Ревю: "Звезди за Лола" от Стефъни Пъркинс

  Животът на Лола е чудат, цветен, ексцентричен и .. различен. Каквото е и тя самата. Всяко момиче, желае да отиде на зимния бал с шикозна, елегантна, но семпла рокля.
Но не и Лола. Желанието и е лично тя да ушие костюма си. Но не какъв да е, а в стил Мария Антоанета! С такава голяма перука, че да може да побере цяла птичка в нея, и с такъв  кринолин, че да се наложи да влиза странично през вратите. Тоалет, с който да заплени всички.
Но списъкът и с желания не свършва до тук.
Второто и желание е родителите и най сетне да приемат гаджето и, което всъщност се оказва доста трудна задача, като се има предвид.. че го мразят.
И на последно място, но не по важност, е никога, ама никога повече да не се налага да се среща с близнаците Бел.
Но съдбата има съвсем различни планове за живота на Лола.. И те определено се разминават с нейните желания.

* * *

  Има книги, които четем на един дъх. Такива, които завладяват сърцето, душата, същността ни. Които влизат под кожата ни и оставят частица от себе си в нас самите. А "Звезди за Лола" е именно такава книга.

 "Понякога грешката не е в нещо, а в някого"

  Може би знаете от по-старите ми публикации, че искрено обичам да поставям разноцветни листчета в книгите си, когато попадна на интересен цитат или пък вълнуващ момент. Е, в момента "Звезди за Лола" прилича на умален модел на дъгата! ;дд

  Обожавам всичко в тази книга! Дори нямам представа от къде да започна. Влюбих се в уникалната идея, в героите (най-вече в тях), в лекият и приятен начин на писане на авторката, в забавните моменти, които искрено ме разсмиваха. Да не споменавам и факта, че Стефъни Пъркинс отново ни среща с така познатите ни герои от "Целувка за Ана" - Ана и Етиен, с което ни предоставя великолепната възможност за пореден път да се насладим на присъствието им. Обикнах дори онези части от историята, в които изпитвах огромна нужда да удуша героите заради ината им.
Но най вече, влюбих се в това, че накрая всичко си дойде на мястото. И сякаш пъзелът отново бе цял.

  Героите, както вече споменах, се превърнаха в едни от любимите ми персонажи още с началото на историята. Всеки един, ненадминат в това да бъде различен.
  Лола.. Тя бе като платно, опръскано с брокат, пайети и багри, във всички цветове на дъгата .. И въпреки всичките пластове плат, перуките и купищата бижута, тя бе себе си. Именно това нейно качество бе причината толкова силно да я обикна.

 "Животът е твърде кратък, за да съм един и също човек всеки божи ден"

  Крикет също се отличаваше от останалите, но по един тих, ненатрапчив и въпреки това, прекрасен начин. Талантът му също бе да твори, да създава но не с игла и конец, а с инструменти. 
Това бе онази сплотяваща частичка, която ги държеше здраво свързани един за друг, макар те самите дълго да не го осъзнаваха.

 "Само защото нещо няма практическа стойност не означава, че не си струва да бъде създадено. Понякога красотата и магията са достатъчни причини"

  Останах силно възхитена, че авторката не бе изоставила своите второстепенните герои, а точно обратното - беше изградила тяхната лична история, но и също така им бе отделила важна и запомняща се част в книгата.

"И ако аз съм звездите, то Крикет Бел е цели галактики"

"Звезди за Лола" е един блестящ, докосващ сърцето роман за силата на първата любов, за смелостта да покажеш същността си пред света и пред самия себе си. Книга, която ще завладее съзнанието ви и, повярвайте ми, дълго няма да го напусне.

Ревю: "Целувка за Ана" от Стефъни Пъркинс

Ана е щастлива с живота си в Атланта. И изобщо не остава очарована, когато баща и я изпраща да учи в Американското училище в Париж.
 Париж, онзи Париж - градът на светлините, градът на любовта. Но за Ана той не е нищо друго освен затвор, разделящ я от семейството и, от най-добрата и приятелка Бриджит и от Тоф - момчето, с което работи в киносалона.
Макар сама, без дори да знае френски, тя скоро открива нови приятели, с които опознава красотата на приказния град.
Запознава се и с умопомрачително красивия Етиен Сен Клер, който за съжаление е зает. Тя също, ако трябва да сме честни...
Но дали Ана ще открие положителните черти на заминаването си? И още по-важният въпрос - ще открие ли истинската любов в един от най-романтичните градове в света.

* * *

Винаги съм харесвала Париж - Айфеловата кула, Пантеона, Нотр Дам. А щом разбрах, че има книга, в която става дума именно за този вълшебен град, вече знаех, че това е книга, която задължително ще прочета.
А след като я завърших, няма как да не прочета и останалите две, написани от същата авторка.
Когато започнах книгата, смятах, че това ще бъде просто едно леко четиво. А всъщност се оказа нещо много повече. Нещо много по-красиво и истинско, отколкото бях предполагала. И преди да се усетя "Целувка за Ана" се превърна в една от любимите ми книги!

"Не издържам на мъчението да съм толкова близо до онова, за което копнея, и същевременно толкова непоносимо далече."

Ще излъжа ако кажа, че не обикнах главните герои. Влюбих се в тях! Макар на моменти да ми идеше да ги удуша. (Защо трябваше да са такива инати!?) И двамата обичаха дългите разговори, които водеха, когато оставаха насаме, и двамата имаха толкова общо помежду си. И двамата имаха нужда един от друг. Но страхът от неизвестното, от чуждото и непознатото, бяха причина дълго време да прикриват чувствата си.

Ана бе сладка и непредвидима. Привърженик на чистотата и подредеността и заклет почитател на киното. Затова и мечтата и бе да стане филмов критик (да бъде една от малкото жени в бранша). Тя се превърна в една от най-любимите ми женски персонажи, точно защото на моменти толкова ми напомняше на мен самата, че започвах да осъзнавам защо дразня хората понякога ;дд И въпреки че в началото Ана се чувстваше сама и нещастна в непознатия град, с течение на времето осъзна, че няма нищо страшно в това да опита нещо различно и да прекрачи границите на познатото (особено когато бяха изминали две седмици от пристигането и в Париж, а тя не бе излизала от пределите на общежитието). Същото важеше и за Етиен. Който пък беше като хипнотизиран от историческите учебници и романи. Макар красив, умен, забавен и сякаш магнетичен за момичета, той също страдаше от синдрома на страха от самотата. И точно това бе причината толкова дълго да бъде с човек, с когото вече няма нищо общо (Ели). Затова и двамата с Ана бяха толкова идеални един за друг, въпреки пререканията и постоянните им караници да ги разделяха с всеки изминал ден. В тези моменти от книгата сърцето ми се късаше. Надявах се само авторката да ми е подготвила нещо мащабно за края. И не ме разочарова.

Обикнах авторката, не само защото бе създала такива невероятни персонажи, но и защото не бе забравила второстепенните. Напротив, бе развила всеки един от тях, беше го дарила с история и защриховала дори с най-малките детайли, които ги направиха още по-истински и толкова невероятни.
Стефъни Пъркинс не бе забравила и описанията. Нито прекалено много, нито пък прекалено малко. Точно идеалното количество, с което едновременно да заплени читателя, но и да му даде възможността сам да съживи историята.

"Защото бях права. За нас двамата, домът не е конкретно място, а човек.

И най-после сме си у дома."

"Целувка за Ана" е една от онези книги, които обикваш от първата страница и ти разбива сърцето, когато осъзнаваш, че вече е свършила. Книга, за която не можеш да спреш да мислиш, но и се страхуваш да споделиш за нея с останалите, от страх тя да не загуби своето очарованието. Защото именно за онези книги, които обичаме най-много, говорим най-трудно.