Ревю: "Най-доброто в теб" от Колийн Хувър

   Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.

   В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?

   Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

* * *

   Всеки любител на любовните романи знае колко клиширани и еднообразни могат да бъдат понякога книгите от жанра. И колко често това ни кара да мислим, че книгата в ръцете ни е просто поредната сладника история за двама напълно непознати, които за броени дни се влюбват един в друг, преживяват един или два застращаващи връзката им спада и все пак заживяват щастливо. Да, но, повярвайте ми, това не важи за "Най-доброто в теб" и всеки, прочел книгата, може да се съгласи с думите ми. "Защо?" питате се. Е, в това ревю ще откриете отговорите на този и всички останали въпроси, които в този момент изникват в съзнанието ви. Включително и на въпроса "Преувеличавам ли?". Малка подсказка: отговорът е не! Приятно четене!

"Ако някой учен успее да измисли как да накара сърцето и умът да бъдат в синхрон, на света няма да остане много агония."

   Сюжетната линия на книгата е несъмнено онова, което я различава от прочетените от мен до този момент любовни романи. И едната причина за което е фактът, че тя е разделена на две части - минало и настояще, които се редуват в процеса на развитие на историята. Сякаш всяка една глава е огледало на предишната, паралелен свят, но деформиран, изкривен. В даден момент обаче тези два уж коренно различни свята се преплитат. Сблъсъкът е неизбежен и Куин и Греъм биват принудени да вземат съдбоносни решения за своето съвместно бъдеще. Готови ли са да се изправят пред собствените си страхове и да признаят греховете си? Готови ли са най-сетне да отключат дървената кутия? И дали онова, което се крие вътре, ще ги сплоти или раздели окончателно?

   Другата причина пък е начинът на запознанство на двамата главни герои, който ни бива представен в първата глава на книгата - затрогващ, но и някак романтичен, и който се явява пълна противоположност на настоящите им отношения - хладни и рецервирани. Както вече знаем, сюжетите в любовните романи често биват твърде идеализирани и самият факт, че този в "Най-доброто в теб" бива тяхна пълна противоположност, бе достатъчен, за да ме заплени. 

"Взираме се един в друг, със сухи очи, и двамата - пълни с насъбирали се в продължение на години неща, които не би трябвало да държим в себе си."

   Куин е удивителен персонаж - смела и готова да се изправи пред съдбата с широко разперени ръце. Съдбата обаче също е готова за битка и тя отнема на Куин единственото, за което тя е копняла през целия си живот - възможността да донесе на света друго живо същество. И това я срива, отнема усмивката от лицето й и желанието й за живот, кара я да се затвори в свой свят, далеч от реалността и собствения й съпруг.

   Онова обаче което обикнах в нейния персонаж бе фактът, че тя нито за миг не спря да обича Греъм. И именно това я поддържаше силна в моментите, в които бе готова да се откаже от всичко и всички. Любовта в очите на Греъм също никога не угасна. Дори тогава, когато не можеше да срещне погледа на съпругата си. И това негова качество се оказа от особена важност за по-нататъчното развите на сюжетната линия. 

   Греъм от своя страна също таи болка и страхове в себе си, но те остават скрити от света, докато той дава всичко от себе си, за да си върне обратно жената, в която се е влюбил. Тези страхове обаче само чакат подходящ момент, за да изникнат на повърхността. И последствията от това са също толкова опасни за бъдещето на двамата.

"- Липсваш ми, Куин. Толкова много. Тук си, ала не си. Не знам къде отиде, нито кога си тръгна и нямам представа как да си те върна обратно. Толкова съм сам. Живеем заедно. Храним се заедно. Спим заедно. Ала през целия си живот не съм бил толкова сам."

   Искрено обикнах стила на писане на Колийн Хувър още с първата нейна книга, която имах възможността да прочета. И за мен не бе необичайно колко нежен, наситен с чувственост и драматичност бе всъщност той и в тази книга. Нито бе необичайна цялата мистериозност около онази дървена кутия, тъй като именно елемента на загадъчност е характерен за книгите й. И макар за мен те да не бяха неочаквани или чужди, възхищението ми към "Най-доброто в теб" си остана все така силно, а желанието ми най-сетне да разбера какво се крие в кутията - нито за миг по-слабо!

"Не бях забелязала, че тъгата му го е погълнала още повече от преди. Вероятно не съм забелязала, защото тъгата е като паяжина. Не я виждаш, докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти, за да се отскубнеш."

Затрогваща и наситена с романтизъм, най-новата книга на Колийн Хувър - "Най-доброто в теб", е завладяваща любовна история за трудностите и съдбата, които неизменно властват и контролират живот ни. Една вдъхновяваща книга за силата на любовта и способността й да върне надеждата в очите на всеки. Всеки, достатъчно силен, за да я задържи в живота си. 

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Девети ноември" от Колийн Хувър

   В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.
   На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.

„Това е следващата ви любима книга.“ - РТ БУК РИВЮС 

* * *

   Всеки път си повтарям, че това ще бъде последната такава книга, която чета. И всеки път когато започвам такава книга, вътрешно се проклинам заради слабостта си. Предполагам трябваше да съм си научила урока още с прочитането на "Споделени тайни".. Но любовта ми към книгите на Колийн Хувър е по-силна от страха дали сърцето ми ще съумее да преживее още един подобен драматичен сюжет и още по-драматичен финал. А този в "Девети ноември" е меко казано драматичен!

"Аз се смея, облекчен, че тя.. че тя просто съществува. И че имаме щастието да се родим в един и същи живот, в една и съща част на света, в един и същи щат. И че след всички тези години, за мое изумление, не бих искал да променя нищо от това, което в крайна сметка ни събра заедно."

   Нещо, което всеки от вас трябва да знае за книгите на Колийн Хувър е, че те ще откраднат сърцето ви. Ще го накарат да се разтупти, да запърха от вълнение. Но в даден момент ще го изпуснат от топлата си прегръдка, оставяйки го да полети неизбежно надолу и да се пръсне на милиони, милиарди малки парченца при сблъсъка. Но не се плашете, защото макар тази болка да е сладко-горчива на вкус, след нея следва един поразителен, несравнимо удовлетворяващ финал. А той, повярвайте ми, си струва всяка секунда терзание.

   Неспособна съм да опиша какво наистина чувствам към "Девети ноември". Обичам, не, обожавам тази книга заради разтапящата сърцето любовна история, обратите, които крадяха дъха ми, и заради старателно съградената сюжетна линия, която инатливо не напуска мислите ми вече дни наред. Но и я мразя, защото ме накара да изплача толкова много сълзи, да премина през всички възможни емоционални състояния, познати на човека, докато стигна до последната й страница. Мразя я защото до последно не знаех какво да очаквам, а тази неизвестност просто ме убиваше. Но най-вече, мразя я, защото не мога да спра да я обичам въпреки всичко това.

"Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са."

   Фалън е един изключително силен персонаж. И не само заради преживяния в миналото й трагичен инцидент, белязал завинаги съзнанието и почти цялата лява половина на тялото й. Тя е силна заради всичките препятствия, пред които животът я поставя дори след това - годината възстановяване, загубата на работата и кариерата й, отчуждението от собствения й баща. Събития, способни да сринат всеки, но не й Фелън, която, макар срама от белезите си, продължава да се бори за кариерата си на актриса. А първата стъпка към осъществяването на целите й е изоставянето на родния й град Лос Анджелис и преместването й в непознатия, но предлагащ безгранични възможности Ню Йорк. Но способно ли е едно случайно запознанство да промени плановете й? И до колко това запознанство всъщност е било случайно?

   Бен също е преживял много за своя 18-годишен живот, но това не го спира да се следва мечтата си. А след запознанството му с Фалън, тя е написването на любовен роман за живота им, който според сключената между двамата сделка, трябва да бъде завършен до петата им среща на 9 ноември. Когато се предполага и, че двамата ще са постигнали мечтаното и, ако между тях все още има искра, ще да бъдат заедно. Или поне такива са условията: без никакво следене в социалните мрежи, без телефонни разговори и срещи в друг ден, освен на 9 ноември всяка година, когато ще разказват как протича живота им и до къде са стигнали с осъществяването на целите си. В условията дори присъства правилото те да продължат да се виждат с други хора и да ходят на срещи, за да не изпускат нито един момент от живота си, докато очакват следващия 9 ноември. И макар сделката им първоначално да изглежда като добра идея, съвсем скоро става ясно, че поставените от самите тях правила стават все по-трудни за спазване. Особено когато чувствата между двамата нарастват с всяка следваща среща, а тънещото в мистерия минало на Бен заплашва да унищожи всичко по пътя си, ако бъде разкрито. 

   Колко дълго обаче съдбата ще съумее да запази тайната му? И дали тя ще го сближи с Фалън или ще ги раздели завинаги?

" "Тя ме обича“ в кавички.

Тя ме целуна с удебелен шрифт.

ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.

Тя си отиде с многоточие… "

Отличаваща се със своята нестандартност и омайваща сюжетна линия, "Девети ноември" е една сладко-горчива любовна история, която несъмнено няма да съумеете да забравите.

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

Ревю: "Споделени тайни" от Колийн Хувър

РОМАН НА ГОДИНАТА (2015)
Избран от читателите в Goodreads Choice Awards (категория „Романтика“)

Бестселър на „Ню Йорк Таймс“

Обърн Рийд е твърдо решена да възстанови разрушения си живот и да преодолее болката от миналото. В търсене на работа тя попада на художествено ателие, чиито предни прозорци са облепени с малки листчета, съдържащи най-съкровените, споделени тайни и признания на случайни хора. Обърн е разтърсена от анонимните бележки, тъй като и тя крие тайна от своето минало, която никой не бива да научава – най-вече Оуен Джентри, младият художник със зелени очи, който черпи вдъхновение за картините си от историите на другите хора и превръща най-мрачните тайни в най-чисто изкуство.
Неочаквано и за самата нея, Обърн е дълбоко привлечена от загадъчния художник, който също е силно привлечен от нея и буквално я умолява да работи за него.
Двамата поемат на едно пътуване, което никой от тях не е очаквал. А тайните, които толкова дълго са таили в душите си, ще изплуват и ще променят живота им завинаги…

 * * *

   Да проследя историята в "Споделени тайни" бе едно незабравимо и незаменимо приключение за мен. И причината за това не се свеждат единствено до така реалистично изградените персонажи, нито дори до болезнено емоционалния сюжет, а до цялостната естественост и красота на историята. До истинността на любовта, обитаваща сърцата на героите и обвързваща ги помежду им. Може би това е и причината вече дни наред да не мога да събера думите си и да завърша това ревю. Сякаш, колкото и да се старая, те никога не са напълно достатъчни, за да опишат възхищението ми спрямо романа. Е, смятам, че най-сетне събрах куража да придам форма на мислите си. Приятно четене!

"Майка ми ми казва, че има хора, които срещаш и тепърва опознаваш, а има и такива, които виждаш за първи път и вече познаваш."

   Героите, без значение главни или второстепенни, както вече споменах, са едни изключително старателно сътворени персонажи. Онова, което обаче пропуснах да споделя, е прецизно изградената връзка между всеки един от тях, която полага своето начало още в миналото им и продължава до самата им среща, години по-късно. И, колкото и странно да звучи, именно тази връзка бе задвижващият механизъм при развитието на сюжетната линия и на книгата като цяло.

"Безкрайно се уморих да губя единствените неща в живота, които искам."

    Онова, което също силно ме възхити в "Споделени тайни" бяха онези малки, почти незабележими подробности около историята, които обаче я допълваха и открояваха от останалите любовни романи, прочетени от мен до момента. Като например поставените измежду абзаците снимки на картините на Оуен или пък откъсите от признанията, вдъхновили създаването на някои от тях. 

   Чувственият стил на писане на Колийн Хувър, без никакво съмнение, е най-удивителното в цялата книга. Дори не съм предполагала, че в тези единствени 267 страници могат да се преплетат толкова различни и все пак неподправено красиви елементи. И с това визирам елементът на изкуството, превърнал се в неразделна част от сюжета, на смъртта, разделила влюбени, семейства и приятели. Елементът на чистата любов, сплотяваща самотните души и обединяваща ги срещу жестокостта на хората и съдбата. И разбира се, на миналото, поставило основите на цялата сюжетна линия. И всичко това представлява само част от пълната картина на "Споделени тайни". За останалото ще ви оставя сами да разберете!

"- Обещанието ти е единственото в теб, което принадлежи на Трей. - Той вдига ръка и притиска длан върху ризата на гърдите ми там, където отдолу бие сърцето ми. - Всяка друга част от теб е моя."

"Споделени тайни" е история за тайните, способни да сплотят или завинаги да разделят, осмелилите се да ги признаят. История за войната между непокварената любов и поквареността на човешката злост. А това е война, която или печелиш, или губиш, но въпросът не е какво си способен да заложиш, а какво, или кого, си готов да изгубиш. 

Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!