неделя, 1 март 2020 г.

Ревю: "Зимна песен" от С. Джей-Джоунс

"„Зимна песен“ е лабиринт от красота и мрак, от музика, магия и бляскави неща, вплетени в едно от изтънчено писателско перо. Това е свят, в който ще искате да се изгубите завинаги."
Мари Лу, бестселърова авторка на „Ню Йорк Таймс“

   Последната нощ от годината. Настъпват зимните дни и идва време Краля на гоблините да напусне своите владения и да търси невястата си...
   Откакто се помни, Лизл слуша легенди за красивия, опасен Крал на гоблините. Неусетно те са завладели ума и духа й и са се превърнали в извор на вдъхновение за музикалните й композиции. Но Лизл вече е на осемнайсет, животът й е зает изцяло от грижи за семейната странноприемница и тя осъзнава как се отдалечава все повече от мечтите си и от музиката.
   Изведнъж всичко се преобръща - Краля на гоблините отвлича сестра й и Лизл няма друг избор, освен да ги последва в Подземното кралство и да се опита да я спаси. Но този странен, завладяващ свят и неговият мистериозен владетел неочаквано привличат младата композиторка, а това я изправя пред немислимо решение... Времето и древните закони не са на нейна страна и Лизл трябва да открие истинската си същност, преди съдбата й да бъде предрешена.
"Пропита с музика и магия, „Зимна песен“ ще ви отведе в свят, който дълго няма да забравите."
* * *
   Веднъж, по време на интервю за стипендия ме попитаха как бих ревюирала книга, ако нещо в сюжетната линия или героите не ми допадне. Тогава отговорих, че винаги се старая да разбера идеята зад характера на героя, причината, поради която авторът е решил да го представи в такава светлина. Защото един автор винаги би могъл да направя героя идеален, елиминирайки недостатъците, типични за човека. Малко са онези автори обаче които съумяват да вложат някои най-отбягвани черти на човешкия характер в образа на героя и въпреки това да накарат читателите да го обикнат. И до днес вярвам в казаното тогава. Обичам несъвършените герои. Онези, които изпитват гняв, желание за отмъщение, егоизъм, завист. Чувства, които, колкото и да отричаме, всички ние в даден момент сме изпитвали. Защото именно тези чувства дават живот на героите и защото само те са способни да създадат прозорец към същността им.
"- Тази - посочи той Кете, отпуснала глава на рамото ми - гори като подпалка. Светла е, но не грее. Докато ти... ти тлееш, госпожице. В теб има огън, който гори бавно. Блещука нагорещен и чака нечий полъх, за да се разгори."
   Причината да споделям това е, че в “Зимна песен” се запознах с персонажи, които дълго изпитвах трудност да разбера. И двамата главни герои бяха толкова неразбираеми и объркващи за мен, че ми бяха нужни няколко минути след края на всяка глава, за да асимилирам случилото се. Но, знаете ли, именно това обикнах в тях. Защото именно тези объркващи емоции, с които си служеха те, ме караха да задълбавам в историята и да се опитвам да вляза под кожата на нейните участници.
   Елизабет е добросърдечна, но копнееща за любов, трудолюбива, но горделива, жертвоготовна, но егоистична. Прекарвайки по-голямата част от живота си, грижейки се за кариерата на цигулар на брат си, тя дълги години отрича своите собствени копнежи по музиката. Когато обаче брат й е вече на път да напусне малкия им дом и да сбъдне мечтата си да свири в големите европейски градове, Лизл трябва не само да се сбогува с най-важния човек в живота си, но и да се изправи пред факта, че нейната роля, вече е изпълнена. Коя обаче е Елизабет, ако не пианистката, компанираща на брат си в музиката? Каква е нейната мисия сега, когато вече е изпълнила задълженията си на най-голяма сестра? Какво общо има това с онези изникващи спомени за танците и игрите с Горския цар в Дъбравата на гоблините?
И дали изчезването на Кете, по-малката сестра на Лизл, няма да даде отговор на тези и още десетки други въпроси, чиито отговори тепърва предстои да бъдат разкрити?
"- Ако беше въпрос само до перата, врабчето лесно щеше да се превърне в паун.- Врабчето е красиво само по себе си- сериозно заяви Кете. - Не се опитвай да ставаш паун, Лизл. Приеми и обичай същността си на врабче."
   Горският цар е хитър, но самотен, жесток, но раним, подъл, но чистосърдечен или с други думи - една комбинация от самоличности, множество лица, с които той си служи вече години наред. Но това е цената, която плащаш, за да бъдеш наричан Ерлкьониг, за да владееш Подземното кралство, нали така? Или поне в това вярва Кральт на гоблините, още едно от множеството имена, с които го наричат. Но кой всъщност е той? Никой не се ражда Ерлкьониг, това е проклятие, но тогава кой е бил човекък, който днес стои зад всички тези имена? 
"Короната ли служи на владетеля или владетелят служи на короната?"
   Стилът на писане на авторката е запленяващ и в това, поне за мен, няма място за спор. Като любител на фентъзи романите и легендите от цял свят, запознанството ми с тази част на немския фолклор през очите на  С. Джей-Джоунс бе едно незаменимо приключение. За мен бе удоволствие да срещна всички тези магически същества и да науча малко повече за живота им в недрата на земята, да открия истината за гоблините и всички останали митични създания, с които родителите ни са ни плашили като деца.
   Влюбих се в историята независимо от от факта колко объркваща бе тя за мен на моменти, защото именно в края успях да зърна цялата картина и да разгадая посланието на С. Джей-Джоунс. Обикнах героите, макар и в началото да не успявах да надникна зад фасадата на емоциите им. Обикнах дори малките, проклети гоблини Туиг и Тисл! И макар да не успях да видя достатъчно от герои като Кете и Йозеф, се надявам в следващата книга те да получат заслуженото си време и да разгърнат пълния си потенциал. Ще излъжа, ако кажа, че не се надявах на повече епични моменти, отколкото романтични, но пък затова нямам търпение за продължението!

"Зимна песен" - една история, по-магична и от магията, за която разказва.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!
"- Имало едно време - започна той, - един велик цар, който живеел на Долната земя..."