Ревю: "Слънцето също е звезда" от Никола Юн

   Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
   Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.

   Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история.

   Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.

* * *

   Съдбата е непредсказуема и често ни изправя пред неподозирани препятствия, преплита живота ни с този на някой друг, предизвиквайки ни да излезем от зоната си комфорт. И предизвикателството става още по-сериозно, когато с този човек се оказвате пълни противоположности.

   А Наташа и Дейниъл са именно такива, дори след като оставим настрана очевидния факт, че тя е афроамериканка с ямайски произход, а той - американец, с корейски корени. И ето един интересен факт: сблъсък от срещата им е способен да преобърне целият им досегашен живот.

Защото, както ни е известно, любовта е сложна наука. Всъщност, тя дори не е наука. Ако попитате Наташа, тя ще ви отговори, че любовта не съществува и цялото това желание и привързаност между хората е просто резултат от произвеждането на правилното количество хормони и феромони от страна на двамата индивида. Ако пък попитате Дейниъл ще трябва да изслушате цяла лекция относно силата на съдбата и предначертаността на всяко наше действие, което ни отвежда до срещата с нашата „сродна душа”. Фактите обаче са налице, нещо избухва между двамата

   А най-хубавото в случая е, че, независимо дали сте романтици или реалисти, ако прочетете „Слънцето също е звезда” ще можете да опознаете и двете гледни точки и сами да прецените в коя да повярвате и в коя - не. Е, кого чакате?

"Емпирично доказуем факт: Хората не са логични." 

   Стилът на писане на Никола Юн ме заплени още когато преди месеци прочетох „Всичко, всичко”, а със „Слънцето също е звезда” само доказа твърдението ми колко лек, ненатоварващ и същевременно с това трогателен е той. Защото независимо дали ме кара да се смея с глас или път да плача неконтролируемо, стилът ѝ винаги, винаги поражда у мен някаква емоция, а като читател, именно това ценя в книгите ѝ!

   Откровено споделям, че харесвам идеята за кратките глави и това се оказа още една причина да се насладя на прочитането на „Слънцето също е звезда”. Защото, макар и кратки, главите в книгите на Юн винаги са някак.. достатъчни. Без излишни увъртания, без натоварващи описания. И въпреки това, винаги успяващи да ме докоснат. А само един наистина добър автор е способен да пробуди в читателя толкова много емоции само с едно изречение, понякога дори - с една единствена дума.

"Животът е твърде кратък, за да го прекараш,
 правейки нещо, към което си безразличен."

   Най-впечатляващият факт относно цялостната идея на книгата за мен обаче не бе само, че сюжетната линия се развива в рамките на един ден (Да, правилно сте прочели!), а това, че в основата си тя разгръща десетки житейски въпроси и проблеми, с които всички ние се срещаме ежедневно: за предначертаната ни съдба, за хилядите възможни пътища, по които иначе бихме могли да поемем, за изпуснатите възможности, за расовата дискриминация, за загубата на връзката с родното и за емоционалната отчужденост, властваща в семействата. Но най-вече: въпросът за това дали е редно да следваме мечтите си докрай, дори когато те са нереални и непрактични в очите на останалите. И кого е редно да послушаме, разума или сърцето си.

"Хората непрекъснато правят грешки. Малки грешки, като да застанеш на грешната опашка в супермаркета. Онази, на която чака и жената с десетки купони и чекова книжка.

Понякога правиш следно големи грешки. Отиваш да учиш медицина, вместо да последваш истинската си страст.

Понякога правиш наистина големи грешки.

Предаваш се."

   Останах и още по-приятно изненадана, когато разбрах, че в книгата, паралелно с очарователната любовна история за Наташа и Дейниъл, авторката умело преплита историите и на още няколко герои. Герои, които дори не бих предположила, че играят такава важна роля в развитието на сюжетната линия: Адвокат Фицджералд, бащата на Наташа, семейството на Дейниъл, та дори охранителката Айрийн. Защо бихте се запитали? Защо те? Е, ще ви подскажа малко: съдбите на всички персонажи в книгата са свързани, зависими едни от други, и дори най-малкото отклонение може да повлияе на останалите. И да промени животите им из основи. Ако обаче искате да разберете още, да научите как и по какъв начин те са свързани и до какво ще ги отведе това, ще трябва сами да прочете :)

Забавен и написан с много любов, "Слънцето също е звезда" е затрогващ читателя роман за смелостта да повярваме в себе си и куража да прекрачим ограниченията, които ни спират да сбъднем мечтите си. Роман за истинската, неподвластна на времето и остарелите човешки възгледи любов.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Всичко, всичко" от Никола Юн

  Името ѝ е Маделин и заболяването ѝ е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – тя е алергична към света. Не е била навън от седемнайсет години. Всъщност, тя никога не излиза от дома си. Стаята и е бяла, въздухът - херметизиран, а единствените хора, които може да вижда, са майка ѝ и медицинската си сестра Карла.

  Ала един ден до стаята и долитат сирените на камион за пренасяне, нови съседи се нанасят в къщата до тях. Тогава тя надниква през прозореца и го вижда. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му.

  Името му е Оли и Мади желае да узнае всичко за него. И го прави. Научава, че е забавен и кипящ от живот. Научава, че очите му са с цвета на океана и че когато говори с него, целият свят се разкрива пред нея…
  Мади започва да иска всякакви неща. Но повече от всичко копнее да напусне своя въздушен балон и да опита всичко, всичко, което светът има да ѝ предложи. Независимо какво ще ѝ коства това.

 * * *

  Понякога започвам дадена книга без каквито и да било предубеждения или очаквания. Просто се впускам в историята, неподвластна на чуждите мнения относно нея. И именно това бе причината така силно да обикна тази на пръв поглед клиширана любовна история за невъзможната любов. Защото, повярвайте ми, тя е далеч повече от това.

"Навярно не можем да предвидим всичко, но има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли.

И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа."

  Не мисля, че има дори едно нещо, което да не харесах в книгата. Всеки един елемент от историята бе изпипан до съвършенство: като започнем от пленителната сюжетна линия, неповторимите герои, които така бързо обикнах, приказните илюстрации, красящи страниците, и не на последно място - поразително възхитителният стил на писане на авторката. А като заклет почитател на кратките глави и ненатрапчивите описания, останах приятно очарована от факта, че всичко това бе така прилежно побрано единствено в тези 315 страници. 
И колкото и клиширано да звучи, "Всичко, всичко" успя да ми даде няколко наистина ценни житейски урока, от които най-ценен за мен обаче ще остане:

"Животът е дар. Не забравяй да го живееш." 

 

  Живееща единствено с майка си и медицинската си сестра - Карла, Мади е един изключително силен, изтъкан от емоции персонаж, който, въпреки тежките обстоятелства, винаги успява да пребори тъгата и да продължи с високо вдигната глава. Персонаж, на който непрестанно се възхищавах заради неутолимата жажда за живот, страстта към книгите, но най вече - заради непоклатимата вяра във възможността все пак някога да се докосне до света отвъд белите стени на дома си.

  И изведнъж се появява Оли - момчето, чието черно облекло и живот, наситен във всички цветове на дъгата, е в пълен контраст с изчистено белия и херметизиран свят на Мади. Красив, атлетичен, изключително умен и остроумен, той се превръща в най-добрия и единствен приятел на Мади. Като изключим майка ѝ, разбира се. И докато неговия живот изглежда като приказка в очите на младото момиче, истината далеч не е толкова розова. Зад масивните стени на дома му всяка вечер се разиграват семейни скандали, които често не завършват особено красиво. 

Но според Маделин всеки живот е по-добър от онзи, който ѝ е отреден да живее. 

И тя би сторила всичко за един единствен миг на свобода. 

"Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи." 

  Относно сюжета, той е повече от прекрасен. Дори не съм си и представяла това, което всъщност ме очакваше след първите 100 страници и останах поразена от развоя на събитията. Няма как да не спомена и факта колко наситена с емоции бе книгата всъщност. Как буквално се смеех и плачех, докато прочитах някои параграфи, и как съчувствах на героите, всеки път щом съдбата за пореден път заставаше между тях. А краят - не бих могла и да мечтая за по-великолепен завършен на историята.

Поразително красива и затрогващо истинска,"Всичко, всичко" е една спираща дъха история за живота, във всичките му отенъци, за безграничната обич между майка и дъщеря, за силата на надеждата и желанието да осъществим мечтите си, но най-вече - за рисковете, които сме готови да поемем в името на първата ни истинска любов.
История, която е невъзможно да не обикнеш.