сряда, 29 ноември 2017 г.

Ревю: "Любов под прикритие" от Джули Джеймс

   Джесика Харлоу и Джон Шепърд, агенти от ФБР, имат зад гърба си общо минало, изпълнено със съперничество и взаимна неприязън. Двамата се сблъскват един с друг по време на обучението си в академията в Куантико и след като завършват, всеки от тях на драго сърце поема по свой собствен път. Шест години по-късно последното, което някой от тях очаква, е да се окажат партньори във важно разследване под прикритие. Но партньорството с бивш конкурент и съперник едва ли би могло да се случи в по-неподходящ и за двамата момент.
    Джон се е разделил с приятелката си, след като я е хванал в изневяра. Изгубил общия им апартамент и няколко от най-добрите си приятели, той решава, че моментът е подходящ за ново начало и се кандидатира в елитния отряд за спасяване на заложници на ФБР.
   Джесика, която наскоро се е развела с холивудски продуцент и се е завърнала от Лос Анджелис, също търси ново начало и изгаря от желание да се докаже в новия си офис.
    За да заловят корумпиран политик от Флорида, двамата ще трябва да намерят начин да работят заедно в екип. Задача, която се усложнява още повече, когато като част от разследването са принудени да отседнат в романтичен морски курорт. Но неочаквано и за двамата страстта зад непрестанните им препирни заплашва да направи работата им още по-трудна…

* * *
   Ноември е към края си и макар да си бях обещала да прекарам единствено този месец в компанията на романтичните романи, а след това отново да се завърна към моя така любим фентъзи жанр, се очаква декември също да бъде съпътстван от много нови книжни любовни изживявания за мен. Е, преди да се насоча към новите заглавия обаче ще ви споделя какво искрено ме впечатли в "Любов под прикритие" и защо, вярвам, трябва да дадете шанс на книгата. 
Приятно четене! 

   Книгата несъмнено ме заинтригува още в самото начало, бих казала дори, още със самата си анотация. Анотация, на която нито един почитател на криминалните истории и любовните романи не би могъл да устои. А тук, имаме и от двете! Изобилие от подробности за ролята на фебере агента и още повече опияняващо романтични моменти. Какво повече може да желае един читател?

   Като представител на почитателите на криминалния жанр, останах искрено впечатлена от таланта на Джули Джеймс така страстно и описателно да споделя подробности за едни от най-секретните защитни организации в САЩ, за техните структури и функции, за особеностите на много от отделите на ФБР и съответните им методи на разследване. За мен като читател, подробностите в книгите са много важен фактор и не мога да не изразя възхищението си относно факта, че тук, освен за подробности, говорим и за истинска, достоверна информация. Нещо, което истински допринесе за разгръщането на сюжетната линия.

"- (..)Та ти дори не ме харесваше през по-голямата част от времето, през което се познаваме.
- Или пък наистина ме бива като агент под прикритие."

   Героите, сами по себе си, също бяха изключително изпипани, притежаващи някои от най-впечатляващите качествата на ФБР агентите - търпение, решителност, находчивост, издръжливост, жажда за справедливост. Именно качествата, които ги превръщат в едни от най-успешните и търсени агенти под прикритие. И които ги събират заедно.

   Джесика, освен страхотна в ролята си на агент под прикритие, се оказа и невероятен персонаж, чиято сила, непоколебимост и всяко от по-горе изброените качества, я превръщат в един наистина силно въздействащ герой. Герой, който не се страхува да се опълчи на стереотипите и който непоколебимо се изправя пред предизвикателствата с високо вдигната глава и готов набор от саркастични коментари. Със или без токчетата си.
   Немислимо е да не споделя и нещо за Джон, или както Джесика често го наричаше - Здравеняка, който също се оказа един забележителен персонаж. Смел, с остър ум и спиращ дъха външен вид, той никога не си позволява да падне духом, а вместо това храбро стисва зъби и, подобно на Джесика, продължава напред към следващото голямо предизвикателство, готов да вложи всичко от себе си в неговото изпълнение. Защото и за двамата, да бъдат агенти под прикритие не е просто професия, а дълг към хората, обещание. Обещание, че ще съдействат за залавянето на всеки, осмелил се да върши нещо незаконно, и че няма да позволят на нито един от тях да се измъкне ненаказан. И те са изключително добри в работата си. Особено когато работят в екип.

   За мен бе удоволствие да проследя историята на тези двама очарователни персонажи и главната причината за това бе фактът, че авторката е избрала да напише книгата си от неутрална гледна точка, вписвайки все пак мислите на главните герои, като с това ми позволи още по-лесно и бързо да навляза в сюжетната линия и напълно да ѝ се насладя. Нещо, което искрено ценя и което, надявам се, ще припозная и в останалите ѝ творби.

"- Не те тормозех. Казах ти, опитвах се да те мотивирам.- (..)
- Все още мисля, че никога няма да бъдем на едно мнение по този въпрос."

   На моменти бавен, друг път - наситен с действие, сюжетът на "Любов под прикритие" е една идеална комбинация от оставящи ви без дъх моменти и моменти, чиято лекота ще ви позволи да се понесете  по страниците, губейки всякаква представа за заобикалящата ви реалност. Докато не достигнете до самата кулминация на историята, която не само ще ви остави с усмивка, но и която без съмнение ще обикнете с всяка частица от разтуптяното ви от романтика сърце.

"Любов под прикритие" е увлекателна, поглъщаща читателя любовна история, чиято емоционална и хумористична сюжетна линия ще ви опияни още с първата си страница и 
остави със затаен дъх след края си. 

Искрени благодарности на издателство ИБИС за предоставената възможност да прочета книгата!

петък, 17 ноември 2017 г.

Ревю: "Игра на омраза" от Сали Торн

   В резултат на влошените икономически условия издателствата „Гамин Пъблишинг“ и „Бексли Букс“ са принудени да сключат брак по сметка, за да оцелеят.
    Луси Хътън и Джошуа Темпълман са главните асистенти на двамата съпрезиденти на новосъздадената издателска къща. И се мразят. Не просто не се харесват, а буквално се мразят. Принудени да делят общ офис, те не се стесняват да демонстрират открито отношението си един към друг. Както и да си погаждат малки номерца.
    Луси не може да разбере педантичното отношение на Джошуа към работата, а Джошуа е очевидно объркан от приветливото и мило отношение, което Луси проявява към всички останали колеги, но не и към него. Прекалено ярките й дрехи също не са по вкуса му.
    И когато бива обявена нова ръководна позиция, която само единият от двамата може да получи, напрежението между Луси и Джошуа заплашва да достигне точката си на кипене. Но дали в нейно лице той вижда единствено конкурентка? И защо, докато е болна, той се грижи така всеотдайно за нея? За да разбере това, Луси трябва да заложи всичко на една карта…
* * *
   Тази година прекарвам есенните дни в компанията на моята колекция от събрани през последните месеци любовни романи, благодарение на които успях най-сетне да се измъкна от readinslump-а, в който бях затънала, и ми припомниха именно защо винаги съм харесвала жанра. Е, ако и вие като мен сте заклети романтици и почитатели на този вид литература, ви предлагам да прочетете това ревю и сами да узнаете кое ме впечатли и кое не в "Игра на омраза". Приятно четене!

 "Любовта и омразата са огледални версии на една и съща игра и ти си длъжен да победиш. Защо ли? Заради сърцето и егото си."
  
   Срещата ми с книгата бе един вид среща на сляпо, тъй като самото ѝ придобиване бе в резултат на поръчания ми GEMBOX. Въпреки това обае тя прикова вниманието ми още щом очите ми пробягаха по семплата, но все пак красива корица и загатващата една вълнуваща любовна история анотация на гърба. Но нито за миг не си бях и представяла, че "Игра на омраза" ще бъде и една от онези книги, заради които бих будувала и будувах часове наред след полунощ, копнеейки най-сетне да достигна до така чаканата развръзка. Преди обаче да достигна до нея, историята ми беше подготвила цяла серия от обрати, накарали ме да затая дъх романтични моменти и несравнимо, неизмеримо много любов и страст! Какво да кажа, романтичка съм по душа и не е чудно, че самата идея за прерастване на любов в омраза ме грабна още преди дори да съм навлязла изцяло в историята. Да, НО...едно ОГРОМНО но, за да бъда напълно честна, на моменти страстта ми идваше малко в повече. Не ме разбирайте погрешно, но просто не се определям като почитател на книгите ала "50 нюанса сиво", макар в случая историята да е далеч по-лек неин вариант. Но ако пък вие харесвате подобен вид литература, то тогава това се превръща в още една причина да добавите "Игра на омраза" в списъка си за четене!

"Животът би бил по-лесен , ако просто можех 
да мразя Джошуа Темпълман." 

   Отношенията между Луси и Джошуа бяха, меко казано, сложни. Свикнали да гледат един на друг повече като на смъртни врагове, отколкото като на колеги, тези двама толкова различни персонажи превръщаха всяка минута, прекарана заедно в офиса, в своеобразна форма на война, а самият офис - в бойно поле. Но може би най-увлекателното в тази изключително необичайна форма на комуникация между тях бяха неспирните саркастични коментари и смехотворни умалителни имена и това, че тя като цяло се свеждаше до постоянните им игри - на взиране, на имитиране и още десетки подобни, породени единствено от идеята да изкарат другия от релси. Което абсолютно винаги пораждаше у мен смях. 
   Луси сама по себе си бе изключително свеж и колоритен персонаж, в най-хубавият смисъл на думата, разбира се. Със своя непримирим дух, напълно контрастиращ с "внушителните" ѝ метър и петдесет ръст, този персонаж се оказа лъч светлина в сивото и пропито от еднообразие ежедневие в офиса на "Бексли и Гамин". 
  Джошуа от своя страна бе един доста.. противоречив персонаж. Красив, дори непоносимо красив би казала Луси, и с неоспоримо остър ум, той умееше да накара дори собственият му шеф да се почувства неудобно под острия поглед на пронизващо сините му очи. И все пак цялото това нещо с желанието му да се дистанцира от Луси, дори след като привличането между тях бе повече от очевидно и очаквано, така и не ми стана ясно. Може би това бе и причината да не успея напълно да се насладя на Джошуа като персонаж, независимо, че той бе един от главните такива.

"На път съм да изгубя нещо, което поначало 
никога не ми е принадлежало."

    Неочаквано, дори за мен, стилът на писане на авторката бе дори по-вълнуващ от самата идея, изграждаща книгата. С изключително лекия си, но и наситен с много хумор и емоции стил, Сали Торн неусетно се изкачи в моя списък с любими автори благодарение на удивителните й умения да борави с думите, придавайки дори на най-простите изречения една ясно доловима ефирност. Особеност, която се надявам да открия и в останалите ѝ книги.

С "Игра на омраза" Сали Торн несъмнено доказва своята ненадминатост в изграждането на пленяваща, наситена с романтика и много хумор сюжетна линия, способна да потопи читателя в една незабравима история за омразата, любовта и тънката граница между тях.