Ревю: "Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър

Книга първа от трилогията "Създадена от дим и кост"

 Кару рисува в своя скицник удивителни създания, митични чудовища, които карат съучениците и да затаяват дъх всеки път щом ги зърнат. Създания, които може би са измислени, а може би не.

Тя самата изглежда митична. Със синя коса и странни татуировки, две от които красят дланите и, но които няма представа от къде е получила, Кару напразно се опитва да заживее в свят, който очевидно не е неин. А странните поръчения, на които бива изпращана, стават все по-опасни.
Междувременно крилати създания оставят горящите си отпечатъци по врати из целия свят. Хората са ужасени.
Започва война. И само Кару е способна да я спре.

Но въпросите за нейното детство, за семейството и и нея самата, започват все повече да я притискат. А отговорите на тези въпроси може да научи единствено от съществата, обитаващи скицника и. Те обаче са безследно изчезнали.

Коя и какво е тя всъщност? Тепърва и предстои да разбере.

* * *

  Завърших книгата буквално преди броени минути, но ентусиазмът и възхищението ми бяха достатъчна предпоставка още веднага да започна ревюто си. Истината обаче е, че не знам дали ще съумея да ви опиша великолепието на тази история.. Обещавам обаче да опитам.

"Ангелите се бяха превърнали в дългата сянка на смъртта и химерите живееха в нейния нескончаем студ"

  Лейни Тейлър официално се превърна в една от любимите ми авторки, именно заради така пленяващия си стил на писане, удивителните описания и талантът и да създава толкова реални, но същевременно прекрасни герои. И тава са само част от причините да се влюбя в книгата и с нетърпение да очаквам да прочета и останалите от поредицата.

"На хората им е дадено да виждат само малка част от цялото - казваше той. - Само толкова, колкото да могат да си доизмислят останалото. Всичко това е като юрган, съшит от вълшебни приказки, сред които тук-там има по някоя кръпка истина"

  Изключително много харесах образа на Кару. Безумно красивата, изтъкана от смелост Кару, която сътворяваше онези вълшебни картини в скицника си. Синекосото момиче, което носеше скрито в ботуша си оръжие и винаги бе готово за битка. И което тайно живееше един различен и непознат за останалите хора живот, намиращ се на една врата разстояние от реалността.
  Ами Акива.. той бе дори още по-великолепен отколкото бях предполагала - ангелски красив, с пламтящ като факла поглед и сипещи искри криле, храбър войн, роден обаче да води чужда война. Но той не бе само това. Акива, бе онова изгубено парченце от пъзела, чиято липса изгаряше душата на Кару. Която погубваше и самия него.
Но една на пръв поглед случайна среща из претъпкания с хора площад на Маракеш променя всичко. Навява горчиви спомени и възпламенява любов, чието минало е способно да спаси света, но и да го унищожи.

"Научени сме единствено да воюваме, но има и други пътища, по които да тръгнем в живота. Двамата с теб трябва да ги открием, Акива. А можем и ние да ги прокараме. Това сега е само началото."

  Обикнах всеки един от персонажите. Дори второстепенните - Исса, Туига, Ясри, но най-вече Бримстоун, който успя да ме впечатли само със своите мъдри съвети и напътствия и с голямото си сърце, дълбоко скрито под дебелата опаковка на безразличието. Няма начин тук да не спомена и прелестната Зузана - най-добрата приятелка на Кару, която винаги бе до нея. Дори когато тайните и малко по малко започваха да изплуват на повърхността. Тя бе там, за да и подаде ръка, дори когато всички останали и обърнаха гръб.

  Влюбих се в постоянните закачки между персонажите, във всеки напрегнат момент, принуждаващ ме да затая дъх, в края, заради който си изплаках очите. В самата красота на идеята за забранената любов и приказния начин, по който авторката я бе пресъздала.

Влюбих се във всичко това, което ме държа будна часове наред, докато и последната страница не бе прелистена.   

"- Любовта е лукс.
- Не. Любовта е стихия."

Опияняващо вълнуваща и пленително красива, "Създадено от дим и кост" е книга, способна да приюти в прегръдката си всеки почитател на фентъзи литературата. Една възхитителна история за силата, спотайваща се в надеждата, която често е по-могъща дори от самата магия.