понеделник, 26 юни 2017 г.

Ревю: "Алеа Аквариус: Повикът на водата" от Таня Щевнер

Леденостудената вода се затвори над главата й. Тя отчаяно зарита с крака и загреба с ръце. Сърцето й се блъскаше в ребрата - ала внезапно я обзе невероятното чувство, че то бие така не от страх, а от радост.

  Морето привлича Алеа с невероятна сила, откакто тя се помни - и въпреки това не ѝ е позволено дори да доближава водата, защото я грози смъртна опасност. Или поне това са гласели последните думи на майка ѝ, преди да изчезне. Как и защо родната ѝ майка я е поверила на друга жена - тази тайна не излиза от ума на момичето. А възможност да тръгне по следите ѝ се открива, когато среща децата от екипажа Алфа Кру, кръстосващ морета и океани с платнохода "Круцис".
Но един ден силна буря изхвърля Алеа зад борда и досегът с водата ѝ разкрива неподозирани способности и чувства, които ще пробудят още повече въпроси за нейното минало
И оттогава нищо вече не е същото...
* * * 

   Прочитането на "Алеа Аквариус: Повикът на водата" се оказа едно незабравимо пътешествие, даряващо ме с прекрасното усещане за уют, което само някоя наистина добра книга може да стори. Да, тя в действителност не бе нещо велико, но бе красива и наситена с чувственост история за приятелството, което покълна между петима на пръв поглед напълно различни персонажи и което, вярвам, ще остане за цял живот. И дори фактът, че книгата бе по-скоро написана за деца, не успя да ми попречи иистонски да ѝ се насладя.
 Най-вече обаче ми допадна фактът, че авторката не бе заложила на дългите описания, а на действията и развитието на сюжета, което ми да даде възможността смело да препускам из страниците, докато и последната не бе разгърната, оставяйки ме единствено с желанието възможно най-скоро да се докосна до продължението. И приключенията, които то е подготвило на Алфа Кру!

"Чувстваше се като птица, която дълго време е била пленница в кафез и сега най-после е свободна да разпери крила и да полети."

  Алеа се оказа още един интригуващ персонаж не само заради многото въпроси относно биологичните ѝ родители, но и заради цялата тази потайност около новите ѝ способности, които вместо да дадат светлина върху миналото ѝ, го обгръщаха в още по-гъстата мъгла на неизвестността. 
  Останалите от екипажа на Круцис също успяха да ме впечатлят и то най-вече заради така добре изразена им индивидуалност. Бен - верният капитан на старият платноход и единствен пълнолетен на борда, понесъл на гърба си отговорността за още четири луди глави, Сами - чаровното рижаво хлапе, което обожава да прегръща и е склонно да покани дори непознат да се присъедини в групата му, Тес - винаги намръщената пиратска принцеса, готова да преплува океани, само за да изживее всяко приключение, което живота ѝ предложи, и разбира се Ленокс - най-новият член на Алфа Кру, който още със появата си дока своята важна роля в историята и миналото на Алеа. Всеки от тях, коренно различен от останалите, но свързани помежду си от нещо по-силно дори от морското вълнение преди буря и по-красиво от гледката на залязващото зад хоризонта слънце - тяхното приятелство.

"- Те просто са малко… различни?
- Да. Доста са различни. Просто са самите себе си и не се страхуват."

  А аз оставах запленена от силата на това приятелство, което групата успя да създаде и укрепи за краткото си време заедно. Приятелство, крепящо се на верността и обичта, властваща измежду тях, но и най-вече - на всеобщото им желание да кръстосват океаните на борда на платнохода Круцис. 
  Авторката неизменно бе вложила много мисъл и любов в изграждането на сюжетната линия и това може ясно да бъде усетено не само в постепенното разплитане на паяжината от тайни, полепнала по миналото на героите, но и в неизвестността, с която бе обвита бъдещата развръзка на книгата. Но океана крие много загадки. А на някои от тях тепърва им престои да изплуват на повърхността.
" - А какво искаш да правиш?
- Да преживея нещо вълнуващо. Да водя интересен живот. Не искам да пропусна приключенията, които животът предлага."
Не се колебайте, дайте шанс на книгата и се потопете в този вълнуващ нов свят на митични същества и дълбоководни приключения! Приемете предизвикателството и се подгответе да кръстосвате океани в компанията на единствените и неповторими Алфа Кру, докато платноходът Круцис смело пори вълните към хоризонта и отвъд. И нека пътуването да започне!

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

неделя, 11 юни 2017 г.

Ревю: "Четирите цвята на магията" от В. Е. Шуаб

  Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо.
   Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
   Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...
* * *

  Не веднъж съм споменавала, че има книги, за които думите никога не са достатъчно силни, достатъчно точни.. достатъчни. Книги, за които не желаеш да говориш, а по-скоро искаш да скриеш, от хората, от света, и да запазиш само за себе си. А "Четирите цвята на магията" е именно такава. Защото тя е една от онези истории. Истории за мистични светове, подвластни на крале и кралици, за борби за власт и могъщество, за вълшебства, за .. магия. Тя е една от онези книги, каращи ме да се замисля: "Кой читател не би се изкушил да разлисти страниците ѝ?". А след това аз самата се отдавам на изкушението. И ето ме тук, пиша ревю за книга, която дни наред крадеше съня и мислите ми и която заедно с края си отнесе и парченце от сърцето ми. 
 
  Да изброя всяка една причина да прочетете книгата ми се струва неизпълнима задача. Те са безброй! Защото всеки един герой и антигерой бяха изградени до съвършенство. Всяка подробност в характерите на персонажите бе там с цел. Всяка стъпка, която извървяваха те бе грижливо обмислена. Всяка страница, от началото до края - написана със такава страст и педантичност, присъща само на един истински добър писател! И всичко това се преплиташе в една удивителна, магична история, в която с нетърпение очаквам отново да се потопя!

"Кръвта беше магия, която се проявява. 
Там тя процъфтяваше. И там отравяше."

  Кел неусетно се превърна в един от най-забележителните литературни герои, с които някога съм се срещала, не само заради способностите му на антари, позволяващи му свободно да борави с магията или пък заради постоянно менящите се цветове и модели на палтото му (което веднъж е червено, като водите на река Айл в Червения Лондон, а в следващия миг - черно като бездната в едното му око). Нито пък заради неустрашимостта, с която прие предизвикателството, наложено му от съдбата. Онова, което истински ме впечатли в него бе предаността му към семейството, готовността му да пожертва собствения си живот десетки пъти, опитвайки се да защити любимите си хора и всички жители на трите Лондон-и. Впечатли ме неговата доброта и състрадателност, умело скрити нейде зад тъмнината в черното му око. Защото преди всичко друго, преди титлата му на антари, на почетен син на кралското семейство и техен вестоносец, той бе човек, копнеещ да открие своето място в света. А защо не и малко любов..

"Знаеше, че ще загуби битката. 
Знаеше, че ще умре.
Но проклет да е, ако не даде всичко от себе си."

  Лейла се оказа един изключително интригуващ персонаж - храбра, с несломим дух и жажда за приключения, надарена с чаровната усмивка на девица в беда, но и с грабливите ръце на изкусен крадец, тя се бе превърнала в най-издирвания джебчия в Сивия Лондон. Под маската и широкополата шапка, служещи ѝ за маскировка, обаче се криеше едно изоставено от света момиче, чиито тайни тънеха в непрогледната мъгла на миналото ѝ. Въпреки нарастващия ми интерес около нейното детство и изгарящото ме желание да узная каква сила тече във вените ѝ, авторката така и не прояви милост към мен, оставяйки ме единствено с копнежа колкото се може по-скоро да се докосна до продължението на книгата и до тайните, спотайващи се в нея.

"Предпочитам да загина по време на приключение, вместо да живуркам в застой."

  В сюжетната линия се преплитаха десетки персонажи, които, независимо от важността на своята роля, идеално допълваха историята. Някои със своята арогантност, други с неутолимата си жажда за власт, а пък трети, като Рай - с безразборното подхвърляне на шеги, които, колкото и неуместни да бяха те на моменти, винаги ме караха искрено да се смея иззад страниците на книгата. И именно това бе причината историята така силно да се докосне до сърцето ми! 
  Немислимо е да не споделя и възхищенията си относно стилът на писане на В. Е. Шуаб, отличаващ се със своята лекота, но същевременно с това и ефирност. Влюбих се в начина, по който поднасяше чувствата на героите и описанията на този потънал в магия свят, който те наричаха свой дом. Влюбих се във всеки един уж малък детайл, която тя добавяше към характера на героите или сюжетната линия, защото, както вече споменах, те бяха там с определена цел. За да разберете каква обаче, ще трябва лично да прочетете.

"Щяха да се срещнат отново. Беше сигурен. Магията извайва световете. Придава им форма. Те имат фиксирани точки. В повечето случаи тези точки са места. Но понякога, макар и рядко, се оказваха и хора. Независимо, че Лейла беше човек, който не го свърта на едно място, тя приличаше на неравност върху света на Кел. Такава, в която положително щеше да се спъва отново."

Обвита от бляскавата омая на магията, за която разказва, "Четирите цвята на магията" е книга, която ще ви придружи в едно епично приключение в свят на нечувани вълшебства, заклинания, предателства, битки за власт и могъщество. Книга, даваща началото на една удивителна трилогия за премеждията на Лейла и Кел по пътя им към разкриването на дълбоко заровените тайни на четирите Лондон-и.

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

петък, 2 юни 2017 г.

Месец на fantasy книгите

 Юни е месецът, даващ началото на изпълнените със слънчеви лъчи и усмивки дни, за които всеки човек се надява в продължение на месеци. Е, ето една прекрасна новина - Юни е вече тук! 
Първият месец на лятото е и един от любимите ми месеци от годината поради няколко причини: 1) очевидното приключване на учебната година (не се лъжете от факта, че чета книги, училището така и не успя да ме спечели), 2) появата на първите горещи летни дни, чиито сутрини и обеди прекарваме в компанията на прекрасни приятели и роднини, излегнати на плажа, засмени и свободни, а пък следобедите - сгушени в обятията на поредната крадяща дъха ни книга, чакайки горещината да отпусне хватката си над света и 3) удължаването на деня, което положително означава и удължаване на времето за четене! А ето и кои книги ще ме последват през първия месец от тазгодишното ми лятно приключение:

1) "Четирите цвята на магията" от В. Е. Шуаб
  Книгата ми бе изпратена от издателството преди седмица, близо почти две, но аз успях да я започна едва преди 2-3 дни. И макар да напредвам бавно в опознаването на сюжета и героите, съм силно заинтригувана от мистерията, около която се гради историята. А съдейки и по страхотните отзиви на чуждестранните boog-bloger-и за книгата, имам пълното право да изкажа изключително високите си очаквания за по нататъшното развитие на сюжетната линия. Издателство ЕМАС никога не са ме разочаровали и се надявам "Четирите цвята на магията" да бъде още едно велико тяхно попадение!

2) "Нощният цирк" от Ерин Моргънстърн
  Добре, ето че най-сетне настъпи и твоят час! Съзерцавам тази книга близо 2 години в библиотеката, в книжарницата, на където и да се обърна вниманието ми винаги бива привлечено от магическата ѝ корица. И макар TBR листът ми да прелива от все още непрочетени книги, ръцете ми за пореден път инстинктивно посягат към нея, а очите - към анотацията на гърба ѝ, която чисто и просто ме оставя без думи. Добрата новина в случая е, че "Нощният цирк" най-сетне откри мястото си на рафта ми с книги и търпеливо чака своя ден, а той е съвсем близо!

3) "Златният мост" от Ева Фьолер
  И като заговорихме за книги, които все още чакат да дойде техният ред..  Закупих си книгата преди.. може би 1 година, но както виждате, тя все още чака. Този път обаче съм твърдо решена да се впусна в още едно пътуване във времето със Себастиано и Ана, които успяха да ме очароват още в първата книга от трилогията, а именно: "Гондолата на времето"! Още една причина най-сетне да се заловя с прочитането на "Златният мост" е и фактът, че наскоро попаднах на новината за вече излязлата на пазара трета книга, чието сюжетно действие се развива не къде да е, а в приказния Лондон от 19 век. Е, май е време да побързам!
 
Както може би забелязахте, този месец реших да заложа не само на малък брой книги, но и на такива, отговарящи на жанра фентъзи. Да кажем, че се нуждая от малко повече магия в живота си, а за мен това е най-добрият начин да посипя щипка от нея в забързаното си ежедневие. 
Ами вие? Кои са книгите, с които смятате да прекарате месеца и на какъв жанр отговарят те? Ще се радвам да прочета отговорите ви в коментарите! Леки и книжни почивни дни :)

сряда, 24 май 2017 г.

Ревю: "Дневникът на Ане Франк"

  Трудности от различно естество съпровождат този ръкопис. Бащата, единственият оцелял след Холокоста, редактира някои части от историята. Накрая дава пълните права на заинтересовани издатели. Дневникът е забранен в Ливан, тъй като описва позитивно евреите.

  Ане Франк води своя дневник от 14 юни 1942 до 1 август 1944 година докато се укрива заедно със семейството си от нацистите в тайната пристройка на амстердамска къща. Гневът, бунтарството, смехът и надеждата, които извират от страниците, го превръщат в най-известната книга, писана от дете, в най-четения автентичен дневник в света и най-превежданата книга от холандски език.
Независимо дали ще го приемете като психологически портрет на дете, поставено в критична ситуация, като горчиво-сладка изповед на подрастващо момиче или като исторически документ, “Дневникът на Ане Франк” ще стигне до дъното на душата ви.

* * *
  Човек рядко получава възможността истински да опознае чуждия живот, да разкрие тайните копнежи и желания на неговия собственик, да преживее всеки един момент от живота му, сякаш е негов собствен. И аз съм изключително благодарна, че можах да се впусна в едно такова приключение из живота на не кой и да е, а на самата Ане Франк - момичето, което се срещна очи в очи с ужаса от войната.
  
"Всички живеем, без да знаем защо и с каква цел, всички живеем с цел да бъдем щастливи, живеем различно и все пак еднакво."

  Младата Ане е един от най-забележителните и запомнящи се персонажи, а в случая и реални хора, за които някога съм чела. Останах поразена от начина, по който приема и описва последиците от военните действия на нацистите, от безскрупулното гонение и избиване на нейни роднини, приятели и сънародници. С думи не мога да опиша възхищението си спрямо нестихващата ѝ жажда за знания, спрямо нейната дързост да остане човек във време, в което човещината е само спомен. Но най-вече - възхити ме несломимостта на духа ѝ и начина по който смело гледаше към несигурното бъдеще:

"Често падам духом, но никога не съм отчаяна; гледам на това наше укриване като опасно приключение, което е романтично и интересно… Млада съм и притежавам още много неоткрити качества, млада съм и силна, и изживявам това голямо приключение; то все още продължава и аз не трябва да се оплаквам по цял ден. Дадено ми е много – жизнерадост, ведрост, издръжливост… Защо тогава да бъда отчаяна?"

  Не мога да не спомена и твърдостта, с която отстояваше решенията и мислите си и страстта, с която описваше всеки един забавен, вълнуващ или потискащ ден в Задната къща. Защото тя не бе едно обикновено 13-годишно момиче, не, тя бе всичко друго, но не и обикновена! Защото Ане бе познала страха и нищетата от войната, бе преживяла 2 години от живота си, ослушвайки се за внезапното нахълтване на полицията в скривалището им и бе заспивала на постоянните трусове от бомбандирани самолети в близост до града им. Бих могла да отделя още цяла страница, опитвайки се да докажа твърдението си, но вместо това смятам да вмъкна един цитат от книгата, който, вярвам, сам по себе си е достатъчно точен и изчерпателен:

"Да, Кити, Ане е особена, но тя живее в особени времена и при особени обстоятелства.

  През всички тези седмици на съжителстване, семейство Франк, семейство Ван Дан и Дюсел преминават през безброй трудности и за мен бе огромно удоволствие да прочета за всяко от тях. Като започнем от разпределянето на хранителните запаси и стигнем до разговорите и караниците помежду им, които често пробуждаха у мен смях, но и които им помогнаха да израснат като личности. Немислимо е да не спомена и още една подробност от съдържанието на книгата, а именно как на фона на всеобщия хаос се породи една несравнимо чиста и истинска любов между Ане и Петер, сина на семейство Ван Дан. Любов, която завинаги остави отпечатъка си в съзнанието ми.

 "Знам какво искам, имам цел, имам собствено мнение, имам вяра и любов. Да ме оставят да бъда каквото съм, тогава ще съм доволна. Знам, че съм жена, жена с вътрешна сила и много кураж."

   Стилът на писане, с който си борави младата госпожица Франк е удивителен, изпъстрен с чувственост и лично нейни размисли, които прилягат на един далеч по-възрастен човек. Въпреки крехката си възраст обаче тя не се страхува да споделя, коментира и оспорва, независимо дали става дума за общочовешки проблеми или политика. Защото, както вече споменах, тя не е обикновена - тя е момиче с потенциал, което за съжаление е било родено на грешното място и в грешното време. Мога да изпиша още хиляди думи за Ане и дневникът ѝ, но ще спра до тук преди да съм издала почти всичко за книгата..

 "Но едно нещо вече зная и то е: човек се опознава добре едва когато поне веднъж си се скарал истински с него. Едва тогава можеш да съдиш за характера му!"

"Дневникът на Ане Франк" е книга (дневник), която вечно ще помня. Книга, с която плаках и се смях, която разтуптя сърцето ми още щом я разгърнах, но и която отнесе със себе си парченце от него след края си. Препоръчвам книгата на всеки, независимо на каква възраст, независимо каква религия изповядва или от какво народност е, прочетете я! Прочетете я, за да узнаете какво се спотайва в душата на едно подрастващо девойче и за да запомните за цял живот какво означават куража, вярата и .. любовта.

"Това е най-трудното в нашето време: идеалите, мечтите и хубавите очаквания още не са покълнали в нас, а жестоката действителност ги поваля и унищожава напълно."

 Искрени благодарности на издателство Skyprint за прекрасната възможност да прочета книгата!

неделя, 7 май 2017 г.

Ревю: "Селма" от Халил Джубран

  Книгата "Селма" разказва историята на две влюбени до полуда млади души, чиято любов обаче остава да тлее в своето огнище, още преди да разпали огъня си. История, която е колкото тъжна, толкова и красива. В деня, в който Джубран и Селма, известни още като "ориенталските Ромео и Жулиета", безгласно разкриват чувствата си един към друг биват покрусени от новината, че бащата на девойката я е сгодил за друг. Не за когото и да е, а за самия племенник на  владиката - Мансур Бей Галиб. Двамата биват разделени от безмилостната ръка на съдбата, срещайки се очи в очи с жестоката реалност. По-силна ли е любовта от раздялата? И способна ли е тя да се пребори с трудностите, осеяли пътя към истинската, неподвластна на установените човешки привички любов? 

* * * 
  Винаги съм смятала, че колкото по-обемна е книгата, толкова по-завладяваща и повлияваща на читателя е тя всъщност. Докато не прочетох "Селма"! Тази малка, джобна книжна е побрала цялата си красота и съвършенство в своите скромни 112 страници. И във всяка една от тях се преплитат десетки чувства: скръб, тъга, болка, но и копнеж за един по-добър живот, подчинен на единственото свято чувство - любовта.

"Любовта е единствената свобода на света, защото въздига духа и защото всичките закони на природата и човечеството са безсилни пред нея."

  В книгата се разглеждат много и различни теми: за човешката алчност, за загубата на любимите ни хора, за примирението с тяхната липса, за неподвластните на времето установени привички, за правата и положението на жената в човешкото общество, за споделената, но невъзможна любов, която като птица е принудена да живее в клетка, вместо да се извиси високо в небесата. И благодарение на това осъзнах, че някои от тях все още засягат обществото ни, присъстват в нашето ежедневие и вероятно още дълго ще преследват душите ни. Затова и не успях да прочета книгата за един ден, макар да можех. Трябваше ми време, за да размишлявам върху нея, да попия всяка една нейна дума. И не съжалявам, че го сторих, защото именно така успях да вникна в сюжета ѝ и истински да ѝ се насладя. Съветвам ви да направите същото!
  Но онова, което искрено ме впечатли в "Селма", бе авторовият стил и неговите удивителните сравнения, епитети и олицетворения, чиято красота придаде на прочитането на книгата едно неописуемо усещане, което и да искам, не мога да опиша. Усещане, което ще познаете единствено, ако вие самите го изпитате!

"Постепенно тя стана за мен книга, чиито страници можех да разбирам, чиито думи можех да пея, но които никога не можах да прочета докрай."

Не бих могла да споделя много за героите без да издам почти цялата книга, затова ще бъда кратка, но, надявам се, изчерпателна. Джубран не бе представен посредством външния си вид и именно това го направи толкова истински в моите очи. Той бе любвеобилен, чувствен, жаден за живот, всичко, което трябва да притежава един човек. Селма от своя страна бе като ангел, долетял от небесата, за да освети човешкия свят със своята красота, интелект, разбиране и примирение. Двама удивителни персонажа, които се свързаха от нещо по-силно и по-красиво, от което и да е друго чувство - от любовта.

"Човешкият живот не започва в утробата и не свършва в гроба; душите, които се обичат, никога не напускат тази Земя, пълна с лунни лъчи."

  "Селма"е една пропита с любов, отчаяние и надежда за живот книга, която ще трогне всеки, осмелил се да се докосне до нея! Книга, чиито страници сякаш са били директно откъснати от сърцето на автора. Затова не се колебайте - прочетете я, а след това я подарете на любим човек! Позволете на себе си и на него да си припомните какво означава истинската и неопетнена от човешката алчност любов..

Искрени благодарности на издателство Skyprint за прекрасната възможност да прочета книгата!

неделя, 30 април 2017 г.

Наръчник на забързания читател

Животът ни е превърнал в затворници на един омагьосан кръг от постоянно повтарящи се задължения: при някои това е работата, при други училището, а при хора (като мен) дори двете едновременно. И изведнъж осъзнаваме, че времето ни притиска, ежедневието ни изтощава, а отговорностите ни са повече от моментите, отделени за нас самите. Тогава започваме да се замисляме кое е наистина важното в живота ни. И прави ли ни то реално щастливи. Не зная за вас, но аз постоянно си задавах тези въпроси. Именно поради тази причина днес съм тук с една далеч по-сериозна и поучителна публикация, написана под формата на "наръчник". В него ще споделя кои са моите начини за справяне с натоварено ежедневие, което неумолимо се опитва да открадне всяка моя свободна минута, отделена за книги. И това послание е отправено към всеки един от вас, да, дори към теб, който в момента четеш това! Затова се настани удобно и се постарай да вникнеш във всяка прочетена дума и истински да се замислиш върху нея! Е, приятно четене!

1) Не бързай! Никой не те гони.
Забави темпото. Стани 15 минути по-рано, направи си кафе и просто му се наслади без да поглеждащ постоянно към часовника. Това е твоето време, сподели го с любимата си книга!  Започни сутринта си по начина, по който винаги си мечтал!

2) Не е нужно историята да приключва с хлопването на вратата.
Вземи книгата със себе си в автобуса, дочети главата, която не довърши с кафето по-рано сутринта. Не оставяй онези скъпоценни минути, прекарани в пътуване, да отлетят. Оползотвори ги! 

3) Почивката между часовете/обедната почивка в работата не е създадена, за да бъде пропиляна! 
Спри да се тревожиш за изпита си или недовършената документация. Това е твоето време за почивка! Вземи си кутията с обадя и поговори с приятели. А защо път не погледнеш в какво отново се забърка главният герой в книгата ти? 

4) Часовникът няма да започне да се върти по-бързо, ако постоянно гледаш към него.
Спри! Просто спри да отместващ поглед от работата си, за да нагледаш отново стрелките на часовника. Научно доказано е, че човек върши по-добре задълженията си, когато влага цялата си мисъл в тях. Дай всичко от себе си и направи така че да приключиш навреме, без да претупваш нещата, защото така само ще си създадеш повече работа за утре! А това означава, че всичко научено до момента ще отиде на вятъра и отново ще се наложи да пропуснеш приключенията, които очакват героят ти в следващата глава..

5) Почивката е част от натовареното ежедневие.
Работният ден/училището вече приключи, защо не се разходиш със колегите/съучениците преди да се прибереш у дома. Остави за малко книгата настрана. Дори ти имаш нужда от социален живот! Поговорете, изпийте нещо в малкото кафене срещу работата/училището. Наслади се на времето, прекарано с любимите хора.

6) Вечерята е по-вкусна, когато е споделена.
Излез с най-добрия си приятел на вечеря, пробвай онова странно изглеждащо ястие в менюто, което от толкова дълго гледаш. Или пък си пригответе нещо за хапване сами. Сготвеното у дома винаги е по-сладко! Поговорете за всичко онова, което се случи през деня. Сподели какво те впечатли от прочетеното днес в книгата. Обмени идеи кое да е следващото ти четиво. Попитай приятеля си коя книга винаги е искал да прочете, но все още не е. Говорете!

7) Деня беше изморителен, но имаш още работа!
Довърши документацията от по-рано/напиши си домашното пред сънят да надделее! Сега е времето да се подготвиш за утрешния ден! Приготви си дрехите, които смяташ да облечеш утре, а защо не си приготвиш обяда още сега? Защо трябва да бързаш на сутринта? 

8) Приключи деня подобаващо!
Още един факт: здравословно е да се чете поне час преди лягане! По този начин ще помогнеш на мозъка си да навлезе в зоната си на комфорт и ще заспиш по-бързо. Прави го всяка вечер преди лягане и това ще се превърне в навик, който ще помогне да тялото ти само да се досеща кога е настъпило времето за сън.

Прави това всеки ден, усмихвай се, отдели време за онова, което те прави щастлив! Това е твоят живот! Изгради го така, че сутрин да ставаш с удоволствие! 
Надявам се да съм ти била полезна и да съм успяла да ти помогна да започнеш идната седмица, и всяка друга след нея, с усмивка, позитивно настроение и ,разбира се, с книга. Лека и книжна неделя!

понеделник, 17 април 2017 г.

Ревю: "Пасажер" от Александра Бракен

"Хваща те за сърцето още от първата страница и не те пуска и за миг до унищожителния си, потресаващ финал." 
Сара Дж. Маас, автор на "Стъкленият трон" и "Двор от рози и бодли"

  В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега.

* * *
  Пътуване във времето. Кой читател не би се изкушил да се впусне в един такъв наситен с приключения свят, в който времето неочаквано и (не)избежно може да промени хода си, а заедно със себе си да повлияе на живота на всеки един от нас? Аз лично не се стърпях. Отделих изключително много време на книгата, често я оставях и след няколко дни отново се връщах към нея, решена най-сетне да е дочета. Тези паузи обаче ми помогнаха да осъзная колко привързана към героите и историята съм всъщност и как дори когато не разлиствам страниците ѝ, мислите ми отново се връщат към нея. Е, днес съм тук, за да направя опит да ви опиша кое така силно ме впечатли в "Пасажер"!

"Искам да запомниш това - в крайна сметка важни са решенията ни. Не желанията, не думите, нито обещанията."

  Това е първата книга от Александра Бракен, която прочитам, но останах очарована от стила ѝ на писане и рядко срещаната ѝ дарба да създава вълнуващи и същевременно с това емоционални сюжетни линии, в които винаги можеш да очакваш неочакваното. Признавам обаче, че на моменти всички онези епитети и метафори натоварваха излишно текста и ме принуждаваха да забавям темпото си на четене, за да мога максимално да вникна в тяхното значение. Това обаче бе компенсирано с идеалното съчетание между неочаквано сполетелите Николас и Ета премеждия и любовната история, завихряща се около тях. Харесах това, че авторката нито за миг не бе избързала с развитието на действията, а вместо това бе изплела една изключително здрава паяжина от последователно подредени събития, чието развитие принуждава читателя нито за миг да не се отделя от книгата.

"С Ета бяха като два кораба, плаващи в противоположни посоки, срещнали се за кратко насред морската шир, и той не би могъл "да я задържи" повече, отколкото би могъл да хване вятъра."

  Ета не е една от най-силните, нито една от най-борбените героини, с които съм се срещала, но пък за сметка на това истински успя да ме впечатли с нестихващата ѝ любов към цигулката и нейното семейство. Семейство, което не е като обичайните такива, но въпреки това тя бе готова да стори дори невъзможното, за да го защити. Да прекрачи прага на настоящето и да се върне в миналото, което е колкото съблазнително красиво, толкова и опасно, готово да я подложи на какви ли не предизвикателства. С което доказа, че въпреки всичко в нея се таи дух на боец, с който нямам търпение да се срещна в следващата книга.
  Николас от своя страна чисто и просто открадна сърцето ми. Пират по професия, но приключенец по душа, той ме впечатли не само с любезността и добросърдечността си, но и с несломимостта на духа си. Влюбих се в цялата тази потайност около историята му и най-вече в начина му на поведение към Ета, в свенливостта, с която се отнасяше към нея. Един неописуемо удивителен персонаж, чиято следваща поява също очаквам с огромно нетърпение!

"Цял живот бе живял в името на другите - не беше ли време да живее за себе си, да си осигури бъдеще?"

  В сюжетната линия присъстваха десетки герои, като Алис, Хасан, ще спомена дори София, майката на Ета и още много други, които обаче така и не успяха да разгърнат пълния си потенциал и които се надявам да имат далеч по-важна роля занапред в историята.
  Не мога да не спомена и страстта, с която авторката представяше местата (времената), на които попадаха Ета и Николас. Красотата на описанията им и така добре съставената схема на приключенията, които предлагаше всяко едно от тях, ме накара дори да се разровя в интернет и с очите си да видя, онова, за което Бракен така пламенно пише.

"От кое щеше да страда повече - от разкаяние, че е опитала, или от съжаление, че не се е осмелила?"

Вплитаща в себе си сюжет, чийто предел не е нито времето, нито пространството, "Пасажер" е книга, която ще се превърне във ваш личен пилот в едно наситено с неочаквани обрати и емоции приключение. Приключение, което няма да пожелаете да приключва!

петък, 14 април 2017 г.

Intimidating TBR Tag

Измина много дълго време, откакто за последно правих book tag и това адски много ми липсва. Именно затова днес съм тук с един напълно нов и много интересен tag, с който да разнообразя архива на блога преди публикуването на новото ревю. Надявам се да ви хареса и нека всеки се чувства поканен да го изпълни!

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
Изключително ми е неприятно когато започна някоя книга с огромно желание, но в даден момент изгубвам интерес от сюжета ѝ и тя така и не бива дочетена. Иска ми се да кажа, че се е случило само веднъж или два пъти, но ще излъжа. Случва ми се прекалено често дори. Понякога причината е появата на нова книга на пазара, друг път reading slump. Последен такъв случай за мен е прочитането на "Азбучни убийства" на Агата Кристи. Мъча книгата вече две седмици. Но винаги излиза някоя нова, а след нея още една.. Въпреки всичко обаче ще я завърша! Прекалено голям инат съм, за да оставя и тази книга на рафта "недочетени" в библиотеката ми.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
Наскоро попаднах на "Цветя от лед и пепел" в библиотеката и беше необходим един единствен прочит на резюмето, за да си кажа: "Да, ЩЕ я прочета". Времето и училището обаче така и не останаха на моя страна, заливайки ме с куп задължения.. И сякаш като светлинка в тунела на пътя ми се изправи ваканцията, достатъчно дълга, за да завърша сегашното си четиво и да започна това! Така че стискам палци часовникът да забави хода си и да ми подари още малко свободно време за четене!

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
Преди време си закупих "Златният мост". За съжаление обаче в последствие разбрах, че не с тази книга започва поредицата. Затова и трябваше първо да посегна към онази, дала нейното начало - "Гондолата на времето". Макар и вече отдавна прочетена, продължението ѝ все така събира прах на рафта в библиотеката ми. Май е крайно време да се впусна в още едно приключение с Ана и Себастиано! 

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Дадох много шансове на творчеството на Рейнбоу Роуъл, но книгите ѝ така и не успяха да ме грабнат. Нещо в стила ѝ сякаш ми липсва. Искрено харесах "Фенка", но по-скоро заради героите, а не заради сюжетната линия. "Елинор и Парк" също се оказах не по мой вкус. Не зная точната причина, поради която не си пасваме с книгите от авторката, но не мисля, че ще посегна към друга нейна творба.

5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
Винаги съм харесвала книги, които разгръщат пълния си потенциал. Това обаче означава, че ще трябва да се примиря с факта, че историята няма да бъде по-малка от 500 страници. Това не се оказва проблем за мен, разбира се. Обичам да прекарвам възможно най-много време с героите и световете, които са спечелили сърцето ми. Проблем е когато зная, че сюжетът се разгръща в няколко книги и то всички с +500 страници.. Като например "Властелинът на пръстените" или пък последните четири книги от "Хари Потър", за които никога не събирам достатъчно смелост да започна, знаейки, че покрай уроците прочитането им ще ми отнеме поне месец.. Именно затова предпочитам да се залавям с такива поредици едва когато пристигне лятото, тъй като тогава разполагам с цялото свободно време на света и мога да го оползотворя с четене!

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
Преди време имах възможност да си подаря книга и избрах това да бъде "През вселената" от Бет Ревис. След няколко прочетени ревюта по нея обаче се разочаровах от факта, че това вероятно ще се окаже просто поредната YA книга. И това по някакъв начин ме отблъсна. Сега романът смирено чака момента, в който най-сетне ще се престраша да го захвана.

7.Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
*Минута за кратка справка с Goodreads* Определено това е "Кралска клетка" от Виктория Айвярд, която трябва да излезе на българския книжен пазар съвсем скоро. Страха ми се крие не толкова в разплитането на сюжетната линия на книгата и определянето на съдбата на Мер, а в самия край на трилогията, която неусетно плени сърцето ми. С "Алена кралица" авторката доказа своята дарба в създаването на смразяващи кръвта антиутопии, които обаче обикваш толкова силно, че самата мисъл за раздялата си с тях е плашеща и болезнена.

понеделник, 3 април 2017 г.

Ревю: "Червена като кръв" от Сала Симука

Няма безпогрешни планове...
В сковаващата арктическа зима, седемнадесетгодишната Лумики Андерсон влиза в тъмната стаичка на училищната си фотолаборатория и намира купчина мокри, кървавочервени банкноти. Хиляди евра, оставени да изсъхнат – оцапани с нечия кръв.
Младото момиче живее само в апартамент, далеч от родителите си и миналото, останало зад гърба й . Посещава престижно училище и е фокусирана върху обучението си. Не обръща внимание на клюките и кликите, не ходи на шикозните партита, организирани от красивите и популярни момичета и момчета. Но намирането на кървавите пари променя всичко. И докато тя губи контрол над внимателно изградения си живот, е на път да открие, че не само е била сляпа за всичко, което я заобикаля, но и времето неумолимо изтича. Дали когато види червената кръв върху белия сняг, няма да е вече прекалено късно да спаси приятелите и самата себе си?

* * *
  Започнах годината с обещанието, че ще опитам нови и нови жанрове в литературата. Наскоро отметнах поезията от списъка и беше време да пристъпя към следващата си цел - криминалният жанр, търпеливо очакващ моето внимание. И макар "Червена като кръв" да бе по-скоро лека форма на криминале, тя успя неизбежно да заплени съзнанието ми, държейки го в плен още от самото си начало, та чак до своя епичен край. Защото това е не просто книга, а приказка за кървави пари, брутално убийство и едно младо момиче, нагърбено със задачата да разгадае случая.

"Тя имаше план. Но в същото време знаеше, че няма безпогрешни планове. И най-сложната конструкция, градена с месеци, може да се срути от най-лек допир."

  Прочитали ли сте някога книга, която ви оставя с усещането, че е написана само и единствено за вас? Която обиквате с всяка фибра на тялото си. Книга, чиито думи сякаш се леят по страниците, но заедно със себе си повличат и вас. Впускат ви в нов и изпълнен с приключения свят, сблъскват ви с купища въпроси без отговори. Завладяват ума и мислите ви и не ви позволяват да оставите историята настрана нито за миг. И след това неумолимо оставят отпечатъка си в съзнанието ви, бележейки го завинаги със своето съвършенство. Ако не сте, препоръчвам ви да прочетете "Червена като кръв", защото за мен тя бе именно такава. 

"Знаеше, че ролите, които играят хората, са просто маски, които те си слагат всяка сутрин преди училище, за да им е по-лесно да намерят мястото си в тълпата."

  Стилът на писане на Сала Симука е един от най-пленителните и същевременно наситени с нежност авторови стилове, с които съм се сблъсквала до момента. Мистериозен и примесен с необходимата доза опасности, той бе идеалната комбинация между загадъчността на криминале и лекотата на тийнейджърски роман. Изтъкана от купища неочаквани обрати, книгата нито за миг не изгуби своята чувственост, а точно обратното. С напредването на страниците, с приближаването на читателя до развръзката, авторката предвидливо го запознаваше с вътрешния свят на героите, с тяхното минало и копнежи за бъдещето.
  Докато четях "Червена като кръв" се сблъсках с много и различни емоции, най-силни от които се оказаха съчувствието и уважението ми към Лумики, чиято съдба далеч не е била лесна, но въпреки това тя е успяла да пребори своите вътрешни демони и да се превърне в безстрашната млада жена, с която се запознаваме в историята.

"Примката около шията си беше примка около шията, дори да беше инкрустирана с диаманти."

  Лумики е една изключително силна главна героиня, научила се сама да се справя с премеждията в живота. Дръзка, непоколебима, жертвоготовна - все прилагателни, описващи нейната същност. Харесах всичко в нея. Харесах начина ѝ на мислене, непреклонността  ѝ пред стереотипите, наложени в училище и как именно това я отличаваше от тълпата. Но най-вече харесах безмерната сила на духа ѝ, превърнал се в неин верен спътник. Героиня, с която с нетърпение очаквам отново да се срещна. Останалите герои като Елиза, Туука и Каспър бяха също толкова интересни персонажи, макар ролята им в историята да бе по-скоро косвена. Елиза обаче остана в съзнанието ми като една изключително добросърдечна и по детски смела героиня, чието участие в трилогията се надявам да не приключва дотук.

"В теб има част, която никой не може да докосне. Ти си ти. Ти си своя, а в теб е цялата вселена. Можеш да бъдеш каквото си поискаш. Когато си поискаш." 
  
Загадъчна, обвита в сгъстяващата се мъгла на неизвестността, "Червена като кръв" е едно прекрасно начало на криминалната трилогия "Снежанка", която с нетърпение очаквам да завърша.

вторник, 28 март 2017 г.

Пролетен GIVEAWAY - Победител!

Ето че настъпи моментът да излъча победителя в моя пролетен GIVEAWAY! За мен бе огромно удоволствие за втори път тази година да получа възможността да създам такава игра и да подаря на някого книга, на която той искрено да се наслади. С думи не мога да опиша колко щастлива и благодарна съм на всички, които проявиха интерес и решиха да се включат. Благодаря ви за прекрасните коментари и отговори на поставения от мен въпрос: "Коя е книгата, която бихте препрочитали отново и отново дори след години?"! Надявам се "Краят на дните" да попадне в ръцете на човек, който също като мен, да обикне трилогията и нейния така вълнуващ финал. Надявам се да хареса и скрития подарък, който ще пристигне заедно с книгата и който умишлено обаче няма да разкривам какъв е, за да успея да запазя магията от изненадата, очакваща новия собственик на това книжно съкровище, жива! Без повече увъртания и празни приказки, време е да пристъпим към изтеглянето на жребия!


Иии победителят е Evitta Krasimirova! Поздравления! Отговорът ти на въпроса ми искрено ме накара да се замисля за непрочетените от мен "детски" книги и благодарение на него съвсем скоро ще посегна към този рафт в библиотеката. И "Алиса в страната на чудесата" ще бъде първата сред тях! ^^ Пожелавам ти книгите никога да не престават да бъдат част от твоя живот, защото именно те придават блясъка на иначе сивото ни ежедневие! С нетърпение очаквам да прочета мнението ти за "Краят на дните"!
Ще се свържа с теб най-късно до утре, за да уточним подробностите около изпращането на наградата.
Искам отново да благодаря на всеки, включил се в моя пролетен GIVEAWAY и най-вече на The Book Chasers, благодарение на които спечелих копието, което днес аз подарявам на някой почитател на трилогията! Надявам се да продължите да следите блога ми, защото обещавам, че това определено няма да бъде последната ми игра с награди! 
Лека и книжна седмица!