понеделник, 24 юли 2017 г.

Рвею: "Ще ти дам слънцето" от Джанди Нелсън

  Джуд и нейният брат близнак Ноа винаги са били много близки. На тринайсет години Ноа страни от околните, рисува непрекъснато и се увлича по магнетично момче, което заживява в квартала им. Джуд скача от опасни скали, носи предизвикателни дрехи и говори от името на двама им.
   Три години по-късно почти не разговарят помежду си. Те са се променили до неузнаваемост, преживели са тежка загуба. И двамата трябва да преосмислят отношението си към творчеството и неговата мъчителна сила. Джуд се сблъсква с личност с огромен талант и влияние.
   Близнаците представят хрониката на драматичното си израстване. Ноа разказва за ранните години, а Джуд - за по-късните. И двамата не осъзнават, че всеки разполага само с половината от историята и че ако намерят отново път един към друг, ще успеят да изградят наново целия си свят.

* * * 
  Джанди Нелсън за пореден път ме изуми! Преди време имах възможността да прочета "Небето е навсякъде" и още тогава бях наясно колко затрогващ и увлекателен може да бъде стилът ѝ на писане. Но, о, Божичко, не бях подготвена за това

 "- Трябва да виждаш чудесата, за да ги има, Джуд."

  В "Ще ти дам слънцето" авторката безспорно е надминала себе си във всяко отношение. Сюжетът, героите, наситените с емоционалност сцени, развръзката, всичко. Всяка една малка подробност, колкото и маловажна да изглеждаше тя, бе там с конкретна цел. Всеки момент от историята имаше важна роля в по-нататъшното разплитане на паяжината от тайни, които не само Ноа и Джуд, но и цялото им семейство държеше под ключ. А развръзката.. с думи не мога да опиша удоволствието, което изпитвах, докато проследявах как всяко парченце от пъзела си идваше на мястото и разкриваше една далеч по-сложна и заплетена сюжетна линия, която дни наред крадеше съня ми.

"Какво те кара да кажеш обратното на онова, което всяка клетка от тялото ти иска да изречеш?"

  Книгата разгръща някои от най-премълчаваните, но и сериозни проблеми на нашето поколение. Проблеми, които, вярвам, не всеки е готов да разгледа: тези за хомосексуалните, за загубата на близки и за страха да бъдеш себе си в общество, готово да стори всичко, за да заличи и най-малката следа от индивидуалност у човека. И за да бъда честна, именно това така силно ме привлече в книгата и съм изключително щастлива, че успях да се докосна до нея, защото тя положително повлия на мнението ми за всеки от горе посочените проблеми.
  Най-важният фактор в книгата обаче несъмнено играеше любовта. От една страна това бе припламналата любов между Джуд и мистериозният и магнетичен Оскар, а от друга - неоспоримото привличане между Ноа и очарователният Брайън. И в двата случая чувствата между героите предизвикват появата на още повече въпроси около развръзката на историята. Каква ще бъде тя обаче ще разберете сами, ако се осмелите и дадете шанс на книгата.

"Не е редно да живееш в лъжа. Никога не е, Ноа. - (...) - Не можеш да избираш кога да обичаш, нали?"

  Джуд се оказа доста противоречив образ. В началото тя бе просто едно нормално, винаги усмихнато тринадесетгодишно момиче, получило дарбата да създава изумителни пясъчни скулптури, които обаче пази в тайна. Тайна, която знаят само тя и океанът, който прилежно отмива всяко доказателство за тях преди някой да е успял да им се възхити. Докато един ден в групата от посветени в тайната случайно, а може би не съвсем, не попада и нейният брат близнак, Ноа - лъчезарно, но изолирало се от света момче, което за разлика от сестра си изразява себе си не посредством пясък, а бои. И в този момент между двамата избухва ожесточена борба за вниманието на майка им. Борба, която постепенно разрушава семейството. И двамата обаче имат едно и също желание - да влязат в Калифорнийското училище за изкуства. 
  Какво се случва, когато любовта между брат и сестра е заменена с неприкритата завист? Когато семейството е покосено от най-жестоката трагедия - загубата на близък? Ами когато тази трагедия е толкова силна, че завинаги бележи всеки един от членовете на семейството? Какви са последиците от вината, взела превес дори над мъката от загубата? И колко дълго ще отнеме на Ноа и Джуд да осъзнаят, че всеки от тях разполага само с половината от истината и само когато двамата най-сетне загърбят враждата и егоизма си ще могат да продължат напред?
  За да разберете обаче отговорите на всички тези въпроси ще трябва сами да прочетете книгата. 
  А аз ви обещавам, че няма да съжалявате за решението си.

"Време е за втори шансове. Време е светът да бъде преправен."

"Ще ти дам слънцето" е една трогателна, стопляща сърцето история за истинската и неподвластна на моралните догми любов, способна да пребори дори най-строгите човешки предразсъдъци. История, която несъмнено ще преобърне всяка ваша представа за правилното и грешното щом в живота се намесят чувствата. Един жокер, правила не съществуват!

неделя, 16 юли 2017 г.

Ревю: "Толкова близо до хоризонта" от Джесика Кох

Най-силната любов.
Най-силната болка.
Една истинска история.

  Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
  Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
  Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...
  Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.

* * *
  Завърших книгата едва снощи. Със зачервени очи, наранено сърце и непоносимото желание да протегна ръце през страниците на книгата и да прегърна авторката. Дори не бях предполагала, че съм способна така силно да съчувствам на нечия съдба. Защото "Толкова близо до хоризонта" не е просто един добре изграден сюжет, шепа герои и няколко неочаквани обрата, не, това е реална история, спомен от младите години на авторката. Спомен за първата ѝ истинска любов, която е колкото красива, толкова и трагична и която тя смело решава да сподели със света. Плаках, плаках с часове, докато накрая не достигнах и последната страница на книгата и не осъзнах, че макар още в началото да знаех как ще завърши тя, не бях подготвена за това. Въпреки всичките сълзи, които изплаках по историята обаче съм сигурна в едно - щастлива съм, че прочетох "Толкова близо до хоризонта", че успях да изживея това наситено с емоции, понякога хубави, понякога не съвсем, приключение и най-вече - че Джесика Кох ми позволи да се докосна до този неин, потискан години наред, спомен за момчето, което я научи да живее.

"- Не съжалявам за нищо. Нито за един ден, нито за един миг. Ако можех да върна времето, пак щях да избера теб. Щях да взема правилното решение."

  Винаги съм се възхищавала на моралното израстване на героите в книгите, а това на Джесика бе едно от най-впечатляващите, за които съм чела. В началото тя ни е представена просто като едно седемнадесет годишно момиче, свикнало да бъде сякаш косвен играч в жестоката игра, наречена реалност. Животът обаче не е розов, не е дори само черен, той е една пълна палитра от цветове и багри, с която Джесика тепърва предстоеше да се запознае. Именно тогава в живота ѝ нахлува Дани, винаги усмихнатият, жизнерадостен и доста циничен Дани, който бе готов да предложи на Джесика дори повече, от колкото тя е способна да приеме. Дани, който зад маската си на сваляч и успешен спортист и модел крие едно изпълнено с болка и страх минало, което го преследва и до днес. Но тя също може да му предложи нещо, което заради страховете си той не е готов да приеме - нейната любов. Може би това няма да ви изненада, но да, те се влюбват, противно на всичко и всички те се осмеляват да дадат шанс на любовта си. Но подобно на деня, след всеки изгрев предстои залез и обратното. Въпросът обаче е дали са готови да посрещнат непрогледния мрак, който настъпва след залеза и донася със себе си всички демони от миналото. Минало, което или ще ги сближи и ще ги ги раздели окончателно.

"- Ако ти доскучае или искаш да се поупражняваш в шофиране, можеш да отидеш до нас, да полееш цветята и да нахраниш котката.

В жилището му нямаше нито едно растение, не бях видяла и котка, но разбрах жеста: домът му бе отворен за мен по всяко време." 
Докато четях книгата знаех, че Джесика Кох не само е разказала историята си, тя е вложила цялото си сърце и душа в нейното документиране, изживявала е всеки един момент от нея отново и отново. И е създала нещо.. удивително. Създала е книга, която, вярвам никога няма да забравя и която несъмнено ще препрочитам отново и отново през годините. 
  Обикнах "Толкова близо до хоризонта"! Обикнах всичко в нея: лекия и чувствен стил на писане на авторката, така реално представените герои и не на последно място - забавните моменти, в които се смеех с цяло гърло и онези не толкова забавни, в които тъгувах с всяка фибра от тялото си. Би било нечестно да не споделя и колко възхитена бях от силата на приятелството, което поникна и израстна около Дани, Джесика и Кристина и ги превърна в един храбър, често необуздан екип, решен да се пребори с всеки удар, който животът им е нанесъл и ще продължава да им нанася. Онова, което най-силно ме трогна в историята обаче бе острият, дори циничен начин, по който авторката разкри истината за тежкото минало на Дани. Начин, целящ да призове възможно най-много хора да се замислят над важността на тези проблеми, които засягат както мъже, така и жени по целия свят. А най-ужасяващи за съжаление са последиците от тях! И именно фактът, че те тримата се осмелиха да се изправят не само срещу тези проблеми, но и срещу съпътстващите ги последствия, бе причината искрено да им се възхищавам. Че те храбро поведоха една мъчителна битка, без да позволяват на реалността да разруши тяхната илюзия. Без нито за миг да загубят надежда. Заедно. До края. 

"Животът ни изобщо не можеше да се определи като безпроблемен, бъдещето ни съвсем не беше розово, но и тримата бяхме решени да извлечем най-доброто. Докато бяхме заедно, нищо не беше в състояние да ни унищожи."
 
"Красива", "разтърсваща", "трогателна", това са само част от думите, които биха описали "Толкова близо до хоризонта". Но тя заслужава много повече от онова, което тези думи са способни да изразят. Затова оставям всичкото това описание настрана и ще кажа само: Прочетете книгата и се докоснете се до тази наситена с емоции история за приятелството, любовта и смелостта да се изправиш срещу света. История за живота, смъртта и всичко между тях!

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

вторник, 11 юли 2017 г.

Това е твоята история, промени я!

  Колко често ви се е случвало в ума ви да изникне мисълта колко биха си подхождали персонажите от една книга с тези от някоя друга? А замисляли ли сте се какво ще се случи, ако освен героите, имате право да промените също и мястото на развитие на действието, та дори самата развръзка на историята по ваш вкус, като използвате тези от напълно различна книга? Е, аз определено доста пъти съм си задавала въпроса: "Какво би станало, ако..?". Ако вместо да се бие с полубогове, Пърси Джаксън бе един от героите в "Хари Потър". Ако вместо от ангелите, светът в "Пенрин и краят на дните" беше нападнат от.. ами не знам, защо пък не от гръцките богове. Или пък ако Мер Бароу от "Алена кралица" се беше осмелила да убие Мейвън в първата книга, спестявайки си един куп проблеми за в бъдеще..
  И именно това е идеята ми за днешният пост: да обединя героите, сюжетната линия, някои епични моменти, също така и някои допълващи историята подробности и накрая - самата развръзка от 5 напълно различни книги, създавайки нова, несрещана досега (по очевидни причини) история, чийто цялостен сюжет ще бъде подложен на моята редакция. Надявам се идеята да ви допадне, да се забавлявате докато четете (успокойте се, няма да ви издам наистина развръзката на оригиналните произведения, не съм чак такова чудовище; но пък в крайна сметка смествам 5 различни книги в едно, така че може пък и да съм) и ако пожелаете, можете да споделите кои вие бихте обединили, за да създадете една единствена и неповторима, написана лично от вас история.
Без повече увъртане, нека да започваме!

* * *
  Смятам да започна моята история, като, както по-горе споменах, събера заедно едни от най-ярките персонажи от детско-юношеската литература: Пърси Джаксън и Хари Потър. Тези двама героя са истински магнит за неприятности и без да бъдат на едно и също място и може би именно това повдигна въпроса какво би се случило, ако пък те наистина попаднат в някое приключение заедно. Едно е сигурно обаче, без съмнение бих прочела книга с тези двамата в главните роли.
  При избора на мястото на развитие на действието имах някои доста сериозни опасения, но в крайна сметка стигнах до следното заключение: без абсолютно всякакво съмнение бих прочела книга с Хари Потър и Пърси Джаксън, които попадат в земите на Притиан (от "Двор от рози и бодли")! В него те ще се срещнат с така познатата им магия, ще бродят из различните Дворове, като този на пролетта, лятото, а защо не и на нощта, докато по пътя си се срещат със всякакви митични същества - елфи, феи и странни, способни да те разкъсат на парченца същества, като Боге. И ако това не е приключение!
  За допълващи историята подробности реших да почерпя вдъхновение не само от едноименните поредици За Пърси и Хари, включвайки някои така изкушаващи лакомства, като Всякаквовкусовите бобчета на Бърти Бот, Шоколадовите жаби и не особено вкусно звучащите Желирани плужеци, които можеш да си закупиш от Диагон-али, или амброзията и нектара от Олимп, но и идеята, че някои от частите на земите в книгата могат да бъдат лишени от своята магия, както в "Четирите цвята на магията". Това определено ще бъде повод за доста премеждия, за които с удоволствие ще прочета.
  Всяка книга има характерен епичен момент, който я отличава от всяка друга, но за моята история бих искала да добавя може би най-затрогващия, но и наситен с действие откъс от "Двор от рози и бодли" - когато Фейра, в желанието си да спаси Тамлин, трябваше да се бори с последни сили срещу всяващо страх и ужас създание, способно да я направи на храна за дивите зверове с едно единствено движение (като тук разбира се смятам на мястото на Тамлин да бъде някой близък на момчетата приятел, който те трябва да избавят от жестоката участ). Това положително ще бъде страхотен епичен момент в историята, който ще подложи характерите, издръжливостта и приятелството между Хари и Пърси на невиждано изпитание. Към тази графа дори бих добавила изобличаването на някой герой в измяна, което се оказа доста важен момент в развитието на сюжета в "Краля демон". Кой знае, може би този кулминационен етап ще породи и доста въпроси относно бъдещето на героите и техния свят и ще стане повод за доста по-заплетена сюжетна линия.
  И накрая не бих могла да избера друг завършек на историята освен може би най-мащабната и героична битка в историята на фентъзи литературата, тази между Хари Потър и Волдемор. А щом в картината се присъединява и героичния и храбър дух на Пърси, развръзката ще бъде по-епична от всякога!

* * *
  Е, това беше моята интерпретация на наситена с приключения, битки, емоции и неочаквани обрати книга, която аз лично бих прочела и на която бих се насладила. Държа да кажа, че по никакъв начин не упреквам някоя от горе споменатите истории, а точно обратното - избрала съм ги именно защото нещо в тях ме е впечатлило и затова съм сметнала, че заслужават своето почетно място в моята история! Надявам се идеята и изпълнението ѝ да ви е харесало. Ще се радвам да прочета отзивите ви по-долу в коментарите, а може би дори и вашата лична интерпретация на публикацията ми! А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!

сряда, 5 юли 2017 г.

Ревю: "Златният мост" от Ева Фьолер

Един магически мост. Една забранена любов.
Един пътуващ във времето, заседнал във вековете.

  Потопете се в атмосферата на Париж през XVII век – дворцови интриги и пищни балове, отчаяна кралица и подмолен кардинал. История, изпълнена с неочаквани обрати и секващо дъха действие, поднесена с чувство за хумор.

  Всичко в живота на Ана е идеално. Вече повече от година заедно със Себастиано изпълняват опасни мисии, пътувайки в миналото. Но един ден тя получава обаждане, в което ѝ съобщават, че той е заседнал в миналото – и по-точно в Париж, през XVII век. Ана незабавно трябва да отиде при него и да му помогне да се върне в настоящето. Без колебание тя се отправя на опасното пътешествие, но когато открива Себастиано, установява, че е изправена пред един малък проблем: той се мисли за мускетар и не помни нито нея, нито времето, от което идва. И не стига това, ами и обстоятелствата принуждават двамата да се изправят един срещу друг. Ще успее ли Ана да помогне на своя любим да си възвърне паметта и да изпълнят мисията си, или той завинаги ще остане изгубен в миналото?
* * *
  Това може би е най-дълго отлаганата книга в историята ми на читател! И като доказателство ще вметна, че завърших "Гондолата на времето" през август миналата година и дори още тогава разполагах с копие от "Златният мост". Цифрите обаче тук са от без значение щом въпреки всичко най-сетне успях да се докосна до това книжно съкровище! И днес съм тук, за да се обоснова именно защо я смятам за такова.

  Изумително е колко много е израснала Ева Фьолер като автор спрямо първата книга от трилогията. В "Гондолата на времето" определено имах малък проблем с дългите описания и прекалената забавеност на развръзката и съм изключително радостна от факта, че тук писателката е обърнала гръб на мудния сюжет и вместо това е заложила на цялостната наситеност на действията. И това бе причината в ума ми да се прокрадне една мисъл: "Ако толкова много харесах "Златният мост", какво да очаквам от третата книга?".. Е, ще се постарая възможно най-скоро да разбера, като се впусна в едно последно епично приключение с Ана и Себастиано! А до колкото разбрах, последната дестинация, която авторката е избрала за завършек на трилогията ще бъде не кой да е град, а величествения и внушителен Лондон!

"- Някои неща не бива да се поставят под въпрос. Особено магията."

  За пореден път се очаровах от храбростта, с която Ана остави настоящето и се върна почти 400 години назад във времето, подтиквана единствено от мисълта да доведе Себастиано обратно в 21 век. А това не бе никак лека задача! И въпреки десетките препятствия, осеяли пътя и на двамата пътешественици, Ана претърпява истинска морална трансформация. Трансформация, пробудила в нея безгранична решителност и безстрашие и превърнала я в героинята, която винаги съм вярвала, че е.
  Себастиано от своя страна в тази книга изпада в една меко казано странна ситуация. Изпратен на извънредна мисия в далечната 1625 г., той бива лишен от спомените си и манипулиран да защитава Кардиналът на Франция с цената на собствения си живот. Онова, което обаче ме впечатли в образа му в "Златният мост", бе фактът, че дори под въздействието на манипулацията, той нито за миг не забрави любовта си към Ана. Макар на моменти да не осъзнаваше напълно какво е онова, което така силно го привлича в нея. 
  Двамата заедно са подложени на някои доста трудни изпитания, засягащи не само ролята им на пътешественици във времето, но и на двойка, чието бъдеще за пореден път е поставено под въпрос. Особено като се има предвид, че ако не изпълнят поставената им задача, бъдеще реално няма и да има. Или поне не такова, с каквото ние всички сме свикнали.

"- Любовта често е по-силно от разума, Ана. Сляпа е за опасностите."

  И тук авторката не бе изневерила на стила си и бе добавила към сюжетната линия няколко изцяло нови герои, които да придадат на историята щипка от магията, на която само Ева Фьолер е способна. Винаги оставам изумена как успява да изгради и развие тези уж второстепенни персонажи до такава степен, че на моменти интересът ми да е насочен не толкова към Ана и Себастиано, колкото към тях. В случая тук става дума за възхитителните Филип, Мари, Хосе, та дори и Сесил и Гастон. Герои, без които книгата несъмнено щеше да загуби чара си. Бих се опитала да споменала нещо по-специфично за тях, но от съображение да не издам нещо важно за сюжетната линия ще ви оставя сами да ги опознаете.
  Немислимо е да не спомена, че "Златният мост" е първата книга за последните 2-3 месеца, чиято развръзка ме остави с отворена уста от изумление.. А точно това прави за мен една книга наистина добра! И съм невъобразимо щастлива, че макар и след толкова дълго време, най-сетне се осмелих да дам ѝ шанс и тя безспорно не ме разочарова, дори напротив - искрено ме очарова!

"- Наказанието и съжалението са две различни неща 
и едното не струва много без другото."

  Около историята продължават да изникват все нови и нови въпроси, а тайните и премълчаните думи са повече от когато и да било. Кои са старите? Какво са те? А колко могъщи са те всъщност? И каква част от истината за пътуването във времето не споделят те с Ана и Себастиано? Все въпроси, чиито отговори остават да глождят мислите ми.. А докато вие преминавате през това смайващо приключение из парижките улици в компанията на "Златният мост", аз смятам възможно по-скоро да се добера до "Тайният портал" и най-сетне да узная отговорите на всички тези въпроси!

"Но за истинската любов нито един залог не беше достатъчно висок."

Магична и секваща дъха, "Златният мост" е книга, която ще ви пренесе в един отдавна отминал век на пищни балове, мускетари, дворцови интриги и кралски преврати. Век, който, оказва се, не е толкова бляскав, за колкото сме го смятали. Затова се подгответе се за една изпълнена с неочаквани обрати и поднесена с огромна доза хумор история, с която несъмнено ще избягате от еднообразното ежедневие, наслаждавайки се на пленителния Париж от XVII век.