той бе любвеобилен, чувствен, жаден за живот, всичко, което трябва да притежава един човек. Селма от своя страна бе като ангел, долетял от небесата, за да освети човешкия свят със своята красота, интелект, разбиране и примирение. Двама удивителни персонажа, които се свързаха от нещо по-силно и по-красиво, от което и да е друго чувство - от любовта.

"Човешкият живот не започва в утробата и не свършва в гроба; душите, които се обичат, никога не напускат тази Земя, пълна с лунни лъчи."

  "Селма"е една пропита с любов, отчаяние и надежда за живот книга, която ще трогне всеки, осмелил се да се докосне до нея! Книга, чиито страници сякаш са били директно откъснати от сърцето на автора. Затова не се колебайте - прочетете я, а след това я подарете на любим човек! Позволете на себе си и на него да си припомните какво означава истинската и неопетнена от човешката алчност любов..

Искрени благодарности на издателство Skyprint за прекрасната възможност да прочета книгата!

1 коментар: