Ревю: "Целувка за Ана" от Стефъни Пъркинс

Ана е щастлива с живота си в Атланта. И изобщо не остава очарована, когато баща и я изпраща да учи в Американското училище в Париж.
 Париж, онзи Париж - градът на светлините, градът на любовта. Но за Ана той не е нищо друго освен затвор, разделящ я от семейството и, от най-добрата и приятелка Бриджит и от Тоф - момчето, с което работи в киносалона.
Макар сама, без дори да знае френски, тя скоро открива нови приятели, с които опознава красотата на приказния град.
Запознава се и с умопомрачително красивия Етиен Сен Клер, който за съжаление е зает. Тя също, ако трябва да сме честни...
Но дали Ана ще открие положителните черти на заминаването си? И още по-важният въпрос - ще открие ли истинската любов в един от най-романтичните градове в света.

* * *

Винаги съм харесвала Париж - Айфеловата кула, Пантеона, Нотр Дам. А щом разбрах, че има книга, в която става дума именно за този вълшебен град, вече знаех, че това е книга, която задължително ще прочета.
А след като я завърших, няма как да не прочета и останалите две, написани от същата авторка.
Когато започнах книгата, смятах, че това ще бъде просто едно леко четиво. А всъщност се оказа нещо много повече. Нещо много по-красиво и истинско, отколкото бях предполагала. И преди да се усетя "Целувка за Ана" се превърна в една от любимите ми книги!

"Не издържам на мъчението да съм толкова близо до онова, за което копнея, и същевременно толкова непоносимо далече."

Ще излъжа ако кажа, че не обикнах главните герои. Влюбих се в тях! Макар на моменти да ми идеше да ги удуша. (Защо трябваше да са такива инати!?) И двамата обичаха дългите разговори, които водеха, когато оставаха насаме, и двамата имаха толкова общо помежду си. И двамата имаха нужда един от друг. Но страхът от неизвестното, от чуждото и непознатото, бяха причина дълго време да прикриват чувствата си.

Ана бе сладка и непредвидима. Привърженик на чистотата и подредеността и заклет почитател на киното. Затова и мечтата и бе да стане филмов критик (да бъде една от малкото жени в бранша). Тя се превърна в една от най-любимите ми женски персонажи, точно защото на моменти толкова ми напомняше на мен самата, че започвах да осъзнавам защо дразня хората понякога ;дд И въпреки че в началото Ана се чувстваше сама и нещастна в непознатия град, с течение на времето осъзна, че няма нищо страшно в това да опита нещо различно и да прекрачи границите на познатото (особено когато бяха изминали две седмици от пристигането и в Париж, а тя не бе излизала от пределите на общежитието). Същото важеше и за Етиен. Който пък беше като хипнотизиран от историческите учебници и романи. Макар красив, умен, забавен и сякаш магнетичен за момичета, той също страдаше от синдрома на страха от самотата. И точно това бе причината толкова дълго да бъде с човек, с когото вече няма нищо общо (Ели). Затова и двамата с Ана бяха толкова идеални един за друг, въпреки пререканията и постоянните им караници да ги разделяха с всеки изминал ден. В тези моменти от книгата сърцето ми се късаше. Надявах се само авторката да ми е подготвила нещо мащабно за края. И не ме разочарова.

Обикнах авторката, не само защото бе създала такива невероятни персонажи, но и защото не бе забравила второстепенните. Напротив, бе развила всеки един от тях, беше го дарила с история и защриховала дори с най-малките детайли, които ги направиха още по-истински и толкова невероятни.
Стефъни Пъркинс не бе забравила и описанията. Нито прекалено много, нито пък прекалено малко. Точно идеалното количество, с което едновременно да заплени читателя, но и да му даде възможността сам да съживи историята.

"Защото бях права. За нас двамата, домът не е конкретно място, а човек.

И най-после сме си у дома."

"Целувка за Ана" е една от онези книги, които обикваш от първата страница и ти разбива сърцето, когато осъзнаваш, че вече е свършила. Книга, за която не можеш да спреш да мислиш, но и се страхуваш да споделиш за нея с останалите, от страх тя да не загуби своето очарованието. Защото именно за онези книги, които обичаме най-много, говорим най-трудно.

Пролет с книга ♥

 Настъпи онова време от годината, онзи така любим период, когато слънцето напича достатъчно, за да излезеш отвън и да се насладиш на любимата си книга. Когато долавяш лекия аромат на дървесен цвят и всичко, която трябва да направиш е единствено да се насладиш.

Пролетта е може би любимият ми сезон - нито много студено, нито прекалено топло - просто перфектната комбинация между двете. Но онова, което липсва.. онова, което ще запълни тази прекрасна картина и ще стопли сърцето ви е.. точно така - книга ♥

А ето и някои предложения за книги, които ще ви донесат онова пролетно усещане и ще огреят деня ви, ако при вас слънцето е позакъсняло ♥

♥

"Фенка" от Рейнбол Роуъл 

Ахх, тази книга е сякаш моя лична автобиография. На моменти до такава степен разпознавах себе си в тези страници, че започвах да се плаша. Макар да ми остават още няколко глави до края, просто не можах да не споделя с вас възхищението си към тази така увлекателно написана история за Кат и нейната битка срещу живота и промените, с които той я сблъсква. Забавна, на моменти така приятно сладникава, че просто няма как да не ви напомни нещо познато. На вас самите. Защото.. хейй, Кат е чисто олицетворение на по-голямата част от нас - пристрастени читатели, които понякога така се привързваме към дадена книга/поредица, че сърце не ни дава да се отделим от нея.

♥

"Girl Online" от Зоуи Съг

Зоуи освен невероятно красива и талантлива влогърка, се оказа и страхотна писателка. Книгата и наистина не е нещо, което ще преобърне света ви, ще промени мирогледа ви или пък ще ви накара да се замислите над живота. Но пък съм сигурна, че ще ви накара да се замислите за самите себе си. Или по-скоро за това, колко еднакви сме всъщност - всички до един - изпълнени със страхове, които ни контролират, спират ни да правим онова, което обичаме. Но пък точно това и ни прави еднакви. Нужно е само да погледнем на страха не като на враг, а като на шанс да изживеем мигове, за които дори не сме и мечтали.
Повече за книгата можете да прочетете в ревюто ми → тук

♥

 Книгите от поредицата "Изборът" от Кийра Кас

Обожавам книгите от тази поредица. Дали е заради самата идея на книгата - царство, принцеса, състезание за короната, или пък заради удивително увлекателния начин на писане на Кийра Кас. Не зная. Но е факт, че това е една от любимите ми поредици, които пораждат в мен чувство на уют и не ми позволяват да се отделя от книгата с часове. А цветовете които красят кориците - така красиви и елегантни, сякаш крещят "пролет" ♥

♥

"Перфектна Химия" от Симон Елкелес

Пролетта си е пролет, красива, топла, но това не означава, че училището е свършило. Точно обратното. Затова защо към пролетната ваканция не добавим и една малко по-сладникава книжка, чието действие освен, че се развива в месеците малко преди края на учебната година, но и ще ни донесе усещане за топлината на летните дни. А може би дори ще ни даде сили от изтърпим и оставащите седмици до края на учебната година.
Повече за книгата можете да прочетете в ревюто ми → тук

Аз от своя страна смятам да се насладя на някои книги, които са в списъкът ми за четене от дооста дълго време, но така и не ми остана време да прочета. А това са:

•  "Двор от бодли и рози" от Сара Дж. Маас
•  "Тъмна дарба" от Александра Бракен
•  "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас  

 Надявам се да съм била полезната в разрешаването на мистерията около новата книга, която да заеме челно място в пролетния ви списък за четене или поне да сте се забавлявали докато сте чели този пост. Оо, и не забравяйте - към добрата книга и страхотното време

добавете една усмивка и може би освежаваща чаша кафе, чай или каквото харесвате.

 До скоро ♥