понеделник, 3 април 2017 г.

Ревю: "Червена като кръв" от Сала Симука

Няма безпогрешни планове...
В сковаващата арктическа зима, седемнадесетгодишната Лумики Андерсон влиза в тъмната стаичка на училищната си фотолаборатория и намира купчина мокри, кървавочервени банкноти. Хиляди евра, оставени да изсъхнат – оцапани с нечия кръв.
Младото момиче живее само в апартамент, далеч от родителите си и миналото, останало зад гърба й . Посещава престижно училище и е фокусирана върху обучението си. Не обръща внимание на клюките и кликите, не ходи на шикозните партита, организирани от красивите и популярни момичета и момчета. Но намирането на кървавите пари променя всичко. И докато тя губи контрол над внимателно изградения си живот, е на път да открие, че не само е била сляпа за всичко, което я заобикаля, но и времето неумолимо изтича. Дали когато види червената кръв върху белия сняг, няма да е вече прекалено късно да спаси приятелите и самата себе си?

* * *
  Започнах годината с обещанието, че ще опитам нови и нови жанрове в литературата. Наскоро отметнах поезията от списъка и беше време да пристъпя към следващата си цел - криминалният жанр, търпеливо очакващ моето внимание. И макар "Червена като кръв" да бе по-скоро лека форма на криминале, тя успя неизбежно да заплени съзнанието ми, държейки го в плен още от самото си начало, та чак до своя епичен край. Защото това е не просто книга, а приказка за кървави пари, брутално убийство и едно младо момиче, нагърбено със задачата да разгадае случая.

"Тя имаше план. Но в същото време знаеше, че няма безпогрешни планове. И най-сложната конструкция, градена с месеци, може да се срути от най-лек допир."

  Прочитали ли сте някога книга, която ви оставя с усещането, че е написана само и единствено за вас? Която обиквате с всяка фибра на тялото си. Книга, чиито думи сякаш се леят по страниците, но заедно със себе си повличат и вас. Впускат ви в нов и изпълнен с приключения свят, сблъскват ви с купища въпроси без отговори. Завладяват ума и мислите ви и не ви позволяват да оставите историята настрана нито за миг. И след това неумолимо оставят отпечатъка си в съзнанието ви, бележейки го завинаги със своето съвършенство. Ако не сте, препоръчвам ви да прочетете "Червена като кръв", защото за мен тя бе именно такава. 

"Знаеше, че ролите, които играят хората, са просто маски, които те си слагат всяка сутрин преди училище, за да им е по-лесно да намерят мястото си в тълпата."

  Стилът на писане на Сала Симука е един от най-пленителните и същевременно наситени с нежност авторови стилове, с които съм се сблъсквала до момента. Мистериозен и примесен с необходимата доза опасности, той бе идеалната комбинация между загадъчността на криминале и лекотата на тийнейджърски роман. Изтъкана от купища неочаквани обрати, книгата нито за миг не изгуби своята чувственост, а точно обратното. С напредването на страниците, с приближаването на читателя до развръзката, авторката предвидливо го запознаваше с вътрешния свят на героите, с тяхното минало и копнежи за бъдещето.
  Докато четях "Червена като кръв" се сблъсках с много и различни емоции, най-силни от които се оказаха съчувствието и уважението ми към Лумики, чиято съдба далеч не е била лесна, но въпреки това тя е успяла да пребори своите вътрешни демони и да се превърне в безстрашната млада жена, с която се запознаваме в историята.

"Примката около шията си беше примка около шията, дори да беше инкрустирана с диаманти."

  Лумики е една изключително силна главна героиня, научила се сама да се справя с премеждията в живота. Дръзка, непоколебима, жертвоготовна - все прилагателни, описващи нейната същност. Харесах всичко в нея. Харесах начина ѝ на мислене, непреклонността  ѝ пред стереотипите, наложени в училище и как именно това я отличаваше от тълпата. Но най-вече харесах безмерната сила на духа ѝ, превърнал се в неин верен спътник. Героиня, с която с нетърпение очаквам отново да се срещна. Останалите герои като Елиза, Туука и Каспър бяха също толкова интересни персонажи, макар ролята им в историята да бе по-скоро косвена. Елиза обаче остана в съзнанието ми като една изключително добросърдечна и по детски смела героиня, чието участие в трилогията се надявам да не приключва дотук.

"В теб има част, която никой не може да докосне. Ти си ти. Ти си своя, а в теб е цялата вселена. Можеш да бъдеш каквото си поискаш. Когато си поискаш." 
  
Загадъчна, обвита в сгъстяващата се мъгла на неизвестността, "Червена като кръв" е едно прекрасно начало на криминалната трилогия "Снежанка", която с нетърпение очаквам да завърша.

4 коментара:

  1. Много хубаво ревю! Криминалния жанр определено е един от любимите ми в сферата на киното, така че се надявам и с книгите да е така. "Червена като кръв" звучи пленяващо, а по това, което разбрах от ревюто ти, не само звучи така. Веднага отива в TBR листа ми! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Като прочетох анотацията си казах: ,,Какво пък е сега това?". Със съжаление ще си призная, че веднага заклеймих заглавието и му поставих огромен етикет с НЕ! Но все пак реших да дочета ревюто. Прочетох го и честно да си кажа... банкнотите ми идват малко в повече. Защо с кръв? Пък и цяла купчина...
    Да... Заклеймих книгата. Но ревюто ти на няколко пъти ми обърна мнението. От етапа на отричане, преминах към може би, което си е доста за мен. Цитатът: ,,"Знаеше, че ролите, които играят хората, са просто маски..." ме накара да се замисля дали пък не се крие нещо по-дълбоко от първоначалния замисъл. А когато прочетох представянето на героинята... Определено си казах, че бих искала да се сблъскам с подобен тип литературен герой. За да изследвам. :D
    Ревюто ти е просто прекрасно! Успя да ме обърнеш на 90 градуса, а това при мен си е доста. Ще си помисля за книгата. :)

    П.П. Препоръчвам най-известната авторка в жанра, а именно- Агата Кристи. Сблъсках се с нейната творба ,,Десет малки негърчета" още в началото на пътя си, когато навлизах в литературата (5-ти клас). Още помня сюжета и историята, композицията и въобще всичко, което ме държеше в напрежение. Определено смятам, че трябва да я прочетеш! Едно незабравимо изживяване е, уверявам те. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Поредното прекрасно ревю, както и увлекателния ти стил на писане, който много ми харесва. Пишеш удивително, няма как да не ти го призная!^^ Представи книгата по страхотен начин и определено я добавям в TBR листа ми!^^

    ОтговорИзтриване
  4. Тази книга я бях гледал преди известно време и мислех да си я взимам, но впоследствие забравих за нея :D Но, като чета ревюто - явно си заслужава и ще гледам да поправя грешката си. Благодаря за увлекателното ревю!

    ОтговорИзтриване