Ревю: "Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър

Всяко дете мечтае за малко магия в живота си. 

За малцина от тях Железният изпит е единственият шанс да се докоснат до нея. Да я опитомят. И са готови на всичко, за да преминат този изпит.

Но не и дванадесетгодишния Калъм Хънт. Той иска да го скъсат. 

През целия си живот Калъм е слушал предупрежденията на баща си за това колко лоша и опасна може да бъде магията. Той е убеден, че изкара ли Железния изпит и влезе ли в Магистериума го очакват само беди. 

Защото Маговете не се интересуват дали чираците им ще се загубят из тунелите на училището, не се интересуван дори от броя на погубените жертви по време на война. Или поне така твърди баща му. 

Затова Калъм дава всичко то себе си, за да се провали.. и се проваля именно в това. Сега Магистериумът е неговият дом. Място - бляскаво, но зловещо.. красиво, но опасно. Място, създадено, за да бъдат опитомени силите на бъдещите Магове, като Калъм.

И това е само едно от изпитанията, които му е подготвила съдбата..

 

"Железният изпит" от Холи Блек и Касандра Клеър е първата от петте книги за Калъм Хънт.

Истината е, че авторките са се справили страхотно със задачата си да създадат този напълно нов, различен, нечуван до сега свят на магии и страховити същества, обитаващи горите около училището за Магове - Магистериума. Това е и името на цялата поредица.

Макар да започнах с мисълта, че това ще бъде една лека, дори детска бих казала, книжка, тя се оказа нещо много по-мащабно, нещо вълшебно, за което никога няма да ми омръзне да чета. 

  Обикнах героите! Всеки един от тях бе съвършено изграден, въпреки всички свои недостатъци. Защото именно това харесвам в героите. Когато те са реални. А всички реални същества са съвършено несъвършени. 

"Вината не е твоя. Понякога хората не разкриват какви са всъщност."

  Например Кал! Той бе дванадесетгодишно хлапе с неестествено сиви очи и един куц крак. И все пак легенда в малкото градче, от което идваше. Но не в добрия смисъл на думата. Напротив - той бе известен именно с това как подлудява останалите жители. Но освен качествата му да създава хаос, където и да отиде, Кал бе умен (макар да не бе добър ученик), мил (нищо че винаги казваше какво мисли за хората около него, което често изобщо не беше мило) и готов на всичко за приятелите си (въпреки че страха превземаше духа му понякога). А неговите хапливи коментари ме накараха да го харесам дори повече (ако това изобщо е възможно). 

Аарън и Тамара бяха неговите най-добри приятели. Единствените му приятели. И всеки един от тях бе невероятен по свой начин. Тамара - със нейният твърд характер и сериозен поглед. Със нейното желание да се докаже пред родителите си. Което често бе причината засрамено да сваля усмивката от лицето си щом Кал изтърсеше някой шега. Тя отчаяно молеше за тяхното одобрение и бе готова на всичко, за да го получи. 

Ааарън - въпреки че бе сирак, той бе красив, умен, отличен ученик и атлет. Смел и способен да убие стотици елементали само да за спаси приятелите си от сигурна смърт. И макар почти пълна противоположност на Кал, те се превърнаха в най-добрите приятели. 

  Макар второстепенните герои да не бяха разгърнати толкова колкото ми се искаше, се надявам отново да се срещна с тях в следващите книги и да разбера още за  останалите Магове от Магистериума. Защото съм сигурна, че всеки един от тях има още какво да разкаже.

 "Понякога най-добрият път не е най-бързият"

  Касандра Клеър и Холи Блек са създали един удивителен свят изпълнен с мистерии, загадки и неочаквани моменти, които могат да накарат читателя неусетно да затаи дъх. А всяка нова страница ти дава шанс за глътка свеж въздух. Защото веднъж започнеш ли я.. всичко в теб крещи да я прочетеш до край. Както с магията - докоснеш ли се веднъж до нея и тя вече е част от теб.

За мен "Железният изпит" не бе просто книга, с която да запълня свободното си време. Това бе като едно докосване от детството: познато, но и толкова различно, любимо, но същевременно - плашещо далечно. Това бе една история, която пробуди в мен желанието отново и отново да посягам към магията на Магистериума. Книга, която е отговорът на въпроса защо толкова обичам вълшебствата..  

Огънят гори, водата тече,

въздухът навява, земята сковава.
Хаосът поглъща.