събота, 16 април 2016 г.

Ревю: "Фенка" от Рейнбоy Роуъл

  Кат е фенка на Саймън Сноу. Не, по-точно тя е обсебена от него. Е всички го харесват, но за Кат той е нещо много повече. Да бъде негова фенка е нещото, в което тя е наистина добра. Заедно с близначката и Рен са вманиачени по книгите на Дмема Т. Лесли още от деца, а именно това им занимание успява да ги сплоти и да им помогне да приемат по-лесно факта, че майка им ги е напуснала. 
Заедно те четат и препрочитат книгите за вълшебното момче на име Саймън, обличат се с тениски с неговия лик, четат и пишат фенска литература и с нетърпение очакват излизането на последната книга от поредицата.
  Но докато Рен с времето надраства своето детско увлечение, Кат предпочита да остане заклещена между времето, между реалността и книгите за Саймън Сноу. Особено когато фенската история, която тя пише има хиляди читатели, които с нетърпение очакват финала и. А единственото, което тревожи Кат, е дали ще успее да я завърши преди Джема Т. Лесли да издаде своя.
  Но нещата се заплитат, когато двете отиват в колеж. И още повече, когато Рен заявява, че не желае вече да дели стая с нея.
  И така новата и съквартирантка се оказва груба и недружелюбна, професорът и по творческо писане смята, че фенската литература и краят на цивилизацията са две почти еднакви неща, момчето от курса иска да си говорят единствено за писане, а Кат не може да спре да се тревожи за своя баща, който никога не е оставал сам досега.
  Въпросът е дали тя ще справи сама, без Рен зад гърба си. И дали е готова да се откаже от историята за живота на Саймън и да започне своя собствен.

* * *

Когато разбрах за излизането на книгата, горях от нетърпение да я прочета. Бях чела толкова много за нея, че просто да я отмина в книжарницата, след като я издадоха, се равняваше на престъпление срещу мен самата.
И тя не ме разочарова. Дори сега когато се сетя за нея и в мен се поражда онова топло чувство за нещо познато и любимо.
  Книжката е изключително лека и идеална за този период от годината, когато имаме нужда точно от това - нещо докосващо сърцето.

Ще започна с това колко близка всъщност се почувствах с Кат. За мен тя се превърна в един от любимите ми литературни персонажи, заради своята така силна привързаност към семейството, заради любовта си към четенето и писането, заради всичките си малко странности и недостатъци. Заради самата себе си и това, че дори за миг не спря да бъде такава каквото е.
 Животът я сблъскваше с десетки препятствия през тази нейна първа година в колежа. Грубата съквартирантка Рийгът, с която единствено се поздравяваха, колкото да запълнят тишината в и без това малката стая, която деляха. В която нямаше нито диван, нито телевизор или пък еднакви настолни лампи. (тук, онези, които са прочели книгата ще се досетят за какво говоря ♥ ). 
С Ливай (приятел на Рийгън), който постоянно стоеше в стаята и, дори когато Рийгън не бе там. Преподавателката и по творческо писане, която не желае дори да чува за фенската литература. Момчето, с което се запозна на един от курсовете, която макар красив и привлекателно потаен, не искаше от нея нищо повече от думи. Всички искаха това от нея. 

"Имаше чувството, че плува в думи. Че понякога се дави в тях" 

  Баща и също - той бе причината, или по-скоро една от многото, Кат да иска да се прибере обратно у дома. 
  И когато всичко я дърпаше назад, давеше я, тя с всички сили се опитваше да изплува на повърхността и да се справи с проблемите си. Макар понякога да не се справяше особено добре. 
  Макар хиляди да четяха историята на Кат, тя продължаваше да се крие зад компютъра си, далеч от реалността и хората. Далеч от истината. Историята, която пишеше бе нейният отдушник. В нея тя се чувстваше удобно, в нея тя изразяваше всички чувства и емоции, които спестяваше на света. И тя нямаше намерение да се откаже от този уют. Не можеше. И не искаше. 
"Затова пишеше. За тези прекрасни часове, в които техният свят се изместваше от действителността. За моментите. в които можеше просто да се остави чувствата им един към друг да я пометат като вълна, като нещо което пада по нанадолнище."
  Животът обаче е непредсказуем и има навика да те сблъсква с онова, което най-малко очакваш, а в случая - с момче, което да я обикне, заради всички нейни странности.

 За мен "Фенка" е изключително специална и бих казала лична книга, която се превърна в една от любимите ми. Със своя така лесен и приятен начин на писане, Рейнбоу Роуъл ме пренесе не в един, а дори в два свята. Този на Кат и този на Саймън Сноу, който непрекъснато се споменаваше. Може би това, което най-много ми хареса в книгата бяха точно тези страници - добавените части, както от книгите на Джема Т. Лесли, така и от историята, която Кат пише, които бяха в началото и в края на всяка глава. Май те направиха тази книга още по-прекрасна за четене.

 Книгата на Рейнбоу Роуъл е една реална, но едновременно с това напълно различна и неподправена история, която ще стопли сърцето ви, ще ви грабне от първата страница и няма да ви остави да си отдъхнете, докато не прочетете и последната.

3 коментара:

  1. Много хубаво ревю си написала на "Фенка" и щом ти е харесала, ще ти допаднат и другите книги на Рейнбоу Роуъл! (:

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. благодаря ти ♥ чела съм и "Елинор и Парк", но май финала не ми допадна много ...

      Изтриване
  2. Страхотни ревю и книгата е еда и от моите любиии. Много ми харесва израстването на Кат.

    ОтговорИзтриване