петък, 6 септември 2019 г.

Ревю: "100-те: ден 21" от Кас Морган

   Те мислеха, че са сами. Грешаха.
   Изминали са двайсет и един дни, откакто Стоте кацнаха на Земята – двайсет и един дни от момента, в който човешки същества са стъпили отново на планетата от векове насам.
   Или поне те така смятаха.
   Уелс се опитва да обедини групата срещу предстоящата заплаха от неизвестен враг. Кларк се отправя към Маунт Уедър в търсене на отговори. Белами е решен да спаси сестра си, независимо от цената. А на кораба Глас е заставена да направи немислим избор между любовта на живота си и самия живот.
   В това зашеметяващо продължение на „Стоте“ тайните се разкриват, убежденията се оспорват, а връзките са поставени на изпитание. Стоте се опитват да оцелеят по единствения познат им начин – заедно.



* * *

   Прочетох "100-те: ден 21" преди доста време. И под доста време имам предвид повече от месец, но някак все не откривах думите, с които да опиша преживяването си с тази книга. Въпреки това обаче се чувствам длъжна да ви споделя за нея и да й отделя специално място тук в блога ми, защото всъщност това е книгата, която ме измъкна от читателската криза, в която бях изпаднала, през последната година. А книги като тази, заслужават да бъдат чути.

"Нямаше нито едно стъкло, останало цяло по прозорците, и дебели лози покриваха по-голямата част от здравите стени. Имаше нещо почти хищническо в начина, по който се бяха увили по постройката, промъкваха се като змии в зеещите отвори и излизаха от гърлото на някогашния комин - създаваха усещането, че земята се опитва да изтрие всяка следа от човешки живот тук."

   Антиутопиите са моята специалност. Затова не се и поколебах да прочета продължението на поредицата "100-те", което е именно онова, от което се нуждаех - постапокалиптична история за света след Катаклизма, в който обаче хората вече не населяват Земята, а парче метал, реещо се на хиляди, милиони светлинни години далеч от родната ни планета. А спрямо онова, което ни е известно до момента от първата книга, Колонията е на път към своя край и трябва спешно да се завърне обратно на Земята. Земята, криеща купища опасности за всеки, дръзнал да стъпи на повърхността й. С цел да се провери годността за живот на планетата, на нея бива изпратен кораб със сто непълнолетни престъпници, които да докладват на Колонията за състоянието й чрез металните гривни на ръцете им. Но както знаем, тук нещата придобиват неочакван обрат, когато става ясно, че някои от пътниците на кораба не са онова, за което се представят, а 100-те биват нападнати от непознати земни създания. Кои и какво са те всъщност? Дали са просто диви зверове или жертви на радиационно отравяне хора, преживели незнайно как Катаклизма? И какво могат да направят 100-те, за да се предпазят от тях, когато групата им е разединена, с привършващи медицински и хранителни запаси и без каквато и да било обратна връзка с Колонията?
   За вас, читатели, имам две новини. Едната е добра, другата - не чак толкова. Хубавата новина е, че в "100-те: ден 21" ще откриете отговорите на всички тези въпроси. Лошата е, че веднага след това ще се сблъскате с още десетки такива, докато достигнете края на книгата. 

"Беше прекарал целия си живот, представяйки си какво ли ще изпита, ако види земните руини. Сега беше тук и единственото, за което можеше да мисли, бяха всички човешки същества, затрити по времето на Катаклизма - и тази мисъл го караше да се чувства премазан."

   Онова, което искрено обожавам в тази поредица, е фактът, че сюжетната линия не се свежда единствено до идеята за оцеляването на героите като група. Не, в "100-те" всеки герой притежава свой характер, качества, отличаващи го от останалите, и свое специално място в историята. И противно на очакваното, това по никакъв начин не оставя главната идея на книгата на заден план, защото авторката умело преплита вътрешните събитийни светове на героите с реалността, в която те са принудени да оцеляват.
   Както в първата книги, и тук героите продължават да водят битки със своите собствени демони. А когато някоя битка бъде загубена, това ги променя завинаги. Прекрасен пример за такава трансформация е Белами, чийто образ претърпя не едно, а няколко видоизменения в процеса на развитие на сюжета и на който тепърва му предстои да осъзнае кой е всъщност. И без да издавам твърде много само ще вметна, че тепърва трябва да разбере и какви всъщност са чувствата му към един друг герой в книгата - Кларк. 
   Кларк, от своя страна, не претърпява особена промяна, спрямо онова, което срещнах в началото на поредицата, но тя все пак отново успя да ме спечели на своя страна с храбростта и жертвоготовността си. За разлика от нея, Глас е сякаш по-смела и по-решителна от всякога особено когато на кораба властва пълна анархия и тя е принудена да се бори със зъби и нокти дори за няколко глътки въздух.
   Уелс е може би героят, чиято поява очаквах най-много. Зная, че неговата роля в поредицата е доста спорна, но за мен неговата предистория и вътрешен събитиен свят представляват най-голям интерес. Характерът му и като цяло гледната му точка преживяват огромна метаморфоза от началото до края на книгата и това ясно се проличава в отношението му към Кларк, Белами и дори Греъм - момчето, което неведнъж бе причина за физическото насилие сред 100-те.
   В "100-те: ден 21" дори се появява една напълно нова героиня - Саша, чието пристигане не само няма да ви остави безразлични към нея, но и ще се превърне в основа за възникването на множество нови кавги след групата на отлъчените. И за да запаля интереса ви, ще спомена, че, подобно на вас, Уелс също няма да успее да остане безразличен към нея.

"Белами усети, че изпод гнева му се промъква частичка обич - не към Кларк, която стоеше пред него, я към онази, която се преструваше, че е. Онази Кларк наистина ли беше някъде там, вътре? Кларк, която можеше да е страшно сериозна в един момент, а в следващия да избухне в смях? Момичето, което смяташе всичко на земята за чудо, което го беше целунало, все едно той беше най-ценното й откритие сред всички останали?"

   Нови приключения очакват героите от "100-те". Техните премеждия в новия стар свят тепърва започват. И докато групата им претърпява загуба след загуба, нови лица започват да се появяват. Заедно с тях обаче зачестяват и убийствата. Още едно момиче ще стане невинна жертва на обстоятелствата. Кой и защо избива групата на 100-те? Какво или кои са онези сенки, пробягващи нощем сред дърветата? Имат ли нещо общо те с изчезването на Октавия? Възможно ли е те да бъдат земнородни? И какво могат да сторят 100-те, за да се предпазят от тях?
   Прочетете, за да разберете!

неделя, 4 август 2019 г.

Ревю: "Girl Code" от Кара Алвил Лейба

   Силните и успели жени не чакат вдъхновението да ги удари като гръм, а се превръщат във вдъхновение за самите себе си.
   Всеки ден се сблъскваме с негативизма, завистта и съперничеството. Какво би станало обаче ако се освободим от страха и всички предразсъдъци, които не ни позволяват да се развиваме, и започнем да си помагаме? Запознайте се с невероятните истории на дамите, разгадали тайния код на женския успех, и открийте онова място в себе си, където всичко е възможно.
   Всеки ден се сблъскваме с негативизма, завистта и съперничеството. Какво би станало обаче ако се освободим от страха и всички предразсъдъци, които не ни позволяват да се развиваме, и започнем да си помагаме? Запознайте се с невероятните истории на дамите, разгадали тайния код на женския успех, и открийте онова място в себе си, където всичко е възможно.
   Припомнете си трудностите, които сте преодолели, и използвайте тези спомени, за да се убедите, че можете да направите и да бъдете всичко, което пожелаете.
   Само с няколко дребни промени в на­чина на мислене можете да разбиете „кода на женския успех“ и да се превърнете в по-щастливи, одувлетво­рени и уверени жени с кариера. Няма нужда да криете инфор­мация, връзки или прозрения. Мъдростта ви е дадена, за да се споделя.
   Girl Code няма да ви научи как да изградите компания за милиони. Няма да ви разкаже за системи и операционни процеси. Но ще ви научи как да вярвате в себе си, как да установите връзка с вътрешния глас, питащ „защо“, как да изкорените завистта и в крайна сметка да овладеете силата на общуването. Защото това е целта на живота и бизнеса.


* * *

   Ще започна с думите,че когато пред погледа ми попадна заглавието "Girl Code", феминистката в мен въодушевено надигна глас. Знаех, че искам да прочета тази книга и че никой и нищо не може да ме спре да го сторя. Но, повярвайте ми, не бях подготвена тя така силно да ми повлияе и вдъхнови. Толкова, че след прибирането ми в България, планирам веднага да се отбия в библиотеката, надявайки се там да открия и останалите книги от авторката, които, не се и съмнявам, ще бъдат също толкова вдъхновяващи.

"Избрах да бъда свое вдъхновение и да не позволя на никого да определя кой съм в действителност. Взех решение да се концентрирам върху позитивните неща и да черпя сили от пътуването си. Избрах да напиша сама историята на своя успех."

   Книгата "Girl Code" не е стандартният любовен роман, който често краси първите редове в книжарниците. Не, този е много повече, нещо далеч по-ценно за жената на 21 век, която всеки ден бива принудена да се среща с несправедливостите на работното място и подценяващите погледи на двата пола. Факт, който обаче не попречва на авторката по време на написването на тази книга, на всички преди и след нея. Напротив, именно това я подтиква да влага всяка свободна секунда време и енергия в написването на това книжно съкровище. А в него тя събира всичко научено от бизнес средите и професията си на life coach до момента, създавайки един безценен сборник от съвети, лични истории, цитати, разкази и факти за някои от смелите и успели жени в съвременната история на предприемачеството (и не само) и интервюта с тях (но може би най-възхитителната му особеност за мен са празните страници, които читателката сама да запълни и анализира в последствие). Сборник, предопределен да насърчава, поучава и дава подкрепа на всяка жена по пътя й към създаването на свой собствен бизнес - било то в сферата на преприемачеството, разкрасителната индустрия или дори в обхвата на личностното развитие. Или, иначе казано, за всяка жена, решила да вземе съдбата в собствените си ръце и да постигне всичко, за което някога е копняла. 

"Открих, че ако всеки ден отправям похвала или комплимент към непозната жена, започвам да оценявам борбата, която тя води, за да дава най-доброто от себе си. Жената срещу мен се усмихва, аз й отвръщам с усмивка и сърцата ни трепват в духа на "тайния код на женския успех". Подкрепяме се дори и да не знаем имената си."

   Ще призная, че в тази книга за първи път срещнах името на авторката, но разбрах колко известна и успяла е всъщност тя. Нещо, върху което тя е работила години наред и вложила неимоверен труд, за да го постигне. И ето че този непрестанен стремеж и усърдие са я довели до момента, в който вие четете за нея и книгата й. И ако това не е главозамайващо, не знам кое е!

"Мисля, че в повечето случаи страхът ни всъщност е страх от провал. Но провалът е една възможност. Не трябва да се страхуваме от неуспеха, а да му благодарим, защото той често ражда велики неща. Всеки провал означава, че сме с една крачка по-близо до успеха."

   Искрено се привързах към авторката и отчасти припознах себе си в нейната история, преразказана с толкова искреност, че бе невъзможно да не остана запленена. Хронологията на пътя й към успеха се превърна в източник на вдъхновение за мен и, вярвам, за всяка жена, докоснала се до вълнуващата история на Кара Алвил Лейба. Изумена останах и от интервюираните дами в "Girl Code" чиито разкази бяха една неразделна и незаменима част от съдържанието на книгата. Именно благодарение на тях успях да узная повече за невероятната създателка на BOSS BABE, която обичам и следя в Instagram вече година. Може би тай-вдъхновяваща за мен обаче ще остане Консоле Нишимве - автор, мотиватор и една от малцината оцелели след геноцида над тутси в Руанда през 1994, чието интервю бе един неповторим завършек на иначе вече удивителната книга.

"Помнете, никой не може да прави нещо точно като вас. Разкрийте своята уникалност, превърнете се в най-добрата версия на себе си и забравете за всичко останало."

"Girl Code" е книга, улавяща в себе си духа на десетки жени по света, желаещи да споделят опита си с читателките, независимо от сферата на техните интереси и постижения. Книга, способна да омае, насърчи и вдъхне кураж на всяка бъдеща жена предприемач по света.

вторник, 26 февруари 2019 г.

Ревю: "Хартиени сърца" от Али Новак

Книга 2 от поредицата "Сърца за разбиване"   

   Фелисити е планирала цялото си бъдеще.
   След като сестра ѝ е избягала от вкъщи, върху нея е легнала цялата тежест на очакванията на майка ѝ. Затова тя е вложила всичките си усилия в това да има отличен успех, както и да спестява за колежа.
   Само че понякога най-хубавите неща в живота са онези, които не сме планирали да се случат. Както когато Фелисити среща маскиран непоз­нат, докато участва като доброволка в благотворителен бал с маски. Тя със сигурност не си е представяла, че той ще флиртува с нея и със сигурност не е очаквала, че непознатият ще се окаже Алек – един от музикантите на световно­известната група „Хартбрейкърс“.
   Но тогава Фелисити разкрива шокираща семейна тайна и тя, заедно с Алек и двама нейни приятели поемат на път, за да намерят сес­тра ѝ. А младото момиче ще открие, че неочакваните промени намират свой начин да се случат точно когато имаш най-голяма нужда от тях…

* * *

   Да бъдеш читател е нож с две остриета. Започваш една книга, зачиташ се, потъваш в историята. След това обаче друга грабва погледа ти и ти инстинктивно протягаш ръка и разгръщащ страниците. И преди да си осъзнал дори, вече си се нагърбил с десетина заплетени сюжетни линии и още толкова сложни персонажи, а мислите ти са в пълен безпорядък. И нека бъдем честни, това се е случвало на почти всеки от нас в даден момент.
    Е, днес смятам да ви представя книгата, която успя да ме изтръгне от един такъв книжен безпорядък, открадвайки цялото ми внимание и оставяйки ме напълно неспособна да погледна към която и да било друга книга.
   Историята в “Хартиени сърца”, макар и завладяваща, е всичко друго освен обременяваща. Не, тя е лека, наситена с емоции любовна история, която ще стопли сърцето на всеки читател, ще го изтегли от читателския му застой и при необходимост - ще прочисти ума му от всички онези заплетени сюжетни линии преди нея. И определено ще ви разсмее!

"- Ако огладнееш, поръчай си от румсървиса - каза ми Оливър. - Ще се опитам да ти запазя парче от тортата, но в присъствието на Джей Джей нищо не мога да обещая.
- Не се тревожи за мен - отвърнах. - Не си падам много по торти.
Джей Джей въздъхна.
- Казах ли ти, че тя няма душа."

   Измина доста време, откакто за последен път четох тийн любовна книга, но тази мигновено ми напомни, защо именно тийн жанрът ме въведе в литературата и защо всъщност обикнах самата поредица. Да, любовната история определено не е така заплетена и сложно изградена, както тези в романите на Никълъс Спаркс, но има нещо успокоително, нещо някак прочистващо съзнанието в това да се оставиш в ръцете на една така сладникава и забавна, но вълнуваща и емоционална книга като “Хартиени сърца”. Не бързайте обаче с изводите, защото макар и насочена към по-младата аудитория, книгата разгръща десетки житейски проблеми - за изневярата, за загубата на близък човек, за човешката алчност, за копнежа по осъществяването на чуждите мечти и представи за успех, - които придават на сюжета истинност и дълбочина. Проблеми, които са доста по-различни от тези, разгледани в първата книга - "Сърца за разбиване", но от също толкова голяма важност.
   Нещото, което изключително много ме впечатли и което изгарям от желание да споделя, е фактът, че макар и част от поредица, книгата може да бъде и четена като отделен роман. Факт, с който малко поредици иначе биха могли да се похвалят и който при никакви обстоятелства не бих могла да подмина с лека ръка. Затова не се колебайте да започнете "Хартиени сърца" дори ако не сте чели нейната предшественичка, която, само ще вметна, е не по-малко възхитителна от тази!

   Героите в "Хартиени сърца" са всичко, което читателят би желал от една книга - сложно изградени, с ярко изразена индивидуалност, която неизменно ги отличава един от друг, и качества, които доизграждат образа им и определят мястото им в цялостната сюжетна линия на поредицата. 

"- Фелисити, никога няма да бъдеш успешна, 
ако се опитваш да осъществиш нечия друга идея за щастие."

   Фелисити е един незабравим образ, който дълго време ще продължава да изскача в мислите ми. Чаровна, изключително грижовна и амбициозна, тя е основното задвижващо колело в механизма на разпокъсаното й семейство. Семейство, състоящо се само от нея самата и майка й, която, като всеки един разведен родител, все още събира парченцата от разбитото си сърце и се опитва да съгради живота си от пепелта. Но докато Фелисити се опитва да постигне чуждите цели и да последва чуждите стъпки, опитвайки се да влезе в престижния университет Харвард, както и баща й преди нея, в живота на младото момиче се появява човекът, който тя най-малко е очаквала. Вярно е, че светът е малък, но колко малък трябва да бъде той наистина, та в единствената вечер, в която Фелисите си позволява да се повесели и откъсне от ученето и работата, тя се среща с единствения и неповторим Алек - един от членовете на световно­известната група „Хартбрейкърс“?! Е, очевидно доста малък. 
   Алек от своя страна не е типичното лошо момче, което иначе срещаме в книгите от жанра /което за мен бе не само изненада, но и успокоение/, не, той е тих, свит в себе си дори. И когато двамата се срещат, което е по не особено галантен начин мен ако питате /когато прочетете книгата, ще разберете защо/, припламналата искра помежду им е неоспорима. Двамата обаче идват от два напълно различни свята и докато единият се бори, за да постигне и най-малкото, другият е вече роден с него. Това обаче не им попречва да погледнат отвъд рамката на социалния си статус и да зърнат човека, стоящ отсреща, като индивидуална личност, поставяйки началото на нещо много специално и ценно в тяхната връзка - разбиране.

"- Не е зле да тръгваме - каза Аша. - Ако Фелисити постои още малко на слънце, ще се зачерви като рак. - Тя ме побутна по рамото и аз почувствах сякаш някой притиска нагорещено желязо към кожата ми. Смръщих се и Алек ме погледна загрижено.
- Толкова ли е зле?
- Нищо ми няма - измърморих, когато поехме обратно към улицата. - Просто най-обикновен ден от живота на Каспър, призрабнобялото момиче."

   Наречете го съдба, ако щете, но историята на тези двамата не приключва единствено с онази тяхна първа среща. Напротив, животът е подготвил на Фелисити и Алек далеч повече и по-интересни приключения заедно и те определено не се свеждат само до обикаляне из балната зала на благотворителен прием. И само ще загатна, без да издавам твърде много, че едно от тях ще бъде епично, изпълнено с десетки неочаквани обрати и стотици километри за изминаване, което не само ще определи по-нататъшните им отношения, но и бъдещето на семейството на Фелисити. 

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност 

неделя, 20 януари 2019 г.

Ревю: "Разплата" от Лекси Блейк

   Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.
След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.
   Мисията на Бран е да получи информация, която ще помогне да бъде изчистено името на баща им. Но дори и в името на тази цел, той не е готов да престъпи принципите си, затова решава да действа открито и да помоли за помощ личната асистентка на един от враговете им – красивата и невинна Карли Фишър. Привлечен от лъчезарната й усмивка и завладяваща интелигентност, Бран знае, че може да й се довери и да я посвети в плана за отмъщение на семейство Лолес.
   Неочаквано, заради хазартни дългове на бившия й съпруг, Карли се оказва изнудвана и застрашена от безскрупулни мафиоти, а Брандън е единственият, който може да й помогне. Сега залогът в неговата мисия е на живот и смърт – животът на Карли. Брандън разбира, че сърцето му е в плен на една забележителна жена и знае, че планът му трябва да успее, защото на карта са заложени не само отмъщението, но и любовта, която ни спохожда само веднъж в живота…

„Едно неразкрито убийство, заплетени интриги и страстна любовна история – увлекателна  смес, която ще ви държи в напрежение до последната страница.“
Guilty Pleasures book review

   Продълженията са винаги трудни за започване. Особено когато цялостната сюжетна линия на поредицата (или трилогията) е сложна и оплетена и съдържа множество персонажи. И ще бъда напълно честна, като споделя, че ми трябваше известно време докато привикна отново към стила на писане на Лекси Блейк и си спомня предисторията. Но именно умело втъканите диалози между героите в началото на книгата бяха причината само след няколко страници да си припомня случилото се до момента и най-сетне да се гмурна в сюжета. А това чакане несъмнено си струваше!
   Когато за първи път посегнах към книгите на Лекси Блейк, не знаех какво да очаквам. За първи път чувах името й и като цяло името на трилогията. Днес обаче с часове мога да ви разказвам защо трябва да прочетете поне една книга от тази авторка! 

"Тя бе живяла в един свят на повърхностното толкова дълго, че бе забравила какво означаваше да се вгледаш по-надълбоко."

   Авторовият стил на писане е може би остовната причина да обикна не само "Без милост", но и "Разплата". Той е лек, но вълнуващ, наситен с емоции, но и с действие, което го прави идеален за читателите, които търсят любовна трилогия с умело изградена сюжетна линия и десетки неочаквани обрати!
   Любовната история е в основата на поредицата, ведно с отмъщението, разбира се. И докато в първата книга ставаше дума за любовта между Райли и Ели, то тук се намесва най-малкият брат - Бран, и изкусително красивата Карли Фишър, която работи за Патриша Кейн - още позната на рода Лолес, като един от хората, отговорни за смъртта на родителите им. Планът за отмъщението обаче не може да потръгне без помощта на вътрешен човек. И именно тук се намесва Карли - довереният човек на Патриша, който върши цялата работа, но остава в сянка. Дали обаче Бран ще успее да убеди Карли да се включи в плана им и да им помогне да разнесат справедливост? И дали това няма да се превърне в достатъчно добър претекст за двамата да прекарат малко повече време заедно? 
   Обикнах двамата главни герои още със самото начало. Обикнах факта колко реалистично изградени са и как идеално доизграждат и без това вече възхитителната сюжетна линия на трилогията. И това, разбира се, нямаше как да стане възможно без силния, но лесно избухлив характер на Бран или пък без чаровността и острия ум на Карли. Двама персонажи, които са колкото различни, толкова и еднакви и именно това прави връзката между тях неразрушима.

"Каква надежда имаше за тях, ако тя не желаеше 
да говорят за бъдещето, а той не искаше да се задълбава 
в миналото?"
  
   Онова, което обичам в книгите на Лекси Блейк, е това, че няма нито една глава, в която да липсва действие, в която да не случва нещо, което да ме накара да затая дъх. Защото поредицата "Без милост" е поредица на действието, на повратните моменти и незабравимите романтични сцени. 
   Опитах се да открия поне едно нещо, което да отбележа като недостатък в книгата, но накрая се оказах с празни ръце. Истината е, че няма такъв. Или поне за мен няма такъв. Книгата сама по себе си е удивителна и това веднага ще стане ясно на читателя, без дори да се е докосвал до първата книга. Защото в това Лекси Блейк е най-добра - да омайва читателя с увлекателния си стил на писане и, веднъж гмурнал се в историята, нито за миг да не успее да се отдели от нея. Или най-малкото - да пожелае да го направи.
   Ако трябва обаче да избера една единствена част от "Разплата", която за нищо на света не бих променила и бих препрочела отново и отново, то това би бил финалът. Защото той е Ф-Е-Н-О-М-Е-Н-А-Л-Е-Н! Интригуващ, заплетен и непредсказуем! И преди всичко - оставящ читателя напълно безмълвен, изпълнен единствено от желанието възможно по-скоро да се докосне до продължението!

   С "Разплата" Лекси Блейк продължава историята  на семейство Лолес, с което се срещнахме в първата книга ("Без милост"), но този път нещата не са толкова прости. Вече не става дума просто за отмъщение, а за цяла измамна схема, в чийто център, за нещастие, се оказват братята Лолес. И докато те прилагат на практика години планираното отмъщение за смъртта на родителите им, на повърхността започват да изплуват дълго пазените тайни на семейството. Тайни, способни да преобърнат цялата представа на братята за миналото им и хората в него.


Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност 
да прочета книгата!

неделя, 16 декември 2018 г.

Книжни коледни предложения

   Елхата е украсена, лампичките са запалени, коледният дух витае във въздуха. Но какво липсва в цялата идилична коледна картина? Ами разбира се, подаръците!
   На този свят има два типа хора: едните почти месец по-рано вече обмислят подаръците за близките и приятелите си, а другите.. Е, те оставят всичко за последната седмица, понякога дори за последния ден. Независимо обаче към кой тип приспадате вие, и в двата случая сте изправени пред един и същ проблем: "Какво да подаря?". И понеже аз ежегодишно срещам тази дилема, реших да ви дам няколко коледни предложения и съвета за книжни подаръци, които несъмнено ще зарадват всеки книголюбител в коледната сутрин! Приятно четене!


Нека започнем със съветите:
  • Изявете се в ролята на детектив и се разровете в профилите на вашия обект в социалните мрежи. Прегледайте какви книги и цитати е споделял. Тактично го попитайте дори дали има профил в Goodreads - това е най-лесният начин да определите вкуса на читателя. Там дори можете да откриете какво точно желае да прочете той, като погледнете рафта с "want to read" (искам да прочета).
  • Слушайте, понякога читателят има навика сам да се издава какво желае. Може би някоя любима книга, която е чел преди години и която не може да открие, пътеводител за следващото му пътуване или пък книга от детството му, която да го върне в сладките минали години. Във всеки случай това ще накара човека срещу вас да се почувства изслушан и разбран! (Тази година аз самата ще последвам съвета си и ще подаря на баща ми една любима негова книга - "Войната на таралежите", за която ми беше споделил преди време колко много е обичал като малък. Книгата е преиздадена наскоро от издателство Ciela и в нея дори има няколко илюстрации. Стискайте палци да я хареса!)
  • Ръководете се от хобитата му. Може би обича да снима, да рисува или пък да изучава различни езици. В книжарниците има огромен избор от книги за фотографията, работата с различни художествени материали, речници и още стотици други.
Ето и няколко коледни предложения:
  • За подрастващи:

   Прочетох "Спящата и вретеното" в началото на лятото, но все още мога да си спомня възхищението, което изпитах, когато разтворих страниците на това книжно съкровище. А илюстрациите на Крис Ридъл, които увенчават историята, са едно невероятно допълнение към иначе магичната осъвременена приказка за спящата красавица. Приказката сама по себе си е изпълнена с много смисъл и поуки и ще бъде един прекрасен коледен подарък за всяко малко (или не чак толкова малко) момиче, което тепърва се изправя пред житейските премеждия.
   Митологията и като цяло легендите винаги са били нещо свято за мен, нещо магично и неприкосновено. И смятам, че всяко подрастващо дете поне донякъде трябва да бъде запознато с тях. Скандинавската митология е почти изцяло загубена в миналото митология. Нийл Геймън обаче е свършил прекрасна работа, събирайки и пренаписвайки някои от най-запленяващите митове за тези величествени скандинавски богове и обединявайки ги в този малък сборник, наречен "Скандинавска митология".
   Енциклопедията "Митове и легенди" от друга страна обединява всички митове и легенди. Като започнем от гръцката, та чак до китайската. Аз самата получих тази книга за миналата Коледа и мога да ви споделя, че това е един от най-ценните ми подаръци, получавани някога. Затова и смятам, че всеки, тук дори не е необходимо да е подрастващ, ще хареса този подарък и с всяка страница ще научава по нещо ново и интересно.
   "Истории за момичета бунтарки" е книга, който всяко момиче трябва да прочете. Книга, която разкрива колко много жени всъщност присъстват в нашата история и колко ценни са техните постижения и открития, макар те да не биват споменавани нито в учебниците, нито в справочниците. Книга, в която те ще открият множество интересни факти, ще опознаят човешката история, но и същевременно с това ще изградят самоувереността си.

  • За тийнейджъри

   Филмът "До всички момчета, които съм обичала" излезе съвсем наскоро, което до голяма степен популяризира едноименната трилогия, по която е направен, и ако читателят, когото желаете да зарадвате, е харесал филма или пък все още не е успял да го изгледа, първата книга ("До всички момчета, които съм обичала") ще бъде един прекрасен коледен подарък. Историята е изключително лека, романтична и дори включва няколко ключови момента, които се развиват по Коледа.
   Всяка книга на Колийн Хувър, която съм чела, се е превръщала в моя любима още в момента на започването й, затова и която и да изберете, няма да сгрешите. "Споделени тайни" е може би обаче най-любимата ми до момента от авторката и, вярвам, ще се хареса на всеки любител на романтичните и заплетени истории.
   Коледа не е само време за романтика и уют. Понякога ни е нужно и малко екшън и неочаквани обрати. А "100-те" ще предложи на читателя именно това. Книгата е малка, но наситена с напрежение и готова да заплени всеки читател, докоснал се до нея.
   Подобно на "100-те", "Четирите цвята на магията" е идеален подарък за почитателите на наситените с напрежение истории. Но докато в книгата на Кас Морган става дума за края на света и заселването на планетата наново, то в "Четирите цвята на магията", както се подразбира от заглавието, светът е подвластен на магията и тъмните сили. Една неописуемо интригуваща фентъзи история, която всеки почитател на жанра би се радвал да открие под елхата си в коледната сутрин.

  • За възрастни

   Любовните романи са част от коледната идилия. "Без милост" обаче не е точно стандартната романтична история, защото тук напрежението и динамизмът са дори повече от самата романтика. Тук основна роля не играе предвидимото привличане между главните герои, а онова, което се случва междувременно - интригите, лъжите и отмъщението, което братята Лолес кроят за убийците на родителите си.
   Коледните празници са време за почивка, семейни събирания и, разбира се, планове и цели за новата година. И в този дух ви предлагам книгата "Твоята перфектна година", която колкото и сладникаво да звучи, не е нищо от онова, което си представяте. Въпреки това обаче тя разгръща именно този мотив за "перфектната година", който ние всички в даден момент сме развивали в мислите си. Книга, която ще разплаче, разсмее и разтопи всеки читател и любител на драматичните истории.
   Книгите на Бакман са трудни за описване. Затова и единственото, което ще споделя тук е, че книгата представлява една удивителна, неописуемо красива, сърцераздирателна история за човека, изгубил се в света на материалното. История, която всеки в даден момент трябва да прочете. Особено по Коледа, когато материалното - подаръците, се превръщат в приоритет.
   Отново имаме един любовен роман, но, хей, не ме съдете, те са ми слабост. Този обаче наистина е роман, способен да те разтърси из основи. Книгите на Мия Шеридан, подобно на тези на Колийн Хувър, са именно такива - разтърсващи. А тази не прави никакво изключение. Романтична, но и наситена с обрати, историята е готова да приласкае и приюти в прегръдката си всеки, който малко или много обича романтиката.

Това бяха моите книжни коледни предложения и съвети за тазгодишните празници и се надявам те да са ви били полезни. Ще се радвам да споделите мненията, идеите и вашите собствени препоръки за книжни подаръци. 

Важно: Не е задължително, разбира се, да се контролирате от разделите, които съм поставила ("подрастващи", "възрастни" и т.н.). Всеки харесва различен вид и жанр литература и ако вие или ваш приятел сте възрастен, но с удоволствие бихте прочели "Спящата и вретеното", то тогава не се замисляйте, а вземете именно това. И не забравяйте - не се страхувайте да експериментирате с литературата, никога не знаете в коя книга точно ще преоткриете себе си.

Весели празници!

понеделник, 19 ноември 2018 г.

Подготовка за апокалипсис


Представи си, че света ни е към своя край. Че планетата ни е изправена пред непоносими за човека климатични условия или пък към нас лети астероид и човечеството е принудено да заживее на друга планета, за да се спаси. И то веднага! Времето изтича! Трябва да опаковаш обаче съвсем ограничено количество багаж, единствено най-необходимото. Имаш право да избереш 5 книги от цялата си библиотека, които вярваш, че трябва да бъдат спасени и отнесени на новата ни планета и които ще бъдат предадени на следващото поколение. Кои ще бъдат те?

Винаги съм се интересувала от концепцията за евакуирането на планетата Земя. И след като учителката ми по история зададе на класа ни въпроса какво бихме взели съм себе си при такова положение, вече знаех каква ще бъде темата на новата ми публикация. Осъзнах обаче че ако това наистина се случи, ще бъда принудена да се откажа от половината от принадлежностите си, за да оставя повече място за книгите си. И въпреки това пак няма да успея да прибера всички, които бих желала да съхраня за идните поколения. Затова реших да направя нещо подобно на класация, в която да избера ЕДИНСТВЕНО 5 книги, които смятам да взема със себе си в случай на пободно бедствие. И, повярвайте, това не бе никак лека задача!

Бележка: Публикацията не е написана, с цел да спомена най-известните класически произведения, а книгите, на които аз истински се възхищавам и които вярвам, че могат да научат човечеството на някои много ценни житейски уроци! 


  •  "Сделката на живота ти" от Фредрик Бакман

Прочетох книгата буквално за час, докато бях в училище, и още мога да си спомня колко възхитена и погълната от стила на писане на Бакман бях. И как веднага щом я завърших знаех, че трябва да я предам в ръцете на някой друг, който да изпита същото, което бях изпитала аз. Защото книгата сама по себе си е като един наръчник на живота, едно своеобразна писание за човешката съдба. Една история за загубата, надеждата и това какво сме способни да дадем в замяна на още един ден в този живот. Онова, което обаче прави "Сделката на живота ти" толкова удивителна, е факта, че тя не може да бъде описана или най-малкото - ревюирала! Тя трябва да бъде прочетена! И именно това е причината да вярвам, че това е история, която заслужава да бъде запазена за идните поколения, а дори и след.


  •  "Хари Потър" от Дж. К. Роулинг (която и да е от поредицата)
Всеки заслужава малко магия в живота си. Дори онези, които не вярват в нея. Или не вярват в нея, докато не прочетат някоя от книгите за Хари Потър. Макар и вече пораснала, с ръка на сърцето си мога да заявя, че историята за този малък очилат магьосник е една от най-истинските, вдъхновяващи и поучителни истории, писани някога. И го твърдя не защото е най-продаваната поредица някога, а защото аз я прочетох едва преди 2-3 години и бях дори по-впечатлена, от колкото по мое мнение щях да бъда ако го бях направила десет години по-рано! А да не съхраня подобно книжно съкровище за всички подрастващи, които тепърва навлизат в живота и осъзнават колко нечестен може да бъде той понякога, ще бъде престъпление към мен самата.


  •  "Малкият принц" от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Години наред ми бе повтаряно да прочета тази книга. Предполагам именно това ме накара да не го направя. Но не съжалявам за което, защото, вярвам, ако я бях прочела по онова време, нямаше да я разбера и вероятно щях да остана с погрешната представа колко .. странна е. Е, най-сетне го направих, прочетох "Малкият принц" преди може би година и осъзнах какъв шедьовър е всъщност! Някъде бях попаднала на думите, че при всеки нов прочит на книгата, откриваш по нещо ново - било то за себе си или заобикалящия те свят, и преоткриваш по частица от детето, което все така живее в теб. Най-сетне напълно осъзнавам какво е имал предвид тогава авторът на тези думи и смятам, че е напълно в реда на нещата да вярвам, че това е едно наистина важно попълнение към моя списък с книги за евакуация. 


  •  "Дневникът на Ане Франк" от Ане Франк

Без значение слуховете за предполагаемата фалшификация на Дневника на Ане Франк, за мен той остава една от най-истинските и вдъхновяващи книги, до които съм се докосвала. Защото тя е своеобразен символ на висотата на човешкия дух и надеждата. Защото това не е просто един имагинерен свят, това е реалността, която е властвала в света ни. Реалност, с която едно невинно, едва пораснало момиче е било принудено да се справя. И макар историята да не завършва с края, за който ние всички сме се надявали, тя остава все така вдъхновяваща, внушителна. А за мен именно това е нещото, което ни е необходимо, в моменти на духовен упадък, без значение дали причината за него и евентуалния край на света или просто поредния труден ден.

  •  "Девети ноември" от Колийн Хувър
Който и роман на Колийн Хувър да избера за пример, няма да сгреша, защото те до един са изумителни, разтуптяващи сърцето романи, след които винаги виждам света с една идея по-цветен. И "Девети ноември" е един ярък пример за съвършенството, което блика от книгите на авторката. Онова, което обичам обаче в нея не е любовната история, а всичко онова, което се случва около нея - преодоляването на страданието, преборването с вътрешните демони, възходът на копнежа за живот и щастие. Мотиви, които за мен никога не остават на заден план, дори когато чета любовен роман. И нека бъдем честни, все пак всички ние се нуждаем и от частица романтика, без значение от обстоятелствата. Били те и краят на света.




Това е и краят на моя списък с книги за евакуация, така да го кажем. Написването на публикацията не бе никак лесно, но пък за сметка на това бе много забавно и истински ценно за мен, защото си дадох сметка колко много са книгите, които ценя и които сърце не ми дава да оставя на произвола на съдбата.
С радост бих прочела кои са вашите 5 книги по-долу в коментарите. Ще се радвам дори да прочета вашата версия на това предизвикателство в блога ви или където и да било :) Само ме отбележете или ми изпратете линк към него! И запомнете - няма грешни отговори!
А сега ви оставям с пожелания за лека и книжна седмица!

сряда, 31 октомври 2018 г.

Честно: Как подбирам книгите си?


Здравейте и честит Хелоуин на всички, които празнуват празника, а на онези, които не - честита сряда! От дълго време не съм споделяла нищо за себе си или книжните си навици и смятам, че днес е идеалният ден да го сторя. Желанието ми да започна тази публикация всъщност се породи от въпроса, който винаги съм си задавала: "Какво търсят хората в една книга?". Когато днес за пореден път се замислих над този въпрос, той не ми даде мира. Затова сега смятам да ви споделя кое е онова, което има значение за мен, когато подбирам следващата си книга.
Надявам се темата да ви се стори интересна и ако е така, да оставите мнението си в коментарите. Приятно четене!

1) Жанр
Всеки път щом прекрача прага на книжарницата или библиотеката, се отправям първо към щанда с фентъзи литература. Всеки път! Сякаш тялото ми инстенктивно се отправя към своето любимо и безопасно място. И, вярвам, за мен това е именно щанда с книги за магьсничество и утопични или постапокалиптични светове, където винаги ме чака по някой току-що излязът на пазара фентъзи роман.

2) Корица
Иска ми се да споделя, че корицата няма значение за мен. Че за мен от значение е само онова, което е скрито под нея. Но това ще бъде лъжа. Отвратителна, непоносима за мен самата лъжа. Защото истината е, че аз съдя за книгата по корицата, защото тя е първото нещо, което попада пред очите ми. Тя е като първото впечатление, което получаваш от човека срещу теб. Тя ти дава някаква бегла представа за съдържанието вътре. Затова и ще излъжа, ако споделя, че никога не съм избягвала да започна дадена книга, само защото корицата не ми се е сторила "мой тип". И съм убедена, че всички ние, съзнателно или не, все някога сме го правили. Така че да, корицата има значение за мен и, след като вече съм на любимия ми щанд, тя е следващият фактор при подбора на книгата.

3) Заглавие
Точно така! Заглавието също има значение, защото то е като едно обощение на цялата история! То е ключовата дума или фраза, с което авторът й е решил да я интерпретира. Нека ви дам пример: Представете си, че сте прочели десетки романи за вампири и вече всеки път щом чуете за тези острозъби полу-хора по цялото ви тяло преминават тръпки. Сякаш изпитвате най-тежкия възможен книжен махмурлук съществувал някога. Затова решавате да отидете до библиотеката, при фентъзи жанра и да си изберете нов роман. Тогава пред погледа ви попада "Вампирска целувка" (току-що го измислих, ако решите да го крадете за книгата си, искам да споменете името ми). Разбира се, че няма да посегнете към нея, нали така!?

4) Анотация
Познавам много читатели, които избягват да четат анотацията. Някои защото предпочитат да започнат книгата напълно на сляпо, други - защото.. всъщност нямам представа защо иначе биха го сторили (Ако сте такъм тип читател, ще се радвам да споделите вашата причина по-долу в коментарите). Аз обаче държа да я прочета. Дори не мога да си спомня някакъв момент, в който съм започвала книга или поредица без да съм направила пълно проучване за нея. Което ни отвежда до фактор номер 5..

5) Ревюта и рецензии
И не на последно място, това са ревютата и рецензийте, които щателно преглеждам преди да си закупя дадената книга. За някои от вас това може би звучи прекалено, но когато не можеш да си позволиш често да отделяш пари за книжни подаръци за себе си, този вид пручване е от голяма необходимост. В противен случай се оказваш с поредната сладникава любовна история, наподобяваща неуспешен опит за Fanfiction, и с 20 лева по-лек. Предполагам, че много хора могат да се припознаят тук, нали?

Е, това бяха моите 5 фактора, които са от значение за мен, при избора на книга. Надявам се публикацията ми да ви се е сторила интересна или поне малко забавна. Ще се радвам да споделите кое вие търсите в книгите при подбора им тук в коментарите или дори да напишете своя собствена публикация по темата. Изпратете ми я, а аз с удоволствие ще я прочета! 
Лек и книжен Хелоуин!

неделя, 7 октомври 2018 г.

Ревю: "Най-доброто в теб" от Колийн Хувър

   Kуин и Греъм се срещат при необичайни обстоятелства, а искрата на привличането пламва мигновено. Любовта им избуява и разцъфва, но дали е достатъчно издръжлива? Години по-късно, когато животът е поставил пред тях неочакван проблем, двамата са се отдалечили, а пропастта помежду им продължава да расте. Съвършената им любов е подложена на изпитание от несъвършения им брак. Спомените, грешките и тайните, които са натрупали през годините, са на път да ги разделят. Едничкото, което е в състояние да спаси брака им, е същото, което би могло да направи разрива му непоправим.

   В какво се превръща любовта, когато е позагубила блясъка на новостта си, когато и двамата сте свикнали един с друг и сте забравили някогашните обещания и силата на чувствата си?

   Възможно ли е една огромна любов със съвършено начало да оцелее цял един живот между двама несъвършени хора?

* * *
   Всеки любител на любовните романи знае колко клиширани и еднообразни могат да бъдат понякога книгите от жанра. И колко често това ни кара да мислим, че книгата в ръцете ни е просто поредната сладника история за двама напълно непознати, които за броени дни се влюбват един в друг, преживяват един или два застращаващи връзката им спада и все пак заживяват щастливо. Да, но, повярвайте ми, това не важи за "Най-доброто в теб" и всеки, прочел книгата, може да се съгласи с думите ми. "Защо?" питате се. Е, в това ревю ще откриете отговорите на този и всички останали въпроси, които в този момент изникват в съзнанието ви. Включително и на въпроса "Преувеличавам ли?". Малка подсказка: отговорът е не! Приятно четене!

"Ако някой учен успее да измисли как да накара сърцето и умът да бъдат в синхрон, на света няма да остане много агония."


   Сюжетната линия на книгата е несъмнено онова, което я различава от прочетените от мен до този момент любовни романи. И едната причина за което е фактът, че тя е разделена на две части - минало и настояще, които се редуват в процеса на развитие на историята. Сякаш всяка една глава е огледало на предишната, паралелен свят, но деформиран, изкривен. В даден момент обаче тези два уж коренно различни свята се преплитат. Сблъсъкът е неизбежен и Куин и Греъм биват принудени да вземат съдбоносни решения за своето съвместно бъдеще. Готови ли са да се изправят пред собствените си страхове и да признаят греховете си? Готови ли са най-сетне да отключат дървената кутия? И дали онова, което се крие вътре, ще ги сплоти или раздели окончателно?

   Другата причина пък е начинът на запознанство на двамата главни герои, който ни бива представен в първата глава на книгата - затрогващ, но и някак романтичен, и който се явява пълна противоположност на настоящите им отношения - хладни и рецервирани. Както вече знаем, сюжетите в любовните романи често биват твърде идеализирани и самият факт, че този в "Най-доброто в теб" бива тяхна пълна противоположност, бе достатъчен, за да ме заплени. 

"Взираме се един в друг, със сухи очи, и двамата - пълни с насъбирали се в продължение на години неща, които не би трябвало да държим в себе си."

   Куин е удивителен персонаж - смела и готова да се изправи пред съдбата с широко разперени ръце. Съдбата обаче също е готова за битка и тя отнема на Куин единственото, за което тя е копняла през целия си живот - възможността да донесе на света друго живо същество. И това я срива, отнема усмивката от лицето й и желанието й за живот, кара я да се затвори в свой свят, далеч от реалността и собствения й съпруг.
   Онова обаче което обикнах в нейния персонаж бе фактът, че тя нито за миг не спря да обича Греъм. И именно това я поддържаше силна в моментите, в които бе готова да се откаже от всичко и всички. Любовта в очите на Греъм също никога не угасна. Дори тогава, когато не можеше да срещне погледа на съпругата си. И това негова качество се оказа от особена важност за по-нататъчното развите на сюжетната линия. 
   Греъм от своя страна също таи болка и страхове в себе си, но те остават скрити от света, докато той дава всичко от себе си, за да си върне обратно жената, в която се е влюбил. Тези страхове обаче само чакат подходящ момент, за да изникнат на повърхността. И последствията от това са също толкова опасни за бъдещето на двамата.

"- Липсваш ми, Куин. Толкова много. Тук си, ала не си. Не знам къде отиде, нито кога си тръгна и нямам представа как да си те върна обратно. Толкова съм сам. Живеем заедно. Храним се заедно. Спим заедно. Ала през целия си живот не съм бил толкова сам."

   Искрено обикнах стила на писане на Колийн Хувър още с първата нейна книга, която имах възможността да прочета. И за мен не бе необичайно колко нежен, наситен с чувственост и драматичност бе всъщност той и в тази книга. Нито бе необичайна цялата мистериозност около онази дървена кутия, тъй като именно елемента на загадъчност е характерен за книгите й. И макар за мен те да не бяха неочаквани или чужди, възхищението ми към "Най-доброто в теб" си остана все така силно, а желанието ми най-сетне да разбера какво се крие в кутията - нито за миг по-слабо!

"Не бях забелязала, че тъгата му го е погълнала още повече от преди. Вероятно не съм забелязала, защото тъгата е като паяжина. Не я виждаш, докато не се оплетеш в нея, а после трябва да се бориш със зъби и нокти, за да се отскубнеш."

Затрогваща и наситена с романтизъм, най-новата книга на Колийн Хувър - "Най-доброто в теб", е завладяваща любовна история за трудностите и съдбата, които неизменно властват и контролират живот ни. Една вдъхновяваща книга за силата на любовта и способността й да върне надеждата в очите на всеки. Всеки, достатъчно силен, за да я задържи в живота си. 

Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

четвъртък, 6 септември 2018 г.

Ревю: "Стоте" от Кас Морган

   Никой не е стъпвал на Земята от векове – досега.
   След края на опустошителна ядрена война човешкият род живее на космически кораби далеч над радиоактивната повърхност на Земята.
   Сега сто непълнолетни нарушители – без които обществото спокойно може да съществува – са изпратени на опасна мисия: да колонизират повторно планетата. За тях това може да се окаже втори шанс за живот… или само­убийствена мисия.
   Стоте се озовават в дива земя, а ги преследват и тайните от миналото им. Сега трябва да се борят, за да оцелеят и да изградят ново общество на една потънала в разруха планета. Никой от тях не е роден за герой, но всички те може да се окажат последната надежда на човечеството...

* * *
   Започването на нова книга върви ръка за ръка с навлизането в сюжета й, опознаването на героите и привикването с авторовия стил. А това често ми коства доста време, особено когато, както тук, става въпрос за фентъзи роман и цял един нов свят. И така преди да съм успяла да си изградя пълна представа за миналото на героите и най-сетне да се привържа към някой от тях, хоп - книгата е към своя край. Но не и този път. Противно на очакваното, навлизането ми в историята на "Стоте" се случи напълно естествено и неусетно и преди дори да съм стигнала средата на книгата, вече бях убедена, че Глас е един от любимите ми женски фентъзи персонажи (съжалявам, Мер, имаш си съперница). 
   Причините да обикна книгата са десетки, но на челно място остава авторовият стил. И по-точно - фактът, че историята разказваше не за живота на само двама главни герои, както в повечето съвременни романи, ами на цели четирима - Кларк, Глас, Уелс и Белами. Но героите не свършват до тук! Напротив, с напредването на главите се появяват все нови и нови персонажи, чието присъствие и участие в историята й придават магичност и я превръщат в едно незаменимо книжно съкровище. Или иначе казано - една ОГРОМНА причина да се влюбя в книгата! Макар обаче главите да са озаглавени в съответствие с героя, за който те разказват, историята не е разказана от тяхно име, а от това на неутрален разказвач. Особеност, която все по-рядко се появява в книгите, но която аз лично искрено обожавам.

"Уелс я притисна към себе си. Страхуваше се да не продума и да развали момента. Облекчението му прерасна в радост. Може би имаше шанс да я спечели пак. Може би тук, в руините на стария свят, можеха да дадат началото на нещо ново."


   Както вече съм споменавала и преди, фентъзи жанрът е моят абсолютен фаворит сред жанровете заради своя неизчерпаем извор от идеи и възможности. Защото всяка фентъзи книга се отличава с нещо нетипично, нещо, което останалите книги не притежават. Защото в тези книги не любовта, а приятелството и смелостта са онези, които поставят основите на историята и й придават истинност и доза реалистичност. И "Стоте" не прави изключение. Макар в сюжета често да се появява мотивът за любовта, той е поставен по-скоро на заден план, позволявайки на героите да се развиват и израстват като отделни и независими персонажи.
   Кларк е възхитителен персонаж във всяко отношение. Смела, инатлива, но и състрадателна и ранима, тя е готова да пожертва всичко в името на семейството и приятелите си. Дори на Земята, където Стоте не са просто стотима непознати, изпратени на непозната за тях планета.. те са стотима непознати, принудени да преживяват с наличното, а това понякога е за сметка на останалите. 
   Глас е героят, на който искрено се възхищавам. И не само заради факта, че тя жертва бъдещето, а в последствие и живота си, в името на своята любов, но и защото нито за миг не си позволява да склони глава пред общоприетите възгледи и идеология, последвали хората дори и в космоса. 
   Уелс е доста.. хмм, сложен персонаж. Чаровен, но някак скрит в сянката на баща си - Канцлера. И за да бъда напълно честна, макар през повечето време да го харесвах, през останалата ми се искаше да го шляпна, задето се държи като малко дете, на което са взели играчката. 
   Белами от своя страна е удивителен - въплъщение на храбростта и любовта към семейството. Или в неговия случай - любовта към малката му сестра, която е единственото останало му от семейство в живота му и която той закрилиля още от раждането й. Задача, която му носи колкото гордост, толкова и беди.
   А това са само главните герои в историята. И, повярвайте ми, останалите по нищо не им отстъпват. За тях обаче ще ви оставя да разберете сами. 

"Това им беше проблемът на тайните - човек трябваше да ги носи завинаги в себе си, независимо от цената."



   Сюжетната линия на "Стоте" бе като една глътка чист въздух, дълго очаквано разнообразие от любовните романи и поезията, сред които се бях заобиколила напоследък. И това разнообразие не се основаваше единствено на мотива за живот в далечния космос. Нищо подобно! Сюжетът на "Стоте" е съвкупност от десетките мотиви, преплитащи се в една ненадминато динамична история, което ще ви заплени още със самото си начало и ще ви държи под напрежение до последната страница. И дори след това, защото, точно така, следва продължение! 
   Основният мотив, който несъмнено обикнах в "Стоте" обаче бе този за катаклизма, накарал хората да напуснат не само дома си, а и цялата планета, която са обитавали милиони и милиарди години преди това. Дори самата идея за подобно мащабно пътуване ми се струва нереалистична. И именно завладяващият начин на представянето му от страна на Кас Морган направи книгата толкова вълнуваща за мен. 

"Макар че пред очите му се разиграваше най-значимото астрономическо събитие в целия му живот, той гледаше единствено към нея."


"Стоте" е наситена с действие, увлекателно написана история за края и новото начало. За света преди и след и това какво се случва, когато тези две времеви линия бъдат преплетени. Една ненадмината история за антиутопично общество, принудено да се завърне на Земята в търсене на векове жадуваната утопия.


Искрени благодарности на Издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

сряда, 15 август 2018 г.

Ревю: "Твоята перфектна година" от Шарлоте Лукас

   В какво се състои смисълът на живота? Ако Йонатан Грийф е знаел някога отговора, то улисан в своя бизнес, отдавна го е забравил.
   В какво се състои смисълът на живота? За Хана Маркс отговорът е ясен: да виждаш доброто; да изживяваш мига; да живееш тук и сега. И може би да си спонтанен, например да се събуеш в парка и да хукнеш бос по тревата...
   Един мъж и една жена, толкова различни и толкова далечни. Но понякога съдбата поставя под въпрос всичко, в което си вярвал. И един дневник с предписани ден по ден преживявания за предстоящата година, окачен на грешния велосипед, може да преобърне живота ти. И да изживееш своята първа перфектна година...



Трогателен, интелигентен роман за любов и за смисъла на живота.

"Фюр Зи"

Разказано с много топлина и много любов.

"Фройндин"

С този любовен, но в никакъв случай не безвкусен, роман Шарлоте Лукас ни напомня: "Мечтай, докато можеш!". Тъжен до смърт и същевременно толкова жизнеутвърждаващ.

"Космополитън"

* * *
   Излишно е да споменавам колко дълго книгата стоеше на рафта ми в очакване на момента, в който ще посегна най-сетне към нея и истински ще й се насладя. И едва днес, след като прелистих последната страница, осъзнах, че е трябвало да го сторя още преди много много време. Защото тази книга заслужава да бъде прочетена, нещо повече - заслужава да бъде прочетена на един дъх! Затова, ако сте допуснали грешката да оставите "Твоята перфектна година" сред останалите нищонеподозиращи книги в библиотеката си с обещанието, че някога, когато й дойде времето, ще я прочетете, не се колебайте, ами я грабнете! Започнете я още днес, защото, както твърди и самата книга, всяка една минута е безценна, а ние нямаме никакво време за губене! 
   А сега е време да ви споделя кои са моите доводи, с които да ви убедя в съвършенството на този роман и защо той трябва да бъде прочетен! 

"Така стоят нещата: все едно колко дълго ще живее човекът, в крайна сметка за него имат значение само "тук"и "сега", сиреч - настоящият момент."

   Да пиша за героите в "Твоята перфектна година" е своеобразна форма на предателство спрямо книгата, защото именно мистериозността около тях и частичното разбулване на тази мистерия с напредването на страниците е онова, което прави романа различен. Затова ще ви представя нещата накратко: историята започва с мистериозната поява на един дневник-календар с изписани от край до край страници за предстоящата година, който някой закача на велосипеда на Йонатан. И колкото и да се старае Йонатан да открие собственика му, той сякаш е потънал в дън земя. Запленен от съдържанието и цялостната идея на този календар обаче новият му собственик прави нещо, което учудва дори самия него - той решава да го задържи и започва да се ръководи от събитията, вписани в него, като изпълнява всяко предизвикателство, отговарящо на съответната дата. И това безвъзвратно променя иначе скучното ежедневие на Йонатан. 
   Другият главен персонаж в книгата е Хана - една чаровна, винаги усмихната млада жена, очакваща с нетърпение своето дълго отлагано предложение за брак от приятеля си. Но вместо това, тя научава нещо, което срива света й - Зимон е болен и му остава едва година живот. Ужасена, объркана и изгубена, Хана решава да направи единственото, на което е способна в този момент - да се опита да върне светлината в живота на умиращия си приятел, изписвайки от корица до корица един календар с цели и задачи, които тя и Зимон да изпълняват, оползотворявайки всеки един ден от тази последна година. Да, същият календар, който по-късно незнайно как се оказва на велосипеда на Йонатан. Интригуващо, нали?

  Авторовият стил несъмнено е един от любимите ми компоненти от книгата, за който аз самата изгарях от нетърпение да ви споделя, защото а) за мен той бе доза.. разнообразие и б) отлично допълваше цялата тази мистериозност, в която бе обвита историята до самия й край. Нека се обоснова така - да, стилът на писане на Лукас не предпоставя читателя да бъде през цялото време с молив, или цветни листчета в моя случай, в ръка и да подчертава цитат след цитат. Не, и то по простата причина, че думите на автора идваха от сърцето й и не й бяха необходими никакви помпозни думи и сложни метафори, за да предаде посланието на своята творба, то бе закодирано още в заглавието: "ЖИВЕЙ!"! 
   Друга особеност, която аз лично оцених едва в края на книгата, бе обрисуването на героите или по-точно - липсата на такова. И ако като мен сте чели или все още четете български творби от автори като Алеко Константинов, напълно ще разберете какво визирам в случая. И това е мотивът за саморазкритието на героите, породен от отсъствието на авторова оценка за тях, което бе напълно изненадващо за мен, имайки предвид факта, че историята бе разказана от името на автора! Но не, Шарлоте Лукас находчиво оставя тази задача на героите си и, разбира се, на читателя. Затова, когато четете книгата, имайте едно наум, че през цялото време ще имате възможността да опознавате характерите на героите и да визуализирате образите им, уповавайки се единствено на техните мисли и действия и на това как са представени те в очите на другия. Аз самата едва след средата на книгата осъзнах, че дори не знам как изглежда героинята, но вече имам някаква заложена идея в мислите си, която Йонатан по-късно потвърди.

"Животът трябва да бъде ЖИВЯН - все едно колко ще продължи. Защото в крайна сметка никой човек не знае кога ще удари последният му час. Дали е болен или не. Затова само СЕГА, само ДНЕС има значение. "Вчера" е безразлично и не се брои, а никой не може да повлияе на "утре"."

   Мотив, който неизменно властва в "Твоята перфектна година" от началото до самия й край е този за непреодолимостта на съдбата. Същата съдба, която среща Йонатан с непознатата фигура през онази въпросна сутрин на първия ден от новата година. Същата съдба, която отнема здравето и желанието за живот у Зимон, приятелят на Хана, и която бавно и мъчително превръща онази лъчезарна и винаги позитивно настроена Хана в бледо копие на своето предишно Аз. Същата съдба, заради която Йонатан се оказва на точното място в точния момент, за да открие онзи на пръв поглед случайно закачен на колелото му календар, който поставя началото на едно ново и неподозирано приключение в живота на раздразнителния и вечно недоволен мъж. И преди всичко, същата съдба, която умело разделя и преплита животите на всеки от героите в книгата, създавайки една неповторима, прецизно изградена история, наситена с неочаквани обрати, тайни, но и жажда за живот и ново начало. 
   И макар в началото сюжетът да предпоставя читателя за една лека любовна история, скоро става ясно, че авторката на "Твоята перфектна година" има далеч по-големи планове за творбата си от създаването на поредната изтъркана история, завършваща с "И заживели щастливо". Защото, преди всичко, това е роман за живота и реалността, която не е нито само розова, нито само черна, а представлява цяла палитра от цветове и багри, които тепърва ни предстои да съзрем.

Искрени благодарности на Издателска къща ЕМАС за прекрасната възможност да прочета книгата!