Ревю: "Стоте" от Кас Морган

   Никой не е стъпвал на Земята от векове – досега.

   След края на опустошителна ядрена война човешкият род живее на космически кораби далеч над радиоактивната повърхност на Земята.

   Сега сто непълнолетни нарушители – без които обществото спокойно може да съществува – са изпратени на опасна мисия: да колонизират повторно планетата. За тях това може да се окаже втори шанс за живот… или само­убийствена мисия.

   Стоте се озовават в дива земя, а ги преследват и тайните от миналото им. Сега трябва да се борят, за да оцелеят и да изградят ново общество на една потънала в разруха планета. Никой от тях не е роден за герой, но всички те може да се окажат последната надежда на човечеството...

* * *

   Започването на нова книга върви ръка за ръка с навлизането в сюжета й, опознаването на героите и привикването с авторовия стил. А това често ми коства доста време, особено когато, както тук, става въпрос за фентъзи роман и цял един нов свят. И така преди да съм успяла да си изградя пълна представа за миналото на героите и най-сетне да се привържа към някой от тях, хоп - книгата е към своя край. Но не и този път. Противно на очакваното, навлизането ми в историята на "Стоте" се случи напълно естествено и неусетно и преди дори да съм стигнала средата на книгата, вече бях убедена, че Глас е един от любимите ми женски фентъзи персонажи (съжалявам, Мер, имаш си съперница). 

   Причините да обикна книгата са десетки, но на челно място остава авторовият стил. И по-точно - фактът, че историята разказваше не за живота на само двама главни герои, както в повечето съвременни романи, ами на цели четирима - Кларк, Глас, Уелс и Белами. Но героите не свършват до тук! Напротив, с напредването на главите се появяват все нови и нови персонажи, чието присъствие и участие в историята й придават магичност и я превръщат в едно незаменимо книжно съкровище. Или иначе казано - една ОГРОМНА причина да се влюбя в книгата! Макар обаче главите да са озаглавени в съответствие с героя, за който те разказват, историята не е разказана от тяхно име, а от това на неутрален разказвач. Особеност, която все по-рядко се появява в книгите, но която аз лично искрено обожавам.

"Уелс я притисна към себе си. Страхуваше се да не продума и да развали момента. Облекчението му прерасна в радост. Може би имаше шанс да я спечели пак. Може би тук, в руините на стария свят, можеха да дадат началото на нещо ново."

   Както вече съм споменавала и преди, фентъзи жанрът е моят абсолютен фаворит сред жанровете заради своя неизчерпаем извор от идеи и възможности. Защото всяка фентъзи книга се отличава с нещо нетипично, нещо, което останалите книги не притежават. Защото в тези книги не любовта, а приятелството и смелостта са онези, които поставят основите на историята и й придават истинност и доза реалистичност. И "Стоте" не прави изключение. Макар в сюжета често да се появява мотивът за любовта, той е поставен по-скоро на заден план, позволявайки на героите да се развиват и израстват като отделни и независими персонажи.

   Кларк е възхитителен персонаж във всяко отношение. Смела, инатлива, но и състрадателна и ранима, тя е готова да пожертва всичко в името на семейството и приятелите си. Дори на Земята, където Стоте не са просто стотима непознати, изпратени на непозната за тях планета.. те са стотима непознати, принудени да преживяват с наличното, а това понякога е за сметка на останалите. 

   Глас е героят, на който искрено се възхищавам. И не само заради факта, че тя жертва бъдещето, а в последствие и живота си, в името на своята любов, но и защото нито за миг не си позволява да склони глава пред общоприетите възгледи и идеология, последвали хората дори и в космоса. 

   Уелс е доста.. хмм, сложен персонаж. Чаровен, но някак скрит в сянката на баща си - Канцлера. И за да бъда напълно честна, макар през повечето време да го харесвах, през останалата ми се искаше да го шляпна, задето се държи като малко дете, на което са взели играчката. 

   Белами от своя страна е удивителен - въплъщение на храбростта и любовта към семейството. Или в неговия случай - любовта към малката му сестра, която е единственото останало му от семейство в живота му и която той закрилиля още от раждането й. Задача, която му носи колкото гордост, толкова и беди.

   А това са само главните герои в историята. И, повярвайте ми, останалите по нищо не им отстъпват. За тях обаче ще ви оставя да разберете сами. 

"Това им беше проблемът на тайните - човек трябваше да ги носи завинаги в себе си, независимо от цената."

   Сюжетната линия на "Стоте" бе като една глътка чист въздух, дълго очаквано разнообразие от любовните романи и поезията, сред които се бях заобиколила напоследък. И това разнообразие не се основаваше единствено на мотива за живот в далечния космос. Нищо подобно! Сюжетът на "Стоте" е съвкупност от десетките мотиви, преплитащи се в една ненадминато динамична история, което ще ви заплени още със самото си начало и ще ви държи под напрежение до последната страница. И дори след това, защото, точно така, следва продължение! 

   Основният мотив, който несъмнено обикнах в "Стоте" обаче бе този за катаклизма, накарал хората да напуснат не само дома си, а и цялата планета, която са обитавали милиони и милиарди години преди това. Дори самата идея за подобно мащабно пътуване ми се струва нереалистична. И именно завладяващият начин на представянето му от страна на Кас Морган направи книгата толкова вълнуваща за мен. 

"Макар че пред очите му се разиграваше най-значимото астрономическо събитие в целия му живот, той гледаше единствено към нея."

"Стоте" е наситена с действие, увлекателно написана история за края и новото начало. За света преди и след и това какво се случва, когато тези две времеви линия бъдат преплетени. Една ненадмината история за антиутопично общество, принудено да се завърне на Земята в търсене на векове жадуваната утопия.

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!