Ревю: "Алеа Аквариус: Цветовете на морето" от Таня Щевнер

   Алеа най-сетне е разбрала защо открай време се чувства някак особено, някак различна от другите. Тя е морско момиче. Но не спира да я терзае мисълта какво се е случило с родната ѝ майка и защо подводният свят сякаш е престанал да живее.
   Възможно ли е тя да е единственият оцелял морски човек

   И така, екипажът Алфа Кру поема курс към обвитото в тайни езеро Лох Нес в Шотландия. Не само Алеа се надява да намери там очакваните отговори. Ленокс също се пита дали не е морски човек. И дали това не е причината за магическото привличане между двамата. А в Лох Нес ги чакат разкрития, от които им спира дъхът...

* * *

   Поредицата "Алеа Аквариус" не е от типа поредици, към които обикновено бих посегнала в библиотеката. След прочитането на първата книга - "Алеа Аквариус: Повикът на водата" - обаче осъзнах, че всъщност.. тайно копнея възможно най-скоро да узная къде ще отведе океана Скар и Ленокс в тяхното търсене на истината за миналото йм и какви приключения Таня Щевнер е подготвила за екипажа на платнохода „Круцис“ по пътя им към езерото Лох Нес. А това, което открих в "Алеа Аквариус: Цветовете на морето", повярвайте ми, си струваше чакането!

   Израстването на героите е неизменна част от сюжетната линия на книгите, а в поредиците се предполага то да бъдe дори по-изразено и осезаемо за читателя. И личностното израстване на Тес, Алеа, Бен, Ленокс и малкия Сами в "Алеа Аквариус: Цветовете на морето" по нищо не отстъпва пред това във всяка друга поредица, с която съм имала възможността да се запозная до момента. Дори напротив, тук то заема почетно място наред с разкриването на някои изключително важни подробности около мистериозния подводен свят, от който Ленокс и Алеа произхождат. 

   Най-интригуващото личностно израстване тук обаче не принадлежи, както се случва в повечето книги, на главната ни героиня Алеа. Не, тук то бе представено именно в лицето на малката, на пръв поглед неустрашима Тес, която разкри една напълно нoва и неочаквана, поне за мен като читател, своя страна. А за да бъда честна, тази страна ми хареса далеч повече от илюзорния образ, който тя бе изградила за себе си в първата книга. Но без повече подробности, останалото ще научите сами!

"Много добре си спомняше първия разговор с Тес. Тогава приятелката й каза, че животът е твърде кратък, за да скучае. Колко силна и самостоятелна изглеждаше тогава! Постепенно обаче Алеа се научи да вижда зад хладната маска на Тес. Смелата пиратка с корава обвивка се оказа с меко сърце."

   Премеждията, през които Алфа Кру са принудени да преминат в продължението на поредицата за Алеа Аквариус, за пореден път ме изумиха и оставиха със свито сърце в очакване на развръзката. Защото, макар годините си, екипажа на кораба Круцис не се колебае да се втурне в следващото голямо приключение, или в случая - следващата голяма неприятност, а те винаги са напълно неочаквани и.. бях казала, епични! 

   Онова, което харесвам в стила на Таня Щевнер е, че тя винаги влага дълбок смисъл зад събитията, разказани в книгите й. А тези събития са свързани с някои особено сериозни, но често отбягваните в прочетната литература проблеми: замърсяването на водите, изхвърлянето на токсични отпадъци в тях и най-вече - проблемът за разкъсаните семейни връзки. И още десетки други, разбира се, които заслужават далеч повече внимание от отделенто им!

   Стилът на писане на авторката, от друга страна, не се откроява с голям набор думи, но това, смятам, е напълно разбираемо, имайки се предвид възрастовата група, към коята поредицата приспада. Въпреки това обаче стилът на Щевнер си остава все така вълнуващ, лесен за възприемане от читателя и лишен от натоварващите описания, характерни за жанра.

"В живота правдата и неправдата много често се намират съвсем близо една до друга - отсъди философски той. - По волята на случайността попадаме от едната или от другата страна. Ние с теб просто имаме лош късмет, това е."

   Поредицата за Алеа Аквариус ме изуми още в самото начало и продължава да ме узумява с всяка следваща книга, защото макар тя да е насочена най-вече към подрастващата група читатели, тя е способна да докосне и повлияе на всеки един, посегнал към нея. И съветът ми е, не се колебайте, прочетете тази книга! Незазвисимо на каква възраст сте, независимо дали вярвате в магични морски същества или в истинноста на идеята за плаващ с деца кораб в открития океан! Прочетете я или пък я подарете на приятел, нека тя попадне в ръцете на колкото се може повече читатели! Прочетете я, защото тя ще ви напомни никога да не спирате да вярвате в чудеса.

А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна събота!
И нека винаги ви придружават добри вълни!

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Девети ноември" от Колийн Хувър

   В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.
   На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.

„Това е следващата ви любима книга.“ - РТ БУК РИВЮС 

* * *

   Всеки път си повтарям, че това ще бъде последната такава книга, която чета. И всеки път когато започвам такава книга, вътрешно се проклинам заради слабостта си. Предполагам трябваше да съм си научила урока още с прочитането на "Споделени тайни".. Но любовта ми към книгите на Колийн Хувър е по-силна от страха дали сърцето ми ще съумее да преживее още един подобен драматичен сюжет и още по-драматичен финал. А този в "Девети ноември" е меко казано драматичен!

"Аз се смея, облекчен, че тя.. че тя просто съществува. И че имаме щастието да се родим в един и същи живот, в една и съща част на света, в един и същи щат. И че след всички тези години, за мое изумление, не бих искал да променя нищо от това, което в крайна сметка ни събра заедно."

   Нещо, което всеки от вас трябва да знае за книгите на Колийн Хувър е, че те ще откраднат сърцето ви. Ще го накарат да се разтупти, да запърха от вълнение. Но в даден момент ще го изпуснат от топлата си прегръдка, оставяйки го да полети неизбежно надолу и да се пръсне на милиони, милиарди малки парченца при сблъсъка. Но не се плашете, защото макар тази болка да е сладко-горчива на вкус, след нея следва един поразителен, несравнимо удовлетворяващ финал. А той, повярвайте ми, си струва всяка секунда терзание.

   Неспособна съм да опиша какво наистина чувствам към "Девети ноември". Обичам, не, обожавам тази книга заради разтапящата сърцето любовна история, обратите, които крадяха дъха ми, и заради старателно съградената сюжетна линия, която инатливо не напуска мислите ми вече дни наред. Но и я мразя, защото ме накара да изплача толкова много сълзи, да премина през всички възможни емоционални състояния, познати на човека, докато стигна до последната й страница. Мразя я защото до последно не знаех какво да очаквам, а тази неизвестност просто ме убиваше. Но най-вече, мразя я, защото не мога да спра да я обичам въпреки всичко това.

"Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са."

   Фалън е един изключително силен персонаж. И не само заради преживяния в миналото й трагичен инцидент, белязал завинаги съзнанието и почти цялата лява половина на тялото й. Тя е силна заради всичките препятствия, пред които животът я поставя дори след това - годината възстановяване, загубата на работата и кариерата й, отчуждението от собствения й баща. Събития, способни да сринат всеки, но не й Фелън, която, макар срама от белезите си, продължава да се бори за кариерата си на актриса. А първата стъпка към осъществяването на целите й е изоставянето на родния й град Лос Анджелис и преместването й в непознатия, но предлагащ безгранични възможности Ню Йорк. Но способно ли е едно случайно запознанство да промени плановете й? И до колко това запознанство всъщност е било случайно?

   Бен също е преживял много за своя 18-годишен живот, но това не го спира да се следва мечтата си. А след запознанството му с Фалън, тя е написването на любовен роман за живота им, който според сключената между двамата сделка, трябва да бъде завършен до петата им среща на 9 ноември. Когато се предполага и, че двамата ще са постигнали мечтаното и, ако между тях все още има искра, ще да бъдат заедно. Или поне такива са условията: без никакво следене в социалните мрежи, без телефонни разговори и срещи в друг ден, освен на 9 ноември всяка година, когато ще разказват как протича живота им и до къде са стигнали с осъществяването на целите си. В условията дори присъства правилото те да продължат да се виждат с други хора и да ходят на срещи, за да не изпускат нито един момент от живота си, докато очакват следващия 9 ноември. И макар сделката им първоначално да изглежда като добра идея, съвсем скоро става ясно, че поставените от самите тях правила стават все по-трудни за спазване. Особено когато чувствата между двамата нарастват с всяка следваща среща, а тънещото в мистерия минало на Бен заплашва да унищожи всичко по пътя си, ако бъде разкрито. 

   Колко дълго обаче съдбата ще съумее да запази тайната му? И дали тя ще го сближи с Фалън или ще ги раздели завинаги?

" "Тя ме обича“ в кавички.

Тя ме целуна с удебелен шрифт.

ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.

Тя си отиде с многоточие… "

Отличаваща се със своята нестандартност и омайваща сюжетна линия, "Девети ноември" е една сладко-горчива любовна история, която несъмнено няма да съумеете да забравите.

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!