Ревю: "Сборище на сенки" от В. Е. Шуаб

   Тази магия е изпепелила Черния Лондон и го е превърнала в безжизнена пустош. Какво е способна да причини на останалите? На гладуващия Бял Лондон, на процъфтяващия Червен Лондон или на безсилния Сив Лондон?
    Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.
    Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине...

   Сърцето ми препуска, опитвайки се да асимилира случилото се. По принцип следвам правилото да не се поддавам на първоначално залелите ме емоции от прочитането на дадена книга, но този път просто не се сдържах. Изминаха едва няколко минути от както дочетох последната страница от "Сборище на сенки", а вече усещам физическата нужда да се докосна до третата книга, да разбера каква ще бъде съдбата на героите след този така неочакван, вледеняващ кръвта финал и да узная въпросите на всички онези влудяващи мислите ми въпроси. Но тъй като това за момента е невъзможно, единственото, което ми остава е да споделя за всичко онова, което книгата ме накара да изживея и което, надявам се, вие също ще, ако след ревюто ми решите да се докоснете до магията на книгата. Приятно четене!

"Силата и слабостта са преплетени в едно - каза му тогава авен есен. 

- Понеже толкова си приличат, често ги объркваме, 

както объркваме магията и властта."

   Първата книга - "Четирите цвята на магията" - започна и упорито продължи с поредица от наситени с напрежение събития, последвани от един изключително затрогващ читателя финал, след който копнежът ми за продължението бе просто осезаем. И мога да твърдя, че ефектът от прочитането на така дълго очакваната втора книга по нищо не отстъпва пред този на своята предшественичка, дори го надминава. Затова, ако копнеете за спираща дъха трилогия, такава, в която можете да се гмурнете, не се колебайте, а смело посегнете към "Четирите цвята на магията". И се подгответе да бъдете отвени.

   В. Е. Шуаб е неповторима в изграждането на заплетени сюжетни линии, в създаването и развиването на образите на героите си и заплитането на мрежа от тайни и мистерии около миналото им. И героите в "Сборище на сенки" не са изключение. В първата книга авторката ни запозна с Кел - известен сред кралството на Червения Лондон със своите способности на антари, позволяващи му свободно да борави с магията и да пътува сред световете, и с Делайла Бард - изкусен крадец и най-издирвания джебчия в Сивия Лондон, чиито съдби случайно, а може би не съвсем, се преплитат и ги изправят пред нечувани приключения и препятствия. И тук тези двама емблематични герои отново се срещат, но този път съдбата им е подготвила далеч по-неочаквани премеждия и още по-опасни битки, в които те не само ще трябва да се борят за живота и бъдещето на Червения Лондон, но и за своите собствени. Врагове дебнат зад всеки ъгъл, бариерата между световете е вече само формалност, а магията се стеле над Червения Лондон, готова да бъде опитомена. Или открадната. Кралството се нуждае от своя антари, но какво ще се случи, когато Кел най-сетне се умори да бъде изкупителната жертва във вечната борба за могъщество между Лондоните? И каква ще бъде съдбата на града му, когато Белият Лондон се надигне от сенките, по-силен и жаден за магия от всякога?

"- Някой да ти е казвал, че си прекалено умна?

- Твърде умна. Твърде шумна. Твърде дръзка. Чувала съм какво ли не. 
Същинско чудо е, че съм още жива."

    Авторката за пореден път ме очарова с приказния си стил на писане, който сякаш рисува картини между редовете и превръща проследяването на историята в едно несравнимо удоволствие. Самото прочитане на "Сборище на сенки" ми отне повече време отколкото бях предполагала, тъй като прочетох първата книга преди месеци, в следствие на което се нуждаех от доста време отново да привикна към нестандартния, но пленителен стил на писане на В. Е. Шуаб и да се впусна в света на Червения Лондон. Несъмнено обаче това ми начинание щеше да трае далеч по-дълго без леките препратки и напомняния от авторката за случилото се до момента в "Четирите цвята на магията", благодарение на които съвсем скоро напълно се потопих в историята.

   В "Сборище на сенки" Лайла отново се изживява като суров и безстрашен странник в Червения Лондон, но този път не на суша, а по вода. Мислейки си, че е убила истински пират и с това си е проправила път на борда на пиратски кораб, тя неочаквано се оказва обградена от насочилия към нея оръжия и гневни погледи екипаж на "Среднощно острие"- каперски кораб, плаващ под знамето на кралството. Не точно онова, за което Лайла цял живот е копняла, но все пак е кораб, а за момиче, останало само сред непознат за нея град в още по-непознатия за нея магически свят, това е всичко, което и е необходимо. Тук се появява и един изключително чаровен нов герой - Алукард - капитанът на "Среднощно острие" и нейният верен учител по магия, готов да я научи на всичко за магията в замяна на малко от нейната история преди идването на кораба. Но не се заблуждавайте, този герой има далеч по-важна роля в историята. Каква обаче ще ви оставя сами да разберете.
   Кел от друга страна е длъжен да премисля всеки свой ход след заклинанието за обвързване между него и Рай. Заклинание, с което Кел спасява живота на принц Рай, но обрича своя на вечно изгнание сред стените на замъка. И макар жертвата си, антари е посрещнат от неодобрителните погледи на краля и кралицата, в чиито очи той не е вече техен син, а просто спасителя на кръвния им син и наследник на трона - Рай. И докато целият град се подготви за началото на Есен таш, Кел осъзнава, че замъкът не е вече негов дом, а затвор, и обвързващото заклинание не е изпълнение на неговия братския и кралски дълг, а заточение.

"- Някой ден ще те хванат.

- Тогава най-добре да се забавлявам, докато още мога (..)"

Влудяващо пристрастяваща, принуждаваща читателя трепетно да разлиства страница след страница в очакване на развръзката, "Сборище на сенки" е едно блестящо продължение, чийто сюжет ще ви заплени и остави безмълвни. Продължение, предвещаващо един шеметен финал на трилогията!

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!