вторник, 27 декември 2016 г.

Festive Christmas Book Tag

Настъпи времето за обичаните от всички зимни празници: Бъдни вечер, Коледа, Нова година, а в комбинация с блаженството от почивните дни, те се превръщат в идеалното време да се насладим на любимите си книги или бъдещи такива. Но освен за книги, винаги остава и по малко време за някой book tag. И този е един от тях.
Аз от своя страна реших да отбележа всеки, който все още не е направил тага, а също така и да пожелая на всички вас весело прекарване на празниците! 
И нека всяка ваша мечта се превърне в реалност! Особено книжна!

1. Книжно семейство, с което би искала да споделиш коледната вечеря.
Бих сторила всичко, за да прекарам коледната вечеря в присъствието на Ловците на сенки от "Реликвите на смъртните", които въпреки неспирните дрязги помежду си са едно голямо сплотено семейство, в което всеки е готов да пожертва дори себе си за останалите. И нищо чудно вечерта да завърши със залавянето на поредния демон, решил да внесе хаос в човешкия свят. И ако това не е Коледа, то не знам кое е..
2. Книжен артикул, който би искала да получиш като подарък за Коледа? 
Заклет почитател съм на книгоразделителите и всяко едно мое пътешествие приключва с купуването на поне един такъв книжен аксесоар. Независимо дали ще бъде хартиен, гравиран или пък ръчно направен, книгоразделители са и винаги ще бъдат идеалният подарък за книжен червей като мен.

3. Герой, който би бил прекрасен коледен елф?
Нямам обяснение защо, но в ума ми веднага изниква образът на Ливай от "Фенка". Ще бъде удивително сладък с големи заострени уши и коледно костюмче, докато сглобява играчки и си припява коледни песни.

4. Свържи книга с перфектната коледна песен.
И аз, като повечето ще се спра на една от по-известните, но и моя любима коледна песен, а именно All I Want For Christmas! И като непоправима романтичка си избирам Бритни и Алекс от "Перфектна химия", чиято любовна история да се развива под съпровода на тази прекрасна песен, докато около тях се сипят безброй снежинки, а лицата им се озаряват от меките цветове на коледните лампички. Ахх, мечти..

5. Книга или герой, от който или която си разочарован и изпращаш директно в списъка на непослушните?
Безспорно Мейвън от "Алена кралица"! Това е един персонаж, чиято същност се крепи на неизмеримата му завист и злонамереност и с това моментално попада на челно място в списъка на непослушните.
6. Книга или герой, която или който смяташ, че заслужава повече признателност и трябва да отиде в списъка на добрите?
Има купища книги, които заслужават повече внимание от полученото и "Ясновидците" е именно такава. Признавам, че аз самата имах доста съмнения към историята, но останах очарована от великолепния стил на писане на авторката и от удивителните персонажи, които тя бе създала, а сега дори с нетърпение очаквам излизането на втората част, след която, надавам се, тайните най-сетне да бъдат разбулени. 
 
7. Червено, златно, зелено: книга, която има прекрасно коледно чувство в себе си?
Чак сега си давам сметка колко малко книги на коледна тематика съм прочела, но "Сняг вали" определено е оставила най-голям отпечатък в съзнанието ми. Но топлите ми чувства към книгата не се крепят само върху факта, че действието се развива около Коледа, но и че в края на книгата трите на пръв поглед различни истории се обединяват в един изпълнен с коледен дух, стоплящ сърцето финал.

8. Книга или поредица, която ти обичаш толкова много, че би искал всеки да намери под елхата, за да я прочетат и заобичат също?
Многократно съм споделяла възхищенията си към "Гневът и зората" от Рене Ахдие и ако аз бях Дядо Коледа бъдете сигурни, че досега всеки един от вас щеше да се е сдобил с едно копие от това хартиено съкровище.

сряда, 14 декември 2016 г.

Day and Night Book Tag

Средата на декември е и остават броени дни до коледните празници, които, сигурна съм, всички очакваме с нетърпение. Въпреки обаче вече бушуващия коледен дух, училището е твърдо решено да изсмука не само всяка секунда от свободното ми време, но и цялата ми енергия с всички тези класни и изпитвания. Но пък аз успях да си открадна достатъчно време за един book tag, който се оказа доста интересен и искрено се забавлявах докато го пиша. А за него смятам да тагна и някои мои любими book блогъри, като Ева Койчева, Илияна Симеонова и Pamela Petkova, чиито отговори с нетърпение очаквам да прочета!

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта? 
Определено вечер. И не само защото често не ми остава достатъчно свободно време през деня, за да мога напълно да се потопя в света от книгата, но и защото именно вечер успявам най-силно да усетя присъствието на героите, да доловя вълшебството на историята. Дори това да означава, че на следващия ден ще бъда принудена да отида за пореден път със зачервени и подчертани с торбички очи на училище. Защото винаги си струва!

A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?

Не за първи път отговарям на такъв въпрос, но отговорът ми остава все един и същ - не бих могла да конкретизирам една единствена книга, защото всяка ми предава своя ценен урок, всяка ме е и продължава да ме изгражда като личност. Независимо дали става дума за "Ясновидците", за "Хари Потър" или пък която и да е друга, тя се отличава от останалите с нещо, типично за нея самата и без значение какво е това нещо, то неоспоримо ме променя, дори едва забележимо.

Y: YA – да или не?
Определено да! Много от по-възрастните читатели често осъждат и пренебрегват този жанр, но аз заставам твърдо зад думите си и ще продължавам да твърдя, че така както не можеш да съдиш за книгата по корицата, така не можеш да съдиш и за жанра по само една книга. Необходимо е просто да попаднеш на правилната такава. И тогава, сигурна съм, никога няма да успеете да се откъснете от света на YA литературата.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?

Всеки читател тайно вярва и се надява, че някъде там, по света съществува живо копие на любимия му персонаж. И аз вярвам, че това до някъде е възможно. Все пак много от писателите създават героите си, вдъхновявайки се от дадена личност. Може и да съм мечтателка, но на света има 7 милиарда души, все някъде трябва да има човек, който поне малко да прилича на Рафи от "Ангелско нашествие" (поредица - "Пенрин и краят на дните"), нали?

N: Даваш ли книгите си на заем?
Единствено на хора, на които имам пълно доверие и вярвам, че няма да си позволят да се държат с книгата ми като с просто вещ. Защото всеки читател е наясно, че тя е далеч повече от това. 
Извод: Ако ти давам книгите си, то ти си наистина ценен за мен човек!

D: Миришеш ли книгите си?
Да! Признавам, слабост ми е. Просто има нещо в аромата на мастилото и пожълтелите страници, което ме кара да се чувствам.. у дома.

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?
Не разграничавам хората по това дали четат или не. За мен всяка отделна личност има право сама да избира интересите си и ако това не е ченето, то за мен не е проблем. Но това не променя факта, че вярвам и в огромната вероятност този човек просто да не е открил правилната книга, която да му разкрие вълшебствата, на които е способна литературата.

I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?
Изключително много държа на книгите си и това може да го потвърди всеки един от приятелите и роднините ми, които множество пъти са си спечелвали гневен поглед, когато са се опитали да разтворят прекалено много книгата ми или пък са я премятали насам натам, сякаш не знаят какво е предназначението и. 
В такива моменти наистина се радвам, че все още имам приятели, които да ме търпят.. Родителите ми така или иначе нямат голям избор.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?

Напоследък всъщност осъзнах, че библиотеката ми започва да прелива както от прочетени, така и тепърва започнати и оставане настрана книги. Затова реших да се разделя с някои заглавия, които не са ми допаднали достатъчно или пък така и не съм прочела, но и не смятам да го направя и така оставих място за бъдещите си любими четива, които да запълнят местата им. Не само това, но започнах много по-често да посещавам библиотеката, където разполагат и с някои от произведенията, които дълго мечтаех да отметна като прочетени в TBR листа ми. Така не само, че спестих място, но и доста финансови средства, които да вложа в пътувания например.

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как? 
Де да се случваше понякога.. При мен обаче това си е направо ежедневие. Веднъж причината бе кафе, друг пък прекалено много емоции, последвани от сълзи, а пък те - от намокрени страници. Общо взето, трудно е да си читател, особено когато си склонен по-скоро да пожертваш себе си, отколкото книгата.

T: Предпочиташ да четеш на тишина или не…с други думи, четеш ли, докато тренираш?
С натрупания ми опит като читател се научих да се абстрахирам от шума. За съжаление обаче, така и не успях да съчетая четенето с ежедневната си тренировка. Което всъщност е доста странно, имайки в предвид, че съм способна да чета в пълен с ученици коридор и със слушалки в ушите, едновременно..

сряда, 7 декември 2016 г.

Ревю: "Ясновидците" от Либа Брей

  Годината е 1926. Ийви О`Нийл се замесва в поредния скандал в родното си провинциално градче и родителите ѝ я изпращат за наказание в града на неограничените възможности - Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини, на бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.

  Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо ѝ Уил. И докато той изглежда е обсебен от свръхестественото, племенницата му пази мрачна тайна - дарба, която досега ѝ е носила единствено беди. Но не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите ѝ са единственият начин да заловят сериен убиец, излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.

  Започват да се появяват още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще ѝ коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни...
* * *
  Не помня какво точно ме привлече в книгата, може би прелестната корица, която буквално ме накара да затая дъх, или пък влудяващо тайнствената анотация, след която просто нямаше начин да не добавя "Ясновидците" към списъка ми за четене. Причините, поради които я прочетох обаче губят своето значение, щом фактите са повече от ясни - влюбих се в книгата! Влюбих се в цялостната идея за ясновидците и техните фантастични способности. В бляскавата, изпълнена с живот атмосфера на Ню Йорк, която сякаш се процеждаше измежду страниците. В брилянтно сглобената сюжетна линия, която малко по-малко разплиташе своята плетеница от тайни, докато накрая всяко парченце от пъзела не си дойде на мястото.

"Манхатън се простираше пред нея като кадифена възглавничка за бижута, обсипана с диаманти"

  Не бих нарекла стила на писане на авторката лек. Дори напротив. Той е поглъщаш, завладяващ съзнанието на читателя стил, чиято приказност ме принуди неуморно да разгръщам страница след страница в трепетно очакване на развръзката на историята. Тук хуморът, също превърнал се в неразделна част от сюжетната линия на книгата, и фактът, че авторката бе открила златната среда между заплетената криминална основа, върху която се гради историята и нестихващите закачки между героите бяха само част от причините така силно да обикна света на "Ясновидците".
 
 "- Милосърдието започва от вкъщи.
- Както и психическите заболявания."

  Най-удивителното в книгата бе постепенното израстване на героите, които с всяка глава опознаваха не само своята мистична дарба, но и самите себе си. А фактът, че с напредването на страниците узнавах и все повече за тяхното минало, за предисторията на техните способности, превръщаше прочитането на книгата в едно още по-вълнуващо приключение.

  Айви бе дръзка, брутално откровена, на моменти дори цинична. Но онова, което най-много ме впечатли в персонажа и бе, че авторката нито за миг не си бе позволила да я идеализира, както често се случва с художествените герои. Напротив, в душата и доста често се противопоставяха жертвоготовността ѝ и чувството ѝ за самозащита, дързостта и страха от непознатото. И именно това я превръщаше в толкова интересен персонаж.

"- Майка ти и аз не одобряваме пиенето. Не си ли чувала за Осемнайсетата поправка?
- Забрана ли? Пия за нейно здраве при всяка възможност."

  Обикнах всеки един от персонажите, с които авторката успя да ме срещне в тази книга, а те повярвайте ми, никак не са малко: вече споменатата Айви, приказната танцьорка и бъдеща звезда Тета, винаги мълчаливият и потаен Джерико, неуморният мечтател и поет Мемфис, въздържаната и скромна Мейбъл, майсторът на клавишите и джентълмен Хенри, остроумният и чаровен Сам. Дори герои като малкото братче на Мемфис или двете старици Ади и Лилиън. Те всички получиха своето заслужено време под прожектора и с нетърпение очаквам отново да имам възможността да се срещна с тях. Защото всеки един от изброените герои, и още много други, допълваха историята и я превръщаха в една разноцветна мозайка от противоположни характери, от различни вярвания и идеали. Тук няма как да не спомена и своите възхищения към авторката, че бе съумяла да вгради в книгата герои от различни етноси, а това е доста трудна задача, имайки предвид расовото разделение в Америка през 20-е години на миналия век.

  Но мистерията около Ясновидците все още не е напълно разгадана. На повърхността започват да изплуват все нови и нови тайни, готови всеки момент да развалят създалата се около героите идилия. Затова нека стискаме палци и се молим издателство ЕМАС много скоро да зарадват всеки един от почитателите на творчеството на Либа Брей, издавайки продължението на историята, в което, надявам се, авторката ще наблегне и върху създалото се привличане между някои от персонажите.

"Животът, момче, е пълна лудост. Не им се давай без бой."

Крепяща се на мрачна, дълбоко заровена тайна, "Ясновидците" е книга, която завладя всяко кътче от мислите и сърцето ми. Книга, в чието продължение с нетърпение очаквам да се потопя.

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

събота, 19 ноември 2016 г.

I'm A Reader Book TAG.

 
Тази учебна година училището определено се е настроило срещу мен, изяждайки всяка свободна минута от времето ми. Затова и броят на прочетените книги този месец е стопен до едва две. За сметка на това обаче винаги успявам да намеря малко време да направя поредния забавен таг и този е именно такъв. Искрени благодарности на Мари, че ме е отбелязала да го направя, а аз от своя страна тагвам Ева и Илияна, чиито отговори с нетърпение очаквам да прочета!

1.Изберете една дума, която описва това да си читател?
Пътешествие. Пътешествие от един свят в друг, от едно време в друго. В един момент танцуваш валс по мраморния под в някой от дворците в Испания, а в следващия се биеш с триглаво чудовище на върха на Олимп. И ако това не е пътешествие..

2.Коя беше първата книга, която ви накара да се влюбите в книгите?
През живота си съм прочела адски много книги. Бях редовен посетител на библиотеката, дори когато бях още малка, но сякаш тогава не осъзнавах реално на каква магия са способни книгите. Чак когато пораснах успях да се срещна лице в лице с нея и книгата, която истински го направи бе "Скай" от Джос Стърлинг.

3.Твърда или мека корица?
Обожавам твърдите корици! А като читател, който се ужасява само от мисълта за измачкани и скъсани корици, смятам, че именно този тип книги са единственият ми останал вариант да се предпазя от поредния ми пристъп на паника, когато малката ми сестра за стотен път посегне с малките си, пригодени за унищожение ръчички към библиотеката до леглото ми. 

4.Как четенето промени същността ви?
Книгите промениха всичко в мен. От мирогледа ми, до начина ми на изразяване.
Защото всяка една прочетена история ми предава своя ценен урок. Благодарения на тях започнах да оценявам всеки малък жест, да се наслаждавам дори на краткото време, прекарано с любимите ми хора, и никога, ама никога (!!!), да не съдя прибързано каквото или когото и да било. Но най-ценното, с което книгите ме дариха, бе желанието ми да започна да пиша и да се занимавам с литература!
 
5. Коя книга четете, когато имате нужда да се чувствате комфортно?
Нямам точно определена такава, но е неоспоримо, че нищо не може да се сравнява с чувството на уют, което пораждат у мен книгите на Дж. К. Роулинг. И въпреки всички антиутопии, препълващи TBR листа ми, е необходим един единствен поглед към колекцията ми на Хари Потър, за да се почувствам отново у дома.

6.Кой беше човекът, който ви показа светът на книгите?
Макар и двамата ми родители да са любители на книгите, те никога не са ме притискали да чета каквото и да било. Желанието ми да посещавам детската библиотека бе мое лично решение и дори съм доволна за което, защото съм убедена, че ако тогава някой ме бе пришпорил да започна да чета, никога нямаше истински да заобичам литературата.

7.Опиши идеалното си място за четене. 
Топъл есенен ден. Поляна. Хладен ветрец. Сиви облаци се прокрадват по синьото небе, заплашвайки да прогонят далеч бледите слънчеви лъчи. И ето ме мен. Седнала на раздърпано старо одеяло, с термос кафе в едната ръка и книга в другата. Напълно сама, но не съвсем.

8.Коя книга промени начина, по който гледате света? 
Макар да смятам, че все още не съм открила точната книга, която да ме разтърси и да ме накара да преосмисля живота си, в ума ви веднага изниква "Всичко, всичко" от Никола Юн, която ми показа колко непредсказуем и крехък, но и същевременно прекрасен може да бъде животът, ако само се осмелим да го изживеем. Която ми помогна да проумея, че понякога е необходимо единствено да изоставим всичките си страхове и предразсъдъци и просто се насладим на момента.

събота, 12 ноември 2016 г.

Ревю: "Ангелски свят" от Сюзън Ий

  В продължението на бестселъра "Ангелско нашествие" Сюзан Ий ни среща с малцината оцелелите след ангелския апокалипсис, които упорито се опитват да съхранят остатъците от модерната си цивилизация. Тук авторката отново ни пренася в един постапокалиптичен свят, подвластен на волята на ангели, които сеят смърт и разруха сред човешката цивилизация, унищожавайки парче по парче животите и на малкото оцелели след десетките природни бедствия. 
  Помисляйки я за чудовище, група хора залавя Пейдж, сестричката на Пенрин, и сблъсъкът завършва кърваво. Пейдж изчезва, свидетелите са повече от ужасени, а майката на момичетата е съкрушена. Пенрин тръгва из опустелите улици на Сан Франциско в издирване на малката си сестра. Къде обаче са отишли всички? Търсенето я отвежда до сърцето на ангелския план и тя успява да зърне силата зад техните решения, но разбира и до какви страховити крайности са склонни да стигнат...
  А Междувременно Рафи отчаяно издирва крилата си. Без тях той е неспособен да се присъедини към ангелите и да застане начело, като предводител, както му е отредено. 
Ала когато съдбата го поставя на колене, той трябва да реши - дали да получи крилата си, или да спаси Пенрин. Кое ще избере?
* * *
  Невъзможно е да опиша с думи колко развълнувана бях от факта, че отново ще имам възможността да се срещна с творчеството на Сюзан Ий. Измина изключително дълго време от както прочетох първата книга, месеци, през които очаквах с всяка фибра на тялото си шанса още веднъж да се докосна до тази така любима моя поредица.
И със сигурност мога да заявя, че чакането си струваше.

Защото битката все още не е приключила.
Битката тепърва започва.

  Сюжетната линия на книгата нито за миг не загуби своето очарование и явната причина за това е изумителният стил на писане на авторката. Както и в първата книга, тук не липсваха нито забавните сцени, заради които се смеех с глас, нито пък брутално реалните ситуации, с които героите бяха принудени да се сблъскват в този нов, но крайно суров свят. 
А онези спиращи дъха моменти и неочаквани обрати, способни както да ускорят ритъма на сърцето ни, така и да го накарат да заглъхне в трепетно очакване, бяха само част от причините така силно да обикна историята.

  "В Ангелския свят настъпва нов ден."

  Може би най-дългоочаквана и вълнуваща за мен бе срещата ми с Пенрин. С онзи така неустрашим и запомнящ се персонаж, чиято надежда, като пламък на свещ, озарява всичко около себе си. Винаги съм се възхищавала на смелостта ѝ, с която жертва и малкото, което има, в името на семейството си, независимо, че понякога то е всичко друго освен нейно семейство. На силата, с която тя поема всеки нов удар на съдбата, и несломимия ѝ дух, по-могъщ от всяко оръжие на врага. Останах изключително очарована да осъзная колко по-смела и уверена е тя всъщност спрямо преди. И ако в първата книга сте смятали тази млада дама за символ на решителността и безстрашието, то определено ще останете изумени от новата и по-силна от всякога Пенрин.

 "- Ти си герой, Пенрин, независимо дали ти харесва."

  Рафи успя да спечели сърцето ми още в самото начало на поредицата и нетърпението ми отново да се срещна с него бе причината шеметно да прочитам страница след страница в търсене на този ангелски чаровен и дяволски красив персонаж. Жалко обаче, че той се появява доста по-късно, от колкото ми се искаше, но пък това негово отсъствие му бе простено още в първия момент, в който целеустремеността и бойната му непоколебимост се превърнаха в неизменна част от книгата. Рафи винаги е успявал да ме разсмее и факта, че хапливите му фрази и чувство за хумор нито за секунда не губеха своето очарование, дори в най-напечените ситуации, бяха още една предпоставка да се възхищавам на този така прекрасно изграден персонаж. 

"- Не ти ли стига, че се наложи веднъж да те гледам как умираш?"  

  Всеки един от героите имаше своята ключова роля, а някои дори се превърнаха в незаменима, спояваща историята част. И най-прекрасният пример за това е Пейдж, която, противно на очакванията ми, се оказа с далеч по-съществена роля, от тази, която ни представи Сюзан Ий в първата си книга. За мен бе истинско удоволствие отново да прочета за онези мои така любими второстепенни герои, като невероятния дует Ди-Дум, а дори и да се запозная с напълно нови такива.
  Писателският талант на авторката неоспоримото се крепи на умението ѝ да поставя читателя на нокти в очакване на поредния изненадващ обрат, а краят е именно такъв. Не бих могла и да си представя по-възхитителен завършек на книгата. 

Поглъщащо вълнуваща, "Ангелски свят" е книга, чиято история, завладява не само ума, но и сърцето.


 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!

Ревю към "Ангелско нашествие"

вторник, 1 ноември 2016 г.

Ревю: "Всичко, всичко" от Никола Юн

  Името ѝ е Маделин и заболяването ѝ е толкова рядко, колкото е и известно. То е разновидност на тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), но казано накратко – тя е алергична към света. Не е била навън от седемнайсет години. Всъщност, тя никога не излиза от дома си. Стаята и е бяла, въздухът - херметизиран, а единствените хора, които може да вижда, са майка ѝ и медицинската си сестра Карла.
  Ала един ден до стаята и долитат сирените на камион за пренасяне, нови съседи се нанасят в къщата до тях. Тогава тя надниква през прозореца и го вижда. Той е висок, строен и облечен изцяло в черно: черна тениска, черни дънки, черни гуменки и черна плетена шапка, която напълно покрива косата му.
  Името му е Оли и Мади желае да узнае всичко за него. И го прави. Научава, че е забавен и кипящ от живот. Научава, че очите му са с цвета на океана и че когато говори с него, целият свят се разкрива пред нея…
  Мади започва да иска всякакви неща. Но повече от всичко копнее да напусне своя въздушен балон и да опита всичко, всичко, което светът има да ѝ предложи. Независимо какво ще ѝ коства това.
 * * *
  Понякога започвам дадена книга без каквито и да било предубеждения или очаквания. Просто се впускам в историята, неподвластна на чуждите мнения относно нея. И именно това бе причината така силно да обикна тази на пръв поглед клиширана любовна история за невъзможната любов. Защото, повярвайте ми, тя е далеч повече от това.

"Навярно не можем да предвидим всичко, но има неща, които можем. Например сигурно е, че ще се влюбя в Оли.
И е почти сигурно, че това ще бъде катастрофа."

  Не мисля, че има дори едно нещо, което да не харесах в книгата. Всеки един елемент от историята бе изпипан до съвършенство: като започнем от пленителната сюжетна линия, неповторимите герои, които така бързо обикнах, приказните илюстрации, красящи страниците, и не на последно място - поразително възхитителният стил на писане на авторката. А като заклет почитател на кратките глави и ненатрапчивите описания, останах приятно очарована от факта, че всичко това бе така прилежно побрано единствено в тези 315 страници. 
И колкото и клиширано да звучи, "Всичко, всичко" успя да ми даде няколко наистина ценни житейски урока, от които най-ценен за мен обаче ще остане:

"Животът е дар. Не забравяй да го живееш." 
 
  Живееща единствено с майка си и медицинската си сестра - Карла, Мади е един изключително силен, изтъкан от емоции персонаж, който, въпреки тежките обстоятелства, винаги успява да пребори тъгата и да продължи с високо вдигната глава. Персонаж, на който непрестанно се възхищавах заради неутолимата жажда за живот, страстта към книгите, но най вече - заради непоклатимата вяра във възможността все пак някога да се докосне до света отвъд белите стени на дома си.
  И изведнъж се появява Оли - момчето, чието черно облекло и живот, наситен във всички цветове на дъгата, е в пълен контраст с изчистено белия и херметизиран свят на Мади. Красив, атлетичен, изключително умен и остроумен, той се превръща в най-добрия и единствен приятел на Мади. Като изключим майка ѝ, разбира се. И докато неговия живот изглежда като приказка в очите на младото момиче, истината далеч не е толкова розова. Зад масивните стени на дома му всяка вечер се разиграват семейни скандали, които често не завършват особено красиво. 
Но според Маделин всеки живот е по-добър от онзи, който ѝ е отреден да живее. 
И тя би сторила всичко за един единствен миг на свобода. 

"Всичко е риск. Да не правиш нищо, е риск. От теб зависи." 

  Относно сюжета, той е повече от прекрасен. Дори не съм си и представяла това, което всъщност ме очакваше след първите 100 страници и останах поразена от развоя на събитията. Няма как да не спомена и факта колко наситена с емоции бе книгата всъщност. Как буквално се смеех и плачех, докато прочитах някои параграфи, и как съчувствах на героите, всеки път щом съдбата за пореден път заставаше между тях. А краят - не бих могла и да мечтая за по-великолепен завършен на историята.

Поразително красива и затрогващо истинска,"Всичко, всичко" е една спираща дъха история за живота, във всичките му отенъци, за безграничната обич между майка и дъщеря, за силата на надеждата и желанието да осъществим мечтите си, но най-вече - за рисковете, които сме готови да поемем в името на първата ни истинска любов.
История, която е невъзможно да не обикнеш.

вторник, 25 октомври 2016 г.

The Pastry Book Tag

 Искрени благодарности на Кая Димитрова за тага, който определено успя да ме накара за пореден път да се замисля над книгите в библиотеката ми. Аз от своя страна отбележа Павлина, Памела и Илияна, които също да направят този така сладък таг и чиито отговори нямам търпение да прочета.

1.Кроасан: Книга или поредица, която всички(включително и ти) обичат.
Ще заложа на класиката и ще спомена "Реликвите на смъртните", защото именно благодарение на нея успях истински да усетя магията на фентъзи жанра.

2.Френски макарон: Книга, която се е оказала предизвикателство, но си е струвало.
Има книги, които чета за 2-3 дни, но има и такива, които нося със себе си в продължение на седмица. Такава бе например "Фенка" от Рейнбоу Роуъл. Наистина се влюбих в историята, но в началото ми беше адски трудно да свикна със стила на писане на авторката и дори бях оставяла книгата на няколко пъти.

3.Волован: Книга, която мислеше, че ще е страхотна, но ти е паднала в очите.
Не мисля, че паднала в очите е точната дума (в случая израз), по-скоро очаквах малко повече от "Гондолата на времето". Книгата неоспоримо е прекрасна и има своя чар, но не липсваха и моментите, в които всичките описания ми идваха малко в повече и нетърпеливо четях само за да стигна до някакво, каквото и да е действие, влияещо върху развръзката. 

4.Бутерка с шоколад: Книга, за която си мислеше, че ще е едно, а се е оказала съвсем друго.
Изключително често се случва очакванията ми за дадена книга сериозно да се разминават с реалността. И "Ангелско нашествие" от Сюзан Ий е точният пример за това. Истината е, че очаквах една лека и все пак вълнуваща антиупопия, а всъщност се оказа далеч по обсебваща, наситена с неочаквани обрати книга, която ме спечели още от самото си начало.

5.Еклер: Книга или поредица, която не получава достатъчно внимание.
Тук още веднага се сещам за последно прочетената "Graffiti Moon", която е не просто прекрасна, а поразително възхитителна. За съжаление обаче книгата не може да се похвали с голямо читателско внимание, а повярвайте ми - тя заслужава дори повече.

6.Крокембуш: Книга или поредица, която е доста сложна.
За мен това определено е поредицата "Алена кралица", която освен, че е една от най-любимите ми антиутопии, е доста сложна като сюжетна линия и изисква далеч по-голяма отдаденост към историята от повечето поредици, с които съм се срещала досега. 

7.Наполеон: Филм или сериал базиран на книга, които харесваш повече от самата книга.
Преди известно време направих опит да прочета трилогията "Лабиринтът", но за съжаление не успях да вникна в историята и досега книгата стоя непрочетена на рафта. Но филма от друга страна е повече от невероятен и поне за мен е една фантастична интерпретация на историята.
  
8.Коломпех: Книга или поредица, чието действие се развива в различна от твоята страна.
Хммм, мисля че всяка една от книгите в библиотеката ми приспада към тази категория, но като заклет почитател на арабските истории ще спомена "Гневът и зората", за която просто нямам думи. Единственото, което съм способна да споделя за нея е прочетете я!

9.Парено тесто: Храна от книга или поредица, която би искал/а да опиташ.
Бих направила всичко, за да мога поне веднъж да опитам някои от десертите от книгите за "Хари Потър" - тиквения пай, шоколадовите жаби или дори всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот. За съжаление обаче съм заклещена в реалността и Хогуортс е просто една недостижима мечта.

понеделник, 17 октомври 2016 г.

My New Favorite TV Shows

Никога досега не съм писала пост, свързан с друго освен с книги. Но за всяко нещо си има първи път и смятам, че най-сетне настъпи времето за нещо далеч по-различно. 
Днес ще споделя с вас някои от сериалите, които меко казано ме обсебиха в последните 2 месеца и заради които не ми оставаше никакво време за четене. Хмм.. Както и да е. Надявам се постът да ви хареса, а аз с удоволствие ще прочета кои са вашите любими сериали за тази есен.
Приятно четене.

Луцифер
Сериала излезе съвсем наскоро, но още с първия си епизод успя да спечели вниманието ми и вече с нетърпение очаквам излизането на новите епизоди от сезон 2. Историята като цяло се върти около главния герой Луцифер, който е Дявола, и който решава, че е редно да си даде отдавна заслужената почивка от непрекъснатите изтезания над прегрешилите. Отегчен от съдбата си, той изоставя трона си и отива в Лос Анджелис, където става известен като Луцифер Светлоносеца, собственикът на нощен клуб "Лукс". Далеч от мъченията и пламъците на Ада, дяволски красивият и харизматичен Луцифер отдава живота си на нормалните човешки пороци - алкохол, жени и купони. Докато пред клуба му не бива убито момиче. Така той се запознава с инспектор Декър и за отрицателно време те се превръщат в един изключително странен, но също толкова комичен екип, занимаващ се с разследвания на убийства. Забавен, с невъобразимо интригуваща сюжетна линия и изпълнен с куп неочаквани обрати, "Луцифер" е сериал, който противно на очакваното не се върти единствено около криминалната идея. Напротив, тук става дума за една невъобразимо оплетена семейна история, превърнала се в неизменна част от сериала, за огромно количество хумор и мен ако питате - една тепърва зараждаща се любов.
 
Теория за големия взрив
Обожавам. Този. Сериал. Историята тук се завърта около четиримата научни изследователи и физици - Ленард, Шелдън, Хауърд и Раджеш, които ,като изключим факта, че работят в полза на човечеството, са пълни загубеняци. В сладкия смисъл на думата, разбира се. В групата на запалените на тема наука, комикси и видео игри обаче се намества и Пени - русокоса красавица, работеща като сервитьорка в Чийзкейк Фактъри, но с мечти за кариера като актриса. И от тук нататък започват неспирните закачки между героите, заради които буквално съм се смяла с глас, и изключително забавните и неловки ситуации, в които групата попада постоянно. Това е може би един от най-хумористичните сериали, на които попадам в последно време и съм напълно искрена като казвам, че е невероятен. Безсъмнено един от любимите ми сериали за тази есен. Сезон 3, аз идвам!
Подли камериерки
Отново един безумно интересен сериал, който започнах напълно случайно. И в който напълно неслучайно се влюбих. И причина за това е безумно интересните персонажи, с които се запознах и неспирните премеждия, на които съдбата ги подлага. А пък доказателството за пълната ми отдаденост към сериала са четирите сезона, изгледани за по-малко от месец.
Главна роля в сюжетната линия играят петте камериерки с латиноамерикански произход - Марисол, Кармен, Роузи, Зойла и Валентина, чиито големи планове за бъдещето ги отвеждат в лъскавия Бевърли Хилс. А те са готови на всичко, за да превърнат мечтите си в реалност. Но зад стените на скъпо обзаведените домове, са спотаени тайни, които тепърва чакат да бъдат разкрити. Интриги, изневери, убийства и огромно количество хумор, събрани на едно място. Какво по-хубаво?

П.П. Ако смятате да започвате някой от тези сериали, или който и да е друг, гледайте го със субтитри! Повярвайте ми, нищо не може да надмине оригиналните гласове на актьорите, пък и при превода много от репликите губят не само обаянието, но и смисъла си.

понеделник, 10 октомври 2016 г.

Ревю: "Graffiti Moon" от Кат Кроули

  Луси Дервиш търси Сянката и Поета - мистериозни художници на графити, чиито творби се спотайват из всяко закътано кътче на сивия град. Запленена от творчеството на Сянката, в чиито багри и цветове тя долавя именно онези думи, които желае да чуе, Луси се впуска в едно неочаквано приключение, наситено с опасности и изненади. Тя е твърдо решена да открие своя тайнствен художник на графити, приятелките и Джаз и Дейзи копнеят да намерят любовта, а Ед и Лио се забъркват в опасна схема, за да изплатят дълговете си.
  Луси обаче е очаквала да прекара последната си вечер от гимназията с всеки друг освен с Ед, с който е имала една изключително несполучлива първа среща, завършила със счупен нос и обилен кръвоизлив. Ала щом той и споделя, че знае къде могат да открият Сянката, двамата се впускат в среднощно издирване на места, по чиито стени отекват неизречените думи, разбитото сърце и желанието за бягство на Сянката.
  Единственото, което обаче Луси не успява да види, е точно пред очите и.

 * * * 
 Причините да започна книгата бяха много - множеството ревюта, които прочетох за нея, интригуващата анотация на корицата, любовта ми към изкуството и прекрасните отзиви на една моя приятелка относно историята. Причините обаче нямат значение. Важното е единствено, че се влюбих в нея. И именно затова смятам да направя опит да ви опиша красотата на тази често подценявана, дори от мен самата, книга, която успя да ме спечели още от самото си начало.

"- Много момчета ли те канят на втора среща?
- Само онези с кураж."

  Влюбих се стила на писане на авторката. Лек, позволяващ на читателя смело да се впусне в същината на книгата, но същевременно да не може да се отдели от нея, заради наситения с емоции и неочаквани обрати сюжет. Хареса ми поетичността, с която авторката бе дарила всеки един момент от книгата. Няма как да не спомена и лекотата, с която бе вплела едни от най-важните и често срещани проблеми днес. Като се започне с темата за самотните родители и стигнем до тази за мечтите ни за бъдещето и пътя, по който смятаме да поемем, за да ги осъществим.

"Казах му, че това са само мечти. Той отговори, че мечтите са единственият начин да стигнеш до някъде."

  Фактът, че съм заклет почитател на късите глави бе още една предпоставка да обикна историята, а това, че авторката бе избрала да я напише от гледната точка не само на Луси, но и на самите Сянка и Поет бе още по-вълнуващо за мен като читател. Тъй като по този начин успях да се докосна до съзнанието на всеки един от тях, да прочета мислите им и да опозная тях самите от първо лице. А описанията.. Ах, те са любимата ми част. Начина по който авторката обрисуваше картините на Ротко и Вермеер, стъклената "корабна флотилия" на Луси, творбите на Сянката и Поета. И всяко нещо, всяка подробност бе изпипана до съвършенство.
  И макар още в самото начало авторката да ни среща с истинската самоличност на Сянката, това по никакъв начин не бива да ви спира да прочетете към книгата. Защото именно това я прави толкова уникална, толкова неповторима и реална.

"Думите и са като картини и аз ги рисувам на стената в главата си, докато тя говори."

  Луси е един от най-уникалните персонажи, с които някога съм се срещала. Творец по душа, която успява да види красотата дори в най-малкото и незабележимо. Човек, изтъкан от надежди и мечти за едно бъдеще, в което тя ще създава неповторими творения от нагорещено стъкло и цветове. Бъдеще, в което ще бъде със Сянката, ще говорят за литература, ще обсъждат картини или просто ще мълчат, заедно.
  Ед, или още наречен Сянката, е от онези персонажи, които искаш да прегърнеш и утешиш. Които външно изглеждат непроницаеми, но вътрешно са трайно повредени. Непонятно талантлив художник, чийто вдъхновение се оказват именно нещата, които го нараняват. Напуснал училище още преди да завърши десети клас, без баща, без работа, той отчаяно се опитва отново да прозре надеждата в океана от несполуки и единственият начин да го направи е като твори.
Обикнах всеки един от героите! Както главните, така и второстепенните, чиято роля в историята далеч не бе малка. Напротив, именно те бяха онази задвижваща механизма част без която историята нямаше да бъде това, което е.

"Graffiti Moon" е една необикновена и завладяващо затрогваща история за силата на изкуството и смелостта да следваш мечтите си, независимо къде ще те отведат те. 
Или при кого.  

събота, 24 септември 2016 г.

The Autumn Book Tag

Училището започна и колкото и да не ми се иска, времето ми за книги е меко казано ограничено. Но пък за сметка на това, днес съм ви приготвила един нов и изключително интересен book tag, свързан с любимия ми сезон - есента. И тъй като съм сигурна, че има още много любители на есенните месеци, реших да тагна Павлина, Памела и Илияна, които също да направят тага и чиито отговори нямам търпение да прочета.
Приятно четене!

1. Кое е любимото ти нещо относно есента?
Не мисля, че има нещо по-красиво от багрите на току-що отронилите се листа или по-приказно от цветовете на онези, които тепърва се подготвят да падат. И не мога да си представя нещо по-вълшебно от дъждовните недели, с подухващият ветрец и едва прокрадващите се слънчеви лъчи. А за мен като читател, това е един от най-прекрасните моменти, защото мога да го споделя с книга и гореща чаша чай.

2. Коя книга ти напомня за училищните дни?
Добрее.. Макар и малко изтъркано, в ума ми веднага изниква образа на Хари Потър и червения локомотив на Експрес Хогуортс, готов да приеме новите си ученици и да се срещне отново със старите. Но за да разнообразя малко, ще спомена също "Перфектна химия" от Симон Елекелес. Причините тя да ми напомня за училищните дни са много, но мисля, че заглавието говори само за себе си.

3. Коя корица ти напомня за есента?
"Тъмна дарба" от Александра Бракен. Просто има нещо в нея, което ми напомня за есенните дни. Може би причината е в красотата на златистия надпис или пък самата тайнственост, който много подхожда на сезона.. и аз самата не знам. Факт е обаче, че в огромната ми колекция, тя най-добре се вписва в цялата есенна идилия.

4. Коя е любимата ти хорър или Хелоуин история?
По природа съм любител на хорър филмите, а когато бях малка се бях пристрастила към страшните истории. Затова мисля, че самата легенда за празника Хелоуин (тази за тиквения Джак) сама по себе си е невероятна и не смятам, че е необходимо да споменавам друга.

5. Кой е любимият ти хорър или Хелоуин филм?
Тук смятам да спомена един изключително любим за мен филм, който съм гледала толкова много пъти, че вече съм загубила бройката, а именно - "Hocus Pocus"! И единственото, което мога да спомена за него е.. че го обожавам.

6. Кое излизане на книга през есента очакваш най-много?
С най-голямо нетърпение очаквах официалното излизане на "Всичко, всичко" от Никола Юн. И макар книгата да беше пусната на пазара преди няколко дни, аз все още не мога да се похваля с факта, че съм я прочела. Надявам се обаче съвсем скоро да имам възможност и аз да се докосна до магията и. 

7. Кое излизане на филм през есента очакваш?
За момента съм оставила филмите настрана и съм насочила цялото си внимание към няколко сериала. Най-бляскав от които обаче е "Луцифер". Сериала вече излезе и по българската телевизия, но е повече от ясно, че по нищо не може да се сравнява с оригинала, който е на английски. Все пак трудно, дори невъзможно, може да се пресъздаде английски акцент. Както и да е, прескачам на важната част, а тя е че вторият сезон тепърва излиза в Америка и единственият епизод от него, до който успях да се докопам, е първият. С огромно нетърпение обаче очаквам да изгледам и останалите.  

8. Кои три книги планираш да прочетеш тази есен?
Добре.. След дълго подбиране на заглавията от моя TBR list, стигнах до следния извод - трите книги, които НАЙ-силно желая да прочета през тази есен са "За да си спомня" от Лара Ейвъри, "Сърца за разбиване" от Али Новак и "Ангелски свят" от Зюзан Ий !

неделя, 11 септември 2016 г.

Ревю: "Теория за любовта от пръв поглед" от Дженифър Смит

  Четири минути. Само четири минути закъснение са способни да преобърнат всичко, да променят съдбата ти.
Днес би трябвало да бъде най-ужасният ден в живота на 17-годишната Хадли - баща и се жени, за жена, която тя дори не познава. Която не иска да познава. Отгоре на всичкото изпуска и полета си, който по предназначение трябва да я отведе от другата страна на океана, за да може да присъства на сватбената церемония.
Самолетът излита, но без нея и тя е принудена да чака следващият полет за Лондон.
И тогава, някъде сред тълпата и оглушителните шумове, тя среща него. Името му е Оливър и той случайно е настанен до нея в следващия самолет до британската столица.
Полетът минава сякаш е един единствен миг. Всички разказани история, приглушени смехове, всички споделени мигове остават да се реят високо в нощното небе, докато те вече са принудени да се приземят и разделят в хаоса на лондонското летище. Хадли не знае нито фамилията му, нито неговия телефонен номер, нито пък адреса му. Ще се намеси ли съдбата отново и ще ги срещне ли поне още веднъж?

* * *
Започнах книгата напълно случайно и с единственото желание да се разнообразя от напрегнатите фентъзи поредици, които са заели всеки рафт от библиотеката и съзнанието ми. Но още в началото на книгата успях да доловя онова тихо гласче, което ми нашепваше, че това няма да бъде просто една любовна история, подложена на куп предизвикателства. Не, това щеше да бъде и все още е историята, която ме държа будна часове наред и която същевременно не ми позволяваше да се отделя от нея, докато и последната страница не бе прочетена.

"Кой ще предположи, че нищо и никакви 4 минути могат да преобърнат всичко?"

Харесах стила на писане на авторката, който макар да не се отличаваше с нещо по-особено, бе именно онова, от което аз се нуждаех - лек, спокоен, позволяващ на читателя плавно да прелиства страница след страница.. и изведнъж, неусетно книжката е вече към края си.
Допадна ми фактът, че авторката не бе наблегнала изцяло на любовната история, а на преден план бяха повдигнати някои много важни въпроси, засягащи голяма част от тинейджърите днес. Въпроси за разводите, за децата, които са длъжни да понесат самотата и тъгата след тях, за бъдещето и преодоляването на собствените ни страхове. И точно това бе причината толкова много да харесам "Теория за любовта от пръв поглед".

Героите. Те бяха толкова реални, толкова земни, че на моменти си мислех, колко ли прекрасно щеше да бъде да можех и аз да прекарам 7 часов полет с тези двамата. Да разговаряме, да се смеем и да разгръщаме важни теми, като например кои са най-хубавите облаци (Отговор: кълбестите) или просто да стоя отстрани и да им се възхищавам.
Изключително много харесах образа на Хадли. Умна, типична красавица, която обаче е и заклет почитател на книгите на Чарлз Дикенс. Тя бе онова момиче, което макар да страдаше от клаустрофобия, бе готово на всичко, за да може да се срещне поне още веднъж с момчето, с което прелетяха стотици километри заедно, с което сподели страховете си. И в което неусетно се влюби.
А Оливър, зеленоокият английски красавец, бе също толкова впечатляващ. Остроумен и пълен с изненади, той бе онази незаменима част от историята, без която книгата щеше да загуби своето очарование. Харесаха ми неспирните му закачки и шантави въпроси, които всеки път предизвикваха у мен смях или поне малка усмивка.

Единственото, което не ми допадна беше, че авторката бе забравила описанията на толкова красив град като Лондон. Но донякъде и е простено, тъй като Хадли имаше къде къде по-важни занимания и проблеми от това да се оглежда насам натам и да се възхищава на червените автобуси и архитектурните забележителности..

Пленително красива и очарователно затрогваща, "Теория за любовта от пръв поглед" е книгата, която ми припомни вълшебствата, на които е способна чистата и неподправена любов. Книга, в която ще се влюбите от първия прочит.

вторник, 6 септември 2016 г.

Ревю: "Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър

Книга първа от трилогията "Създадена от дим и кост"

 Кару рисува в своя скицник удивителни създания, митични чудовища, които карат съучениците и да затаяват дъх всеки път щом ги зърнат. Създания, които може би са измислени, а може би не.
Тя самата изглежда митична. Със синя коса и странни татуировки, две от които красят дланите и, но които няма представа от къде е получила, Кару напразно се опитва да заживее в свят, който очевидно не е неин. А странните поръчения, на които бива изпращана, стават все по-опасни.
Междувременно крилати създания оставят горящите си отпечатъци по врати из целия свят. Хората са ужасени.
Започва война. И само Кару е способна да я спре.
Но въпросите за нейното детство, за семейството и и нея самата, започват все повече да я притискат. А отговорите на тези въпроси може да научи единствено от съществата, обитаващи скицника и. Те обаче са безследно изчезнали.
Коя и какво е тя всъщност? Тепърва и предстои да разбере.

* * *
  Завърших книгата буквално преди броени минути, но ентусиазмът и възхищението ми бяха достатъчна предпоставка още веднага да започна ревюто си. Истината обаче е, че не знам дали ще съумея да ви опиша великолепието на тази история.. Обещавам обаче да опитам.

"Ангелите се бяха превърнали в дългата сянка на смъртта и химерите живееха в нейния нескончаем студ"

  Лейни Тейлър официално се превърна в една от любимите ми авторки, именно заради така пленяващия си стил на писане, удивителните описания и талантът и да създава толкова реални, но същевременно прекрасни герои. И тава са само част от причините да се влюбя в книгата и с нетърпение да очаквам да прочета и останалите от поредицата.

"На хората им е дадено да виждат само малка част от цялото - казваше той. - Само толкова, колкото да могат да си доизмислят останалото. Всичко това е като юрган, съшит от вълшебни приказки, сред които тук-там има по някоя кръпка истина"

  Изключително много харесах образа на Кару. Безумно красивата, изтъкана от смелост Кару, която сътворяваше онези вълшебни картини в скицника си. Синекосото момиче, което носеше скрито в ботуша си оръжие и винаги бе готово за битка. И което тайно живееше един различен и непознат за останалите хора живот, намиращ се на една врата разстояние от реалността.
  Ами Акива.. той бе дори още по-великолепен отколкото бях предполагала - ангелски красив, с пламтящ като факла поглед и сипещи искри криле, храбър войн, роден обаче да води чужда война. Но той не бе само това. Акива, бе онова изгубено парченце от пъзела, чиято липса изгаряше душата на Кару. Която погубваше и самия него.
Но една на пръв поглед случайна среща из претъпкания с хора площад на Маракеш променя всичко. Навява горчиви спомени и възпламенява любов, чието минало е способно да спаси света, но и да го унищожи.

"Научени сме единствено да воюваме, но има и други пътища, по които да тръгнем в живота. Двамата с теб трябва да ги открием, Акива. А можем и ние да ги прокараме. Това сега е само началото."

  Обикнах всеки един от персонажите. Дори второстепенните - Исса, Туига, Ясри, но най-вече Бримстоун, който успя да ме впечатли само със своите мъдри съвети и напътствия и с голямото си сърце, дълбоко скрито под дебелата опаковка на безразличието. Няма начин тук да не спомена и прелестната Зузана - най-добрата приятелка на Кару, която винаги бе до нея. Дори когато тайните и малко по малко започваха да изплуват на повърхността. Тя бе там, за да и подаде ръка, дори когато всички останали и обърнаха гръб.

  Влюбих се в постоянните закачки между персонажите, във всеки напрегнат момент, принуждаващ ме да затая дъх, в края, заради който си изплаках очите. В самата красота на идеята за забранената любов и приказния начин, по който авторката я бе пресъздала.
Влюбих се във всичко това, което ме държа будна часове наред, докато и последната страница не бе прелистена.   

"- Любовта е лукс.
- Не. Любовта е стихия."

Опияняващо вълнуваща и пленително красива, "Създадено от дим и кост" е книга, способна да приюти в прегръдката си всеки почитател на фентъзи литературата. Една възхитителна история за силата, спотайваща се в надеждата, която често е по-могъща дори от самата магия.

четвъртък, 1 септември 2016 г.

End of summer book tag

За мен 1-ви септември винаги е означавал краят на лятото. Времето застудява, слънцето залязва по-рано.. но най-вече - отново идва ред на училището, готово да заеме всяка свободна секунда от времето ми. Но това не е чак толкова важно, защото е и време за един много интересен book tag, с който да закрием топлите месеци.
Надявам се да ви хареса и нека всеки се чувства поканен също да го направи.

1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.
Още преди края на учебната година имах подготвен TBR list. Много от книгите в него успях да прочета, други - не. Но несъмнено най-много се вълнувах за втората книга от поредицата "Реликвите на смъртните", а именно - "Град от пепел". Новите корици, които красят тази история,са повече от великолепни и с нетърпение очаквам излизането и на останалите.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.  
Аз съм по-скоро любител на нощното четене. Та ако предположим, че заменим думата ден с нощ (;дд) .. бих отговорила с "Прикачен" от Рейбоу Роуъл. Още една книга, която успя да ме държи будна дори в късните часове на нощта.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели. 
Наскоро започнах трилогията "Създадена от дим кост" и това е може би една от най-интригуващите книги, които съм чела за това лято. Вълнуваща, изпълнена с неочаквани обрати, способни да запленят читателя още от първите страници. Книга, заради която безспорно бих си останала у дома.


4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.
Когато тръгвам на път, задължително взимам със себе си книга. Независимо къде отивам, без значение дали пътят е 2 или 10 часа. Тя е неразделна част от мен и багажа ми. А тази година това бе именно "Хари Потър и затворникът от Азкабан", благодарение на която почивката ми се превърна в едно изпълнено с вълшебства приключение.

5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби. 
Мисля че това е "Железният изпит", тъй като в началото историята се развиваше доста бавно, което пък от своя страна дава възможност на читателя да опознае по-добре героите и обстановката. И макар факта, че започнах книгата с доста големи подозрения дали тя ще ми хареса или не, останах приятно изненадана от този нов и магичен свят, с който Холи Блек и Касандра Клеър ни срещат. Те са невероятен екип и несъмнено ще прочета и останалите книги от поредицата.

6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
Всяка книга от поредицата за Хари Потър е като прегръдка от стар приятел, топла и така приятно позната, но всеки път щом започна някоя от тях, в ума ми изплуват мисли свързани с коледните празници, със снега и коледната украса. И сякаш те просто ми носят онова коледно настроение. Независимо дали е средата на март или началото на юли. Затова и смятам, че те са малко по-подходящи за зимните сезони.

 7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.
Хмм, не мисля че има такава. Винаги успявам да открия по нещо хубаво в дадена книга и досега не съм попадала на такава, която напълно да ме разочарова.

8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш. 
Тук ще отговоря с "Гондолата на времето", тъй като очаквах малко повече от нея. Книгата наистина е прекрасна по свой собствен начин, но мисля, че авторката можеше да се постарае повече с края и. Действията бяха прекалено бързи, сякаш сблъскани накуп, което бе и причината да препрочитам дадено изречение, за да осъзная случилото се.

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи. 
Повечето читателя на блога ми, знаят колко много обичам книгите на Симон Елкелес! Първата книга от трилогията за братята Фуентес ("Перфектна химия") завладя сърцето ми, а втората - "Правилата на привличането", бе дори още по-невероятна! Една на пръв поглед клиширана любовна история, способна обаче да заплени всеки почитател на романтиката! (като мен ^^)


10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.
"На хората им е дадено да виждат само малка част от цялото - казваше той. - Само толкова, колкото да могат да си доизмислят останалото. Всичко това е като юрган, съшит от вълшебни приказки, сред които тук-там има по някоя кръпка истина" 
- "Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица на която попадна.
Определено "Летни дни и летни нощи", която сякаш крещи ЛЯТО ! И макар все още да е непрочетена, тя кротко седи и чака своето време. Което смятам, че ще бъде малко преди началото на учебната година, за да заличи поне част от болката, че лятото официално си е отишло.

12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.
"Гневът и зората", без капчица съмнение! Обожавам тази книга!! Магията на арабския свят, великолепните герои, спиращите дъха описание, хилядите емоции, скрити между редовете.. и това е само началото на тази прелестна история. (Споменах ли, че книгите от поредицата са 5 ! С нетърпение очаквам да се докосна и до останалите!! ^^)

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал. 
Стефъни Пъркинс е една от любимите ми авторки, а със "Звезди за Лола" тя официално затвърди този факт. Обикнах героите, сюжета, обикнах всичко в тази история. А финалът.. той бе най-приказната част от книгата.

сряда, 24 август 2016 г.

Ревю: "Гондолата на времето" от Ева Фьолер

  Ана е седемнайсетгодишна германка, пропътувала стотици километри от родната си страна, за да прекарва лятната си ваканция във величествената Венеция заедно със семейството си. По време на една от разходките си из града обаче вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно.. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...
Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. И не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала, което се оказва по-сложно, отколкото звучи. Всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, топла вода или медикаменти. И най-вече - без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси всевъзможни начини да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. И много скоро тя разбира, че озоваването й в миналото съвсем не е случайност...

* * *  
  Книгата стоеше в моя TBR лист вече месеци наред, но наскоро настъпи и нейното време. И съм неописуемо щастлива, че не останах разочарова. Но може би малко ядосана не мен самата, че я отлагах толкова дълго.

"Времето знае много пътища и много светове, а някои от тях 
са по-реални, отколкото някой би могъл да си представи"

 Обикнах героите! Ева Фьолер се е справила повече от страхотно с изграждането на образите им, но още повече ми хареса фактът, че съдбите на всеки един от тях се преплитаха помежду си. Хареса ми това, че никой от тях не бе идеализиран по какъвто и да е начин, а точно обратното - всеки имаше някакви страхове и недостатъци, които ги правеха още по-съвършени в моите очи.
  Ана бе типичната тийнейджърка на 21 век, чувстваща се уютно в своето време, в което вече съществува интернет връзката и любимият и айпод. На моменти доста любопитна, друг път безкрайно уплашена, Ана бе твърдо решена да се върне в своя век, независимо какво ще и коства това.
  Себастиано.. Той бе просто приказен. Смел, храбър и безумно красив, той бе готов да жертва всичко в името на бъдещето на Венеция. Дори самия себе си. Винаги готов да се впусне в ново приключение, той бе един наистина великолепен персонаж, с който нямам търпение отново да се срещна. 
 
  Но най-важният фактор, който ме накара да се влюбя в книгата, бе така изящният стил на писане на авторката. А той в комбинация с приказните описания, които бяха неизменна част от историята, и историческите факти, допълващи цялостната идея за пътуването във времето, бяха напълно достатъчни, за да пожелая да прочета и другите две книги от трилогията.
Останалите герои също заемаха своята важна роля, но не само като второстепенни герои, а и като една изключително важна част, без която книгата щеше да загуби очарованието си.

  Хареса ми, че връзката между Ана и Себастиално не бе поставена на преден план, а сякаш само допълваше историята. Но може би щяха да ми харесат още повече като двойка, ако авторката им бе отделила малко повече време, с което да даде на читателя възможността истински да усети магията между тях. Надявам се това да се случи в следващите книги, защото имам големи надежди за тях двамата.
Тук ще добавя още една малко забележка: Искаше ми се краят да бъде по-разгърнат, тъй като последните 20-30 страници действията се развиваха толкова бързо, че на моменти се обърквах и препрочитах отново дадено изречение. Ако изключим тези недостатъци, бих казала, че книгата е наистина увлекателна, а краят и успя да ме остави приятно изненадана и донякъде шокирана от развоя на събитията. 

"Изведнъж се почувствах наистина като във филм. В някой, за който ми бяха отредили ролята, без да са ме питали. Сега играех независимо дали ми харесваше или не. За съжаление, не знаех сценария и затова нямах представа дали ще има добър или лош край."

Пленително красива и вълнуваща, "Гондолата на времето" е книга, способна да потопи читателя в необятния и красив свят на вълшебствата, пренасяйки съзнанието му във величествената Венеция от миналото и от настоящето. А дори и отвъд..