Ревю: "Ангелски свят" от Сюзън Ий

  В продължението на бестселъра "Ангелско нашествие" Сюзан Ий ни среща с малцината оцелелите след ангелския апокалипсис, които упорито се опитват да съхранят остатъците от модерната си цивилизация. Тук авторката отново ни пренася в един постапокалиптичен свят, подвластен на волята на ангели, които сеят смърт и разруха сред човешката цивилизация, унищожавайки парче по парче животите и на малкото оцелели след десетките природни бедствия. 

  Помисляйки я за чудовище, група хора залавя Пейдж, сестричката на Пенрин, и сблъсъкът завършва кърваво. Пейдж изчезва, свидетелите са повече от ужасени, а майката на момичетата е съкрушена. Пенрин тръгва из опустелите улици на Сан Франциско в издирване на малката си сестра. Къде обаче са отишли всички? Търсенето я отвежда до сърцето на ангелския план и тя успява да зърне силата зад техните решения, но разбира и до какви страховити крайности са склонни да стигнат...
  А Междувременно Рафи отчаяно издирва крилата си. Без тях той е неспособен да се присъедини към ангелите и да застане начело, като предводител, както му е отредено. 

Ала когато съдбата го поставя на колене, той трябва да реши - дали да получи крилата си, или да спаси Пенрин. Кое ще избере?

* * *

  Невъзможно е да опиша с думи колко развълнувана бях от факта, че отново ще имам възможността да се срещна с творчеството на Сюзан Ий. Измина изключително дълго време от както прочетох първата книга, месеци, през които очаквах с всяка фибра на тялото си шанса още веднъж да се докосна до тази така любима моя поредица.

И със сигурност мога да заявя, че чакането си струваше.

Защото битката все още не е приключила.

Битката тепърва започва.

  Сюжетната линия на книгата нито за миг не загуби своето очарование и явната причина за това е изумителният стил на писане на авторката. Както и в първата книга, тук не липсваха нито забавните сцени, заради които се смеех с глас, нито пък брутално реалните ситуации, с които героите бяха принудени да се сблъскват в този нов, но крайно суров свят. 

А онези спиращи дъха моменти и неочаквани обрати, способни както да ускорят ритъма на сърцето ни, така и да го накарат да заглъхне в трепетно очакване, бяха само част от причините така силно да обикна историята.

  "В Ангелския свят настъпва нов ден."

  Може би най-дългоочаквана и вълнуваща за мен бе срещата ми с Пенрин. С онзи така неустрашим и запомнящ се персонаж, чиято надежда, като пламък на свещ, озарява всичко около себе си. Винаги съм се възхищавала на смелостта ѝ, с която жертва и малкото, което има, в името на семейството си, независимо, че понякога то е всичко друго освен нейно семейство. На силата, с която тя поема всеки нов удар на съдбата, и несломимия ѝ дух, по-могъщ от всяко оръжие на врага. Останах изключително очарована да осъзная колко по-смела и уверена е тя всъщност спрямо преди. И ако в първата книга сте смятали тази млада дама за символ на решителността и безстрашието, то определено ще останете изумени от новата и по-силна от всякога Пенрин.

 "- Ти си герой, Пенрин, независимо дали ти харесва."

  Рафи успя да спечели сърцето ми още в самото начало на поредицата и нетърпението ми отново да се срещна с него бе причината шеметно да прочитам страница след страница в търсене на този ангелски чаровен и дяволски красив персонаж. Жалко обаче, че той се появява доста по-късно, от колкото ми се искаше, но пък това негово отсъствие му бе простено още в първия момент, в който целеустремеността и бойната му непоколебимост се превърнаха в неизменна част от книгата. Рафи винаги е успявал да ме разсмее и факта, че хапливите му фрази и чувство за хумор нито за секунда не губеха своето очарование, дори в най-напечените ситуации, бяха още една предпоставка да се възхищавам на този така прекрасно изграден персонаж. 

"- Не ти ли стига, че се наложи веднъж да те гледам как умираш?"  

  Всеки един от героите имаше своята ключова роля, а някои дори се превърнаха в незаменима, спояваща историята част. И най-прекрасният пример за това е Пейдж, която, противно на очакванията ми, се оказа с далеч по-съществена роля, от тази, която ни представи Сюзан Ий в първата си книга. За мен бе истинско удоволствие отново да прочета за онези мои така любими второстепенни герои, като невероятния дует Ди-Дум, а дори и да се запозная с напълно нови такива.

  Писателският талант на авторката неоспоримото се крепи на умението ѝ да поставя читателя на нокти в очакване на поредния изненадващ обрат, а краят е именно такъв. Не бих могла и да си представя по-възхитителен завършек на книгата. 

Поглъщащо вълнуваща, "Ангелски свят" е книга, чиято история, завладява не само ума, но и сърцето.

 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!

Ревю към "Ангелско нашествие"

Ревю: "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий

  Ах, винаги ми е адски трудно да пиша за книги, които по някакъв начин са си проправили път до сърцето ми и трайно са се установили там. Десетки пъти започвам да пиша, а отново съм до никъде, но хвана ли нишката, връщане назад няма..

  И ето ме сега - пиша за книга, която превзе ума ми и ме остави без думи. Която очите и съзнанието ми не оставиха до последната страница, а след края копнеех единствено да мога да прочета следващата в поредицата.

  "Ангелско нашествие" е една от онези книги, за които колкото и да пишеш, думите никога не са достатъчни. А за да можеш да опознаеш нейното съвършенство, трябва да я прочетеш. 

  Сюзан Ий ни пренася в един постапокалиптичен свят на разруха и унищожение, подвластен на волята на ангели, сеещи страх и смърт сред човешката цивилизация. Свят, на прага на своя край. И докато банди от освирепели от глад и безизходица хора владеят деня, нощта е приютила в обятията си страховете и суеверията на малцината, успели да се изплъзнат от лапите на своите преследвачи.

"Пукотът на смартфони под краката ми наистина ме убеждава, че апокалипсисът е настъпил. Единствено краят на света е в състояние да накара екологично загрижените технолози да захвърлят най-новите си играчки по улицата"

  Пенрин, заедно със сестра си и майка си, са част от малцинство, преживяло тези шест седмици на смърт, на глад и мизерия. Но освен с постоянната опасност, дебнеща от всеки ъгъл, младото момиче трябва да понесе и тежестта на семейната отговорност на собствените си плещи. Със сестра, прикована към инвалидна количка, и майка в неуравновесено състояние, преследвана от собствените й демони, единственият начин на оцелеят е да бягат.
  Но точно когато смятат, че са успели да преживеят най-страшното, пред тях се разиграва сцена, която никой не би и помислял за възможна. Битка, нападение - ангел срещу ангели. В тази нечестна битка губещият е само един, но той губи най-ценното за него - кралете си. Но заедно със себе си, ангелите отнасят и малката сестричка на Пенрин.
  Панрин обаче е готова на всичко, за да си я върне.
  Дори с цената на живота си. 

  Дори това да означава да спаси един ранен ангел от смъртта.

  Рафи е ангел и войн, нападнат от своите,наказан и захвърлен на улицата. Без крила и ранен от онези, които до скоро смятал за свое семейство. А в тази безпомощна ситуация единственият човек, който може да го спаси, е самата Пенрин.

  Двамата тръгват през изпепеления пейзаж на Северна Калифорния към димящите останки на Сан Франциско. Без да има на кого другиго да разчитат, освен един на друг. Пенрин, за да си върне обратно сестричката, а Рафи - за да моли за милостта на враговете, които отнеха крилете му, само за да бъде отново цял.

"- Чудя се кое ще те убие първо - предаността или инатът ти."

Онова, което така силно харесах в книгата, бе увлекателният стил на писане на авторката, който, макар в началото да ми се стори доста различен, в последствие дори обикнах. Обожавам, когато главите са по-малки, което е и още една причина да се влюбя в книгата. 

  Пенрин е един от най-силните персонажи, които съм срещала в книгите. Силна и смела. Жертвоготовна и способна на всичко, за хората, които обича. И въпреки че на моменти мъката и отчаянието да превземаха мислите й, тя умело успяваше да ги отблъсне в тъмните кътчета на съзнанието си и да изплува на повърхността.
  Рафи е онзи тип герои, които обикваш още в началото на книгата, но понякога просто се изкушаваш да го замериш с нещо. Божествено красив, със сини очи и чувство за хумор, което винаги пораждаше усмивка у мен, докато четях хапливите му фрази. На моменти грубото му държание ме изкарваше извън равновесие, но въпреки това дори за миг не можах да го намразя, а точно обратното.
  На пръв поглед огромните им различия се превърнаха в нишката, която сплотяваше душите им. Дори когато и двамата умело се опитваха да избягат от чувствата си.

"(..) отказвам да изпитвам към него каквото и да било друго, освен омраза. Ала омразата така и не идва."

  "Ангелско нашествие" е книга за един постапокалиптичен свят, който ще ви накара да настръхнете, но същевременно с това ще спре дъха ви и няма да ви позволи дори за миг да се отделите от така брилянтно развитата история за момичето, което се срещна очи в очи с Апокалипсиса.. и оживя. Книга, след която просто няма начин да не пожелаете да прочетете и останалите.

♥ Искрени благодарности на издателство Емас за страхотната възможност да прочета книгата ♥