Ревю: "Твоята перфектна година" от Шарлоте Лукас

   В какво се състои смисълът на живота? Ако Йонатан Грийф е знаел някога отговора, то улисан в своя бизнес, отдавна го е забравил.

   В какво се състои смисълът на живота? За Хана Маркс отговорът е ясен: да виждаш доброто; да изживяваш мига; да живееш тук и сега. И може би да си спонтанен, например да се събуеш в парка и да хукнеш бос по тревата...

   Един мъж и една жена, толкова различни и толкова далечни. Но понякога съдбата поставя под въпрос всичко, в което си вярвал. И един дневник с предписани ден по ден преживявания за предстоящата година, окачен на грешния велосипед, може да преобърне живота ти. И да изживееш своята първа перфектна година...

Трогателен, интелигентен роман за любов и за смисъла на живота.

"Фюр Зи"

Разказано с много топлина и много любов.

"Фройндин"

С този любовен, но в никакъв случай не безвкусен, роман Шарлоте Лукас ни напомня: "Мечтай, докато можеш!". Тъжен до смърт и същевременно толкова жизнеутвърждаващ.

"Космополитън"

* * *

   Излишно е да споменавам колко дълго книгата стоеше на рафта ми в очакване на момента, в който ще посегна най-сетне към нея и истински ще й се насладя. И едва днес, след като прелистих последната страница, осъзнах, че е трябвало да го сторя още преди много много време. Защото тази книга заслужава да бъде прочетена, нещо повече - заслужава да бъде прочетена на един дъх! Затова, ако сте допуснали грешката да оставите "Твоята перфектна година" сред останалите нищонеподозиращи книги в библиотеката си с обещанието, че някога, когато й дойде времето, ще я прочетете, не се колебайте, ами я грабнете! Започнете я още днес, защото, както твърди и самата книга, всяка една минута е безценна, а ние нямаме никакво време за губене! 

   А сега е време да ви споделя кои са моите доводи, с които да ви убедя в съвършенството на този роман и защо той трябва да бъде прочетен! 

"Така стоят нещата: все едно колко дълго ще живее човекът, в крайна сметка за него имат значение само "тук"и "сега", сиреч - настоящият момент."

   Да пиша за героите в "Твоята перфектна година" е своеобразна форма на предателство спрямо книгата, защото именно мистериозността около тях и частичното разбулване на тази мистерия с напредването на страниците е онова, което прави романа различен. Затова ще ви представя нещата накратко: историята започва с мистериозната поява на един дневник-календар с изписани от край до край страници за предстоящата година, който някой закача на велосипеда на Йонатан. И колкото и да се старае Йонатан да открие собственика му, той сякаш е потънал в дън земя. Запленен от съдържанието и цялостната идея на този календар обаче новият му собственик прави нещо, което учудва дори самия него - той решава да го задържи и започва да се ръководи от събитията, вписани в него, като изпълнява всяко предизвикателство, отговарящо на съответната дата. И това безвъзвратно променя иначе скучното ежедневие на Йонатан. 

   Другият главен персонаж в книгата е Хана - една чаровна, винаги усмихната млада жена, очакваща с нетърпение своето дълго отлагано предложение за брак от приятеля си. Но вместо това, тя научава нещо, което срива света й - Зимон е болен и му остава едва година живот. Ужасена, объркана и изгубена, Хана решава да направи единственото, на което е способна в този момент - да се опита да върне светлината в живота на умиращия си приятел, изписвайки от корица до корица един календар с цели и задачи, които тя и Зимон да изпълняват, оползотворявайки всеки един ден от тази последна година. Да, същият календар, който по-късно незнайно как се оказва на велосипеда на Йонатан. Интригуващо, нали?

  Авторовият стил несъмнено е един от любимите ми компоненти от книгата, за който аз самата изгарях от нетърпение да ви споделя, защото а) за мен той бе доза.. разнообразие и б) отлично допълваше цялата тази мистериозност, в която бе обвита историята до самия й край. Нека се обоснова така - да, стилът на писане на Лукас не предпоставя читателя да бъде през цялото време с молив, или цветни листчета в моя случай, в ръка и да подчертава цитат след цитат. Не, и то по простата причина, че думите на автора идваха от сърцето й и не й бяха необходими никакви помпозни думи и сложни метафори, за да предаде посланието на своята творба, то бе закодирано още в заглавието: "ЖИВЕЙ!"! 

   Друга особеност, която аз лично оцених едва в края на книгата, бе обрисуването на героите или по-точно - липсата на такова. И ако като мен сте чели или все още четете български творби от автори като Алеко Константинов, напълно ще разберете какво визирам в случая. И това е мотивът за саморазкритието на героите, породен от отсъствието на авторова оценка за тях, което бе напълно изненадващо за мен, имайки предвид факта, че историята бе разказана от името на автора! Но не, Шарлоте Лукас находчиво оставя тази задача на героите си и, разбира се, на читателя. Затова, когато четете книгата, имайте едно наум, че през цялото време ще имате възможността да опознавате характерите на героите и да визуализирате образите им, уповавайки се единствено на техните мисли и действия и на това как са представени те в очите на другия. Аз самата едва след средата на книгата осъзнах, че дори не знам как изглежда героинята, но вече имам някаква заложена идея в мислите си, която Йонатан по-късно потвърди.

"Животът трябва да бъде ЖИВЯН - все едно колко ще продължи. Защото в крайна сметка никой човек не знае кога ще удари последният му час. Дали е болен или не. Затова само СЕГА, само ДНЕС има значение. "Вчера" е безразлично и не се брои, а никой не може да повлияе на "утре"."

   Мотив, който неизменно властва в "Твоята перфектна година" от началото до самия й край е този за непреодолимостта на съдбата. Същата съдба, която среща Йонатан с непознатата фигура през онази въпросна сутрин на първия ден от новата година. Същата съдба, която отнема здравето и желанието за живот у Зимон, приятелят на Хана, и която бавно и мъчително превръща онази лъчезарна и винаги позитивно настроена Хана в бледо копие на своето предишно Аз. Същата съдба, заради която Йонатан се оказва на точното място в точния момент, за да открие онзи на пръв поглед случайно закачен на колелото му календар, който поставя началото на едно ново и неподозирано приключение в живота на раздразнителния и вечно недоволен мъж. И преди всичко, същата съдба, която умело разделя и преплита животите на всеки от героите в книгата, създавайки една неповторима, прецизно изградена история, наситена с неочаквани обрати, тайни, но и жажда за живот и ново начало. 

   И макар в началото сюжетът да предпоставя читателя за една лека любовна история, скоро става ясно, че авторката на "Твоята перфектна година" има далеч по-големи планове за творбата си от създаването на поредната изтъркана история, завършваща с "И заживели щастливо". Защото, преди всичко, това е роман за живота и реалността, която не е нито само розова, нито само черна, а представлява цяла палитра от цветове и багри, които тепърва ни предстои да съзрем.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!

The pool book tag

Лято е и е крайно време да публикувам нещо с лятна тематика в напоследък притихналия ми откъм публикации блог. И благодарение на прекрасната Никол от Witch with book днес ви представям този нестандартен и напълно в духа на лятото book tag, на който аз лично нямам търпение да отговоря. Е, без много празни приказки, представям ви The pool book tag! Приятно четене!

1. Студена вода: Книга, в която си се “гмурнал“ с нетърпение, но те е разочаровала.

Добре, вярвам, всеки читател е попадал в даден момент на такава книга, която издателството и медиите месеци напред рекламират и се стараят да популяризират и до която ти с нетърпение очакваш да се докоснеш. НО! Едно огромно "НО", след това зачиташ тази книга и осъзнаваш, че.. тя не е нито толкова различна, нито толкова "невероятна", колкото си смятал и очаквал, че ще бъде.. Е, за мен тази книга бе "Предимствата на бъдеш аутсайдер" от Стивън Чбоски, по която дори има филм. И, за да бъда напълно честна, харесвам филмът повече (което само по себе си е достатъчно красноречиво).

2. Още две дължини и излизам: Книга, която не си могъл да оставиш преди да я завършиш.

Несъмнено "Без милост" от Лекси Блейк! Вероятно изминаха месеци, от както прочетох тази книга, но все още мога да си спомня възхищението, което изпитвах спрямо така умело изградената сюжетна линия и фактологията, която бе използвана, за да се придаде истинност на историята. Просто.. изумителна!

3. Хлор: Книга,от която ти е залютяло на очите (разплакала те е)

Почти във всеки случай книгите ме разплакват, без значение дали от радост или от тъга! Затова и тук изборът на само едно заглавие ще бъде далеч по-трудна задача от очакваното.. Добре, за протокола ще посоча "Гласът на любовта" от Мия Шеридан, която наскоро чисто и просто ме остави без думи.. и сълзи. 

4. Сам на шезлонга: Книга, която не ти е харесала, но всички други харесват.

Ще започна с това, че аз съм човек, който се занимава с ревюиране на книги и който винаги се старае да чете и между редовете, за да навлезе изцяло в сюжета на книгата и следователно - да напише честно ревю. Но.. отново "но", все пак винаги се появява една книга, чиито авторов стил не е напълно .. в мой стил. И в случая това се оказа "Софийски магьосници" от Мартин Колев. Прочетох много положителни отзиви, но аз така и не успях да отвърна със същото.

5. Водата е перфектна: Книга, която препоръчваш на всички.

Буквално всички, независимо дали четат художествена литература или не, са чували от мен похвални слова относно "Ясновидниците" от Либа Брей! Знам, може би на моменти ставам малко дразнеща дори, но няма да спра, докато всеки един човек в моето обкръжение не прочете тази дяволски добра книга! Същото важи и за "Споделени тайни" от Колийн Хувър! Просто.. просто ги прочетете, ясно!?

Ако четете това, значи вече сте достигнали края на book tag-а и е крайно време да ви пожелая лека вечер, но преди това: каня всеки един, който още не е направил тага, да се включи и сподели своите собствени отговори на поставените въпроси! Да, сега вече мога спокойно да ви полежая лека и книжна вечер! И доскоро!