вторник, 17 април 2018 г.

Ревю: "Сборище на сенки" от В. Е. Шуаб

   Тази магия е изпепелила Черния Лондон и го е превърнала в безжизнена пустош. Какво е способна да причини на останалите? На гладуващия Бял Лондон, на процъфтяващия Червен Лондон или на безсилния Сив Лондон?
    Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.
    Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине...
   Сърцето ми препуска, опитвайки се да асимилира случилото се. По принцип следвам правилото да не се поддавам на първоначално залелите ме емоции от прочитането на дадена книга, но този път просто не се сдържах. Изминаха едва няколко минути от както дочетох последната страница от "Сборище на сенки", а вече усещам физическата нужда да се докосна до третата книга, да разбера каква ще бъде съдбата на героите след този така неочакван, вледеняващ кръвта финал и да узная въпросите на всички онези влудяващи мислите ми въпроси. Но тъй като това за момента е невъзможно, единственото, което ми остава е да споделя за всичко онова, което книгата ме накара да изживея и което, надявам се, вие също ще, ако след ревюто ми решите да се докоснете до магията на книгата. Приятно четене!

"Силата и слабостта са преплетени в едно - каза му тогава авен есен. 
- Понеже толкова си приличат, често ги объркваме, 
както объркваме магията и властта."

   Първата книга - "Четирите цвята на магията" - започна и упорито продължи с поредица от наситени с напрежение събития, последвани от един изключително затрогващ читателя финал, след който копнежът ми за продължението бе просто осезаем. И мога да твърдя, че ефектът от прочитането на така дълго очакваната втора книга по нищо не отстъпва пред този на своята предшественичка, дори го надминава. Затова, ако копнеете за спираща дъха трилогия, такава, в която можете да се гмурнете, не се колебайте, а смело посегнете към "Четирите цвята на магията". И се подгответе да бъдете отвени.

   В. Е. Шуаб е неповторима в изграждането на заплетени сюжетни линии, в създаването и развиването на образите на героите си и заплитането на мрежа от тайни и мистерии около миналото им. И героите в "Сборище на сенки" не са изключение. В първата книга авторката ни запозна с Кел - известен сред кралството на Червения Лондон със своите способности на антари, позволяващи му свободно да борави с магията и да пътува сред световете, и с Делайла Бард - изкусен крадец и най-издирвания джебчия в Сивия Лондон, чиито съдби случайно, а може би не съвсем, се преплитат и ги изправят пред нечувани приключения и препятствия. И тук тези двама емблематични герои отново се срещат, но този път съдбата им е подготвила далеч по-неочаквани премеждия и още по-опасни битки, в които те не само ще трябва да се борят за живота и бъдещето на Червения Лондон, но и за своите собствени. Врагове дебнат зад всеки ъгъл, бариерата между световете е вече само формалност, а магията се стеле над Червения Лондон, готова да бъде опитомена. Или открадната. Кралството се нуждае от своя антари, но какво ще се случи, когато Кел най-сетне се умори да бъде изкупителната жертва във вечната борба за могъщество между Лондоните? И каква ще бъде съдбата на града му, когато Белият Лондон се надигне от сенките, по-силен и жаден за магия от всякога?

"- Някой да ти е казвал, че си прекалено умна?
- Твърде умна. Твърде шумна. Твърде дръзка. Чувала съм какво ли не. 
Същинско чудо е, че съм още жива."

    Авторката за пореден път ме очарова с приказния си стил на писане, който сякаш рисува картини между редовете и превръща проследяването на историята в едно несравнимо удоволствие. Самото прочитане на "Сборище на сенки" ми отне повече време отколкото бях предполагала, тъй като прочетох първата книга преди месеци, в следствие на което се нуждаех от доста време отново да привикна към нестандартния, но пленителен стил на писане на В. Е. Шуаб и да се впусна в света на Червения Лондон. Несъмнено обаче това ми начинание щеше да трае далеч по-дълго без леките препратки и напомняния от авторката за случилото се до момента в "Четирите цвята на магията", благодарение на които съвсем скоро напълно се потопих в историята.

   В "Сборище на сенки" Лайла отново се изживява като суров и безстрашен странник в Червения Лондон, но този път не на суша, а по вода. Мислейки си, че е убила истински пират и с това си е проправила път на борда на пиратски кораб, тя неочаквано се оказва обградена от насочилия към нея оръжия и гневни погледи екипаж на "Среднощно острие"- каперски кораб, плаващ под знамето на кралството. Не точно онова, за което Лайла цял живот е копняла, но все пак е кораб, а за момиче, останало само сред непознат за нея град в още по-непознатия за нея магически свят, това е всичко, което и е необходимо. Тук се появява и един изключително чаровен нов герой - Алукард - капитанът на "Среднощно острие" и нейният верен учител по магия, готов да я научи на всичко за магията в замяна на малко от нейната история преди идването на кораба. Но не се заблуждавайте, този герой има далеч по-важна роля в историята. Каква обаче ще ви оставя сами да разберете.
   Кел от друга страна е длъжен да премисля всеки свой ход след заклинанието за обвързване между него и Рай. Заклинание, с което Кел спасява живота на принц Рай, но обрича своя на вечно изгнание сред стените на замъка. И макар жертвата си, антари е посрещнат от неодобрителните погледи на краля и кралицата, в чиито очи той не е вече техен син, а просто спасителя на кръвния им син и наследник на трона - Рай. И докато целият град се подготви за началото на Есен таш, Кел осъзнава, че замъкът не е вече негов дом, а затвор, и обвързващото заклинание не е изпълнение на неговия братския и кралски дълг, а заточение.

"- Някой ден ще те хванат.
- Тогава най-добре да се забавлявам, докато още мога (..)"

Влудяващо пристрастяваща, принуждаваща читателя трепетно да разлиства страница след страница в очакване на развръзката, "Сборище на сенки" е едно блестящо продължение, чийто сюжет ще ви заплени и остави безмълвни. Продължение, предвещаващо един шеметен финал на трилогията!

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!
http://bookandhotcoffee.blogspot.bg/2017/06/blog-post.html

четвъртък, 29 март 2018 г.

Поетична треска

За мен поезията е спасителна лодка, приятел, винаги готов да протегне ръка, за да ме издърпа от дълбините на меланхолията. Или както твърди самата Рита Дав: „Поезията е езикът в неговата най-чиста и най-мощна форма.”.
Този месец отделих цялото си свободно време на книгите и най-вече на поезията, в резултат на което през последната седмица завърших три стихосбирки, превърнали се в тема на разговор в много от книжните общества. И истината е, че не мога да бъда по-благодарна на самата себе си, задето посегнах към тях, независимо от споходилите ме съмнения. Да прочета тези стихосбирки бе едно незаменимо преживяване, което ми помогна отново да разтворя очи и да зърна света в най-красивите му цветове!
Стихосбирките са насочени главно към темата за себеосъзнаването и себеприемането, а феминистичната им нотка им придава съвременността и иновативността, която така ожесточено търсех. Това е и причината сами по себе си те доста да си приличат. Въпреки това обаче всяка една се отличава със собствен стил и характер, нетипичен за останалите.
Ето и кои са те:


"The Princess Saves Herself in this One"
by Amanda Lovelace

"if
love
is a
battlefield
then I
must have
forgotten
all of
my armor
at
home."
- a war I never agreed to fight

Всичко започна с това малко книжно съкровище, с което се сдобих благодарение на неизчерпаемия ми инат в търсенето на електронния му вариант. И още след първите няколко страници осъзнах, че целият труд и време са си заслужавали! В сборника се развиват темите за кражбата на детската непорочност и детство, за търсенето на собствената ни самоличност в този непостоянен свят. Онова, което го откроява от останалите обаче е използването на метафората за уплашената и заключена във високата кула принцеса, която с години чака пристигането на принца, който да я избави от затвора й. Както обаче гласи заглавието, тук принцесата сама спасява себе си!

"Love Her Wild"
by Atticus

"Don't ask her to be a rock
for you to lean upon
instead, build her wings
and point her to the sky
and she will teach you both to fly."


Особено любим сборник от стихове, чиито добавени фотографии сякаш са отражение на съпътстващите ги стихове. Темите тук са по-скоро насочени към самоосъзнаването и изграждането на една здрава връзка със собствената ни буря от емоции, бушуваща зад привидно безизразните ни лица. Един изключително емоционален, но и вдъхновяващ сборник, който за пореден път ми доказа, че красотата на поезията не се крие единствено в старите книги!
 
"Your Soul is a River"
by Nikita Gill

"Of all the things
That are most flammable
In the history of the world,
I have encountered
Nothing
More flammable
Than the human heart."
 

Последната книга, която успях да завърша по време на моята поетична треска е и една от най-добрите, прочетени от мен до момента! Причините за привързаността ми към този сборник са безброй, но най-явната, това е метафората за космоса и звездния прах, който всъщност е част от нас и ни превръща в деца на вселената. Темите тук се припокриват с гореспоменатите, но, поне според моето скромно мнение, "Your Soul is a River" се отличава със своята особено изразена феминистичност. И, макар и със свито сърце, мога да твърдя, че този сборник се оказа любимият ми от трите и с огромно нетърпение се надявам съвсем скоро да завърша и останалите от авторката!

 Това е и краят на публикацията ми, надявам се тя да ви е харесала или поне да ви е накарала да се усмихнете! Чувствайте се свободни да оставите мнението си относно книгите по-долу в коментарите. С радост бих прочела кои са и вашите любими сборници с поезия! 
А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!

събота, 17 март 2018 г.

Ревю: "Леговище на сънища" от Либа Брей


   Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци.
    Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
    Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ? да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?
   С часове се чудих как да започна това ревю, какво да напиша, за да изразя възхищението си към тази книга и авторката й като цяло. И ето ме тук, все още неспособна да подредя мислите си и същевременно с това безсилна пред желанието да споделя с вас кое всъщност в "Леговище на сънища" пробуди нестихващата вихрушка от емоции вътре в мен. Е, настанете се удобно и се подгответе да узнаете кои са причините именно тази книга вече дни наред да обитава мислите ми и да краде съня ми. Приятно четене!

"Нощта идваше за своята будна смяна. 
Неоновият град раздираше шевовете на деня 
и големият карнавал на сънищата започваше."

   Онова, което в началото ме объркваше, но което съвсем скоро обикнах в Либа Брей, това е нейният нестандартен, но изпъстрен от емоции и движение стил на писане. Рядко се среща автор, способен да придаде дори на най-простата и привидно безлична обстановка усещане за мистичност и дълбочина. А за мен Либа Брей е повече от ненадмината в това. Богатият й речник и непознаващото й граници въображение създават едни от най-реалистичните и магични сами по себе си моменти, които някога съм имала възможността и най-вече честта да прочета. Това е и причината вече с притаен дъх да очаквам продължението!

"Обикновените хора бяха способни на необикновено смели постъпки. 
Това беше единствената магия, която Сам познаваше и на която вярваше."

   Героите за пореден път ме оставиха безмълвна пред тяхното безспорно израстване спрямо първата книга: "Ясновидците". Тук те не само са по-уверени в себе си и способностите си, но и по-близки помежду си от всякога. Всеки, поел по своя път и съсредоточен в собственото си бъдеще, който накрая все пак се озовава пред вратите на Музея на американския фолклор, суеверията и окултното. Всеки със своята магична дарба, която да използва в борбата срещу разбунтувалите се духове, но и която тепърва му предстои да опознае. Лин, Тета, Джерико, Ийви, Хенри, Мемфис, Сам и Мейбъл, един колкото необикновен, толкова и славен екип, готов да се изправи пред всяка опасност и всеки пробудил се от отвъдното демон, изпречил се на пътя им.
   Освен с духове и всеподобни създания обаче героите са принудени да се борят и със собствените си демони, обитаващи най-тъмните късчета на съзнанията им. Демони, далеч по-опасни от онези, които се крият сред сенките на Ню Йорк и само чакат да чуят песента на своя водач. По-опасни от Пентаграмния убиец, по-опасни дори и от самия Мъж с цилиндъра.
    
"Но сънищата се изплъзваха лесно. 
Присъщо им е движението напред. Нагоре. Надалеч. 
През всички бариери и граници. Към света.
Това важи и за кошмарите."

  И тук присъстваха много от персонажите, с които авторката ни срещна в първата книга, като например малкия брат на Мемфис - Исая, чиято ясновидска дарба е по-силна, от колкото Мемфис някога е предполагал и която нараства с всеки изминал ден; Бил, чиито тъмни сделки заплашват не кой да е, а самият Исая; сестрите Проктър и още десетки други, чиято роля в сюжетната линия е не по-малко важна от тази на самите Ясновидци.

   Хуморът и сарказмът на героите са едни от любимите ми елементи, без които иначе книгата губи магията си и съм повече от благодарна на Либа Брей за десетките пъти, в които просто стоях над книгата, една сдържаща напиращия прилив на смях в себе си (често безуспешно), който диалозите между Сам и Джерико или пък Ийви и Сам пробуждаха в мен.

"Сам се стовари на кушетката и изохка.
- Ръцете ми никога повече няма да ми послужат - простена той.
- Несъмнено момичетата в Ню Йорк ще въздъхнат 
с облекчение - промърмори Джерико (..)."

   В книгата, разбира се, не липсваха и романтичните моменти, но този път те не бяха само между Тета и Мемфис. Не, тук се възражда един напълно нов романс, чието бъдеще обаче остава с голяма въпросителна. Между кои е той обаче ще ви оставя сами да разберете.
   И ако сте си мислили, че сюжетът на "Ясновидците" е бил наситен със секващи дъха моменти и обрати, то тогава трябва да ви съобщя, че този на "Леговище на сънища", обратно на всеобщо познатата теория, че продълженията не са по-добри от първите книги, е дори по-вълнуващ. А финалът, всичко друго освен предвидим.

Пропита от магичност и загадъчност, "Леговище на сънища" е продължение на опияняващата история за Ясновидците и дебнещото сред сенките зло, което единствено те са способни да победят. Зло, повело със себе си цял легион духове и демони, гладни за човешка плът.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

 http://bookandhotcoffee.blogspot.bg/2016/12/blog-post.html

неделя, 25 февруари 2018 г.

Book blogger confessions TAG

Здравейте на всички! Не съм правила таг от година, дори и повече, и искрено благодаря на прекрасната Криси от Diagnosis: Abroad , задето ме е тагнала да направя този така нестандартен и интересен книжен таг, с който да си почина от и без това натовареното ежедневие. Е, надявам се да ви бъде интересно да надникнете по-навътре в моя книжен свят и да разберете малко повече за книжните ми предпочитания. Ще се радвам да прочета кои са и вашите отговори на въпросите, като ги споделите по-долу в коментарите!
Приятно четене!

Коя книга най-скоро не довърши?
Неразделна част от съдбата на един читател е да започва книги, които съвсем скоро осъзнава, че вероятно никога, или поне в скоро време, няма да завърши. Е, предполагам при мен това се случва прекалееено често. Последната такава книга за мен, доколкото си спомням, бе "Град от пепел" от Касандра Клеър. Няколко пъти се опитвах да се впусна отново в света на ловците на сенки, но всеки път.. безуспешно. Е, надявам се съвсем скоро отново да изпитам потребност към тази така известна и очевидно добра поредица.

Коя книга е твоето “сладко изкушение”?
Винаги съм била почитателка на книгите с фентъзи и митологични елементи в сюжетната си линия. Предполагам именно това често ме тласка към енциклопедиите, свързани с различните митове и легенди. А това ме навежда на мисълта, че реално моето сладко изкушение и най-ценна книга, сантиментално и финансово погледнато, в библиотеката ми е енциклопедията "Митове и легенди. Илюстриран справочник за техния произход и значение" от Филип Уилкинсън, с който все още препускаме сред римските богове!

Коя книга би хвърлила в морето?
Определено не съм почитател на книгите от рода на "50 нюанса сиво". Чета любовни романи, разбира се, те също са едни от най-ценните за мен романи в библиотеката ми. Но тези книги.. никак не ме привличат. Нека кажем, че те са точно обратното на моето сладко изкушение и, ако не бях природозащитник, те несъмнено щяха да полетят към морското дъно.
  
Коя книга си чела най-много?
Рядко се случва да препрочитам дадена книга, но си спомням как когато бях малка седях и препрочитах отново и отново книжките за Лили Чудото. Дори сега, когато си спомням за тях, усещам онова носталгично усещане в гърдите си и неописуемо силното желание отново да се докосна до тях!

Коя книга не би искала да получиш като подарък?
Освен "50 нюанса сиво"? Мисля, че не бих се зарадвала особено на историческа книга. Ако получа такава със сигурност няма да я изхвърля в океана, както бих сторила с другата, но да кажем, че случайно ще я преподаря на някой роднина.

Без коя книга не можеш да живееш?
Това повеждащ въпрос ли е? Че кой може да избере само една?! Е, добре, формално ще посоча една (от десетките) без която реално не мога да живея, защото именно тя ми помогна да навляза още по-надълбоко в света на фентъзи литературата и това е "Алена кралица" от Виктория Айвярд!

Коя книга те накара да плачеш най-много?
Ще го кажа така, аз съм чувствителна личност и дори история за кученца, които си играят сред тревата е способна да ме разплаче. Затова и ще споделя заглавието на последната книга, която наистина ме затрогна и разплака - "Споделени тайни" от Колийн Хувър. За да съм честна, с тази книга постигнах дори нов рекорд - разплака ме още на втората страница..

Коя корица не харесваш най-много?
Наистина се вбесявам, когато илюстраторите решат да сложат на дадена книга някоя анимирана корица (както в случай с книгите на Стефъни Пъркинс). Оригиналните корици на трите книги са така красиви, семпли и все пак грабващи окото, докато нашите просто не си съвпадат естетически с възрастовата група към която приспадат, а и към цялостната идея на книгите.
Радвам се, че останахте с мен до края и се надявам тагът да ви е харесал!
Аз от своя страна ще тагна Гери от
A reader lives a thousand lives и Или от Books99 , чиито отговори с нетърпение очаквам да прочета!

Лек и книжен уикенд :)

събота, 10 февруари 2018 г.

За книгите и жанровете & My 2018 reading challenge

    Преди доста години, когато тепърва навлизах сред литературните общества, отчаяно търсех своето място в този магичен нов свят. Търсех някакво определение, което ясно да дефинира моите желания и книжни предпочитания. Което да ми помогне да се ориентирам сред новото. Дали бях любител на любовните романи, дали харесвах повече тийнейджърската литература? Или пък приспадах по-скоро към фентъзи обществото? А може би трябваше да продължа да търся..
   След месеци на лутане обаче осъзнах едно: не е необходимо да ограничаваме себе си като читатели с някакви никому нужни определения. С названия, които не не служат за нищо друго, освен да ни разделят и настървяват едни срещу други.
   Истината е, че аз обичам любовните романи, с думи не мога да опиша възхищенията си към фентъзи жанра, с удоволствие чета леки криминални романи, обожавам да научавам нови факти от романите с исторически мотиви и, макар и съвсем скоро да навършвам пълнолетие, никога няма да се отегча от тийнейджърската литература и нейната нестандартност. Защото аз обичам литературата! И никога и за нищо на света не бих нарекла себе си единствено почитател на фентъзито или на който и да било друг жанр. Защото ние, читателите не бива да се делим, не бива да стесняваме книжния си кръгозор, опитвайки се да се напаснем към предпочитанията на приятелите си, роднините си и като цяло заобикалящото ни общество! Всеки има различни възгледи и вкус за книгите и те не са непременно правилните. Това е литература, в нея няма правилно или грешно. Нея или я чувстваш, или не.
   С времето опитах множество различни жанрове, докато разбера, че една книга не се определя от жанра, така както и жанрът не се определя от една книга. Тази година обаче реших да превърна това в предизвикателство, да се постарая да опитам колкото се може повече и различни книги и жанрове.
   Списъкът ми се състои от 30 книжни предизвикателства, като някои от тях са доста конкретизирани, а други - предлагащи ми огромен избор от заглавия. Особено любими обаче са ми "Книга от твоето детство", "Книга, която е трябвало а прочетеш в училище, но не си", "Книга, базирана на историческо събитие" и "Книга с лошо ревю".
   Предизвикателствата като цяло са много разнообразни, защото именно такъв желая да бъде и моят книжен опит. Изпълнените от мен да този момент са само две, но съм убедена, че съвсем скоро ще покрия всяко едно от тези 30:

  • Книга с над 600 страници
  • Книга, препоръчана ти от приятел
  • Книга, която вече е в библиотеката ти
  • Книга, която можеш да прочетеш за ден
  • Трилър
  • Книга, препоръчана ти от член на семейството
  • Книга, написана от двама или повече автори
  • Класически любовен роман
  • Книга по действителен случай
  • Книга, която е трябвало а прочетеш в училище, но не си
  • Книга, чието действие се развива на място, което винаги си искал да посетиш
  • Книга с лошо ревю
  • Книга от твоето детство
  • Книга, публикувана преди повече от 100 години
  • Книга от нов за теб автор 
  • Книга, която е филмирана
  • Книга, която можеш да вземеш безплатно
  • Книга, базирана на историческо събитие
  • Книга, която ще бъде филмирана тази година
  • Книга, съдена (от теб) по корицата й
  • Колекция от кратки истории
  • Романтичен роман
  • Книга за самопомощ
  • Книга с поезия
  • Книга с дете разказвач
  • Мистерия
  • Детски роман
  • Книга от починал автор
  • Книга, разказваща за актуален световен проблем
  • Книга, което си започнал, но така и не си завърши
   Някои от изброените може би са ви допаднали, други не, но това са книжните предизвикателства, които подбрах за самата мен. Има стотици други, които можете да срещнете из интернет или за които сами сте способни да се досетите и да добавите към вашите списъци. Идеята обаче е една: да опитаме нещо ново, нещо, към което иначе не бихме се осмелили да посегнем. А кой знае, може пък и да ни допадне.
   Ще се радвам, ако изразите мнението си тук в коментарите, а също така и ако ми предложите някои идеи за книжни предизвикателства. С удоволствие бих прочела и кои са вашите, ако имате такива. 

Е, надявам се публикацията ми да ви е била полезна и приятна!
Лек и книжен уикенд!

сряда, 31 януари 2018 г.

3 причини да пожелаете да прочетете "Коледни пожелания и бисквитени целувки"

Отлично зная, че Коледата отдавна отмина. Наясно съм и че коледните книги не са така вълшебни, ако не са прочетени по време на зимните празници. Но, ако сте почитател на леките коледни любовни романи като мен, ще разберете защо нито ярко греещото слънце отвън, нито фактът, че е почти февруари успяха да повлияят на решението ми да посегна към книгата.
Е, днес ще ви представя моите 3 причини да прочета "Коледни пожелания и бисквитени целувки" от Джени Хейл!
Приятно четене!
  •    Не съм способна да твърдя, че "Коледни пожелания и бисквитени целувки" притежава някакъв особен начин на изказ, но със сигурност мога да заявя, че историята ще ви дари с покоят, който заслужавате. Независимо дали сте сгушени у дома пред камината в предколедно настроение или сте се наместили удобно на някоя пейка под слънчевите лъчи отвън по време на обедната си почивка! Защото тази книга притежава неподозирана магнетичност и единственото, което е необходимо да сторите, за да я усетите е да се отпуснете в прегръдките й. А тя от своя страна ще ви поведе в едно магично приключение, след което е просто невъзможно да не повярвате в магията на Коледа!

  •    Книгата обхваща много и различни аспекти от проблемите на днешното ни общество: трудностите, с които са принудени да се срещат самотните родители; страховете, които ни спират да преследваме мечтите си и да бъдем щастливи; желанието за финансова стабилност, която често ни поглъща и прави слепи за истинските ценности в живота. И това са само част от проблемите, засегнати в романа. Но най-удивителното в случая не бяха тези теми, тях можем да срещнем в почти всеки съвременен роман. Удивителното бе способността на Джени Хейл да ги обедини и преплете в едно, създавайки тази наситена с емоционалност и красота история, способна да стопли както душата, така и сърцето ви.
       
  •    Красотата на романа обаче несъмнено се крие в негова сладост. И с това визирам всяка една привидно несъществена подробност, която всъщност допълва и придава на книгата магнетичността, за която споменах: решенията на Аби относно интериорния дизайн на дома на Ник Синклер и коледната украса, която го допълва; рецептите и ястията, приготвени от Аби, чиито аромат на моменти сякаш се понасяше измежду редовете; очарователните любовни моменти между героите, които разтуптяваха сърцето ми. Бих продължавала така до безкрай, но дори вече издадох предостатъчно. Останалото ще ви оставя да откриете сами!

    •    А ето и една допълнителна причина: секващата дъха корица, чиито блясък и семпли цветове е невъзможно да не грабнат вниманието ви! Нещо, което, колкото и маловажно да бъде за самата история, идеално илюстрира коледната идилия, властваща в дома на Ник Синклер. Идилия, за която можете да прочетете само и единствено ако дадете шанс на "Коледни пожелания и бисквитени целувки"! Е, кого чакате?
   Аби е самотна майка, която обича семейството си повече от всичко на света. Помага на близките си и се е посветила на отглеждането на десетгодишния си син Макс. Работи на две места, за да ги издържа, и оставя мечтата си да стане интериорен дизайнер на заден план. Неочаквано една приятелка предлага на Аби малка поръчка за декоратор и тя не се колебае да поеме задачата. Колко ли трудна може да е тя?
   Ник Синклер иска да украси имението си, преди семейството му да пристигне за коледните празници, като парите не са проблем. Единственото му условие е да не го разсейват в работата му – дори и по Коледа.
   Аби пристига в огромното имение с предчувствие, че се е нагърбила с непосилна задача. Къщата е почти празна, нуждае се от много повече от една коледна украса. А след като се запознава с мрачния и вечно зает Ник, тя разбира, че наистина е загазила...
   Красива история за преследването на мечтите, за магията на Коледа, за моментите, прекарани със семейството... И за тръпката да се влюбиш под светлината на коледните лампички.

неделя, 21 януари 2018 г.

Ревю: "Споделени тайни" от Колийн Хувър

РОМАН НА ГОДИНАТА (2015)
Избран от читателите в Goodreads Choice Awards (категория „Романтика“)

Бестселър на „Ню Йорк Таймс“

Обърн Рийд е твърдо решена да възстанови разрушения си живот и да преодолее болката от миналото. В търсене на работа тя попада на художествено ателие, чиито предни прозорци са облепени с малки листчета, съдържащи най-съкровените, споделени тайни и признания на случайни хора. Обърн е разтърсена от анонимните бележки, тъй като и тя крие тайна от своето минало, която никой не бива да научава – най-вече Оуен Джентри, младият художник със зелени очи, който черпи вдъхновение за картините си от историите на другите хора и превръща най-мрачните тайни в най-чисто изкуство.
Неочаквано и за самата нея, Обърн е дълбоко привлечена от загадъчния художник, който също е силно привлечен от нея и буквално я умолява да работи за него.
Двамата поемат на едно пътуване, което никой от тях не е очаквал. А тайните, които толкова дълго са таили в душите си, ще изплуват и ще променят живота им завинаги…

 * * *

   Да проследя историята в "Споделени тайни" бе едно незабравимо и незаменимо приключение за мен. И причината за това не се свеждат единствено до така реалистично изградените персонажи, нито дори до болезнено емоционалния сюжет, а до цялостната естественост и красота на историята. До истинността на любовта, обитаваща сърцата на героите и обвързваща ги помежду им. Може би това е и причината вече дни наред да не мога да събера думите си и да завърша това ревю. Сякаш, колкото и да се старая, те никога не са напълно достатъчни, за да опишат възхищението ми спрямо романа. Е, смятам, че най-сетне събрах куража да придам форма на мислите си. Приятно четене!

"Майка ми ми казва, че има хора, които срещаш и тепърва опознаваш, а има и такива, които виждаш за първи път и вече познаваш."

   Героите, без значение главни или второстепенни, както вече споменах, са едни изключително старателно сътворени персонажи. Онова, което обаче пропуснах да споделя, е прецизно изградената връзка между всеки един от тях, която полага своето начало още в миналото им и продължава до самата им среща, години по-късно. И, колкото и странно да звучи, именно тази връзка бе задвижващият механизъм при развитието на сюжетната линия и на книгата като цяло.

"Безкрайно се уморих да губя единствените неща в живота, които искам."

    Онова, което също силно ме възхити в "Споделени тайни" бяха онези малки, почти незабележими подробности около историята, които обаче я допълваха и открояваха от останалите любовни романи, прочетени от мен до момента. Като например поставените измежду абзаците снимки на картините на Оуен или пък откъсите от признанията, вдъхновили създаването на някои от тях. 
   Чувственият стил на писане на Колийн Хувър, без никакво съмнение, е най-удивителното в цялата книга. Дори не съм предполагала, че в тези единствени 267 страници могат да се преплетат толкова различни и все пак неподправено красиви елементи. И с това визирам елементът на изкуството, превърнал се в неразделна част от сюжета, на смъртта, разделила влюбени, семейства и приятели. Елементът на чистата любов, сплотяваща самотните души и обединяваща ги срещу жестокостта на хората и съдбата. И разбира се, на миналото, поставило основите на цялата сюжетна линия. И всичко това представлява само част от пълната картина на "Споделени тайни". За останалото ще ви оставя сами да разберете!

"- Обещанието ти е единственото в теб, което принадлежи на Трей. - Той вдига ръка и притиска длан върху ризата на гърдите ми там, където отдолу бие сърцето ми. - Всяка друга част от теб е моя."

"Споделени тайни" е история за тайните, способни да сплотят или завинаги да разделят, осмелилите се да ги признаят. История за войната между непокварената любов и поквареността на човешката злост. А това е война, която или печелиш, или губиш, но въпросът не е какво си способен да заложиш, а какво, или кого, си готов да изгубиш. 

Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

неделя, 7 януари 2018 г.

Ревю: "Истинска измама" от Е. Локхарт

   Това е история за млада жена, чиято дяволска изобретателност е нейният билет към очарователен живот. Но колко пъти е възможно да се претвори наново? Ти ще отсъдиш.

   Имоджен е избягала наследница, сирак, готвач, измамница. Джул е боец, социален хамелеон и атлет. Силно приятелство. Изчезване. Убийство, а може би две. Лоша любовна история или може би три. Захабени предмети, прикрития, кръв и шоколад. Американската мечта, супергерои, шпиони и злодеи. Момиче, което отказва да даде на хората това, което искат от него. Момиче, което отказва да бъде човека, който някога е било.


* * *

   Това може би ще бъде едно от най-кратките ми ревюта, публикувани някога. И то не защото книгата не ми хареса. Точно обратното, харесах "Истинска измама", дори нещо повече - тя ме изуми. И именно това е причината за хаоса, властващ над мислите и думите ми. Обещавам обаче да вложа всичко от себе си, за да ви убедя в красотата и истинността на този роман!

   Прочетох десетки отзиви за "Истинска измама" и само няколко от тях бяха положителни. Въпреки и може би именно заради тях обаче реших да дам шанс на книгата и авторката, чиято първа, преведена ни на български, книга - "Ние, лъжците", е чисто и просто попадение в моята книжна хронология. А сега, след като "Истинска измама" най-сетне е завършена, мога смело да твърдя, че тя по нищо не отстъпва на своята предшественичка. Е, готови ли сте да разберете защо?

"Джул вярваше, че колкото повече пот пролееш по време на тренировката, толкова по-малко кръв ще пролееш по време на битката.
Вярваше, че най-ефикасният начин да избегнеш разбитото сърце е да се преструваш, е изобщо нямаш такова."

   Е. Лакхарт винаги се е отличавала със своя необикновен, нетипичен за останалите автори стил на писане. Нещо, което в началото ме смути и остави със смесени чувства, но на което в последствие искрено започнах да се наслаждавам! В случая най-забележителната особеност на "Истинска измама" е, че самата история е разказана отзад напред. И няма да лъжа, това през първите няколко страници ме объркваше, но с напредването на главите този проблем бързо започна да отстъпва място на удоволствието ми от навлизането в историята и опознаването на героите.
   Тук ще спомена и още една особеност в стила на писане на Е. Локхарт - използването на множество ненужни описания. Отново особеност, която ме подразни, но която само момент след потъването ми в сюжета на книгата опровергах. Всяка подробност и описание в "Истинска измама" имаше своето значение и бе там с определена цел, без значение колко ненужна и ненамясто изглежда тя в момента на прочитането й! Независимо дали става дума за това какво е облякла Джул или какво се намира в апартамента й, защото зад всичко това има скрит смисъл, който само читател, напълно слял се с историята ще оцени и разбере!

"Питаше се дали наистина е себе си. Дали можеше да продължи да бъде себе си.
И дали някой би могъл да обикне онази, която всъщност беше."


   Сюжетът. Хмм, това определено не го очаквах! Признавам, че започнах книгата с мисълта за една лека, видимо кратка книжка, с която да си почина от предучилищните задължения. Да, но не получих нищо подобно! Вместо това Е. Локхарт ми предостави една наситена с действие, обрати и секващи дъха моменти история, в която единственият предложен ми миг на спокойствие настъпи едва след като завърших самата книга. Едва тогава успях и да изпитам пълното удоволствие от прочитането на историята и блаженството от разплитането на мистерията около нея.

   В това ревю не смятам да пиша за героите, защото веднъж започна ли, няма да съумея да сдържа думите си и току-виж съм разкрила някоя жизненоважна за развръзката подробност. Ще спомена само едно: в "Истинска измама" не бива да вярвате на имената! Много често човекът, стоящ зад името не е онзи, който се очаква да бъде!

Прочетете "Истинска измама"! Прочетете я, защото всеки читател трябва поне веднъж да се докосне до една необикновена и неподчинена на условностите история! История, която само "Истинска измама" е способна да ви предложи!

неделя, 31 декември 2017 г.

My year & My books.

Още една година измина, още една година на книжни попадения и книжни разочарования. Година, изпъстрена от магията на удивителните книжни съкровища, до които имах удоволствието и честта да се докосна. Една повече от приказна година!
Ще се отклоня малко от темата и ще използвам възможността да благодаря на издателствата, с които работих през изминалата година. Благодаря за разбирането, доверието и, разбира се, за прекрасните книги! Благодаря, че ми позволихте да развия потенциала си и да повярвам в себе си!


А сега нека пристъпим към същественото. Що се касае до броя на прочетените от мен книги, 2017 бе повече от успешна. Успях да прочета 40 книги, с което изпълних и поставеното ми от мен самата книжно предизвикателство в Goodreads! И съм изключително горда от себе си за което, тъй като нито една от тези книги не е била просто разгърната и прелистена, а прочетена с разбиране и най-вече - с удоволствие! Нещо, което никой читател не бива да забравя! Особено когато се е нагърбил със задачата да ревюира книги!

  
Годината за мен бе като една огромна палитра от книжни жанрове и стилове, от различни автори и сюжети! За първи път от много години насам отново посегнах към поезията. За първи път прочетох и няколко книги, чиито жанр избягвам от години, а именно - класиката. И ми харесаха. Нещо повече, смятам през 2018 година да прочета колкото се може повече от тях. О, и прочетох първата си книга изцяло на английски!
През годината, разбира се, попадах и на книжни разочарования, но както всеки от нас знае, това е неизбежно за читателите! Какво са те обаче на фона на десетките книжни попадения, които озаряваха деня ми и които крадяха съня ми?

2017 изтича, останаха само още няколко часа и идва време за новата и, надявам се, още по-добра за всички ни 2018 година! 
Затова ви оставям, но преди това искам да ви пожелая една приказна, изпълнена с щастливи моменти и поводи за усмивки година! Година, която да прекарате в компанията на любимите си хора и книги!
Бъдете здрави, бъдете усмихнати и четете!
Четете с цялото си сърце и душа! Четете така сякаш това е последната книга, която някога ще прочетете!
Весели празници!  

Публикацията е вдъхновена от тази на Сю, която можете да откриете тук :)

петък, 22 декември 2017 г.

Ревю: "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" от Каролине Бернард

   Париж, 1928. Виан мечтае да стане ботаничка и напуска френската провинция. В Париж освен любимата професия я чака и голямата любов в живота - английският художник Дейвид. Щастието ѝ изглежда пълно. Но не това ѝ готви съдбата...

   85 години по-късно една млада жена ще тръгне по следите ѝ, за да разкрие дълбоко пазена семейна тайна...

Вълнуваща, чувствена и „много френска“ - историята на две силни жени пред кулисите на една зашеметяваща метрополия.

* * *

   Истината е, че получих книгата напълно неочаквано, като един подранил коледен подарък. Подарък, който може би ще се окаже и любимият ми за тази Коледа! Е, ще се радвам да останете с мен, за да разберете кое именно толкова ме впечатли в този на пръв поглед лек любовен роман. Приятно четене! 

"И най-черният час трае само шейсет минути (..)."

   В книгата паралелно се развиват 2 на пръв поглед коренно различни и по време, и по идеи истории, които обаче притежават един общ мотив: мотивът за силната и независима жена, изправила се пред всички свои страхове и общоприети догми. Тема, която, колкото и деликатна, ме подтикна възможно най-скоро да посегна към книгата и трепетно да проследя пътя, по който тези две вдъхновяващи жени - Марлен и Виан, ще поемат в търсене на щастието в знаменития Град на светлините.
 
   Марлен е зряла, омъжена жена, чийто брак, за съжаление, отдавна вече е загубил своя блясък. Това е и причината мъжът ѝ да резервира билети за най-романтичния и любим на Марлен град в света - Париж, където да отпразнуват своята годишнина. Първоначалната идея за една сплотяваща почивка сред френската идилия обаче се проваля с появата на първите препирни, които разделят двамата из различните части на Париж, всеки гневен на другия, и довежда до зараждането на главната идея на историята - случайното натъкване на Марлен на една определена картина. Но не каква да е картина, а такава, чието платно се краси от лицето на жена, изглеждаща досущ като Марлен. Коя е жената? Какво общо има тя с Марлен? И дали чаровният мъж, когото тя среща пред същата тази картина ще й помогне да разгадае загадката около загадъчното минало на жената от портрета?

"Живеех с усещането, че разплитам пуловер: бях уловила края 
на нишката и я навивах на кълбо. Разплитането продължаваше."

   Животът на Виан е като пълна палитра от цветове: вълнуващ, наситен с приключения, любовни трепети, но и тежък и непостоянен във всеки свой аспект. Погнусена от тесногръдството на своето семейство и тласната от мечтата си да бъде ботаничка, Виан избягва от дома си още на 16 годишна възраст и тръгва съвсем сама към бляскавия и обещаващ ново начало Париж. Съдбата ѝ въпреки всичко взема неочакван обрат и преди да се осъзнае тя вече работи в малка фабрика, живее със своята нова приятелка и дори открива любовта. Войната обаче наближава и заплашва да ѝ отнеме всичко, което е успяла да изгради в иначе и без това несигурния си живот. Какво е подготвило бъдещето за Виан? И как нейното лице се е оказало на картина, окачена в музей 85 години по-късно?

"Където другите виждаха само плевел или полезно растение, тя откриваше форми, 
цветове, фини разклонения и жилки." 

   Изумителна за мен бе приликата между двете главни героини, които, макар на почти век разстояние една от друга, продължаваха да бъдат като две еднакви парченца от пъзел, случайно, или не съвсем, разпръснати и разделени във времето. И с това не визирам единствено очевидната им външна прилика, а техният интерес към изкуството, към красотата на Париж. Визирам любовта им към този така ценен за тях град и несломимия им дух. Както вече споменах, като две еднакви парченца от пъзел! Останалото ще ви оставя да научите сами!

   Историята е представена по един изключително вълнуващ и оригинален начин. От една страна - от гледната точка на главната героиня Марлен, живееща в днешния 21 век, а от друга - на автора, плавно разкриващ на читателя все повече и повече от мистериозния живот на Виан. А това, ведно с чувствения, увлекателен и въздействащ стил на писане на Каролине Бернард, създават една неповторима и опияняваща сюжетна линия, таяща се единствено сред страниците на "Рандеву в "Кафе дьо Флор"". Искрено ме впечатли подборът на реално съществуващи писатели, художници и като цяло исторически личности и събития, около които авторката е изградила своя сюжет. 

"- Никой не може да ни забрани да мислим."
 
   Насладих се на всяка сюжетна подробност, която допълваше и разширяваше спектъра на историята! Насладих се на героите, на описанията! Насладих се дори на трогателните моменти, които не веднъж ме разчувстваха и разплакваха!
Единственото, което не ми допадна може би бе прекалената описателност на някои забележителности и гледки, което оставяше развитието на действието на заден план и забавяше процеса на четене. Оставяйки това настрана обаче мога да твърдя, че "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" не е само едно от най-добрите ми книжни попадения за месеца, но и за цялата година!

Надминаваща всички мои очаквания, "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" е една докосваща, изпъстрена от емоции книга за живота, сбъднатите мечти, и обратите на съдбата. Книга за любовта към изкуството, хората, живота и нас самите.

 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!