Ревю: "Алеа Аквариус: Цветовете на морето" от Таня Щевнер

   Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ѝ майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее.
   Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек

   И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата. А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът...

* * *

   Поредицата "Алеа Аквариус" не е от типа поредици, към които обикновено бих посегнала в библиотеката. След прочитането на първата книга - "Алеа Аквариус: Повикът на водата" - обаче осъзнах, че всъщност.. тайно копнея възможно най-скоро да узная къде ще отведе океана Скар и Ленокс в тяхното търсене на истината за миналото йм и какви приключения Таня Щевнер е подготвила за екипажа на платнохода „Круцис“ по пътя им към езерото Лох Нес. А това, което открих в "Алеа Аквариус: Цветовете на морето", повярвайте ми, си струваше чакането!

   Израстването на героите е неизменна част от сюжетната линия на книгите, а в поредиците се предполага то да бъдe дори по-изразено и осезаемо за читателя. И личностното израстване на Тес, Алеа, Бен, Ленокс и малкия Сами в "Алеа Аквариус: Цветовете на морето" по нищо не отстъпва пред това във всяка друга поредица, с която съм имала възможността да се запозная до момента. Дори напротив, тук то заема почетно място наред с разкриването на някои изключително важни подробности около мистериозния подводен свят, от който Ленокс и Алеа произхождат. 

   Най-интригуващото личностно израстване тук обаче не принадлежи, както се случва в повечето книги, на главната ни героиня Алеа. Не, тук то бе представено именно в лицето на малката, на пръв поглед неустрашима Тес, която разкри една напълно нoва и неочаквана, поне за мен като читател, своя страна. А за да бъда честна, тази страна ми хареса далеч повече от илюзорния образ, който тя бе изградила за себе си в първата книга. Но без повече подробности, останалото ще научите сами!

"Много добре си спомняше първия разговор с Тес. Тогава приятелката й каза, че животът е твърде кратък, за да скучае. Колко силна и самостоятелна изглеждаше тогава! Постепенно обаче Алеа се научи да вижда зад хладната маска на Тес. Смелата пиратка с корава обвивка се оказа с меко сърце."

   Премеждията, през които Алфа Кру са принудени да преминат в продължението на поредицата за Алеа Аквариус, за пореден път ме изумиха и оставиха със свито сърце в очакване на развръзката. Защото, макар годините си, екипажа на кораба Круцис не се колебае да се втурне в следващото голямо приключение, или в случая - следващата голяма неприятност, а те винаги са напълно неочаквани и.. бях казала, епични! 

   Онова, което харесвам в стила на Таня Щевнер е, че тя винаги влага дълбок смисъл зад събитията, разказани в книгите й. А тези събития са свързани с някои особено сериозни, но често отбягваните в прочетната литература проблеми: замърсяването на водите, изхвърлянето на токсични отпадъци в тях и най-вече - проблемът за разкъсаните семейни връзки. И още десетки други, разбира се, които заслужават далеч повече внимание от отделенто им!

   Стилът на писане на авторката, от друга страна, не се откроява с голям набор думи, но това, смятам, е напълно разбираемо, имайки се предвид възрастовата група, към коята поредицата приспада. Въпреки това обаче стилът на Щевнер си остава все така вълнуващ, лесен за възприемане от читателя и лишен от натоварващите описания, характерни за жанра.

"В живота правдата и неправдата много често се намират съвсем близо една до друга - отсъди философски той. - По волята на случайността попадаме от едната или от другата страна. Ние с теб просто имаме лош късмет, това е."

   Поредицата за Алеа Аквариус ме изуми още в самото начало и продължава да ме узумява с всяка следваща книга, защото макар тя да е насочена най-вече към подрастващата група читатели, тя е способна да докосне и повлияе на всеки един, посегнал към нея. И съветът ми е, не се колебайте, прочетете тази книга! Незазвисимо на каква възраст сте, независимо дали вярвате в магични морски същества или в истинноста на идеята за плаващ с деца кораб в открития океан! Прочетете я или пък я подарете на приятел, нека тя попадне в ръцете на колкото се може повече читатели! Прочетете я, защото тя ще ви напомни никога да не спирате да вярвате в чудеса.

А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна събота!
И нека винаги ви придружават добри вълни!

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Алеа Аквариус: Повикът на водата" от Таня Щевнер

Леденостудената вода се затвори над главата й. Тя отчаяно зарита с крака и загреба с ръце. Сърцето й се блъскаше в ребрата - ала внезапно я обзе невероятното чувство, че то бие така не от страх, а от радост.

  Морето привлича Алеа с невероятна сила, откакто тя се помни - и въпреки това не ѝ е позволено дори да доближава водата, защото я грози смъртна опасност. Или поне това са гласели последните думи на майка ѝ, преди да изчезне. Как и защо родната ѝ майка я е поверила на друга жена - тази тайна не излиза от ума на момичето. А възможност да тръгне по следите ѝ се открива, когато среща децата от екипажа Алфа Кру, кръстосващ морета и океани с платнохода "Круцис".
Но един ден силна буря изхвърля Алеа зад борда и досегът с водата ѝ разкрива неподозирани способности и чувства, които ще пробудят още повече въпроси за нейното минало. 

И оттогава нищо вече не е същото...

* * * 

   Прочитането на "Алеа Аквариус: Повикът на водата" се оказа едно незабравимо пътешествие, даряващо ме с прекрасното усещане за уют, което само някоя наистина добра книга може да стори. Да, тя в действителност не бе нещо велико, но бе красива и наситена с чувственост история за приятелството, което покълна между петима на пръв поглед напълно различни персонажи и което, вярвам, ще остане за цял живот. И дори фактът, че книгата бе по-скоро написана за деца, не успя да ми попречи иистонски да ѝ се насладя.
 Най-вече обаче ми допадна фактът, че авторката не бе заложила на дългите описания, а на действията и развитието на сюжета, което ми да даде възможността смело да препускам из страниците, докато и последната не бе разгърната, оставяйки ме единствено с желанието възможно най-скоро да се докосна до продължението. И приключенията, които то е подготвило на Алфа Кру!

"Чувстваше се като птица, която дълго време е била пленница в кафез и сега най-после е свободна да разпери крила и да полети."

  Алеа се оказа още един интригуващ персонаж не само заради многото въпроси относно биологичните ѝ родители, но и заради цялата тази потайност около новите ѝ способности, които вместо да дадат светлина върху миналото ѝ, го обгръщаха в още по-гъстата мъгла на неизвестността. 

  Останалите от екипажа на Круцис също успяха да ме впечатлят и то най-вече заради така добре изразена им индивидуалност. Бен - верният капитан на старият платноход и единствен пълнолетен на борда, понесъл на гърба си отговорността за още четири луди глави, Сами - чаровното рижаво хлапе, което обожава да прегръща и е склонно да покани дори непознат да се присъедини в групата му, Тес - винаги намръщената пиратска принцеса, готова да преплува океани, само за да изживее всяко приключение, което живота ѝ предложи, и разбира се Ленокс - най-новият член на Алфа Кру, който още със появата си дока своята важна роля в историята и миналото на Алеа. Всеки от тях, коренно различен от останалите, но свързани помежду си от нещо по-силно дори от морското вълнение преди буря и по-красиво от гледката на залязващото зад хоризонта слънце - тяхното приятелство.

"- Те просто са малко… различни?
- Да. Доста са различни. Просто са самите себе си и не се страхуват."

  А аз оставах запленена от силата на това приятелство, което групата успя да създаде и укрепи за краткото си време заедно. Приятелство, крепящо се на верността и обичта, властваща измежду тях, но и най-вече - на всеобщото им желание да кръстосват океаните на борда на платнохода Круцис. 

  Авторката неизменно бе вложила много мисъл и любов в изграждането на сюжетната линия и това може ясно да бъде усетено не само в постепенното разплитане на паяжината от тайни, полепнала по миналото на героите, но и в неизвестността, с която бе обвита бъдещата развръзка на книгата. Но океана крие много загадки. А на някои от тях тепърва им престои да изплуват на повърхността.

" - А какво искаш да правиш?
- Да преживея нещо вълнуващо. Да водя интересен живот. Не искам да пропусна приключенията, които животът предлага."

Не се колебайте, дайте шанс на книгата и се потопете в този вълнуващ нов свят на митични същества и дълбоководни приключения! Приемете предизвикателството и се подгответе да кръстосвате океани в компанията на единствените и неповторими Алфа Кру, докато платноходът Круцис смело пори вълните към хоризонта и отвъд. И нека пътуването да започне!

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!