вторник, 16 февруари 2016 г.

Ревю: "Girl Online" от Зоуи Съг

` Историята на притеснителната и страдаща от паник атаки Пени Потър започва със създаването на нейния блог, наречен Girl Online. Място където тя може да бъде напълно себе си и да изразява открито чувствата си - без страх, без да рискува да се изложи .. и най-важният факт - прави го напълно анонимно. В него Пени споделя за своите мисли, чувства и проблеми с момчетата, с неверните приятели, разказва за трудностите в гимназията и всички онези привидно малки проблеми, които ни тревожат. Тя разкрива страховете си, и едновременно с това помага на читателите си да превъзмогнат своите.
Когато обаче животът и се обърква и всичко изглежда непоправимо, Пени получава невероятната възможност да замине за Ню Йорк със семейството си за няколко дни. И тя заминава, макар и с нежелание. Без обаче да подозира, че там ще срещне човек като Ноа - рокбожественярското момче от Бруклин - който да я разбира, който да я харесва заради всичко, което тя мрази в себе си.

* * *

  На пръв поглед сладникавата любовна история се превърна в нещо много повече, нещо искрено и неподправено. Книгата не разказва само любовната история на Пени и Ноа. Напротив, тя описва живота на едно напълно обикновено момиче, на което, като на всеки от нас, му се случва да попада в неловки ситуации (в нейния случай - доооста неловки), да изпитва страх, да се нуждае понякога да бъде невидима.
Дори фактът, че героите и действията им ми изглеждаха доста предвидими, не ме разочарова. По простата причина, че начинът по който Зоуи ги бе описала ме накараха да очаквам финала със затаен дъх. Не защото бе нещо неочаквано, а защото понякога имаме нужда точно от това - просто една лека, не натоварваща книга, в която просто да усетим малко уют.
Зоела умело успя да ме приюти в своя измислен и въображаем свят, разсмя ме и макар в началото да бях малко скептично настроена, се радвам, че прочетох тази книга. Тя ми помогна да припозная себе си в главната героинята и да осъзная, че някои страхове всъщност може да ни помогнат да изживеем мигове, за които не сме и мечтали.

"Понякога трябва да се изправиш срещу страховете си, за да осъзнаеш, че те всъщност не са истински."

  Въпреки че Пени не е от типа главни герои които харесвам - притежаващи свръхестествени сили или пък със храбър и безстрашен дух - тя притежава нещо дори по-ценно - смелостта да се изправи пред своите страхове, колкото и ужасяващи да изглеждат.. и да ги преодолее. Ето затова тази книга ме накара да стоя с часове на неудобния диван, докато прочета и последната страница. Защото книги, които не очакваме да ни впечатлят, всъщност се превръщат в едни от любимите ни.

И с нетърпение очаквам втората книга, която се очаква да излезе някъде през април и на българския пазар. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар