Ревю: "Леговище на сънища" от Либа Брей

   Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци.
    Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
    Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ? да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?

   С часове се чудих как да започна това ревю, какво да напиша, за да изразя възхищението си към тази книга и авторката й като цяло. И ето ме тук, все още неспособна да подредя мислите си и същевременно с това безсилна пред желанието да споделя с вас кое всъщност в "Леговище на сънища" пробуди нестихващата вихрушка от емоции вътре в мен. Е, настанете се удобно и се подгответе да узнаете кои са причините именно тази книга вече дни наред да обитава мислите ми и да краде съня ми. Приятно четене!

"Нощта идваше за своята будна смяна. 
Неоновият град раздираше шевовете на деня 
и големият карнавал на сънищата започваше."

   Онова, което в началото ме объркваше, но което съвсем скоро обикнах в Либа Брей, това е нейният нестандартен, но изпъстрен от емоции и движение стил на писане. Рядко се среща автор, способен да придаде дори на най-простата и привидно безлична обстановка усещане за мистичност и дълбочина. А за мен Либа Брей е повече от ненадмината в това. Богатият й речник и непознаващото й граници въображение създават едни от най-реалистичните и магични сами по себе си моменти, които някога съм имала възможността и най-вече честта да прочета. Това е и причината вече с притаен дъх да очаквам продължението!

"Обикновените хора бяха способни на необикновено смели постъпки. 

Това беше единствената магия, която Сам познаваше и на която вярваше."

   Героите за пореден път ме оставиха безмълвна пред тяхното безспорно израстване спрямо първата книга: "Ясновидците". Тук те не само са по-уверени в себе си и способностите си, но и по-близки помежду си от всякога. Всеки, поел по своя път и съсредоточен в собственото си бъдеще, който накрая все пак се озовава пред вратите на Музея на американския фолклор, суеверията и окултното. Всеки със своята магична дарба, която да използва в борбата срещу разбунтувалите се духове, но и която тепърва му предстои да опознае. Лин, Тета, Джерико, Ийви, Хенри, Мемфис, Сам и Мейбъл, един колкото необикновен, толкова и славен екип, готов да се изправи пред всяка опасност и всеки пробудил се от отвъдното демон, изпречил се на пътя им.
   Освен с духове и всеподобни създания обаче героите са принудени да се борят и със собствените си демони, обитаващи най-тъмните късчета на съзнанията им. Демони, далеч по-опасни от онези, които се крият сред сенките на Ню Йорк и само чакат да чуят песента на своя водач. По-опасни от Пентаграмния убиец, по-опасни дори и от самия Мъж с цилиндъра.

    

"Но сънищата се изплъзваха лесно. 
Присъщо им е движението напред. Нагоре. Надалеч. 
През всички бариери и граници. Към света.
Това важи и за кошмарите."

  И тук присъстваха много от персонажите, с които авторката ни срещна в първата книга, като например малкия брат на Мемфис - Исая, чиято ясновидска дарба е по-силна, от колкото Мемфис някога е предполагал и която нараства с всеки изминал ден; Бил, чиито тъмни сделки заплашват не кой да е, а самият Исая; сестрите Проктър и още десетки други, чиято роля в сюжетната линия е не по-малко важна от тази на самите Ясновидци.

   Хуморът и сарказмът на героите са едни от любимите ми елементи, без които иначе книгата губи магията си и съм повече от благодарна на Либа Брей за десетките пъти, в които просто стоях над книгата, една сдържаща напиращия прилив на смях в себе си (често безуспешно), който диалозите между Сам и Джерико или пък Ийви и Сам пробуждаха в мен.

"Сам се стовари на кушетката и изохка.
- Ръцете ми никога повече няма да ми послужат - простена той.
- Несъмнено момичетата в Ню Йорк ще въздъхнат 

с облекчение - промърмори Джерико (..)."

   В книгата, разбира се, не липсваха и романтичните моменти, но този път те не бяха само между Тета и Мемфис. Не, тук се възражда един напълно нов романс, чието бъдеще обаче остава с голяма въпросителна. Между кои е той обаче ще ви оставя сами да разберете.

   И ако сте си мислили, че сюжетът на "Ясновидците" е бил наситен със секващи дъха моменти и обрати, то тогава трябва да ви съобщя, че този на "Леговище на сънища", обратно на всеобщо познатата теория, че продълженията не са по-добри от първите книги, е дори по-вълнуващ. А финалът, всичко друго освен предвидим.

Пропита от магичност и загадъчност, "Леговище на сънища" е продължение на опияняващата история за Ясновидците и дебнещото сред сенките зло, което единствено те са способни да победят. Зло, повело със себе си цял легион духове и демони, гладни за човешка плът.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

 

Ревю: "Ясновидците" от Либа Брей

  Годината е 1926. Ийви О`Нийл се замесва в поредния скандал в родното си провинциално градче и родителите ѝ я изпращат за наказание в града на неограничените възможности - Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини, на бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.

  Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо ѝ Уил. И докато той изглежда е обсебен от свръхестественото, племенницата му пази мрачна тайна - дарба, която досега ѝ е носила единствено беди. Но не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите ѝ са единственият начин да заловят сериен убиец, излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.

  Започват да се появяват още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще ѝ коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни...

* * *

  Не помня какво точно ме привлече в книгата, може би прелестната корица, която буквално ме накара да затая дъх, или пък влудяващо тайнствената анотация, след която просто нямаше начин да не добавя "Ясновидците" към списъка ми за четене. Причините, поради които я прочетох обаче губят своето значение, щом фактите са повече от ясни - влюбих се в книгата! Влюбих се в цялостната идея за ясновидците и техните фантастични способности. В бляскавата, изпълнена с живот атмосфера на Ню Йорк, която сякаш се процеждаше измежду страниците. В брилянтно сглобената сюжетна линия, която малко по-малко разплиташе своята плетеница от тайни, докато накрая всяко парченце от пъзела не си дойде на мястото.

"Манхатън се простираше пред нея като кадифена възглавничка за бижута, обсипана с диаманти"

  Не бих нарекла стила на писане на авторката лек. Дори напротив. Той е поглъщаш, завладяващ съзнанието на читателя стил, чиято приказност ме принуди неуморно да разгръщам страница след страница в трепетно очакване на развръзката на историята. Тук хуморът, също превърнал се в неразделна част от сюжетната линия на книгата, и фактът, че авторката бе открила златната среда между заплетената криминална основа, върху която се гради историята и нестихващите закачки между героите бяха само част от причините така силно да обикна света на "Ясновидците".
 

 "- Милосърдието започва от вкъщи.

- Както и психическите заболявания."

  Най-удивителното в книгата бе постепенното израстване на героите, които с всяка глава опознаваха не само своята мистична дарба, но и самите себе си. А фактът, че с напредването на страниците узнавах и все повече за тяхното минало, за предисторията на техните способности, превръщаше прочитането на книгата в едно още по-вълнуващо приключение.

  Айви бе дръзка, брутално откровена, на моменти дори цинична. Но онова, което най-много ме впечатли в персонажа и бе, че авторката нито за миг не си бе позволила да я идеализира, както често се случва с художествените герои. Напротив, в душата и доста често се противопоставяха жертвоготовността ѝ и чувството ѝ за самозащита, дързостта и страха от непознатото. И именно това я превръщаше в толкова интересен персонаж.

"- Майка ти и аз не одобряваме пиенето. Не си ли чувала за Осемнайсетата поправка?

- Забрана ли? Пия за нейно здраве при всяка възможност."

  Обикнах всеки един от персонажите, с които авторката успя да ме срещне в тази книга, а те повярвайте ми, никак не са малко: вече споменатата Айви, приказната танцьорка и бъдеща звезда Тета, винаги мълчаливият и потаен Джерико, неуморният мечтател и поет Мемфис, въздържаната и скромна Мейбъл, майсторът на клавишите и джентълмен Хенри, остроумният и чаровен Сам. Дори герои като малкото братче на Мемфис или двете старици Ади и Лилиън. Те всички получиха своето заслужено време под прожектора и с нетърпение очаквам отново да имам възможността да се срещна с тях. Защото всеки един от изброените герои, и още много други, допълваха историята и я превръщаха в една разноцветна мозайка от противоположни характери, от различни вярвания и идеали. Тук няма как да не спомена и своите възхищения към авторката, че бе съумяла да вгради в книгата герои от различни етноси, а това е доста трудна задача, имайки предвид расовото разделение в Америка през 20-е години на миналия век.

  Но мистерията около Ясновидците все още не е напълно разгадана. На повърхността започват да изплуват все нови и нови тайни, готови всеки момент да развалят създалата се около героите идилия. Затова нека стискаме палци и се молим издателство ЕМАС много скоро да зарадват всеки един от почитателите на творчеството на Либа Брей, издавайки продължението на историята, в което, надявам се, авторката ще наблегне и върху създалото се привличане между някои от персонажите.

"Животът, момче, е пълна лудост. Не им се давай без бой."

Крепяща се на мрачна, дълбоко заровена тайна, "Ясновидците" е книга, която завладя всяко кътче от мислите и сърцето ми. Книга, в чието продължение с нетърпение очаквам да се потопя.

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!