Поетична треска

За мен поезията е спасителна лодка, приятел, винаги готов да протегне ръка, за да ме издърпа от дълбините на меланхолията. Или както твърди самата Рита Дав: „Поезията е езикът в неговата най-чиста и най-мощна форма.”.

Този месец отделих цялото си свободно време на книгите и най-вече на поезията, в резултат на което през последната седмица завърших три стихосбирки, превърнали се в тема на разговор в много от книжните общества. И истината е, че не мога да бъда по-благодарна на самата себе си, задето посегнах към тях, независимо от споходилите ме съмнения. Да прочета тези стихосбирки бе едно незаменимо преживяване, което ми помогна отново да разтворя очи и да зърна света в най-красивите му цветове!

Стихосбирките са насочени главно към темата за себеосъзнаването и себеприемането, а феминистичната им нотка им придава съвременността и иновативността, която така ожесточено търсех. Това е и причината сами по себе си те доста да си приличат. Въпреки това обаче всяка една се отличава със собствен стил и характер, нетипичен за останалите.

Ето и кои са те:

"The Princess Saves Herself in this One"
by Amanda Lovelace

"if
love
is a
battlefield
then I
must have
forgotten
all of
my armor
at
home."
- a war I never agreed to fight

Всичко започна с това малко книжно съкровище, с което се сдобих благодарение на неизчерпаемия ми инат в търсенето на електронния му вариант. И още след първите няколко страници осъзнах, че целият труд и време са си заслужавали! В сборника се развиват темите за кражбата на детската непорочност и детство, за търсенето на собствената ни самоличност в този непостоянен свят. Онова, което го откроява от останалите обаче е използването на метафората за уплашената и заключена във високата кула принцеса, която с години чака пристигането на принца, който да я избави от затвора й. Както обаче гласи заглавието, тук принцесата сама спасява себе си!

"Love Her Wild"
by Atticus

"Don't ask her to be a rock
for you to lean upon
instead, build her wings
and point her to the sky
and she will teach you both to fly."

Особено любим сборник от стихове, чиито добавени фотографии сякаш са отражение на съпътстващите ги стихове. Темите тук са по-скоро насочени към самоосъзнаването и изграждането на една здрава връзка със собствената ни буря от емоции, бушуваща зад привидно безизразните ни лица. Един изключително емоционален, но и вдъхновяващ сборник, който за пореден път ми доказа, че красотата на поезията не се крие единствено в старите книги!
 

"Your Soul is a River"

by Nikita Gill

"Of all the things
That are most flammable
In the history of the world,
I have encountered
Nothing
More flammable
Than the human heart." 

Последната книга, която успях да завърша по време на моята поетична треска е и една от най-добрите, прочетени от мен до момента! Причините за привързаността ми към този сборник са безброй, но най-явната, това е метафората за космоса и звездния прах, който всъщност е част от нас и ни превръща в деца на вселената. Темите тук се припокриват с гореспоменатите, но, поне според моето скромно мнение, "Your Soul is a River" се отличава със своята особено изразена феминистичност. И, макар и със свито сърце, мога да твърдя, че този сборник се оказа любимият ми от трите и с огромно нетърпение се надявам съвсем скоро да завърша и останалите от авторката!

 Това е и краят на публикацията ми, надявам се тя да ви е харесала или поне да ви е накарала да се усмихнете! Чувствайте се свободни да оставите мнението си относно книгите по-долу в коментарите. С радост бих прочела кои са и вашите любими сборници с поезия! 
А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!