Преди хиляда години ангелът Разиел смесил кръвта си с човешката и по този начин създал Нефилимите - полухора, полуангели, те бродят в човешкия свят, невидими за обикновеното човешко око, ала винаги наоколо, и ни бранят.
И наричат себе си Ловци на сенки.
Тяхната мисия е да защитават света ни от демоните, дошли от други измерения, за да унищожават всеки, престрашил се да се изпречи на пътя им. Ловците на сенки имат за задача и да пазят крехкия мир между Долноземците - полухора, полудемони или още познати ни като вещици, вампири, върколаци и феи.
В тази мисия те са подкрепяни от тайнствените Мълчаливи братя, чиито устни и очи са зашити, и които властват над Града от кости, разположен дълбоко под основите на Манхатан. У тях са и трите свещени предмета, които ангелът Разиел дал на своите деца, а именно: Меч, Огледало и Бокал.
Хиляда години Нефилимите са пазили Реликвите на смъртните, ала това било преди Въстанието, което за малко не унищожило целият тайнствен свят, който обитават Ловците на сенки.
Изминали са петнадесет години от Въстанието. Над улиците на Ню Йорк тлее спокойствие, ала сред Долноземците се разнася слуха за завръщането на Валънтайн - ловец на сенки, отдавна обявен за мъртъв, предизвикал Въстанието и оставил след себе си незаличими поражения. И води със себе си армия от Бездушни, готови да направят всичко за своя господар.
А Бокалът на смъртните е изчезнал..
* * *
"Ако изобщо беше научила нещо от всичко това, то бе колко лесно можеш да загубиш нещо, което винаги си смятал за даденост."
Завърших книгата буквално преди час и просто не можах да се стърпя - веднага започнах да пиша ревюто. Това е една от онези книги, които неусетно се превръщат в наши любими и дълго време тлеят като полузагасен огън в съзнанието ни.Книгата пробуди онова забравено у мен усещане - любовта ми към фентъзи романите и поредици.
Касандра Клеър се превърна в една от любимите ми авторки, а "Реликвите на смъртните" - в
една от най-близките до сърцето ми поредици. С лекия и така увлекателен начин на писане, тя успя да ме накара шеметно да прелиствам страниците, желаеща още и още от историята, а след края и единствено исках да се докосна до продължението.
Влюбих се в света на Ловците на сенки. В този изпълнен с вълнения и приключения свят, който авторката е създала. Свят, паралелен на нашия, изграден от магия, крепящ се от вярата във вълшебството и обитаван от всички вълшебни същества, за които някога сме чували - вещици, демони, върколаци и вампири, феи и русалки.
"Всички митове са истина"
В книгата не липсваха и загадките, омразата и предателствата. Това всъщност бяха само основите на тази така брилянтно развита история - всичко започна с желанието за превъзходство, а това често прераства във война.
"Защото където е любовта, там често е и омразата. Те си вървят ръка за ръка."
Обикнах героите още в началото. Клеъри, неподозираща за своя произход, сякаш изтъкана от нежност и красота, контраст на които обаче бяха нейната смелост и жертвоготовност. Макар често безсилна, тя смело скачаше в битка, готова да жертва всичко в името на хората които обича. В името на майка си, която дълги години желаеше да я предпази от същността и. От истината, че е различна. Често предавана, тя нито за секунда не се поддаде, не се остави болката от самотата да я прекърши, а точно обратно - гордо вдигаше глава и се бореше със зъби и нокти.
Джейс бе просто съвършен - умен, невероятно красив, горд, с остро чувство за хумор и смелост, която просто му беше в кръвта. Готов на всека цена да закриля приятелите си, той безстрашно се впускаше в ожесточени битки, в които съюзник често се оказваше самата Клеъри. А сарказмът и хапливите му реплики просто ме караха да го обикна още повече.
Джейс бе просто съвършен - умен, невероятно красив, горд, с остро чувство за хумор и смелост, която просто му беше в кръвта. Готов на всека цена да закриля приятелите си, той безстрашно се впускаше в ожесточени битки, в които съюзник често се оказваше самата Клеъри. А сарказмът и хапливите му реплики просто ме караха да го обикна още повече.
"Обаче у Джейс имаше нещо, което я караше да го притисне, да счупи черупката на цинизма му и да то накара да си признае, че вярва в нещо, че чувства нещо, че поне се тревожи за нещо."
Силно се привързах и към второстепенните герои - Саймън, Алек и Изабел, дори и Магнус, за които, макар да вземаха участие малко по-рядко от колкото ми се искаше, искрено се надявам да срещна и в следващите книги.
"Град от кости" е книга, която повлича съзнанието на читателя във вихрушка от чувства и емоции, пренася го в един нов и съвършен свят на магия и вълшебства и не го изпуска от окопите си, докато и последната страница не бъде прелистена.
* * *
Това за съжаление е единственото, което мога да ви кажа за книгата, зная, че не е много, но ако напиша дори още едно изречение бих издала нещо от сюжета, а това няма да е честно спрямо онези, които още не са я прочели. Затова.. просто го направете - прочетете я ! Няма да съжалявате ♥
