сряда, 31 януари 2018 г.

3 причини да пожелаете да прочетете "Коледни пожелания и бисквитени целувки"

Отлично зная, че Коледата отдавна отмина. Наясно съм и че коледните книги не са така вълшебни, ако не са прочетени по време на зимните празници. Но, ако сте почитател на леките коледни любовни романи като мен, ще разберете защо нито ярко греещото слънце отвън, нито фактът, че е почти февруари успяха да повлияят на решението ми да посегна към книгата.
Е, днес ще ви представя моите 3 причини да прочета "Коледни пожелания и бисквитени целувки" от Джени Хейл!
Приятно четене!
  •    Не съм способна да твърдя, че "Коледни пожелания и бисквитени целувки" притежава някакъв особен начин на изказ, но със сигурност мога да заявя, че историята ще ви дари с покоят, който заслужавате. Независимо дали сте сгушени у дома пред камината в предколедно настроение или сте се наместили удобно на някоя пейка под слънчевите лъчи отвън по време на обедната си почивка! Защото тази книга притежава неподозирана магнетичност и единственото, което е необходимо да сторите, за да я усетите е да се отпуснете в прегръдките й. А тя от своя страна ще ви поведе в едно магично приключение, след което е просто невъзможно да не повярвате в магията на Коледа!

  •    Книгата обхваща много и различни аспекти от проблемите на днешното ни общество: трудностите, с които са принудени да се срещат самотните родители; страховете, които ни спират да преследваме мечтите си и да бъдем щастливи; желанието за финансова стабилност, която често ни поглъща и прави слепи за истинските ценности в живота. И това са само част от проблемите, засегнати в романа. Но най-удивителното в случая не бяха тези теми, тях можем да срещнем в почти всеки съвременен роман. Удивителното бе способността на Джени Хейл да ги обедини и преплете в едно, създавайки тази наситена с емоционалност и красота история, способна да стопли както душата, така и сърцето ви.
       
  •    Красотата на романа обаче несъмнено се крие в негова сладост. И с това визирам всяка една привидно несъществена подробност, която всъщност допълва и придава на книгата магнетичността, за която споменах: решенията на Аби относно интериорния дизайн на дома на Ник Синклер и коледната украса, която го допълва; рецептите и ястията, приготвени от Аби, чиито аромат на моменти сякаш се понасяше измежду редовете; очарователните любовни моменти между героите, които разтуптяваха сърцето ми. Бих продължавала така до безкрай, но дори вече издадох предостатъчно. Останалото ще ви оставя да откриете сами!

    •    А ето и една допълнителна причина: секващата дъха корица, чиито блясък и семпли цветове е невъзможно да не грабнат вниманието ви! Нещо, което, колкото и маловажно да бъде за самата история, идеално илюстрира коледната идилия, властваща в дома на Ник Синклер. Идилия, за която можете да прочетете само и единствено ако дадете шанс на "Коледни пожелания и бисквитени целувки"! Е, кого чакате?
   Аби е самотна майка, която обича семейството си повече от всичко на света. Помага на близките си и се е посветила на отглеждането на десетгодишния си син Макс. Работи на две места, за да ги издържа, и оставя мечтата си да стане интериорен дизайнер на заден план. Неочаквано една приятелка предлага на Аби малка поръчка за декоратор и тя не се колебае да поеме задачата. Колко ли трудна може да е тя?
   Ник Синклер иска да украси имението си, преди семейството му да пристигне за коледните празници, като парите не са проблем. Единственото му условие е да не го разсейват в работата му – дори и по Коледа.
   Аби пристига в огромното имение с предчувствие, че се е нагърбила с непосилна задача. Къщата е почти празна, нуждае се от много повече от една коледна украса. А след като се запознава с мрачния и вечно зает Ник, тя разбира, че наистина е загазила...
   Красива история за преследването на мечтите, за магията на Коледа, за моментите, прекарани със семейството... И за тръпката да се влюбиш под светлината на коледните лампички.

неделя, 21 януари 2018 г.

Ревю: "Споделени тайни" от Колийн Хувър

РОМАН НА ГОДИНАТА (2015)
Избран от читателите в Goodreads Choice Awards (категория „Романтика“)

Бестселър на „Ню Йорк Таймс“

Обърн Рийд е твърдо решена да възстанови разрушения си живот и да преодолее болката от миналото. В търсене на работа тя попада на художествено ателие, чиито предни прозорци са облепени с малки листчета, съдържащи най-съкровените, споделени тайни и признания на случайни хора. Обърн е разтърсена от анонимните бележки, тъй като и тя крие тайна от своето минало, която никой не бива да научава – най-вече Оуен Джентри, младият художник със зелени очи, който черпи вдъхновение за картините си от историите на другите хора и превръща най-мрачните тайни в най-чисто изкуство.
Неочаквано и за самата нея, Обърн е дълбоко привлечена от загадъчния художник, който също е силно привлечен от нея и буквално я умолява да работи за него.
Двамата поемат на едно пътуване, което никой от тях не е очаквал. А тайните, които толкова дълго са таили в душите си, ще изплуват и ще променят живота им завинаги…

 * * *

   Да проследя историята в "Споделени тайни" бе едно незабравимо и незаменимо приключение за мен. И причината за това не се свеждат единствено до така реалистично изградените персонажи, нито дори до болезнено емоционалния сюжет, а до цялостната естественост и красота на историята. До истинността на любовта, обитаваща сърцата на героите и обвързваща ги помежду им. Може би това е и причината вече дни наред да не мога да събера думите си и да завърша това ревю. Сякаш, колкото и да се старая, те никога не са напълно достатъчни, за да опишат възхищението ми спрямо романа. Е, смятам, че най-сетне събрах куража да придам форма на мислите си. Приятно четене!

"Майка ми ми казва, че има хора, които срещаш и тепърва опознаваш, а има и такива, които виждаш за първи път и вече познаваш."

   Героите, без значение главни или второстепенни, както вече споменах, са едни изключително старателно сътворени персонажи. Онова, което обаче пропуснах да споделя, е прецизно изградената връзка между всеки един от тях, която полага своето начало още в миналото им и продължава до самата им среща, години по-късно. И, колкото и странно да звучи, именно тази връзка бе задвижващият механизъм при развитието на сюжетната линия и на книгата като цяло.

"Безкрайно се уморих да губя единствените неща в живота, които искам."

    Онова, което също силно ме възхити в "Споделени тайни" бяха онези малки, почти незабележими подробности около историята, които обаче я допълваха и открояваха от останалите любовни романи, прочетени от мен до момента. Като например поставените измежду абзаците снимки на картините на Оуен или пък откъсите от признанията, вдъхновили създаването на някои от тях. 
   Чувственият стил на писане на Колийн Хувър, без никакво съмнение, е най-удивителното в цялата книга. Дори не съм предполагала, че в тези единствени 267 страници могат да се преплетат толкова различни и все пак неподправено красиви елементи. И с това визирам елементът на изкуството, превърнал се в неразделна част от сюжета, на смъртта, разделила влюбени, семейства и приятели. Елементът на чистата любов, сплотяваща самотните души и обединяваща ги срещу жестокостта на хората и съдбата. И разбира се, на миналото, поставило основите на цялата сюжетна линия. И всичко това представлява само част от пълната картина на "Споделени тайни". За останалото ще ви оставя сами да разберете!

"- Обещанието ти е единственото в теб, което принадлежи на Трей. - Той вдига ръка и притиска длан върху ризата на гърдите ми там, където отдолу бие сърцето ми. - Всяка друга част от теб е моя."

"Споделени тайни" е история за тайните, способни да сплотят или завинаги да разделят, осмелилите се да ги признаят. История за войната между непокварената любов и поквареността на човешката злост. А това е война, която или печелиш, или губиш, но въпросът не е какво си способен да заложиш, а какво, или кого, си готов да изгубиш. 

Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

неделя, 7 януари 2018 г.

Ревю: "Истинска измама" от Е. Локхарт

   Това е история за млада жена, чиято дяволска изобретателност е нейният билет към очарователен живот. Но колко пъти е възможно да се претвори наново? Ти ще отсъдиш.

   Имоджен е избягала наследница, сирак, готвач, измамница. Джул е боец, социален хамелеон и атлет. Силно приятелство. Изчезване. Убийство, а може би две. Лоша любовна история или може би три. Захабени предмети, прикрития, кръв и шоколад. Американската мечта, супергерои, шпиони и злодеи. Момиче, което отказва да даде на хората това, което искат от него. Момиче, което отказва да бъде човека, който някога е било.


* * *

   Това може би ще бъде едно от най-кратките ми ревюта, публикувани някога. И то не защото книгата не ми хареса. Точно обратното, харесах "Истинска измама", дори нещо повече - тя ме изуми. И именно това е причината за хаоса, властващ над мислите и думите ми. Обещавам обаче да вложа всичко от себе си, за да ви убедя в красотата и истинността на този роман!

   Прочетох десетки отзиви за "Истинска измама" и само няколко от тях бяха положителни. Въпреки и може би именно заради тях обаче реших да дам шанс на книгата и авторката, чиято първа, преведена ни на български, книга - "Ние, лъжците", е чисто и просто попадение в моята книжна хронология. А сега, след като "Истинска измама" най-сетне е завършена, мога смело да твърдя, че тя по нищо не отстъпва на своята предшественичка. Е, готови ли сте да разберете защо?

"Джул вярваше, че колкото повече пот пролееш по време на тренировката, толкова по-малко кръв ще пролееш по време на битката.
Вярваше, че най-ефикасният начин да избегнеш разбитото сърце е да се преструваш, е изобщо нямаш такова."

   Е. Лакхарт винаги се е отличавала със своя необикновен, нетипичен за останалите автори стил на писане. Нещо, което в началото ме смути и остави със смесени чувства, но на което в последствие искрено започнах да се наслаждавам! В случая най-забележителната особеност на "Истинска измама" е, че самата история е разказана отзад напред. И няма да лъжа, това през първите няколко страници ме объркваше, но с напредването на главите този проблем бързо започна да отстъпва място на удоволствието ми от навлизането в историята и опознаването на героите.
   Тук ще спомена и още една особеност в стила на писане на Е. Локхарт - използването на множество ненужни описания. Отново особеност, която ме подразни, но която само момент след потъването ми в сюжета на книгата опровергах. Всяка подробност и описание в "Истинска измама" имаше своето значение и бе там с определена цел, без значение колко ненужна и ненамясто изглежда тя в момента на прочитането й! Независимо дали става дума за това какво е облякла Джул или какво се намира в апартамента й, защото зад всичко това има скрит смисъл, който само читател, напълно слял се с историята ще оцени и разбере!

"Питаше се дали наистина е себе си. Дали можеше да продължи да бъде себе си.
И дали някой би могъл да обикне онази, която всъщност беше."


   Сюжетът. Хмм, това определено не го очаквах! Признавам, че започнах книгата с мисълта за една лека, видимо кратка книжка, с която да си почина от предучилищните задължения. Да, но не получих нищо подобно! Вместо това Е. Локхарт ми предостави една наситена с действие, обрати и секващи дъха моменти история, в която единственият предложен ми миг на спокойствие настъпи едва след като завърших самата книга. Едва тогава успях и да изпитам пълното удоволствие от прочитането на историята и блаженството от разплитането на мистерията около нея.

   В това ревю не смятам да пиша за героите, защото веднъж започна ли, няма да съумея да сдържа думите си и току-виж съм разкрила някоя жизненоважна за развръзката подробност. Ще спомена само едно: в "Истинска измама" не бива да вярвате на имената! Много често човекът, стоящ зад името не е онзи, който се очаква да бъде!

Прочетете "Истинска измама"! Прочетете я, защото всеки читател трябва поне веднъж да се докосне до една необикновена и неподчинена на условностите история! История, която само "Истинска измама" е способна да ви предложи!