сряда, 31 октомври 2018 г.

Честно: Как подбирам книгите си?


Здравейте и честит Хелоуин на всички, които празнуват празника, а на онези, които не - честита сряда! От дълго време не съм споделяла нищо за себе си или книжните си навици и смятам, че днес е идеалният ден да го сторя. Желанието ми да започна тази публикация всъщност се породи от въпроса, който винаги съм си задавала: "Какво търсят хората в една книга?". Когато днес за пореден път се замислих над този въпрос, той не ми даде мира. Затова сега смятам да ви споделя кое е онова, което има значение за мен, когато подбирам следващата си книга.
Надявам се темата да ви се стори интересна и ако е така, да оставите мнението си в коментарите. Приятно четене!

1) Жанр
Всеки път щом прекрача прага на книжарницата или библиотеката, се отправям първо към щанда с фентъзи литература. Всеки път! Сякаш тялото ми инстенктивно се отправя към своето любимо и безопасно място. И, вярвам, за мен това е именно щанда с книги за магьсничество и утопични или постапокалиптични светове, където винаги ме чака по някой току-що излязът на пазара фентъзи роман.

2) Корица
Иска ми се да споделя, че корицата няма значение за мен. Че за мен от значение е само онова, което е скрито под нея. Но това ще бъде лъжа. Отвратителна, непоносима за мен самата лъжа. Защото истината е, че аз съдя за книгата по корицата, защото тя е първото нещо, което попада пред очите ми. Тя е като първото впечатление, което получаваш от човека срещу теб. Тя ти дава някаква бегла представа за съдържанието вътре. Затова и ще излъжа, ако споделя, че никога не съм избягвала да започна дадена книга, само защото корицата не ми се е сторила "мой тип". И съм убедена, че всички ние, съзнателно или не, все някога сме го правили. Така че да, корицата има значение за мен и, след като вече съм на любимия ми щанд, тя е следващият фактор при подбора на книгата.

3) Заглавие
Точно така! Заглавието също има значение, защото то е като едно обощение на цялата история! То е ключовата дума или фраза, с което авторът й е решил да я интерпретира. Нека ви дам пример: Представете си, че сте прочели десетки романи за вампири и вече всеки път щом чуете за тези острозъби полу-хора по цялото ви тяло преминават тръпки. Сякаш изпитвате най-тежкия възможен книжен махмурлук съществувал някога. Затова решавате да отидете до библиотеката, при фентъзи жанра и да си изберете нов роман. Тогава пред погледа ви попада "Вампирска целувка" (току-що го измислих, ако решите да го крадете за книгата си, искам да споменете името ми). Разбира се, че няма да посегнете към нея, нали така!?

4) Анотация
Познавам много читатели, които избягват да четат анотацията. Някои защото предпочитат да започнат книгата напълно на сляпо, други - защото.. всъщност нямам представа защо иначе биха го сторили (Ако сте такъм тип читател, ще се радвам да споделите вашата причина по-долу в коментарите). Аз обаче държа да я прочета. Дори не мога да си спомня някакъв момент, в който съм започвала книга или поредица без да съм направила пълно проучване за нея. Което ни отвежда до фактор номер 5..

5) Ревюта и рецензии
И не на последно място, това са ревютата и рецензийте, които щателно преглеждам преди да си закупя дадената книга. За някои от вас това може би звучи прекалено, но когато не можеш да си позволиш често да отделяш пари за книжни подаръци за себе си, този вид пручване е от голяма необходимост. В противен случай се оказваш с поредната сладникава любовна история, наподобяваща неуспешен опит за Fanfiction, и с 20 лева по-лек. Предполагам, че много хора могат да се припознаят тук, нали?

Е, това бяха моите 5 фактора, които са от значение за мен, при избора на книга. Надявам се публикацията ми да ви се е сторила интересна или поне малко забавна. Ще се радвам да споделите кое вие търсите в книгите при подбора им тук в коментарите или дори да напишете своя собствена публикация по темата. Изпратете ми я, а аз с удоволствие ще я прочета! 
Лек и книжен Хелоуин!

неделя, 7 октомври 2018 г.

Ревю: "Най-доброто в теб" от Колийн Хувър

   Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.

   В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?

   Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

* * *
   Всеки любител на любовните романи знае колко клиширани и еднообразни могат да бъдат понякога книгите от жанра. И колко често това ни кара да мислим, че книгата в ръцете ни е просто поредната сладника история за двама напълно непознати, които за броени дни се влюбват един в друг, преживяват един или два застращаващи връзката им спада и все пак заживяват щастливо. Да, но, повярвайте ми, това не важи за "Най-доброто в теб" и всеки, прочел книгата, може да се съгласи с думите ми. "Защо?" питате се. Е, в това ревю ще откриете отговорите на този и всички останали въпроси, които в този момент изникват в съзнанието ви. Включително и на въпроса "Преувеличавам ли?". Малка подсказка: отговорът е не! Приятно четене!

"Ако някой учен успее да измисли как да накара сърцето и умът да бъдат в синхрон, на света няма да остане много агония."


   Сюжетната линия на книгата е несъмнено онова, което я различава от прочетените от мен до този момент любовни романи. И едната причина за което е фактът, че тя е разделена на две части - минало и настояще, които се редуват в процеса на развитие на историята. Сякаш всяка една глава е огледало на предишната, паралелен свят, но деформиран, изкривен. В даден момент обаче тези два уж коренно различни свята се преплитат. Сблъсъкът е неизбежен и Куин и Греъм биват принудени да вземат съдбоносни решения за своето съвместно бъдеще. Готови ли са да се изправят пред собствените си страхове и да признаят греховете си? Готови ли са най-сетне да отключат дървената кутия? И дали онова, което се крие вътре, ще ги сплоти или раздели окончателно?

   Другата причина пък е начинът на запознанство на двамата главни герои, който ни бива представен в първата глава на книгата - затрогващ, но и някак романтичен, и който се явява пълна противоположност на настоящите им отношения - хладни и рецервирани. Както вече знаем, сюжетите в любовните романи често биват твърде идеализирани и самият факт, че този в "Най-доброто в теб" бива тяхна пълна противоположност, бе достатъчен, за да ме заплени. 

"Взираме се един в друг, със сухи очи, и двамата - пълни с насъбирали се в продължение на години неща, които не би трябвало да държим в себе си."

   Куин е удивителен персонаж - смела и готова да се изправи пред съдбата с широко разперени ръце. Съдбата обаче също е готова за битка и тя отнема на Куин единственото, за което тя е копняла през целия си живот - възможността да донесе на света друго живо същество. И това я срива, отнема усмивката от лицето й и желанието й за живот, кара я да се затвори в свой свят, далеч от реалността и собствения й съпруг.
   Онова обаче което обикнах в нейния персонаж бе фактът, че тя нито за миг не спря да обича Греъм. И именно това я поддържаше силна в моментите, в които бе готова да се откаже от всичко и всички. Любовта в очите на Греъм също никога не угасна. Дори тогава, когато не можеше да срещне погледа на съпругата си. И това негова качество се оказа от особена важност за по-нататъчното развите на сюжетната линия. 
   Греъм от своя страна също таи болка и страхове в себе си, но те остават скрити от света, докато той дава всичко от себе си, за да си върне обратно жената, в която се е влюбил. Тези страхове обаче само чакат подходящ момент, за да изникнат на повърхността. И последствията от това са също толкова опасни за бъдещето на двамата.

"- Липсваш ми, Куин. Толкова много. Тук си, ала не си. Не знам къде отиде, нито кога си тръгна и нямам представа как да си те върна обратно. Толкова съм сам. Живеем заедно. Храним се заедно. Спим заедно. Ала през целия си живот не съм бил толкова сам."

   Искрено обикнах стила на писане на Колийн Хувър още с първата нейна книга, която имах възможността да прочета. И за мен не бе необичайно колко нежен, наситен с чувственост и драматичност бе всъщност той и в тази книга. Нито бе необичайна цялата мистериозност около онази дървена кутия, тъй като именно елемента на загадъчност е характерен за книгите й. И макар за мен те да не бяха неочаквани или чужди, възхищението ми към "Най-доброто в теб" си остана все така силно, а желанието ми най-сетне да разбера какво се крие в кутията - нито за миг по-слабо!

"Не бях забелязала, че тъгата му го е погълнала още повече от преди. Вероятно не съм забелязала, защото тъгата е като паяжина. Не я виждаш, докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти, за да се отскубнеш."

Затрогваща и наситена с романтизъм, най-новата книга на Колийн Хувър - "Най-доброто в теб", е завладяваща любовна история за трудностите и съдбата, които неизменно властват и контролират живот ни. Една вдъхновяваща книга за силата на любовта и способността й да върне надеждата в очите на всеки. Всеки, достатъчно силен, за да я задържи в живота си. 

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!