понеделник, 17 април 2017 г.

Ревю: "Пасажер" от Александра Бракен

"Хваща те за сърцето още от първата страница и не те пуска и за миг до унищожителния си, потресаващ финал." 
Сара Дж. Маас, автор на "Стъкленият трон" и "Двор от рози и бодли"

  В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега.

* * *
  Пътуване във времето. Кой читател не би се изкушил да се впусне в един такъв наситен с приключения свят, в който времето неочаквано и (не)избежно може да промени хода си, а заедно със себе си да повлияе на живота на всеки един от нас? Аз лично не се стърпях. Отделих изключително много време на книгата, често я оставях и след няколко дни отново се връщах към нея, решена най-сетне да е дочета. Тези паузи обаче ми помогнаха да осъзная колко привързана към героите и историята съм всъщност и как дори когато не разлиствам страниците ѝ, мислите ми отново се връщат към нея. Е, днес съм тук, за да направя опит да ви опиша кое така силно ме впечатли в "Пасажер"!

"Искам да запомниш това - в крайна сметка важни са решенията ни. Не желанията, не думите, нито обещанията."

  Това е първата книга от Александра Бракен, която прочитам, но останах очарована от стила ѝ на писане и рядко срещаната ѝ дарба да създава вълнуващи и същевременно с това емоционални сюжетни линии, в които винаги можеш да очакваш неочакваното. Признавам обаче, че на моменти всички онези епитети и метафори натоварваха излишно текста и ме принуждаваха да забавям темпото си на четене, за да мога максимално да вникна в тяхното значение. Това обаче бе компенсирано с идеалното съчетание между неочаквано сполетелите Николас и Ета премеждия и любовната история, завихряща се около тях. Харесах това, че авторката нито за миг не бе избързала с развитието на действията, а вместо това бе изплела една изключително здрава паяжина от последователно подредени събития, чието развитие принуждава читателя нито за миг да не се отделя от книгата.

"С Ета бяха като два кораба, плаващи в противоположни посоки, срещнали се за кратко насред морската шир, и той не би могъл "да я задържи" повече, отколкото би могъл да хване вятъра."

  Ета не е една от най-силните, нито една от най-борбените героини, с които съм се срещала, но пък за сметка на това истински успя да ме впечатли с нестихващата ѝ любов към цигулката и нейното семейство. Семейство, което не е като обичайните такива, но въпреки това тя бе готова да стори дори невъзможното, за да го защити. Да прекрачи прага на настоящето и да се върне в миналото, което е колкото съблазнително красиво, толкова и опасно, готово да я подложи на какви ли не предизвикателства. С което доказа, че въпреки всичко в нея се таи дух на боец, с който нямам търпение да се срещна в следващата книга.
  Николас от своя страна чисто и просто открадна сърцето ми. Пират по професия, но приключенец по душа, той ме впечатли не само с любезността и добросърдечността си, но и с несломимостта на духа си. Влюбих се в цялата тази потайност около историята му и най-вече в начина му на поведение към Ета, в свенливостта, с която се отнасяше към нея. Един неописуемо удивителен персонаж, чиято следваща поява също очаквам с огромно нетърпение!

"Цял живот бе живял в името на другите - не беше ли време да живее за себе си, да си осигури бъдеще?"

  В сюжетната линия присъстваха десетки герои, като Алис, Хасан, ще спомена дори София, майката на Ета и още много други, които обаче така и не успяха да разгърнат пълния си потенциал и които се надявам да имат далеч по-важна роля занапред в историята.
  Не мога да не спомена и страстта, с която авторката представяше местата (времената), на които попадаха Ета и Николас. Красотата на описанията им и така добре съставената схема на приключенията, които предлагаше всяко едно от тях, ме накара дори да се разровя в интернет и с очите си да видя, онова, за което Бракен така пламенно пише.

"От кое щеше да страда повече - от разкаяние, че е опитала, или от съжаление, че не се е осмелила?"

Вплитаща в себе си сюжет, чийто предел не е нито времето, нито пространството, "Пасажер" е книга, която ще се превърне във ваш личен пилот в едно наситено с неочаквани обрати и емоции приключение. Приключение, което няма да пожелаете да приключва!

петък, 14 април 2017 г.

Intimidating TBR Tag

Измина много дълго време, откакто за последно правих book tag и това адски много ми липсва. Именно затова днес съм тук с един напълно нов и много интересен tag, с който да разнообразя архива на блога преди публикуването на новото ревю. Надявам се да ви хареса и нека всеки се чувства поканен да го изпълни!

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
Изключително ми е неприятно когато започна някоя книга с огромно желание, но в даден момент изгубвам интерес от сюжета ѝ и тя така и не бива дочетена. Иска ми се да кажа, че се е случило само веднъж или два пъти, но ще излъжа. Случва ми се прекалено често дори. Понякога причината е появата на нова книга на пазара, друг път reading slump. Последен такъв случай за мен е прочитането на "Азбучни убийства" на Агата Кристи. Мъча книгата вече две седмици. Но винаги излиза някоя нова, а след нея още една.. Въпреки всичко обаче ще я завърша! Прекалено голям инат съм, за да оставя и тази книга на рафта "недочетени" в библиотеката ми.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
Наскоро попаднах на "Цветя от лед и пепел" в библиотеката и беше необходим един единствен прочит на резюмето, за да си кажа: "Да, ЩЕ я прочета". Времето и училището обаче така и не останаха на моя страна, заливайки ме с куп задължения.. И сякаш като светлинка в тунела на пътя ми се изправи ваканцията, достатъчно дълга, за да завърша сегашното си четиво и да започна това! Така че стискам палци часовникът да забави хода си и да ми подари още малко свободно време за четене!

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
Преди време си закупих "Златният мост". За съжаление обаче в последствие разбрах, че не с тази книга започва поредицата. Затова и трябваше първо да посегна към онази, дала нейното начало - "Гондолата на времето". Макар и вече отдавна прочетена, продължението ѝ все така събира прах на рафта в библиотеката ми. Май е крайно време да се впусна в още едно приключение с Ана и Себастиано! 

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Дадох много шансове на творчеството на Рейнбоу Роуъл, но книгите ѝ така и не успяха да ме грабнат. Нещо в стила ѝ сякаш ми липсва. Искрено харесах "Фенка", но по-скоро заради героите, а не заради сюжетната линия. "Елинор и Парк" също се оказах не по мой вкус. Не зная точната причина, поради която не си пасваме с книгите от авторката, но не мисля, че ще посегна към друга нейна творба.

5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
Винаги съм харесвала книги, които разгръщат пълния си потенциал. Това обаче означава, че ще трябва да се примиря с факта, че историята няма да бъде по-малка от 500 страници. Това не се оказва проблем за мен, разбира се. Обичам да прекарвам възможно най-много време с героите и световете, които са спечелили сърцето ми. Проблем е когато зная, че сюжетът се разгръща в няколко книги и то всички с +500 страници.. Като например "Властелинът на пръстените" или пък последните четири книги от "Хари Потър", за които никога не събирам достатъчно смелост да започна, знаейки, че покрай уроците прочитането им ще ми отнеме поне месец.. Именно затова предпочитам да се залавям с такива поредици едва когато пристигне лятото, тъй като тогава разполагам с цялото свободно време на света и мога да го оползотворя с четене!

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
Преди време имах възможност да си подаря книга и избрах това да бъде "През вселената" от Бет Ревис. След няколко прочетени ревюта по нея обаче се разочаровах от факта, че това вероятно ще се окаже просто поредната YA книга. И това по някакъв начин ме отблъсна. Сега романът смирено чака момента, в който най-сетне ще се престраша да го захвана.

7.Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
*Минута за кратка справка с Goodreads* Определено това е "Кралска клетка" от Виктория Айвярд, която трябва да излезе на българския книжен пазар съвсем скоро. Страха ми се крие не толкова в разплитането на сюжетната линия на книгата и определянето на съдбата на Мер, а в самия край на трилогията, която неусетно плени сърцето ми. С "Алена кралица" авторката доказа своята дарба в създаването на смразяващи кръвта антиутопии, които обаче обикваш толкова силно, че самата мисъл за раздялата си с тях е плашеща и болезнена.

понеделник, 3 април 2017 г.

Ревю: "Червена като кръв" от Сала Симука

Няма безпогрешни планове...
В сковаващата арктическа зима, седемнадесетгодишната Лумики Андерсон влиза в тъмната стаичка на училищната си фотолаборатория и намира купчина мокри, кървавочервени банкноти. Хиляди евра, оставени да изсъхнат – оцапани с нечия кръв.
Младото момиче живее само в апартамент, далеч от родителите си и миналото, останало зад гърба й . Посещава престижно училище и е фокусирана върху обучението си. Не обръща внимание на клюките и кликите, не ходи на шикозните партита, организирани от красивите и популярни момичета и момчета. Но намирането на кървавите пари променя всичко. И докато тя губи контрол над внимателно изградения си живот, е на път да открие, че не само е била сляпа за всичко, което я заобикаля, но и времето неумолимо изтича. Дали когато види червената кръв върху белия сняг, няма да е вече прекалено късно да спаси приятелите и самата себе си?

* * *
  Започнах годината с обещанието, че ще опитам нови и нови жанрове в литературата. Наскоро отметнах поезията от списъка и беше време да пристъпя към следващата си цел - криминалният жанр, търпеливо очакващ моето внимание. И макар "Червена като кръв" да бе по-скоро лека форма на криминале, тя успя неизбежно да заплени съзнанието ми, държейки го в плен още от самото си начало, та чак до своя епичен край. Защото това е не просто книга, а приказка за кървави пари, брутално убийство и едно младо момиче, нагърбено със задачата да разгадае случая.

"Тя имаше план. Но в същото време знаеше, че няма безпогрешни планове. И най-сложната конструкция, градена с месеци, може да се срути от най-лек допир."

  Прочитали ли сте някога книга, която ви оставя с усещането, че е написана само и единствено за вас? Която обиквате с всяка фибра на тялото си. Книга, чиито думи сякаш се леят по страниците, но заедно със себе си повличат и вас. Впускат ви в нов и изпълнен с приключения свят, сблъскват ви с купища въпроси без отговори. Завладяват ума и мислите ви и не ви позволяват да оставите историята настрана нито за миг. И след това неумолимо оставят отпечатъка си в съзнанието ви, бележейки го завинаги със своето съвършенство. Ако не сте, препоръчвам ви да прочетете "Червена като кръв", защото за мен тя бе именно такава. 

"Знаеше, че ролите, които играят хората, са просто маски, които те си слагат всяка сутрин преди училище, за да им е по-лесно да намерят мястото си в тълпата."

  Стилът на писане на Сала Симука е един от най-пленителните и същевременно наситени с нежност авторови стилове, с които съм се сблъсквала до момента. Мистериозен и примесен с необходимата доза опасности, той бе идеалната комбинация между загадъчността на криминале и лекотата на тийнейджърски роман. Изтъкана от купища неочаквани обрати, книгата нито за миг не изгуби своята чувственост, а точно обратното. С напредването на страниците, с приближаването на читателя до развръзката, авторката предвидливо го запознаваше с вътрешния свят на героите, с тяхното минало и копнежи за бъдещето.
  Докато четях "Червена като кръв" се сблъсках с много и различни емоции, най-силни от които се оказаха съчувствието и уважението ми към Лумики, чиято съдба далеч не е била лесна, но въпреки това тя е успяла да пребори своите вътрешни демони и да се превърне в безстрашната млада жена, с която се запознаваме в историята.

"Примката около шията си беше примка около шията, дори да беше инкрустирана с диаманти."

  Лумики е една изключително силна главна героиня, научила се сама да се справя с премеждията в живота. Дръзка, непоколебима, жертвоготовна - все прилагателни, описващи нейната същност. Харесах всичко в нея. Харесах начина ѝ на мислене, непреклонността  ѝ пред стереотипите, наложени в училище и как именно това я отличаваше от тълпата. Но най-вече харесах безмерната сила на духа ѝ, превърнал се в неин верен спътник. Героиня, с която с нетърпение очаквам отново да се срещна. Останалите герои като Елиза, Туука и Каспър бяха също толкова интересни персонажи, макар ролята им в историята да бе по-скоро косвена. Елиза обаче остана в съзнанието ми като една изключително добросърдечна и по детски смела героиня, чието участие в трилогията се надявам да не приключва дотук.

"В теб има част, която никой не може да докосне. Ти си ти. Ти си своя, а в теб е цялата вселена. Можеш да бъдеш каквото си поискаш. Когато си поискаш." 
  
Загадъчна, обвита в сгъстяващата се мъгла на неизвестността, "Червена като кръв" е едно прекрасно начало на криминалната трилогия "Снежанка", която с нетърпение очаквам да завърша.