събота, 10 февруари 2018 г.

За книгите и жанровете & My 2018 reading challenge

    Преди доста години, когато тепърва навлизах сред литературните общества, отчаяно търсех своето място в този магичен нов свят. Търсех някакво определение, което ясно да дефинира моите желания и книжни предпочитания. Което да ми помогне да се ориентирам сред новото. Дали бях любител на любовните романи, дали харесвах повече тийнейджърската литература? Или пък приспадах по-скоро към фентъзи обществото? А може би трябваше да продължа да търся..
   След месеци на лутане обаче осъзнах едно: не е необходимо да ограничаваме себе си като читатели с някакви никому нужни определения. С названия, които не не служат за нищо друго, освен да ни разделят и настървяват едни срещу други.
   Истината е, че аз обичам любовните романи, с думи не мога да опиша възхищенията си към фентъзи жанра, с удоволствие чета леки криминални романи, обожавам да научавам нови факти от романите с исторически мотиви и, макар и съвсем скоро да навършвам пълнолетие, никога няма да се отегча от тийнейджърската литература и нейната нестандартност. Защото аз обичам литературата! И никога и за нищо на света не бих нарекла себе си единствено почитател на фентъзито или на който и да било друг жанр. Защото ние, читателите не бива да се делим, не бива да стесняваме книжния си кръгозор, опитвайки се да се напаснем към предпочитанията на приятелите си, роднините си и като цяло заобикалящото ни общество! Всеки има различни възгледи и вкус за книгите и те не са непременно правилните. Това е литература, в нея няма правилно или грешно. Нея или я чувстваш, или не.
   С времето опитах множество различни жанрове, докато разбера, че една книга не се определя от жанра, така както и жанрът не се определя от една книга. Тази година обаче реших да превърна това в предизвикателство, да се постарая да опитам колкото се може повече и различни книги и жанрове.
   Списъкът ми се състои от 30 книжни предизвикателства, като някои от тях са доста конкретизирани, а други - предлагащи ми огромен избор от заглавия. Особено любими обаче са ми "Книга от твоето детство", "Книга, която е трябвало а прочетеш в училище, но не си", "Книга, базирана на историческо събитие" и "Книга с лошо ревю".
   Предизвикателствата като цяло са много разнообразни, защото именно такъв желая да бъде и моят книжен опит. Изпълнените от мен да този момент са само две, но съм убедена, че съвсем скоро ще покрия всяко едно от тези 30:

  • Книга с над 600 страници
  • Книга, препоръчана ти от приятел
  • Книга, която вече е в библиотеката ти
  • Книга, която можеш да прочетеш за ден
  • Трилър
  • Книга, препоръчана ти от член на семейството
  • Книга, написана от двама или повече автори
  • Класически любовен роман
  • Книга по действителен случай
  • Книга, която е трябвало а прочетеш в училище, но не си
  • Книга, чието действие се развива на място, което винаги си искал да посетиш
  • Книга с лошо ревю
  • Книга от твоето детство
  • Книга, публикувана преди повече от 100 години
  • Книга от нов за теб автор 
  • Книга, която е филмирана
  • Книга, която можеш да вземеш безплатно
  • Книга, базирана на историческо събитие
  • Книга, която ще бъде филмирана тази година
  • Книга, съдена (от теб) по корицата й
  • Колекция от кратки истории
  • Романтичен роман
  • Книга за самопомощ
  • Книга с поезия
  • Книга с дете разказвач
  • Мистерия
  • Детски роман
  • Книга от починал автор
  • Книга, разказваща за актуален световен проблем
  • Книга, което си започнал, но така и не си завърши
   Някои от изброените може би са ви допаднали, други не, но това са книжните предизвикателства, които подбрах за самата мен. Има стотици други, които можете да срещнете из интернет или за които сами сте способни да се досетите и да добавите към вашите списъци. Идеята обаче е една: да опитаме нещо ново, нещо, към което иначе не бихме се осмелили да посегнем. А кой знае, може пък и да ни допадне.
   Ще се радвам, ако изразите мнението си тук в коментарите, а също така и ако ми предложите някои идеи за книжни предизвикателства. С удоволствие бих прочела и кои са вашите, ако имате такива. 

Е, надявам се публикацията ми да ви е била полезна и приятна!
Лек и книжен уикенд!

сряда, 31 януари 2018 г.

3 причини да пожелаете да прочетете "Коледни пожелания и бисквитени целувки"

Отлично зная, че Коледата отдавна отмина. Наясно съм и че коледните книги не са така вълшебни, ако не са прочетени по време на зимните празници. Но, ако сте почитател на леките коледни любовни романи като мен, ще разберете защо нито ярко греещото слънце отвън, нито фактът, че е почти февруари успяха да повлияят на решението ми да посегна към книгата.
Е, днес ще ви представя моите 3 причини да прочета "Коледни пожелания и бисквитени целувки" от Джени Хейл!
Приятно четене!
  •    Не съм способна да твърдя, че "Коледни пожелания и бисквитени целувки" притежава някакъв особен начин на изказ, но със сигурност мога да заявя, че историята ще ви дари с покоят, който заслужавате. Независимо дали сте сгушени у дома пред камината в предколедно настроение или сте се наместили удобно на някоя пейка под слънчевите лъчи отвън по време на обедната си почивка! Защото тази книга притежава неподозирана магнетичност и единственото, което е необходимо да сторите, за да я усетите е да се отпуснете в прегръдките й. А тя от своя страна ще ви поведе в едно магично приключение, след което е просто невъзможно да не повярвате в магията на Коледа!

  •    Книгата обхваща много и различни аспекти от проблемите на днешното ни общество: трудностите, с които са принудени да се срещат самотните родители; страховете, които ни спират да преследваме мечтите си и да бъдем щастливи; желанието за финансова стабилност, която често ни поглъща и прави слепи за истинските ценности в живота. И това са само част от проблемите, засегнати в романа. Но най-удивителното в случая не бяха тези теми, тях можем да срещнем в почти всеки съвременен роман. Удивителното бе способността на Джени Хейл да ги обедини и преплете в едно, създавайки тази наситена с емоционалност и красота история, способна да стопли както душата, така и сърцето ви.
       
  •    Красотата на романа обаче несъмнено се крие в негова сладост. И с това визирам всяка една привидно несъществена подробност, която всъщност допълва и придава на книгата магнетичността, за която споменах: решенията на Аби относно интериорния дизайн на дома на Ник Синклер и коледната украса, която го допълва; рецептите и ястията, приготвени от Аби, чиито аромат на моменти сякаш се понасяше измежду редовете; очарователните любовни моменти между героите, които разтуптяваха сърцето ми. Бих продължавала така до безкрай, но дори вече издадох предостатъчно. Останалото ще ви оставя да откриете сами!

    •    А ето и една допълнителна причина: секващата дъха корица, чиито блясък и семпли цветове е невъзможно да не грабнат вниманието ви! Нещо, което, колкото и маловажно да бъде за самата история, идеално илюстрира коледната идилия, властваща в дома на Ник Синклер. Идилия, за която можете да прочетете само и единствено ако дадете шанс на "Коледни пожелания и бисквитени целувки"! Е, кого чакате?
   Аби е самотна майка, която обича семейството си повече от всичко на света. Помага на близките си и се е посветила на отглеждането на десетгодишния си син Макс. Работи на две места, за да ги издържа, и оставя мечтата си да стане интериорен дизайнер на заден план. Неочаквано една приятелка предлага на Аби малка поръчка за декоратор и тя не се колебае да поеме задачата. Колко ли трудна може да е тя?
   Ник Синклер иска да украси имението си, преди семейството му да пристигне за коледните празници, като парите не са проблем. Единственото му условие е да не го разсейват в работата му – дори и по Коледа.
   Аби пристига в огромното имение с предчувствие, че се е нагърбила с непосилна задача. Къщата е почти празна, нуждае се от много повече от една коледна украса. А след като се запознава с мрачния и вечно зает Ник, тя разбира, че наистина е загазила...
   Красива история за преследването на мечтите, за магията на Коледа, за моментите, прекарани със семейството... И за тръпката да се влюбиш под светлината на коледните лампички.

неделя, 21 януари 2018 г.

Ревю: "Споделени тайни" от Колийн Хувър

РОМАН НА ГОДИНАТА (2015)
Избран от читателите в Goodreads Choice Awards (категория „Романтика“)

Бестселър на „Ню Йорк Таймс“

Обърн Рийд е твърдо решена да възстанови разрушения си живот и да преодолее болката от миналото. В търсене на работа тя попада на художествено ателие, чиито предни прозорци са облепени с малки листчета, съдържащи най-съкровените, споделени тайни и признания на случайни хора. Обърн е разтърсена от анонимните бележки, тъй като и тя крие тайна от своето минало, която никой не бива да научава – най-вече Оуен Джентри, младият художник със зелени очи, който черпи вдъхновение за картините си от историите на другите хора и превръща най-мрачните тайни в най-чисто изкуство.
Неочаквано и за самата нея, Обърн е дълбоко привлечена от загадъчния художник, който също е силно привлечен от нея и буквално я умолява да работи за него.
Двамата поемат на едно пътуване, което никой от тях не е очаквал. А тайните, които толкова дълго са таили в душите си, ще изплуват и ще променят живота им завинаги…

 * * *

   Да проследя историята в "Споделени тайни" бе едно незабравимо и незаменимо приключение за мен. И причината за това не се свеждат единствено до така реалистично изградените персонажи, нито дори до болезнено емоционалния сюжет, а до цялостната естественост и красота на историята. До истинността на любовта, обитаваща сърцата на героите и обвързваща ги помежду им. Може би това е и причината вече дни наред да не мога да събера думите си и да завърша това ревю. Сякаш, колкото и да се старая, те никога не са напълно достатъчни, за да опишат възхищението ми спрямо романа. Е, смятам, че най-сетне събрах куража да придам форма на мислите си. Приятно четене!

"Майка ми ми казва, че има хора, които срещаш и тепърва опознаваш, а има и такива, които виждаш за първи път и вече познаваш."

   Героите, без значение главни или второстепенни, както вече споменах, са едни изключително старателно сътворени персонажи. Онова, което обаче пропуснах да споделя, е прецизно изградената връзка между всеки един от тях, която полага своето начало още в миналото им и продължава до самата им среща, години по-късно. И, колкото и странно да звучи, именно тази връзка бе задвижващият механизъм при развитието на сюжетната линия и на книгата като цяло.

"Безкрайно се уморих да губя единствените неща в живота, които искам."

    Онова, което също силно ме възхити в "Споделени тайни" бяха онези малки, почти незабележими подробности около историята, които обаче я допълваха и открояваха от останалите любовни романи, прочетени от мен до момента. Като например поставените измежду абзаците снимки на картините на Оуен или пък откъсите от признанията, вдъхновили създаването на някои от тях. 
   Чувственият стил на писане на Колийн Хувър, без никакво съмнение, е най-удивителното в цялата книга. Дори не съм предполагала, че в тези единствени 267 страници могат да се преплетат толкова различни и все пак неподправено красиви елементи. И с това визирам елементът на изкуството, превърнал се в неразделна част от сюжета, на смъртта, разделила влюбени, семейства и приятели. Елементът на чистата любов, сплотяваща самотните души и обединяваща ги срещу жестокостта на хората и съдбата. И разбира се, на миналото, поставило основите на цялата сюжетна линия. И всичко това представлява само част от пълната картина на "Споделени тайни". За останалото ще ви оставя сами да разберете!

"- Обещанието ти е единственото в теб, което принадлежи на Трей. - Той вдига ръка и притиска длан върху ризата на гърдите ми там, където отдолу бие сърцето ми. - Всяка друга част от теб е моя."

"Споделени тайни" е история за тайните, способни да сплотят или завинаги да разделят, осмелилите се да ги признаят. История за войната между непокварената любов и поквареността на човешката злост. А това е война, която или печелиш, или губиш, но въпросът не е какво си способен да заложиш, а какво, или кого, си готов да изгубиш. 

Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

неделя, 7 януари 2018 г.

Ревю: "Истинска измама" от Е. Локхарт

   Това е история за млада жена, чиято дяволска изобретателност е нейният билет към очарователен живот. Но колко пъти е възможно да се претвори наново? Ти ще отсъдиш.

   Имоджен е избягала наследница, сирак, готвач, измамница. Джул е боец, социален хамелеон и атлет. Силно приятелство. Изчезване. Убийство, а може би две. Лоша любовна история или може би три. Захабени предмети, прикрития, кръв и шоколад. Американската мечта, супергерои, шпиони и злодеи. Момиче, което отказва да даде на хората това, което искат от него. Момиче, което отказва да бъде човека, който някога е било.


* * *

   Това може би ще бъде едно от най-кратките ми ревюта, публикувани някога. И то не защото книгата не ми хареса. Точно обратното, харесах "Истинска измама", дори нещо повече - тя ме изуми. И именно това е причината за хаоса, властващ над мислите и думите ми. Обещавам обаче да вложа всичко от себе си, за да ви убедя в красотата и истинността на този роман!

   Прочетох десетки отзиви за "Истинска измама" и само няколко от тях бяха положителни. Въпреки и може би именно заради тях обаче реших да дам шанс на книгата и авторката, чиято първа, преведена ни на български, книга - "Ние, лъжците", е чисто и просто попадение в моята книжна хронология. А сега, след като "Истинска измама" най-сетне е завършена, мога смело да твърдя, че тя по нищо не отстъпва на своята предшественичка. Е, готови ли сте да разберете защо?

"Джул вярваше, че колкото повече пот пролееш по време на тренировката, толкова по-малко кръв ще пролееш по време на битката.
Вярваше, че най-ефикасният начин да избегнеш разбитото сърце е да се преструваш, е изобщо нямаш такова."

   Е. Лакхарт винаги се е отличавала със своя необикновен, нетипичен за останалите автори стил на писане. Нещо, което в началото ме смути и остави със смесени чувства, но на което в последствие искрено започнах да се наслаждавам! В случая най-забележителната особеност на "Истинска измама" е, че самата история е разказана отзад напред. И няма да лъжа, това през първите няколко страници ме объркваше, но с напредването на главите този проблем бързо започна да отстъпва място на удоволствието ми от навлизането в историята и опознаването на героите.
   Тук ще спомена и още една особеност в стила на писане на Е. Локхарт - използването на множество ненужни описания. Отново особеност, която ме подразни, но която само момент след потъването ми в сюжета на книгата опровергах. Всяка подробност и описание в "Истинска измама" имаше своето значение и бе там с определена цел, без значение колко ненужна и ненамясто изглежда тя в момента на прочитането й! Независимо дали става дума за това какво е облякла Джул или какво се намира в апартамента й, защото зад всичко това има скрит смисъл, който само читател, напълно слял се с историята ще оцени и разбере!

"Питаше се дали наистина е себе си. Дали можеше да продължи да бъде себе си.
И дали някой би могъл да обикне онази, която всъщност беше."


   Сюжетът. Хмм, това определено не го очаквах! Признавам, че започнах книгата с мисълта за една лека, видимо кратка книжка, с която да си почина от предучилищните задължения. Да, но не получих нищо подобно! Вместо това Е. Локхарт ми предостави една наситена с действие, обрати и секващи дъха моменти история, в която единственият предложен ми миг на спокойствие настъпи едва след като завърших самата книга. Едва тогава успях и да изпитам пълното удоволствие от прочитането на историята и блаженството от разплитането на мистерията около нея.

   В това ревю не смятам да пиша за героите, защото веднъж започна ли, няма да съумея да сдържа думите си и току-виж съм разкрила някоя жизненоважна за развръзката подробност. Ще спомена само едно: в "Истинска измама" не бива да вярвате на имената! Много често човекът, стоящ зад името не е онзи, който се очаква да бъде!

Прочетете "Истинска измама"! Прочетете я, защото всеки читател трябва поне веднъж да се докосне до една необикновена и неподчинена на условностите история! История, която само "Истинска измама" е способна да ви предложи!

неделя, 31 декември 2017 г.

My year & My books.

Още една година измина, още една година на книжни попадения и книжни разочарования. Година, изпъстрена от магията на удивителните книжни съкровища, до които имах удоволствието и честта да се докосна. Една повече от приказна година!
Ще се отклоня малко от темата и ще използвам възможността да благодаря на издателствата, с които работих през изминалата година. Благодаря за разбирането, доверието и, разбира се, за прекрасните книги! Благодаря, че ми позволихте да развия потенциала си и да повярвам в себе си!


А сега нека пристъпим към същественото. Що се касае до броя на прочетените от мен книги, 2017 бе повече от успешна. Успях да прочета 40 книги, с което изпълних и поставеното ми от мен самата книжно предизвикателство в Goodreads! И съм изключително горда от себе си за което, тъй като нито една от тези книги не е била просто разгърната и прелистена, а прочетена с разбиране и най-вече - с удоволствие! Нещо, което никой читател не бива да забравя! Особено когато се е нагърбил със задачата да ревюира книги!

  
Годината за мен бе като една огромна палитра от книжни жанрове и стилове, от различни автори и сюжети! За първи път от много години насам отново посегнах към поезията. За първи път прочетох и няколко книги, чиито жанр избягвам от години, а именно - класиката. И ми харесаха. Нещо повече, смятам през 2018 година да прочета колкото се може повече от тях. О, и прочетох първата си книга изцяло на английски!
През годината, разбира се, попадах и на книжни разочарования, но както всеки от нас знае, това е неизбежно за читателите! Какво са те обаче на фона на десетките книжни попадения, които озаряваха деня ми и които крадяха съня ми?

2017 изтича, останаха само още няколко часа и идва време за новата и, надявам се, още по-добра за всички ни 2018 година! 
Затова ви оставям, но преди това искам да ви пожелая една приказна, изпълнена с щастливи моменти и поводи за усмивки година! Година, която да прекарате в компанията на любимите си хора и книги!
Бъдете здрави, бъдете усмихнати и четете!
Четете с цялото си сърце и душа! Четете така сякаш това е последната книга, която някога ще прочетете!
Весели празници!  

Публикацията е вдъхновена от тази на Сю, която можете да откриете тук :)

петък, 22 декември 2017 г.

Ревю: "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" от Каролине Бернард

   Париж, 1928. Виан мечтае да стане ботаничка и напуска френската провинция. В Париж освен любимата професия я чака и голямата любов в живота - английският художник Дейвид. Щастието ѝ изглежда пълно. Но не това ѝ готви съдбата...

   85 години по-късно една млада жена ще тръгне по следите ѝ, за да разкрие дълбоко пазена семейна тайна...

Вълнуваща, чувствена и „много френска“ - историята на две силни жени пред кулисите на една зашеметяваща метрополия.

* * *

   Истината е, че получих книгата напълно неочаквано, като един подранил коледен подарък. Подарък, който може би ще се окаже и любимият ми за тази Коледа! Е, ще се радвам да останете с мен, за да разберете кое именно толкова ме впечатли в този на пръв поглед лек любовен роман. Приятно четене! 

"И най-черният час трае само шейсет минути (..)."

   В книгата паралелно се развиват 2 на пръв поглед коренно различни и по време, и по идеи истории, които обаче притежават един общ мотив: мотивът за силната и независима жена, изправила се пред всички свои страхове и общоприети догми. Тема, която, колкото и деликатна, ме подтикна възможно най-скоро да посегна към книгата и трепетно да проследя пътя, по който тези две вдъхновяващи жени - Марлен и Виан, ще поемат в търсене на щастието в знаменития Град на светлините.
 
   Марлен е зряла, омъжена жена, чийто брак, за съжаление, отдавна вече е загубил своя блясък. Това е и причината мъжът ѝ да резервира билети за най-романтичния и любим на Марлен град в света - Париж, където да отпразнуват своята годишнина. Първоначалната идея за една сплотяваща почивка сред френската идилия обаче се проваля с появата на първите препирни, които разделят двамата из различните части на Париж, всеки гневен на другия, и довежда до зараждането на главната идея на историята - случайното натъкване на Марлен на една определена картина. Но не каква да е картина, а такава, чието платно се краси от лицето на жена, изглеждаща досущ като Марлен. Коя е жената? Какво общо има тя с Марлен? И дали чаровният мъж, когото тя среща пред същата тази картина ще й помогне да разгадае загадката около загадъчното минало на жената от портрета?

"Живеех с усещането, че разплитам пуловер: бях уловила края 
на нишката и я навивах на кълбо. Разплитането продължаваше."

   Животът на Виан е като пълна палитра от цветове: вълнуващ, наситен с приключения, любовни трепети, но и тежък и непостоянен във всеки свой аспект. Погнусена от тесногръдството на своето семейство и тласната от мечтата си да бъде ботаничка, Виан избягва от дома си още на 16 годишна възраст и тръгва съвсем сама към бляскавия и обещаващ ново начало Париж. Съдбата ѝ въпреки всичко взема неочакван обрат и преди да се осъзнае тя вече работи в малка фабрика, живее със своята нова приятелка и дори открива любовта. Войната обаче наближава и заплашва да ѝ отнеме всичко, което е успяла да изгради в иначе и без това несигурния си живот. Какво е подготвило бъдещето за Виан? И как нейното лице се е оказало на картина, окачена в музей 85 години по-късно?

"Където другите виждаха само плевел или полезно растение, тя откриваше форми, 
цветове, фини разклонения и жилки." 

   Изумителна за мен бе приликата между двете главни героини, които, макар на почти век разстояние една от друга, продължаваха да бъдат като две еднакви парченца от пъзел, случайно, или не съвсем, разпръснати и разделени във времето. И с това не визирам единствено очевидната им външна прилика, а техният интерес към изкуството, към красотата на Париж. Визирам любовта им към този така ценен за тях град и несломимия им дух. Както вече споменах, като две еднакви парченца от пъзел! Останалото ще ви оставя да научите сами!

   Историята е представена по един изключително вълнуващ и оригинален начин. От една страна - от гледната точка на главната героиня Марлен, живееща в днешния 21 век, а от друга - на автора, плавно разкриващ на читателя все повече и повече от мистериозния живот на Виан. А това, ведно с чувствения, увлекателен и въздействащ стил на писане на Каролине Бернард, създават една неповторима и опияняваща сюжетна линия, таяща се единствено сред страниците на "Рандеву в "Кафе дьо Флор"". Искрено ме впечатли подборът на реално съществуващи писатели, художници и като цяло исторически личности и събития, около които авторката е изградила своя сюжет. 

"- Никой не може да ни забрани да мислим."
 
   Насладих се на всяка сюжетна подробност, която допълваше и разширяваше спектъра на историята! Насладих се на героите, на описанията! Насладих се дори на трогателните моменти, които не веднъж ме разчувстваха и разплакваха!
Единственото, което не ми допадна може би бе прекалената описателност на някои забележителности и гледки, което оставяше развитието на действието на заден план и забавяше процеса на четене. Оставяйки това настрана обаче мога да твърдя, че "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" не е само едно от най-добрите ми книжни попадения за месеца, но и за цялата година!

Надминаваща всички мои очаквания, "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" е една докосваща, изпъстрена от емоции книга за живота, сбъднатите мечти, и обратите на съдбата. Книга за любовта към изкуството, хората, живота и нас самите.

 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

неделя, 10 декември 2017 г.

Ревю: "P.S. Все още те обичам" от Джени Хан

   Лара Джийн не очаква да се влюби наистина в Питър. Те само се преструват, за да ревнува бившата му приятелка. Но после, съвсем неочаквано, на една училищна ски ваканция, те се целуват.
   Да бъдат заснети как се целуват в басейна, е доста неприятно. Това, че клипчето е видяно от всички в училище, е катастрофа. Но когато Джон Амброуз Макларън се обажда на Лара Джийн, за да ѝ каже, че е получил любовното ѝ писмо, настъпва истински хаос.

НОВ ДОГОВОР МЕЖДУ ПИТЪР И ЛАРА ДЖИЙН
• Питър няма да закъснява повече от пет минути.
• Питър не е длъжен да се обажда на Лара Джийн преди лягане, но може да го прави, ако поиска.
• Лара Джийн ще ходи на купони само ако има желание за това.
• Лара Джийн и Питър винаги ще си казват истината.
• Лара Джийн и Питър няма да си разбият сърцата.


* * *
   За мен винаги е било удоволствие да чета поредици и трилогии. Има нещо магично в това да следиш моралното и личностно израстване на героите, преодоляването на собствените им страхове. Нещо неописуемо в това да бъдеш свидетел на изследването и откриването на мястото им в света. И с радост мога да заявя, че Джени Хан се е справила повече от блестящо с тази задача. Останете с мен и разберете защо!

"Има едно нещо, наистина много важно, в което искам да се уверя.
– Питър? – казвам аз.
– Да?
– Не искам някога да си разбием сърцата.
Той се смее нехайно и обхваща лицето ми с длани.
– Да не възнамеряваш да ми разбиеш сърцето, Лара Джийн?"


   Поредиците обаче притежават и няколко доста неприятни недостатъка и един от тях, разбира се, е разликата във времето между края на едната книга и началото на другата. В "P.S. Все още те обичам" обаче авторката предвидливо продължава историята си именно там където свършва първата книга, предоставяйки на читателя възможността с лекота отново да се гмурне в нея още с първата страница.
   И този път Джени Хан не ме предаде, придавайки на сюжетната линия онази емоционалност, хумористичност и истинност, които ме впечатлиха още със започването на трилогията и които бяха причината с наслада да навляза в света на Лара и Питър. Искрено ми хареса и фактът, че авторката не е изневерила на стила си и в книгата отново присъстват описанията на десетки омайващи съзнанието ястия, които Лара и семейството и приготвяха. Напълно сериозна съм, все още не мога да изкарам онази шоколадова торта от мислите си!

 "Ти си безнадеждна. Никога не се променяй."

   В "До всички момчета, които съм обичала" Лара Джийн бе изобразена като един объркан и раздвоен между собствените си желания персонаж. Персонаж, който все още не бе открил своя път в живота и който сляпо вървеше по уж сигурната и утъпкана от по-голямата си сестра пътека. С напредването на главите обаче тя все по-често започваше да дава воля на собствените си чувства и копнежи вместо за пореден път да сравнява взетите от нея решения с тези на вече завършилата и ориентирала се в кариерата си сестра. А в "P.S. Все още те обичам" героинята е по-отговорна и решителна в своите избори от всякога. Съдбата обаче ѝ е подготвила цял куп премеждия, през които тя да премине, и едно от тях е изтичането на видео запис с нейно участие, способен да промени целия ѝ досегашен живот. Бъдещето, мнението на любимите ѝ хора и любовта на Питър са поставени на карта. И единствените, които могат да поправят стореното са самата тя, Питър и.. причинител за изтичането на видеото.

"Разбираш, че можеш да се справиш 
само ако продължаваш да опитваш."

   Питър от своят страна е същият, какъвто бе в първата книга: чаровен, безгрижен, но и на моменти прекалено несериозен и безотговорен в своите постъпки. И все пак - един наистина реалистичен персонаж. Нещо, което искрено харесвам в героите, изградени от Джени Хан. Всеки от тях притежава както положителни, така и отрицателни черти на характера, никой не е имунизиран срещу неуспеха и нещастието или пък идеализиран по какъвто и да било начин. Особености у героите, които с времето обикнах и дори започнах съзнателно да търся във всеки нов персонаж, с когото се запознавам.
   И ако в "До всички момчета, които съм обичала" имахме трети главен персонаж в лицето на Джош, то тук се появява нов такъв, който обаче ще оставя сами за разберете кой е!

"В любовта много неща са въпрос на шанс. 
Има нещо плашещо и прекрасно в това."

   Сестрите Хан са едни от най-нетипичните, но и сплотените сестри, за които някога съм чела и за мен бе огромно удоволствие да разбера, че Кити и Марго отново ще изиграят доста важна роля за развръзката на сюжетната линия на книгата, а може би дори на история като цяло. Подгответе се за повторна среща с малката и по-щура от всякога Кити и вече порасналата, но и далеч по-объркана в своите чувства Марго. Среща, след която, обещавам ви, няма да пожелаете да се разделите с книгата!

"Вече знам, че не искам да обичам и да бъда обичана половинчато. 
Искам всичко, а за да имаш всичко, трябва да рискуваш всичко." 

   Мога и бих искала да споделя още толкова много за "P.S. Все още те обичам", но знам, че, ако продължавам в същия дух, съвсем скоро ще издам цялата ѝ сюжетна линия. Затова спирам до тук и се насочвам направо към финалната си оценка за книгата:

Открояваща се със своя лек и ефирен, типичен за Джени Хан стил на писане, "P.S. Все още те обичам" е книга, която ще ви разсмее, затрогне и раздразни апетита ви със своите съблазняващи съзнанието ястия, чиито ухание сякаш се стеле измежду редовете. Е, не се чудете, а грабвайте едно копие и чаша горещо кафе и се подгответе за сериозно изпитание за сърцето и.. глада ви.

 Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

неделя, 3 декември 2017 г.

Декемврийски TBR списък

Ахх, декември.. един от най-студените, но стоплящи сърцето месеци от годината, в които всичко от което се нуждаеш е просто чаша топъл шоколад (че кой не обича топъл шоколад?!) и прекрасна малка купчинка от книги, с които да се отдадете на блажена почивка от реалността! Е, време е да ви споделя кои ще бъдат книгите, с които аз смятам да прекарам декемврийските дни. Приятно четене!

Този месец съм си поставила за цел да прочета 6 книги, тъй като неописуемо много искам да завърша моя reading challenge в Goodreads, а именно - 40 прочетени за годината! (П.П. Вие колко сте посочили като предизвикателство, завършихте ли го и ако не сте - ще се опитате ли? Ще се радвам да прочета отговорите ви по-долу в коментарите ^^) Знам, че вероятно ще ми бъде малко трудно, имайки предвид факта, че не съм от бързо четящите или пък от хората с много свободно време, но ще се постарая да прочета възможно най-много. Ето и четирите избрани до момента:

  • "P.S. Все още те обичам" от Джени Хан
Завърших първата книга ("До всички момчета, които съм обичала") от авторката преди няколко месеца и очаквах с нетърпение издаването на нейното продължение, в което се надявам най-сетне да разбера какво ще се случи между Лара и Питър! И ето че благодарение на Издателство ИБИС, книгата най-сетне е при мен, всъщност дори вече е преполовена, така че очаквайте съвсем скоро ново ревю за нея тук в блога ми. А за онези от вас, които все още не сте прочели първата: Какво чакате?!

  • "Рандеву в "Кафе дьо Флор"" от Каролине Бернанд
Романът ми бе предоставена преди седмица от Издателство ЕМАС и макар да не съм чела нищо от авторката, се надявам той наистина да ми хареса. Историите с френски мотиви винаги са ми били слабост, което е и една от причините да очаквам с нетърпение започването на тази. Онова, което така силно ме възхити в анотацията обаче бе, че сюжетът се развива в два напълно различни отрязъка от време: единият през 1928, а другият - 85 години по-късно! Не знам какво да очаквам, но определено имам доста високи очаквания за книгата, така че.. стискайте палци!

  • "Споделени тайни" от Колийн Хувър
Отново нещо леко, приятно, но и със загадъчна нотка четиво, с което, сигурна съм, почивката ми ще бъде незабравима! Не съм чела ревюта на книгата, но от информацията на корицата вече знам, че ще си имам работа не с какъв и да е роман, а със РОМАН НА ГОДИНАТА (2015), избран от читателите в Goodreads Choice. И тук идва ред на анотацията, за която единственото, което мога да споделя е, че ме остави запленена и вече не знам как ще дочакам да стигна до самата книга. Май списъкът ми все пак ще бъде подложен на пренареждане..


 
  • "Андерсенови зимни приказки"
Просто не се сдържах. Това малко сборниче с приказки ми бе подарено, след като участвах в благотворително събиране на отпадъци и от тогава стои на рафта ми. И така може би вече година или две. В духа на Коледа обаче мисля, че е време най-сетне да се посегна към него, потапяйки се в така любимите ни приказки от детството. Пък и хвърлете поглед на корицата, та тя крещи Коледа!

Аз съм от читателите, които обичат да си оставят възможност за промени и нови избори щом стане дума за книги, затова и във всеки мой TBR лист има поне едно празно място, което по всяко време мога да попълня с някоя новоизлязла книга или подарена такава, вместо да се налага да премахвам друга. Е, този път имам цели 2 свободни реда в листа си, така че ще се радвам ако ми предложите кои 2 книги бих могла да впиша към него! Не забравяйте също така да споделите кои са книгите, които вие смятате да четете през месец декември!
А сега ви оставям с пожелание за лека и книжна седмица!

сряда, 29 ноември 2017 г.

Ревю: "Любов под прикритие" от Джули Джеймс

   Джесика Харлоу и Джон Шепърд, агенти от ФБР, имат зад гърба си общо минало, изпълнено със съперничество и взаимна неприязън. Двамата се сблъскват един с друг по време на обучението си в академията в Куантико и след като завършват, всеки от тях на драго сърце поема по свой собствен път. Шест години по-късно последното, което някой от тях очаква, е да се окажат партньори във важно разследване под прикритие. Но партньорството с бивш конкурент и съперник едва ли би могло да се случи в по-неподходящ и за двамата момент.
    Джон се е разделил с приятелката си, след като я е хванал в изневяра. Изгубил общия им апартамент и няколко от най-добрите си приятели, той решава, че моментът е подходящ за ново начало и се кандидатира в елитния отряд за спасяване на заложници на ФБР.
   Джесика, която наскоро се е развела с холивудски продуцент и се е завърнала от Лос Анджелис, също търси ново начало и изгаря от желание да се докаже в новия си офис.
    За да заловят корумпиран политик от Флорида, двамата ще трябва да намерят начин да работят заедно в екип. Задача, която се усложнява още повече, когато като част от разследването са принудени да отседнат в романтичен морски курорт. Но неочаквано и за двамата страстта зад непрестанните им препирни заплашва да направи работата им още по-трудна…

* * *
   Ноември е към края си и макар да си бях обещала да прекарам единствено този месец в компанията на романтичните романи, а след това отново да се завърна към моя така любим фентъзи жанр, се очаква декември също да бъде съпътстван от много нови книжни любовни изживявания за мен. Е, преди да се насоча към новите заглавия обаче ще ви споделя какво искрено ме впечатли в "Любов под прикритие" и защо, вярвам, трябва да дадете шанс на книгата. 
Приятно четене! 

   Книгата несъмнено ме заинтригува още в самото начало, бих казала дори, още със самата си анотация. Анотация, на която нито един почитател на криминалните истории и любовните романи не би могъл да устои. А тук, имаме и от двете! Изобилие от подробности за ролята на фебере агента и още повече опияняващо романтични моменти. Какво повече може да желае един читател?

   Като представител на почитателите на криминалния жанр, останах искрено впечатлена от таланта на Джули Джеймс така страстно и описателно да споделя подробности за едни от най-секретните защитни организации в САЩ, за техните структури и функции, за особеностите на много от отделите на ФБР и съответните им методи на разследване. За мен като читател, подробностите в книгите са много важен фактор и не мога да не изразя възхищението си относно факта, че тук, освен за подробности, говорим и за истинска, достоверна информация. Нещо, което истински допринесе за разгръщането на сюжетната линия.

"- (..)Та ти дори не ме харесваше през по-голямата част от времето, през което се познаваме.
- Или пък наистина ме бива като агент под прикритие."

   Героите, сами по себе си, също бяха изключително изпипани, притежаващи някои от най-впечатляващите качествата на ФБР агентите - търпение, решителност, находчивост, издръжливост, жажда за справедливост. Именно качествата, които ги превръщат в едни от най-успешните и търсени агенти под прикритие. И които ги събират заедно.

   Джесика, освен страхотна в ролята си на агент под прикритие, се оказа и невероятен персонаж, чиято сила, непоколебимост и всяко от по-горе изброените качества, я превръщат в един наистина силно въздействащ герой. Герой, който не се страхува да се опълчи на стереотипите и който непоколебимо се изправя пред предизвикателствата с високо вдигната глава и готов набор от саркастични коментари. Със или без токчетата си.
   Немислимо е да не споделя и нещо за Джон, или както Джесика често го наричаше - Здравеняка, който също се оказа един забележителен персонаж. Смел, с остър ум и спиращ дъха външен вид, той никога не си позволява да падне духом, а вместо това храбро стисва зъби и, подобно на Джесика, продължава напред към следващото голямо предизвикателство, готов да вложи всичко от себе си в неговото изпълнение. Защото и за двамата, да бъдат агенти под прикритие не е просто професия, а дълг към хората, обещание. Обещание, че ще съдействат за залавянето на всеки, осмелил се да върши нещо незаконно, и че няма да позволят на нито един от тях да се измъкне ненаказан. И те са изключително добри в работата си. Особено когато работят в екип.

   За мен бе удоволствие да проследя историята на тези двама очарователни персонажи и главната причината за това бе фактът, че авторката е избрала да напише книгата си от неутрална гледна точка, вписвайки все пак мислите на главните герои, като с това ми позволи още по-лесно и бързо да навляза в сюжетната линия и напълно да ѝ се насладя. Нещо, което искрено ценя и което, надявам се, ще припозная и в останалите ѝ творби.

"- Не те тормозех. Казах ти, опитвах се да те мотивирам.- (..)
- Все още мисля, че никога няма да бъдем на едно мнение по този въпрос."

   На моменти бавен, друг път - наситен с действие, сюжетът на "Любов под прикритие" е една идеална комбинация от оставящи ви без дъх моменти и моменти, чиято лекота ще ви позволи да се понесете  по страниците, губейки всякаква представа за заобикалящата ви реалност. Докато не достигнете до самата кулминация на историята, която не само ще ви остави с усмивка, но и която без съмнение ще обикнете с всяка частица от разтуптяното ви от романтика сърце.

"Любов под прикритие" е увлекателна, поглъщаща читателя любовна история, чиято емоционална и хумористична сюжетна линия ще ви опияни още с първата си страница и 
остави със затаен дъх след края си. 

Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

петък, 17 ноември 2017 г.

Ревю: "Игра на омраза" от Сали Торн

   В резултат на влошените икономически условия издателствата „Гамин Пъблишинг“ и „Бексли Букс“ са принудени да сключат брак по сметка, за да оцелеят.
    Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.
    Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките й дрехи също не са по вкуса му.
    И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта…
* * *
   Тази година прекарвам есенните дни в компанията на моята колекция от събрани през последните месеци любовни романи, благодарение на които успях най-сетне да се измъкна от readinslump-а, в който бях затънала, и ми припомниха именно защо винаги съм харесвала жанра. Е, ако и вие като мен сте заклети романтици и почитатели на този вид литература, ви предлагам да прочетете това ревю и сами да узнаете кое ме впечатли и кое не в "Игра на омраза". Приятно четене!

 "Любовта и омразата са огледални версии на една и съща игра и ти си длъжен да победиш. Защо ли? Заради сърцето и егото си."
  
   Срещата ми с книгата бе един вид среща на сляпо, тъй като самото ѝ придобиване бе в резултат на поръчания ми GEMBOX. Въпреки това обае тя прикова вниманието ми още щом очите ми пробягаха по семплата, но все пак красива корица и загатващата една вълнуваща любовна история анотация на гърба. Но нито за миг не си бях и представяла, че "Игра на омраза" ще бъде и една от онези книги, заради които бих будувала и будувах часове наред след полунощ, копнеейки най-сетне да достигна до така чаканата развръзка. Преди обаче да достигна до нея, историята ми беше подготвила цяла серия от обрати, накарали ме да затая дъх романтични моменти и несравнимо, неизмеримо много любов и страст! Какво да кажа, романтичка съм по душа и не е чудно, че самата идея за прерастване на любов в омраза ме грабна още преди дори да съм навлязла изцяло в историята. Да, НО...едно ОГРОМНО но, за да бъда напълно честна, на моменти страстта ми идваше малко в повече. Не ме разбирайте погрешно, но просто не се определям като почитател на книгите ала "50 нюанса сиво", макар в случая историята да е далеч по-лек неин вариант. Но ако пък вие харесвате подобен вид литература, то тогава това се превръща в още една причина да добавите "Игра на омраза" в списъка си за четене!

"Животът би бил по-лесен , ако просто можех 
да мразя Джошуа Темпълман." 

   Отношенията между Луси и Джошуа бяха, меко казано, сложни. Свикнали да гледат един на друг повече като на смъртни врагове, отколкото като на колеги, тези двама толкова различни персонажи превръщаха всяка минута, прекарана заедно в офиса, в своеобразна форма на война, а самият офис - в бойно поле. Но може би най-увлекателното в тази изключително необичайна форма на комуникация между тях бяха неспирните саркастични коментари и смехотворни умалителни имена и това, че тя като цяло се свеждаше до постоянните им игри - на взиране, на имитиране и още десетки подобни, породени единствено от идеята да изкарат другия от релси. Което абсолютно винаги пораждаше у мен смях. 
   Луси сама по себе си бе изключително свеж и колоритен персонаж, в най-хубавият смисъл на думата, разбира се. Със своя непримирим дух, напълно контрастиращ с "внушителните" ѝ метър и петдесет ръст, този персонаж се оказа лъч светлина в сивото и пропито от еднообразие ежедневие в офиса на "Бексли и Гамин". 
  Джошуа от своя страна бе един доста.. противоречив персонаж. Красив, дори непоносимо красив би казала Луси, и с неоспоримо остър ум, той умееше да накара дори собственият му шеф да се почувства неудобно под острия поглед на пронизващо сините му очи. И все пак цялото това нещо с желанието му да се дистанцира от Луси, дори след като привличането между тях бе повече от очевидно и очаквано, така и не ми стана ясно. Може би това бе и причината да не успея напълно да се насладя на Джошуа като персонаж, независимо, че той бе един от главните такива.

"На път съм да изгубя нещо, което поначало 
никога не ми е принадлежало."

    Неочаквано, дори за мен, стилът на писане на авторката бе дори по-вълнуващ от самата идея, изграждаща книгата. С изключително лекия си, но и наситен с много хумор и емоции стил, Сали Торн неусетно се изкачи в моя списък с любими автори благодарение на удивителните й умения да борави с думите, придавайки дори на най-простите изречения една ясно доловима ефирност. Особеност, която се надявам да открия и в останалите ѝ книги.

С "Игра на омраза" Сали Торн несъмнено доказва своята ненадминатост в изграждането на пленяваща, наситена с романтика и много хумор сюжетна линия, способна да потопи читателя в една незабравима история за омразата, любовта и тънката граница между тях.