Ревю: "Звезден полет" от Мелиса Ландърс

  Животът в далечните райони на галактиката е мъчна битка, изпълнена с опасности и беззаконие, и Солара Брукс няма търпение да го започне. Отгледана от монахини в сиропиталище на Земята, изкарваща прехраната си като механик, тя копнее за шанс да започне начисто някъде, където никого не го е грижа, че има машинно масло под ноктите… и татуировки на бивш затворник по кокалчетата на пръстите.

  В отчаянието си да се добере до далечните райони Солара се съгласява да стане прислужник на борда на интергалактически кораб, който да я откара възможно най-близо. За нещастие се оказва, че трябва да отговаря на прищевките на Доран Сполдинг, наследник на междугалактическа петролна компания, стар познайник на Солара от миналото. А сега, както и преди, единствената му мисия, изглежда, е да ѝ вгорчи живота.

  Но по стечение на обстоятелствата двамата се оказват вързани един за друг и на борда на "Банши" – кораб със съмнителна репутация. Докато Солара се бори за оцеляването им, опитвайки се да разбере доколко може да се довери на банда загадъчни пирати, Доран научава, че е замесен в интерпланетарна конспирация, започнала на Земята. А той също крие свои тайни. Тайни и координати към мистериозна планета...

* * *

   Запознанството ми със "Звезден полет" се оказа и моята първа среща със света на научно-фантастичната литература и именно благодарение на нея това определено няма да бъде последната.
   Книгата ми показа колко вълнуващ и необятен може да бъде светът след години, когато пътуванията от една планета на друга вероятно ще бъдат част от човешкото ежедневие. И именно това, в съчетание с пленителния и сякаш изтъкан от лекота стил на писане на авторката се превърнаха в основните фактори, които обсебиха съзнанието и мислите ми, докато шеметно прехвърлях страница след страница. Ще призная, че на моменти стилът на авторката не се отличаваше с нещо особено, но това несъмнено се компенсираше с наситеността на неочакваните обрати и епичните сцени, опасващи всяка глава.

"Сестра Агнес казваше, че доверието е като цвете, което се разтваря на слънцето - колкото повече се отваряш към топлината на света, толкова повече от божията благодат ще получиш. Но според Солара доверието беше като сгъваемо ножче - дай го на някого прекалено бързо и очаквай да получиш острие в гърба."

   Солара ме спечели още в самото начало на книгата. Удивлявах се от решителността, с която се втурва в следващото изпълнено с опасности приключение, от несломимия ѝ дух, който сякаш бликаше измежду страниците. Остроумните ѝ коментари пък постоянно пробуждаха в мен смях, макар те често да ѝ навличаха повече проблеми, отколкото успехи. Животът на Солара не е бил лек, но това нито за миг не я спираше да се бори за своите мечти и идеали и именно това бе причината искрено да ѝ се възхищавам за всяка нейна поведена битка, дори и неуспешна. 

"Харесваше ѝ да казва това, което мисли, макар и всяка дума да беше пирон в ковчега ѝ." 

  Доран първоначално бе представен като разглезен и самовлюбен персонаж, свикнал да получава всичко, което може да се купи с горивни чипове, но с навлизането ми в сюжета на историята, успях да съзра неговото истинско лице, криещо се зад маската на арогантността. Израстването му бе едно от най-забележителните моменти в книгата, с които Мелиса Ландърс безспорно ме спечели на своя страна. Защото когато условията го притискаха, установените привички трябваше да бъдат захвърлени и точно тогава се появяваше истинският, целеустремен и жертвоготовен Доран, който би стори всичко в името на баща си и своето ново семейство.

"Защото аз съм нещо повече от сбора от грешките си."

   Отвъд баналността на очакванията ми за омраза, прераснала в любов между двамата главни герои обаче се простираше един напълно нов, непознат за нас свят на неограничени възможности. Свят, в който да пропътуваш милиони светлинни години може да бъде осъществено в замяна на 10 хиляди горивни чипа, в който животът на друга планета е не само възможност, но и привилегия. Свят, в който цялата необятна вселена е твой дом. И когато си мислех, че по-добре няма накъде, установих, че премеждията на героите тепърва започваха и едно от тях бе да разгадаят какво общо има Доран с интерпланетарна конспирация, започнала на Земята и защо цялата галактическа полиция бе по петите му.

"Защото това момиче беше оставило следа у него, някъде дълбоко в душата му, където времето нямаше да я изтрие."

  Останалите обитатели на борда на кораба "Банши": Касия, Кейн, Капитан Роси, Рони, дори малката захарна мечка Ейкорн, бяха не по-малко любопитни за проследяване. Защото миналото на всеки един от тях бе притулено в мъгла и само чакаше идеалния момент да бъде разкрито, защото до един се отличаваха с неповторими качества, но въпреки своите различия, те заедно се превръщаха в едно голямо, не винаги сплотено семейство, в което обаче всеки би пожертвал и малкото, което има за останалите. 

"Беше научила, че домът е разтегливо понятие и независимо това дали бяха на планета, на спътник или на някой изгнил, потрошен кораб, този екипаж беше нейният дом."  

Фантастична, във всеки смисъл на думата, "Звезден полет" е книга, която безпощадно крадеше всяка свободна секунда от времето ми и която също толкова безпощадно ме остави с купища въпроси без отговори след края си. А сега ми остава единствено да се надявам издателство Ciela да издадат нейното, надявам се, дори по-вълнуващо продължение възможно най-скоро.