Ревю: "Теория за любовта от пръв поглед" от Дженифър Смит

  Четири минути. Само четири минути закъснение са способни да преобърнат всичко, да променят съдбата ти.
Днес би трябвало да бъде най-ужасният ден в живота на 17-годишната Хадли - баща и се жени, за жена, която тя дори не познава. Която не иска да познава. Отгоре на всичкото изпуска и полета си, който по предназначение трябва да я отведе от другата страна на океана, за да може да присъства на сватбената церемония.
Самолетът излита, но без нея и тя е принудена да чака следващият полет за Лондон.
И тогава, някъде сред тълпата и оглушителните шумове, тя среща него. Името му е Оливър и той случайно е настанен до нея в следващия самолет до британската столица.
Полетът минава сякаш е един единствен миг. Всички разказани история, приглушени смехове, всички споделени мигове остават да се реят високо в нощното небе, докато те вече са принудени да се приземят и разделят в хаоса на лондонското летище. Хадли не знае нито фамилията му, нито неговия телефонен номер, нито пък адреса му. Ще се намеси ли съдбата отново и ще ги срещне ли поне още веднъж?

* * *

Започнах книгата напълно случайно и с единственото желание да се разнообразя от напрегнатите фентъзи поредици, които са заели всеки рафт от библиотеката и съзнанието ми. Но още в началото на книгата успях да доловя онова тихо гласче, което ми нашепваше, че това няма да бъде просто една любовна история, подложена на куп предизвикателства. Не, това щеше да бъде и все още е историята, която ме държа будна часове наред и която същевременно не ми позволяваше да се отделя от нея, докато и последната страница не бе прочетена.

"Кой ще предположи, че нищо и никакви 4 минути могат да преобърнат всичко?"

Харесах стила на писане на авторката, който макар да не се отличаваше с нещо по-особено, бе именно онова, от което аз се нуждаех - лек, спокоен, позволяващ на читателя плавно да прелиства страница след страница.. и изведнъж, неусетно книжката е вече към края си.
Допадна ми фактът, че авторката не бе наблегнала изцяло на любовната история, а на преден план бяха повдигнати някои много важни въпроси, засягащи голяма част от тинейджърите днес. Въпроси за разводите, за децата, които са длъжни да понесат самотата и тъгата след тях, за бъдещето и преодоляването на собствените ни страхове. И точно това бе причината толкова много да харесам "Теория за любовта от пръв поглед".

Героите. Те бяха толкова реални, толкова земни, че на моменти си мислех, колко ли прекрасно щеше да бъде да можех и аз да прекарам 7 часов полет с тези двамата. Да разговаряме, да се смеем и да разгръщаме важни теми, като например кои са най-хубавите облаци (Отговор: кълбестите) или просто да стоя отстрани и да им се възхищавам.
Изключително много харесах образа на Хадли. Умна, типична красавица, която обаче е и заклет почитател на книгите на Чарлз Дикенс. Тя бе онова момиче, което макар да страдаше от клаустрофобия, бе готово на всичко, за да може да се срещне поне още веднъж с момчето, с което прелетяха стотици километри заедно, с което сподели страховете си. И в което неусетно се влюби.
А Оливър, зеленоокият английски красавец, бе също толкова впечатляващ. Остроумен и пълен с изненади, той бе онази незаменима част от историята, без която книгата щеше да загуби своето очарование. Харесаха ми неспирните му закачки и шантави въпроси, които всеки път предизвикваха у мен смях или поне малка усмивка.

Единственото, което не ми допадна беше, че авторката бе забравила описанията на толкова красив град като Лондон. Но донякъде и е простено, тъй като Хадли имаше къде къде по-важни занимания и проблеми от това да се оглежда насам натам и да се възхищава на червените автобуси и архитектурните забележителности..

Пленително красива и очарователно затрогваща, "Теория за любовта от пръв поглед" е книгата, която ми припомни вълшебствата, на които е способна чистата и неподправена любов. Книга, в която ще се влюбите от първия прочит.