Ревю: "Graffiti Moon" от Кат Кроули

  Луси Дервиш търси Сянката и Поета - мистериозни художници на графити, чиито творби се спотайват из всяко закътано кътче на сивия град. Запленена от творчеството на Сянката, в чиито багри и цветове тя долавя именно онези думи, които желае да чуе, Луси се впуска в едно неочаквано приключение, наситено с опасности и изненади. Тя е твърдо решена да открие своя тайнствен художник на графити, приятелките и Джаз и Дейзи копнеят да намерят любовта, а Ед и Лио се забъркват в опасна схема, за да изплатят дълговете си.

  Луси обаче е очаквала да прекара последната си вечер от гимназията с всеки друг освен с Ед, с който е имала една изключително несполучлива първа среща, завършила със счупен нос и обилен кръвоизлив. Ала щом той и споделя, че знае къде могат да открият Сянката, двамата се впускат в среднощно издирване на места, по чиито стени отекват неизречените думи, разбитото сърце и желанието за бягство на Сянката.

  Единственото, което обаче Луси не успява да види, е точно пред очите и.

 * * * 

 Причините да започна книгата бяха много - множеството ревюта, които прочетох за нея, интригуващата анотация на корицата, любовта ми към изкуството и прекрасните отзиви на една моя приятелка относно историята. Причините обаче нямат значение. Важното е единствено, че се влюбих в нея. И именно затова смятам да направя опит да ви опиша красотата на тази често подценявана, дори от мен самата, книга, която успя да ме спечели още от самото си начало.

"- Много момчета ли те канят на втора среща?

- Само онези с кураж."

  Влюбих се стила на писане на авторката. Лек, позволяващ на читателя смело да се впусне в същината на книгата, но същевременно да не може да се отдели от нея, заради наситения с емоции и неочаквани обрати сюжет. Хареса ми поетичността, с която авторката бе дарила всеки един момент от книгата. Няма как да не спомена и лекотата, с която бе вплела едни от най-важните и често срещани проблеми днес. Като се започне с темата за самотните родители и стигнем до тази за мечтите ни за бъдещето и пътя, по който смятаме да поемем, за да ги осъществим.

"Казах му, че това са само мечти. Той отговори, че мечтите са единственият начин да стигнеш до някъде."

  Фактът, че съм заклет почитател на късите глави бе още една предпоставка да обикна историята, а това, че авторката бе избрала да я напише от гледната точка не само на Луси, но и на самите Сянка и Поет бе още по-вълнуващо за мен като читател. Тъй като по този начин успях да се докосна до съзнанието на всеки един от тях, да прочета мислите им и да опозная тях самите от първо лице. А описанията.. Ах, те са любимата ми част. Начина по който авторката обрисуваше картините на Ротко и Вермеер, стъклената "корабна флотилия" на Луси, творбите на Сянката и Поета. И всяко нещо, всяка подробност бе изпипана до съвършенство.

  И макар още в самото начало авторката да ни среща с истинската самоличност на Сянката, това по никакъв начин не бива да ви спира да прочетете към книгата. Защото именно това я прави толкова уникална, толкова неповторима и реална.

"Думите и са като картини и аз ги рисувам на стената в главата си, докато тя говори."

  Луси е един от най-уникалните персонажи, с които някога съм се срещала. Творец по душа, която успява да види красотата дори в най-малкото и незабележимо. Човек, изтъкан от надежди и мечти за едно бъдеще, в което тя ще създава неповторими творения от нагорещено стъкло и цветове. Бъдеще, в което ще бъде със Сянката, ще говорят за литература, ще обсъждат картини или просто ще мълчат, заедно.

  Ед, или още наречен Сянката, е от онези персонажи, които искаш да прегърнеш и утешиш. Които външно изглеждат непроницаеми, но вътрешно са трайно повредени. Непонятно талантлив художник, чийто вдъхновение се оказват именно нещата, които го нараняват. Напуснал училище още преди да завърши десети клас, без баща, без работа, той отчаяно се опитва отново да прозре надеждата в океана от несполуки и единственият начин да го направи е като твори.

Обикнах всеки един от героите! Както главните, така и второстепенните, чиято роля в историята далеч не бе малка. Напротив, именно те бяха онази задвижваща механизма част без която историята нямаше да бъде това, което е.

"Graffiti Moon" е една необикновена и завладяващо затрогваща история за силата на изкуството и смелостта да следваш мечтите си, независимо къде ще те отведат те. 

Или при кого.