Ревю: "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий

  Ах, винаги ми е адски трудно да пиша за книги, които по някакъв начин са си проправили път до сърцето ми и трайно са се установили там. Десетки пъти започвам да пиша, а отново съм до никъде, но хвана ли нишката, връщане назад няма..

  И ето ме сега - пиша за книга, която превзе ума ми и ме остави без думи. Която очите и съзнанието ми не оставиха до последната страница, а след края копнеех единствено да мога да прочета следващата в поредицата.

  "Ангелско нашествие" е една от онези книги, за които колкото и да пишеш, думите никога не са достатъчни. А за да можеш да опознаеш нейното съвършенство, трябва да я прочетеш. 

  Сюзан Ий ни пренася в един постапокалиптичен свят на разруха и унищожение, подвластен на волята на ангели, сеещи страх и смърт сред човешката цивилизация. Свят, на прага на своя край. И докато банди от освирепели от глад и безизходица хора владеят деня, нощта е приютила в обятията си страховете и суеверията на малцината, успели да се изплъзнат от лапите на своите преследвачи.

"Пукотът на смартфони под краката ми наистина ме убеждава, че апокалипсисът е настъпил. Единствено краят на света е в състояние да накара екологично загрижените технолози да захвърлят най-новите си играчки по улицата"

  Пенрин, заедно със сестра си и майка си, са част от малцинство, преживяло тези шест седмици на смърт, на глад и мизерия. Но освен с постоянната опасност, дебнеща от всеки ъгъл, младото момиче трябва да понесе и тежестта на семейната отговорност на собствените си плещи. Със сестра, прикована към инвалидна количка, и майка в неуравновесено състояние, преследвана от собствените й демони, единственият начин на оцелеят е да бягат.
  Но точно когато смятат, че са успели да преживеят най-страшното, пред тях се разиграва сцена, която никой не би и помислял за възможна. Битка, нападение - ангел срещу ангели. В тази нечестна битка губещият е само един, но той губи най-ценното за него - кралете си. Но заедно със себе си, ангелите отнасят и малката сестричка на Пенрин.
  Панрин обаче е готова на всичко, за да си я върне.
  Дори с цената на живота си. 

  Дори това да означава да спаси един ранен ангел от смъртта.

  Рафи е ангел и войн, нападнат от своите,наказан и захвърлен на улицата. Без крила и ранен от онези, които до скоро смятал за свое семейство. А в тази безпомощна ситуация единственият човек, който може да го спаси, е самата Пенрин.

  Двамата тръгват през изпепеления пейзаж на Северна Калифорния към димящите останки на Сан Франциско. Без да има на кого другиго да разчитат, освен един на друг. Пенрин, за да си върне обратно сестричката, а Рафи - за да моли за милостта на враговете, които отнеха крилете му, само за да бъде отново цял.

"- Чудя се кое ще те убие първо - предаността или инатът ти."

Онова, което така силно харесах в книгата, бе увлекателният стил на писане на авторката, който, макар в началото да ми се стори доста различен, в последствие дори обикнах. Обожавам, когато главите са по-малки, което е и още една причина да се влюбя в книгата. 

  Пенрин е един от най-силните персонажи, които съм срещала в книгите. Силна и смела. Жертвоготовна и способна на всичко, за хората, които обича. И въпреки че на моменти мъката и отчаянието да превземаха мислите й, тя умело успяваше да ги отблъсне в тъмните кътчета на съзнанието си и да изплува на повърхността.
  Рафи е онзи тип герои, които обикваш още в началото на книгата, но понякога просто се изкушаваш да го замериш с нещо. Божествено красив, със сини очи и чувство за хумор, което винаги пораждаше усмивка у мен, докато четях хапливите му фрази. На моменти грубото му държание ме изкарваше извън равновесие, но въпреки това дори за миг не можах да го намразя, а точно обратното.
  На пръв поглед огромните им различия се превърнаха в нишката, която сплотяваше душите им. Дори когато и двамата умело се опитваха да избягат от чувствата си.

"(..) отказвам да изпитвам към него каквото и да било друго, освен омраза. Ала омразата така и не идва."

  "Ангелско нашествие" е книга за един постапокалиптичен свят, който ще ви накара да настръхнете, но същевременно с това ще спре дъха ви и няма да ви позволи дори за миг да се отделите от така брилянтно развитата история за момичето, което се срещна очи в очи с Апокалипсиса.. и оживя. Книга, след която просто няма начин да не пожелаете да прочетете и останалите.

♥ Искрени благодарности на издателство Емас за страхотната възможност да прочета книгата ♥

Ревю: "Фенка" от Рейнбоy Роуъл

  Кат е фенка на Саймън Сноу. Не, по-точно тя е обсебена от него. Е всички го харесват, но за Кат той е нещо много повече. Да бъде негова фенка е нещото, в което тя е наистина добра. Заедно с близначката и Рен са вманиачени по книгите на Дмема Т. Лесли още от деца, а именно това им занимание успява да ги сплоти и да им помогне да приемат по-лесно факта, че майка им ги е напуснала. 

Заедно те четат и препрочитат книгите за вълшебното момче на име Саймън, обличат се с тениски с неговия лик, четат и пишат фенска литература и с нетърпение очакват излизането на последната книга от поредицата.

  Но докато Рен с времето надраства своето детско увлечение, Кат предпочита да остане заклещена между времето, между реалността и книгите за Саймън Сноу. Особено когато фенската история, която тя пише има хиляди читатели, които с нетърпение очакват финала и. А единственото, което тревожи Кат, е дали ще успее да я завърши преди Джема Т. Лесли да издаде своя.

  Но нещата се заплитат, когато двете отиват в колеж. И още повече, когато Рен заявява, че не желае вече да дели стая с нея.

  И така новата и съквартирантка се оказва груба и недружелюбна, професорът и по творческо писане смята, че фенската литература и краят на цивилизацията са две почти еднакви неща, момчето от курса иска да си говорят единствено за писане, а Кат не може да спре да се тревожи за своя баща, който никога не е оставал сам досега.

  Въпросът е дали тя ще справи сама, без Рен зад гърба си. И дали е готова да се откаже от историята за живота на Саймън и да започне своя собствен.

* * *

Когато разбрах за излизането на книгата, горях от нетърпение да я прочета. Бях чела толкова много за нея, че просто да я отмина в книжарницата, след като я издадоха, се равняваше на престъпление срещу мен самата.

И тя не ме разочарова. Дори сега когато се сетя за нея и в мен се поражда онова топло чувство за нещо познато и любимо.

  Книжката е изключително лека и идеална за този период от годината, когато имаме нужда точно от това - нещо докосващо сърцето.

Ще започна с това колко близка всъщност се почувствах с Кат. За мен тя се превърна в един от любимите ми литературни персонажи, заради своята така силна привързаност към семейството, заради любовта си към четенето и писането, заради всичките си малко странности и недостатъци. Заради самата себе си и това, че дори за миг не спря да бъде такава каквото е.

 Животът я сблъскваше с десетки препятствия през тази нейна първа година в колежа. Грубата съквартирантка Рийгът, с която единствено се поздравяваха, колкото да запълнят тишината в и без това малката стая, която деляха. В която нямаше нито диван, нито телевизор или пък еднакви настолни лампи. (тук, онези, които са прочели книгата ще се досетят за какво говоря ♥ ). 

С Ливай (приятел на Рийгън), който постоянно стоеше в стаята и, дори когато Рийгън не бе там. Преподавателката и по творческо писане, която не желае дори да чува за фенската литература. Момчето, с което се запозна на един от курсовете, която макар красив и привлекателно потаен, не искаше от нея нищо повече от думи. Всички искаха това от нея. 

"Имаше чувството, че плува в думи. Че понякога се дави в тях" 

  Баща и също - той бе причината, или по-скоро една от многото, Кат да иска да се прибере обратно у дома. 

  И когато всичко я дърпаше назад, давеше я, тя с всички сили се опитваше да изплува на повърхността и да се справи с проблемите си. Макар понякога да не се справяше особено добре. 

  Макар хиляди да четяха историята на Кат, тя продължаваше да се крие зад компютъра си, далеч от реалността и хората. Далеч от истината. Историята, която пишеше бе нейният отдушник. В нея тя се чувстваше удобно, в нея тя изразяваше всички чувства и емоции, които спестяваше на света. И тя нямаше намерение да се откаже от този уют. Не можеше. И не искаше. 

"Затова пишеше. За тези прекрасни часове, в които техният свят се изместваше от действителността. За моментите. в които можеше просто да се остави чувствата им един към друг да я пометат като вълна, като нещо което пада по нанадолнище."

  Животът обаче е непредсказуем и има навика да те сблъсква с онова, което най-малко очакваш, а в случая - с момче, което да я обикне, заради всички нейни странности.

 За мен "Фенка" е изключително специална и бих казала лична книга, която се превърна в една от любимите ми. Със своя така лесен и приятен начин на писане, Рейнбоу Роуъл ме пренесе не в един, а дори в два свята. Този на Кат и този на Саймън Сноу, който непрекъснато се споменаваше. Може би това, което най-много ми хареса в книгата бяха точно тези страници - добавените части, както от книгите на Джема Т. Лесли, така и от историята, която Кат пише, които бяха в началото и в края на всяка глава. Май те направиха тази книга още по-прекрасна за четене.

 Книгата на Рейнбоу Роуъл е една реална, но едновременно с това напълно различна и неподправена история, която ще стопли сърцето ви, ще ви грабне от първата страница и няма да ви остави да си отдъхнете, докато не прочетете и последната.

Пролет с книга ♥

 Настъпи онова време от годината, онзи така любим период, когато слънцето напича достатъчно, за да излезеш отвън и да се насладиш на любимата си книга. Когато долавяш лекия аромат на дървесен цвят и всичко, която трябва да направиш е единствено да се насладиш.

Пролетта е може би любимият ми сезон - нито много студено, нито прекалено топло - просто перфектната комбинация между двете. Но онова, което липсва.. онова, което ще запълни тази прекрасна картина и ще стопли сърцето ви е.. точно така - книга ♥

А ето и някои предложения за книги, които ще ви донесат онова пролетно усещане и ще огреят деня ви, ако при вас слънцето е позакъсняло ♥

♥

"Фенка" от Рейнбол Роуъл 

Ахх, тази книга е сякаш моя лична автобиография. На моменти до такава степен разпознавах себе си в тези страници, че започвах да се плаша. Макар да ми остават още няколко глави до края, просто не можах да не споделя с вас възхищението си към тази така увлекателно написана история за Кат и нейната битка срещу живота и промените, с които той я сблъсква. Забавна, на моменти така приятно сладникава, че просто няма как да не ви напомни нещо познато. На вас самите. Защото.. хейй, Кат е чисто олицетворение на по-голямата част от нас - пристрастени читатели, които понякога така се привързваме към дадена книга/поредица, че сърце не ни дава да се отделим от нея.

♥

"Girl Online" от Зоуи Съг

Зоуи освен невероятно красива и талантлива влогърка, се оказа и страхотна писателка. Книгата и наистина не е нещо, което ще преобърне света ви, ще промени мирогледа ви или пък ще ви накара да се замислите над живота. Но пък съм сигурна, че ще ви накара да се замислите за самите себе си. Или по-скоро за това, колко еднакви сме всъщност - всички до един - изпълнени със страхове, които ни контролират, спират ни да правим онова, което обичаме. Но пък точно това и ни прави еднакви. Нужно е само да погледнем на страха не като на враг, а като на шанс да изживеем мигове, за които дори не сме и мечтали.
Повече за книгата можете да прочетете в ревюто ми → тук

♥

 Книгите от поредицата "Изборът" от Кийра Кас

Обожавам книгите от тази поредица. Дали е заради самата идея на книгата - царство, принцеса, състезание за короната, или пък заради удивително увлекателния начин на писане на Кийра Кас. Не зная. Но е факт, че това е една от любимите ми поредици, които пораждат в мен чувство на уют и не ми позволяват да се отделя от книгата с часове. А цветовете които красят кориците - така красиви и елегантни, сякаш крещят "пролет" ♥

♥

"Перфектна Химия" от Симон Елкелес

Пролетта си е пролет, красива, топла, но това не означава, че училището е свършило. Точно обратното. Затова защо към пролетната ваканция не добавим и една малко по-сладникава книжка, чието действие освен, че се развива в месеците малко преди края на учебната година, но и ще ни донесе усещане за топлината на летните дни. А може би дори ще ни даде сили от изтърпим и оставащите седмици до края на учебната година.
Повече за книгата можете да прочетете в ревюто ми → тук

Аз от своя страна смятам да се насладя на някои книги, които са в списъкът ми за четене от дооста дълго време, но така и не ми остана време да прочета. А това са:

•  "Двор от бодли и рози" от Сара Дж. Маас
•  "Тъмна дарба" от Александра Бракен
•  "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас  

 Надявам се да съм била полезната в разрешаването на мистерията около новата книга, която да заеме челно място в пролетния ви списък за четене или поне да сте се забавлявали докато сте чели този пост. Оо, и не забравяйте - към добрата книга и страхотното време

добавете една усмивка и може би освежаваща чаша кафе, чай или каквото харесвате.

 До скоро ♥

Ревю: "Стъкленият меч" от Виктория Айвярд

  Светът на Мер Бароу е суров, коравосърдечен спрямо нея и всички, в чиито вени тече алена кръв. Кръв - червена като зората, недостойна в очите на Сребърните -  привилегированата част от обществото, "Богове", притежаващи нечовешки способности и сила, непонятна за един Червен.
Каменокожи, Нимфи, Възпламенители и т.н. - всички до един силни, но не и непобедими.
  Животът , освен несправедлив, е и непредсказуем. Подготвил е за Мер далеч по-важни дела от задължителната военна повинност и последващата неизбежна смърт. Един инцидент, случайно изстреляна мълния пред очите на кралското семейството и свитата от Сребърни я превръщат от Мер Бароу - крадлата.. в Марийна Титанос - принцесата. А в последствие и в Малкото мълниеносно момиче, чиято цел и идеал е свобода за хората, които тя определя като свои кръвни братя и сестри - нейните приятели, семейство и всеки жител на Норта, чийто цвят на кръвта го принизява до робство.

"I`m a red girl in a sea of silvers"

  Но тя е различна - с червена кръв и сребърна сила - новокръвна. По-силна, но не единствена..
  Алената гвардия е име, което дава надежда на Червени, ала внася страх у Сребърни. И единственият възможен избор, който Малкото мълниеносно момиче може да направи - да се присъедини към каузата, да пожертва душата си, за да спаси всички, които обича.
  Война, пролята кръв, както червена, така и сребърна.
  Война, тласкана от желанието за мъст. Пожертвани животи, белязани души и едно момиче, загубено някъде между желанието си за свобода и собственото си сърце.

Свободата е твърде ценен дар и за нея трябва да бъде заплатено с кръв.

Новокръвните са някъде там и се нуждаят единствено от своята Алена кралица.

Въпросът е само кой ще ги открие пръв - Мълниеносното момиче или новият крал на Норта.

 * * *

Все още не бях дочела "Алена кралица", но знаех, че ще прочета и вече излязлата втора част. Както и първата книга, "Стъкленият меч" ме остави без дъх. Макар на моменти да ми беше трудно да си представя определени ситуации, може би поради факта, че не съм чела особено много антиутопии, тя определено се превърна в много ценна за мен книга и намери почетно място в списъкът ми с любими.

Най-голямо впечатление ми направи Мер, която сякаш израстваше пред очите ми, превърна се от едно малко момиче, в истински войн. Но битките не бяха само на бойното поле. Не, те бяха вътре в нея. Докато в разгара на войната тя бе непоклатима, то в сърцето си тя се прекършваше, губеше частица от себе си с всеки, станал жертва на тази война без край.
  Разкъсвана от болката на предателството на единствения човек, на когото тя се довери и дори отдаде сърцето си, тя загуби вярата си - у хората и думите им. Тя изгради един непробиваем щит и не допускаше нищо и никого до себе си, дори семейството си, дори Кал.
  Защото войната е битка, от която няма как да излезеш невредим.. взима жертви, но по-често взима души..

 "Ако съм меч, то аз съм меч, направен от стъкло, и чувствам как започвам да се разбивам."

  Не мога да лъжа, бях силно привързана към Мейвън в първата книга, към начина, по който се отнасяше към Мер. И никой не може да ме заблуди, че зад тази жажда за власт няма поне капчица от любовта, която той така брилянтно изиграваше. Когато Мер избира свободата пред него, нещо в душата му се отприщва. Но аз знам, че той не иска нищо повече освен любов... любовта на момичето, което владее мълнията и сърцето му.

"И сега все още бягам с пълна скорост. От онези, които искат да ме убият - и от онези, които искат да ме обичат."

Може би едно от нещата, които не ми допадна обаче бе колко рядко Кал и Мер оставаха насаме, далеч от шума на войната. Много ми се искаше тяхната история да се разгърне, да се развие, но според мен това бе, защото и двамата бяха разтърсени от предателството, обсебени от нуждата да почувстват сигурност. Макар и рядкост, имаше моменти между двамата, които бяха изпълнени с нежност и ме караха да препрочитам страницата отново и отново. И ако не в тази, то надявам се в книга трета тяхната любовна история бъде неразделна част от нея.. 

* * *

"Стъкленият меч" е една неповторима книга, която ме накара трескаво да прелиствам страниците и дори в късните часове на нощта. Препрочитах страници, откъси, само за да се насладя отново на тази великолепна история. Наситена с непредвидими обрати и спиращи дъха моменти, книгата ще ви държи в напрежение до последната си страница, а ако сте като мен - до последното изречение.
И този път Виктория Айвярд не ме предаде. Книгата и бе попита с нейния така увлекателен за читателя начин на писане. Позволи ми отново да се впусна в света, който така умело е изградила. Макар наподобяваща на други антиутопии, "Стъкленият меч", и по точно самата поредица "Алена кралица", ще ви завладее напълно и няма да ви даде капчица спокойствие докато не я дочетете. Дори с цената на една безсънна нощ.
 

И ако сте харесали "Алена кралица", то ще влюбите в "Стъкленият меч"

С нетърпение чакам да излезе книга трета "Cruel Crown" и в България

Ревю: "Алена Кралица" от Виктория Айвярд

Това е една от книгите, които още щом видях, знаех, че ще прочета. Сякаш не аз, а тя избра мен. И никога няма да съжалявам, че прочетох това творение на съвършенството, побрано единствено в тези 503 страници.

  Светът на Мер е суров, кръвожаден и напълно погрешен в очите на седемнадесет годишното момиче. Защото докато едни пият от порцеланови чаши, други молят за капка вода. Защото едните са повече от другите. Сребърни над Червени. Защото Сребърните са различни, специални, могъщи. Те притежават нечовешки сили, немислими за някой Червен.
Времената са трудни, времена на войни, а Сребърните не биха жертвали живота си, дори за собствената си кауза. Затова за тях се бият Червени. За чуждата битка се лее Червена кръв.
Навършването на осемнадесет годишна възраст, без да работиш за някого, означава задължителната военна повинност. Означава война, осакатяване, но най-лошото - означава смърт. Още една жертва на чуждата война за територии.
Докато се появява тя - малкото мълниеносно момиче - с Червена кръв и Сребърна мощ.

  Мер Бароу бе едно на пръв поглед нормално момиче от род на Червени, закленени от природата и кралските закони да работят и служат на Сребърните до края на живота си. Без работа и почти навършени осемнадесет години, тя знае какво я очаква - военна повинност. А единственият начин да помага на семейството си да оцелее е като краде.
Но съдбата и е предопределила друг живот. И когато един "непознат" успява да и намери работа в двореца, тя насила е отведена от дома си, за да робува на хората, които поробват народа и, нейните приятели, роднини, Килорн. Но един инцидент, злощастна случайност излага на показ непознатите дори за нея способности.
Приклещена между стените на двореца и стотиците камери, дебнещи я от всеки ъгъл, далеч от семейството и приятелите си, тя е принудена да се бори с разгадаването на способностите си, но и с опазването на собственото си сърце. Осъдена да се омъжи за Мейвън - по-малкият син от Династия Калоре и Мерандос, тя вече усеща тежестта на невидимите окови.
А на фона на разиграващата се война за сърцето на Мер, една нищожна армия от Червени се превръща в надежда за живот за всички останали.
"Алената гвардия" се надига червена като зората.

"Аз съм злощастна случайност. Аз съм лъжа. А животът ми зависи от поддържането на илюзията."

  "Алена кралица" определено е книга, която завладява мислите ти, преобръща света ти и не ти дава глътка въздух, докато не прочетеш и последната страница.

С идеята за тази книга се събуждах сутрин и заспивах вечер. Тя ме държеше в напрежение и не ме изпускаше от оковите на така пленително написаната историята, докато не я довърших. А когато го направих - единственото, което исках да правя е да говоря за нея.
Благодарение на историята на Мер Бароу, или Марийна Титанос, аз успях да се насладя на един свят, попит от мистерии, държавни преврати и измени. И докато четете тази  книга, не забравяйте думите на госпожица Бароу: "Всеки може да предаде всеки".

"- По-добре да обуздаете това ваше сърце, лейди Титанос. Няма да ви отведе на никое желано място."

  Дебютният роман на Виктория Айвярд ме пренесе в един паралелен свят на разруха, успя да ме накара да плача и да се смея с глас, но най-важното - сподели с мен невероятна история за малкото мълниеносно момиче с неподозирани сили. Макар по сюжет много да наподобява други известни романи, тази книга в никакъв случай не е една клиширана история за наивното момиче, което среща принца от приказките си и заживявате щастливо - не, тя е много повече - това е история за момичето, което бе ранявано, предавано, което влезе в битка в името на същността си и доказа на света, че да си Червен не означава да си слаб.

* * *

  "Алената кралица" е една невероятно увлекателно написана история за малкото мълниеносно момиче, което се стараеше да промени света. Но докато се опитваше да превърне идеята за равенство и правосъдия в реалност, тя усети чувството на страх, почувства болката от предателствата, усети вкуса на кръвта - собствената си кръв.
Всичко започна с една небрежно изпусната мълния, а се превърна в борба за оцеляване. В битка на живот и смърт. Сребърни срещу Червени. Сила и мощ срещу желанието за свобода и равенство. И нищо не бе такова каквото изглеждаше.

Ревю: "Girl Online" от Зоуи Съг

` Историята на притеснителната и страдаща от паник атаки Пени Потър започва със създаването на нейния блог, наречен Girl Online. Място където тя може да бъде напълно себе си и да изразява открито чувствата си - без страх, без да рискува да се изложи .. и най-важният факт - прави го напълно анонимно. В него Пени споделя за своите мисли, чувства и проблеми с момчетата, с неверните приятели, разказва за трудностите в гимназията и всички онези привидно малки проблеми, които ни тревожат. Тя разкрива страховете си, и едновременно с това помага на читателите си да превъзмогнат своите.
Когато обаче животът и се обърква и всичко изглежда непоправимо, Пени получава невероятната възможност да замине за Ню Йорк със семейството си за няколко дни. И тя заминава, макар и с нежелание. Без обаче да подозира, че там ще срещне човек като Ноа - рокбожественярското момче от Бруклин - който да я разбира, който да я харесва заради всичко, което тя мрази в себе си.

* * *

  На пръв поглед сладникавата любовна история се превърна в нещо много повече, нещо искрено и неподправено. Книгата не разказва само любовната история на Пени и Ноа. Напротив, тя описва живота на едно напълно обикновено момиче, на което, като на всеки от нас, му се случва да попада в неловки ситуации (в нейния случай - доооста неловки), да изпитва страх, да се нуждае понякога да бъде невидима.

Дори фактът, че героите и действията им ми изглеждаха доста предвидими, не ме разочарова. По простата причина, че начинът по който Зоуи ги бе описала ме накараха да очаквам финала със затаен дъх. Не защото бе нещо неочаквано, а защото понякога имаме нужда точно от това - просто една лека, не натоварваща книга, в която просто да усетим малко уют.
Зоела умело успя да ме приюти в своя измислен и въображаем свят, разсмя ме и макар в началото да бях малко скептично настроена, се радвам, че прочетох тази книга. Тя ми помогна да припозная себе си в главната героинята и да осъзная, че някои страхове всъщност може да ни помогнат да изживеем мигове, за които не сме и мечтали.

"Понякога трябва да се изправиш срещу страховете си, за да осъзнаеш, че те всъщност не са истински."

  Въпреки че Пени не е от типа главни герои които харесвам - притежаващи свръхестествени сили или пък със храбър и безстрашен дух - тя притежава нещо дори по-ценно - смелостта да се изправи пред своите страхове, колкото и ужасяващи да изглеждат.. и да ги преодолее. Ето затова тази книга ме накара да стоя с часове на неудобния диван, докато прочета и последната страница. Защото книги, които не очакваме да ни впечатлят, всъщност се превръщат в едни от любимите ни.

И с нетърпение очаквам втората книга, която се очаква да излезе някъде през април и на българския пазар. 

Ревю: "Перфектна Химия" от Симон Елкелес

  В предградията на Чикаго, но по-точно казано - гимназия Феърфийд, общуването между съучениците от северната и тези от южната част на града може да бъде като бомба със закъснител - взривоопасно.
Бритни Елис живее в северната част, тя е красива, интелигентна, богата, златното момиче на гимназията. С други думи - тя е перфектна (или по-точно умело успява да накара всички да вярват в това).. и напълно недостъпна за момче като Алехандро Фуентес (или както иска да го наричат - Алекс), от южната част - където властва бедността, той е силен, не по-малко красив, корав, известен сред своите съученици като лошото момче на училището. А също така той е и част от бандата "Кървавите латиноси". Банда, от която можеш да се откачиш единствено с цената на живота си. Дали заради плашещата си външност и
ли статута си на лошо момче, никой не би заподозрял какво всъщност желае той - да напусне опасния квартал, където е израснал, да се откъсне от миналото си и да отиде в колеж.
Когато обаче настъпва новата учебна година, никой от двамата дори за секунда не би си и помислял, че ще трябва да си партнират в часовете по химия. И когато това вече е факт, те не са особено очаровани от идеята. А арогантността на Алекс му изиграва ужасна шега, когато го подтиква да се хване на бас, и то не какъвто и да е бас, а бас, който променя всичко - той трябва да успее да свали самата Бритни Елис.
Когато обаче басът се оказва повече от стиснати ръце и  един заложен мотор, между двамата започват да прехвърлят искри. Защото кой би предположил, че момиче като Бритни и момче като Алекс ще си паснат така сякаш са две парчета пъзел, създадени един за друг.
Но когато невинната игра се превърне в нещо опасно, когато животът на близките му зависи от него, а бандата се почуства сериозно застрашена, всичко се променя - това вече не е шега между приятели, а борба за оцеляване. Борба за по-добър живот.. и любов.

* * *

  Когато започнах книгата се страхувах, че това ще бъде просто поредната любовна история, но с увеличаването на броя на прочетените страници, все повече и повече започвах да се влюбвам в героите, в техните образи и самата идея, че тяхната любов е някак.. "забранена" и "неправилна". И все пак - истинска.

"Ако научих нещо, то е, че никой не е вечно на тази земя. Трябва да живеем за мига, всеки ден.. тук и сега."

  А когато историята се задълбочи, когато изплуваха тайните, когато се разкриха истинските лица на героите и нищо не бе такова, каквото се предполагаше, нещо в мен сякаш .. се преобърна. И всички мои страхове се изпариха. Това не бе просто една от многото клиширани истории, в които лошото момче среща перфектното момиче. Не, това е много повече - това е книга за загърбените правила и норми и за истинската сила на човешката любов, която в книгата, макар и в началото базирана на лъжи, е една от най-истинските, за които съм чела. 
   Всеки един от героите бе изграден по един удивителен начин, който омагьосва читателя и го подтиква смело да се гмурне в историята.

"- Ние сме актьори в нашия живот, преструвайки се на такива, каквито не сме"

  Нищо не е токова, каквото изглежда. Хората не са тези, за които се представят, не са това, което виждаме. И тази книга е същинското доказателство.
На пръв поглед просто поредната любовна история за невъзможната любов, за мен обаче тя се оказа много повече. Тази книга ме завладя, накара ме да затаявам дъх и да прекарам една почти безсънна нощ, за да я дочета. С нея плаках и се смях с глас, тя ме накара да погледна по нов, непознат за мен начин на любовните романи. "Перфектна Химия" е книга, изпълнена с чувственост, със завладяващи моменти и неочаквани обрати.

 "Животът е такъв, какъвто си го направиш. Ако смяташ, че не можеш да промениш света, тогава върви и следвай пътя, който другите са проправили за теб. Но винаги съществуват и други пътища , които може да избереш, само че са по-трудно проходими. Да се промени светът, не е лесно, но аз ще продължавам да опитвам. А ти?"

"Това е една съвременна история за невъзможната любов" - гласи подзаглавието.
Но аз ще добавя, че това е и една съвременна интерпретация на захвърлянето на човешките предразсъдъци в името на любовта. Дори това да означава да пожертваш всичко - дори себе си. (тук няма да издам какво имам предвид, а за да разберете ще трябва да прочетете книгата ^^ )

Благодаря на най-добрата ми приятелка, че ми подари тази книга, която направи дните преди Новата година незабравими.