Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.
В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?
Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?
* * *
Всеки любител на любовните романи знае колко клиширани и еднообразни могат да бъдат понякога книгите от жанра. И колко често това ни кара да мислим, че книгата в ръцете ни е просто поредната сладника история за двама напълно непознати, които за броени дни се влюбват един в друг, преживяват един или два застращаващи връзката им спада и все пак заживяват щастливо. Да, но, повярвайте ми, това не важи за "Най-доброто в теб" и всеки, прочел книгата, може да се съгласи с думите ми. "Защо?" питате се. Е, в това ревю ще откриете отговорите на този и всички останали въпроси, които в този момент изникват в съзнанието ви. Включително и на въпроса "Преувеличавам ли?". Малка подсказка: отговорът е не! Приятно четене!
"Ако някой учен успее да измисли как да накара сърцето и умът да бъдат в синхрон, на света няма да остане много агония."
Сюжетната линия на книгата е несъмнено онова, което я различава от прочетените от мен до този момент любовни романи. И едната причина за което е фактът, че тя е разделена на две части - минало и настояще, които се редуват в процеса на развитие на историята. Сякаш всяка една глава е огледало на предишната, паралелен свят, но деформиран, изкривен. В даден момент обаче тези два уж коренно различни свята се преплитат. Сблъсъкът е неизбежен и Куин и Греъм биват принудени да вземат съдбоносни решения за своето съвместно бъдеще. Готови ли са да се изправят пред собствените си страхове и да признаят греховете си? Готови ли са най-сетне да отключат дървената кутия? И дали онова, което се крие вътре, ще ги сплоти или раздели окончателно?
Другата причина пък е начинът на запознанство на двамата главни герои, който ни бива представен в първата глава на книгата - затрогващ, но и някак романтичен, и който се явява пълна противоположност на настоящите им отношения - хладни и рецервирани. Както вече знаем, сюжетите в любовните романи често биват твърде идеализирани и самият факт, че този в "Най-доброто в теб" бива тяхна пълна противоположност, бе достатъчен, за да ме заплени.
"Взираме се един в друг, със сухи очи, и двамата - пълни с насъбирали се в продължение на години неща, които не би трябвало да държим в себе си."
Куин е удивителен персонаж - смела и готова да се изправи пред съдбата с широко разперени ръце. Съдбата обаче също е готова за битка и тя отнема на Куин единственото, за което тя е копняла през целия си живот - възможността да донесе на света друго живо същество. И това я срива, отнема усмивката от лицето й и желанието й за живот, кара я да се затвори в свой свят, далеч от реалността и собствения й съпруг.
Онова обаче което обикнах в нейния персонаж бе фактът, че тя нито за миг не спря да обича Греъм. И именно това я поддържаше силна в моментите, в които бе готова да се откаже от всичко и всички. Любовта в очите на Греъм също никога не угасна. Дори тогава, когато не можеше да срещне погледа на съпругата си. И това негова качество се оказа от особена важност за по-нататъчното развите на сюжетната линия.
Греъм от своя страна също таи болка и страхове в себе си, но те остават скрити от света, докато той дава всичко от себе си, за да си върне обратно жената, в която се е влюбил. Тези страхове обаче само чакат подходящ момент, за да изникнат на повърхността. И последствията от това са също толкова опасни за бъдещето на двамата.
"- Липсваш ми, Куин. Толкова много. Тук си, ала не си. Не знам къде отиде, нито кога си тръгна и нямам представа как да си те върна обратно. Толкова съм сам. Живеем заедно. Храним се заедно. Спим заедно. Ала през целия си живот не съм бил толкова сам."
Искрено обикнах стила на писане на Колийн Хувър още с първата нейна книга, която имах възможността да прочета. И за мен не бе необичайно колко нежен, наситен с чувственост и драматичност бе всъщност той и в тази книга. Нито бе необичайна цялата мистериозност около онази дървена кутия, тъй като именно елемента на загадъчност е характерен за книгите й. И макар за мен те да не бяха неочаквани или чужди, възхищението ми към "Най-доброто в теб" си остана все така силно, а желанието ми най-сетне да разбера какво се крие в кутията - нито за миг по-слабо!
"Не бях забелязала, че тъгата му го е погълнала още повече от преди. Вероятно не съм забелязала, защото тъгата е като паяжина. Не я виждаш, докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти, за да се отскубнеш."
Затрогваща и наситена с романтизъм, най-новата книга на Колийн Хувър - "Най-доброто в теб", е завладяваща любовна история за трудностите и съдбата, които неизменно властват и контролират живот ни. Една вдъхновяваща книга за силата на любовта и способността й да върне надеждата в очите на всеки. Всеки, достатъчно силен, за да я задържи в живота си.
Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар