петък, 14 април 2017 г.

Intimidating TBR Tag

Измина много дълго време, откакто за последно правих book tag и това адски много ми липсва. Именно затова днес съм тук с един напълно нов и много интересен tag, с който да разнообразя архива на блога преди публикуването на новото ревю. Надявам се да ви хареса и нека всеки се чувства поканен да го изпълни!

1. Книга, която си бил/ла неспособен/бна да завършиш…
Изключително ми е неприятно когато започна някоя книга с огромно желание, но в даден момент изгубвам интерес от сюжета ѝ и тя така и не бива дочетена. Иска ми се да кажа, че се е случило само веднъж или два пъти, но ще излъжа. Случва ми се прекалено често дори. Понякога причината е появата на нова книга на пазара, друг път reading slump. Последен такъв случай за мен е прочитането на "Азбучни убийства" на Агата Кристи. Мъча книгата вече две седмици. Но винаги излиза някоя нова, а след нея още една.. Въпреки всичко обаче ще я завърша! Прекалено голям инат съм, за да оставя и тази книга на рафта "недочетени" в библиотеката ми.

2. Не съм прочел/ла тази книга, защото не съм имал/ла време…
Наскоро попаднах на "Цветя от лед и пепел" в библиотеката и беше необходим един единствен прочит на резюмето, за да си кажа: "Да, ЩЕ я прочета". Времето и училището обаче така и не останаха на моя страна, заливайки ме с куп задължения.. И сякаш като светлинка в тунела на пътя ми се изправи ваканцията, достатъчно дълга, за да завърша сегашното си четиво и да започна това! Така че стискам палци часовникът да забави хода си и да ми подари още малко свободно време за четене!

3. Не съм прочел/ла тази книга, защото е продължение…
Преди време си закупих "Златният мост". За съжаление обаче в последствие разбрах, че не с тази книга започва поредицата. Затова и трябваше първо да посегна към онази, дала нейното начало - "Гондолата на времето". Макар и вече отдавна прочетена, продължението ѝ все така събира прах на рафта в библиотеката ми. Май е крайно време да се впусна в още едно приключение с Ана и Себастиано! 

4. Не съм чел/ла тази книга, защото прочетох друга книга на този автор и не я харесах…
Дадох много шансове на творчеството на Рейнбоу Роуъл, но книгите ѝ така и не успяха да ме грабнат. Нещо в стила ѝ сякаш ми липсва. Искрено харесах "Фенка", но по-скоро заради героите, а не заради сюжетната линия. "Елинор и Парк" също се оказах не по мой вкус. Не зная точната причина, поради която не си пасваме с книгите от авторката, но не мисля, че ще посегна към друга нейна творба.

5. Не съм чел/ла тази книга, защото е ОГРОМНА…
Винаги съм харесвала книги, които разгръщат пълния си потенциал. Това обаче означава, че ще трябва да се примиря с факта, че историята няма да бъде по-малка от 500 страници. Това не се оказва проблем за мен, разбира се. Обичам да прекарвам възможно най-много време с героите и световете, които са спечелили сърцето ми. Проблем е когато зная, че сюжетът се разгръща в няколко книги и то всички с +500 страници.. Като например "Властелинът на пръстените" или пък последните четири книги от "Хари Потър", за които никога не събирам достатъчно смелост да започна, знаейки, че покрай уроците прочитането им ще ми отнеме поне месец.. Именно затова предпочитам да се залавям с такива поредици едва когато пристигне лятото, тъй като тогава разполагам с цялото свободно време на света и мога да го оползотворя с четене!

6. Не съм прочел/ла тази книга, защото я купих заради корицата, а после прочетох ревютата…
Преди време имах възможност да си подаря книга и избрах това да бъде "През вселената" от Бет Ревис. След няколко прочетени ревюта по нея обаче се разочаровах от факта, че това вероятно ще се окаже просто поредната YA книга. И това по някакъв начин ме отблъсна. Сега романът смирено чака момента, в който най-сетне ще се престраша да го захвана.

7.Най-плашещата книга в TBR-а ми е…
*Минута за кратка справка с Goodreads* Определено това е "Кралска клетка" от Виктория Айвярд, която трябва да излезе на българския книжен пазар съвсем скоро. Страха ми се крие не толкова в разплитането на сюжетната линия на книгата и определянето на съдбата на Мер, а в самия край на трилогията, която неусетно плени сърцето ми. С "Алена кралица" авторката доказа своята дарба в създаването на смразяващи кръвта антиутопии, които обаче обикваш толкова силно, че самата мисъл за раздялата си с тях е плашеща и болезнена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар