3 причини да прочетете "Двор от рози и бодли"

Има книги, които сърцето ни просто обиква, които ръцете ни не съумяват да пуснат, а душата ни не желае да свършват. Книги, за които колкото и да говорим, думите никога не стигат. А "Двор от рози и бодли" е именно такава!

Зная, че повечето от вас вероятно вече отдавна са се докоснали до това книжно съкровище, но ако има такива, които все още не са, аз ви представям своите 3 причини, за да го сторите.

1) Несравнимо приказният сюжет

Очарова ме фактът как книгата се припокриваше с много от мотивите на оригиналната история за Красавицата и Звяра: мотивът за момичето превърнало се в заложница на всяващ ужас звяр, макар в случая той да е елф, за всевластващата магия, преобразила притежателите и в пленници на собствените им способности, въпреки че тук става дума за прилепнали към лицето маски, и най-вече - мотивът за разрастващата се любов и страст между обикновеното селско момиче и на пръв поглед жестокия звяр. Но тук нещата взимат един напълно неочакван и далеч по-възхитителен обрат, за който обаче ще научите ако сами прочетете книгата!

"По-добре да умра с вдигната глава, отколкото като червей, 

гърчещ се в краката му, молещ за пощада."

2) Несравнимо възхитителните герои 

Това са герои, към които да изпитате привързаност и любов е просто неизбежно! Обикнах ги! Още от първите страници, още преди да съм разкрила дори малка част от дълбоко заровените им тайни, защото както споменах - неизбежно е! Твърдоглава, непреклонна и непоклатимо храбра са само малка част от прилагателните, способни да опишат герой като Фейра. Герой, който се бори със зъби и нокти, дори когато борбата вече е безсмислена и който въпреки нарастващата тъмнина около себе си, упорито успява да запази все така ярки цветовете, обитаващи душата ѝ. Тамлин, който на пръв поглед може да бъде сметнат за безмилостно, кръвожадно чудовище, се оказа един от най-благородните и добросърдечни персонажи, за които някога съм чела и който колкото и усърдно да криеше своето добро сърце под маската на жестокостта, винаги успяваше да ме спечели на своя страна. Рис от друга страна, противно на първоначалните ми предположения, се превърна в още един очарователен герой, идеално допълващ историята, чиято дързост, своеволие и непокорство, просто плениха сърцето ми. Бих искала да спомена още толкова много герои, като Люсиен, Алис или пък сестрите на Фейра, но нито времето, нито думите ми някога ще бъдат достатъчни, за да изредя всички приказни герои от историята и техните качества, затова ви оставям сами да се запознаете с тях.
 

"Не се чувствай виновна за нито един миг, 

запълнен с нещо, което ти доставя удоволствие."

3) Пленителният стил на писане

Сара Дж. Маас е просто кралица щом става дума за лек и въпреки това всепоглъщащ вниманието стил, а веднага щом опрем до описанията просто оставам безмълвна - приказни, ефирни и същевременно динамични. Умерено дългите глави пък от своя страна са още една предпоставка да се възхищавам на авторовия стил. А изненадващите обрати, опасващи всяка страница и спотайващите се измежду редовете опасности, грозящи героите, ме принуждаваха да оставам будна дори в късните часове на нощта, повтаряйки си, че ще прочета само още една страница. Излишно е да споменавам обаче, че тази една страница неизбежно се превръщаше в 5, в 10, в 50, докато изведнъж не осъзнах, че съм преполовила книгата. Но онова, което истински ме заплени в "Двор от рози и бодли" се оказа фактът колко нежна и чувствена е историята в по-голямата си част, особено в самия край, на който искрено си изплаках очите и който още дълго време ще тлее в съзнанието ми.

"- Обичам те - прошепна той и ме целуна по челото. - С всички твои бодли."

Е, това е всичко, което успях да събера от мислите си, за да опиша съвършенството на тази книга, героите и авторовия стил. Надявам се да съм успяла да ви предложа 3 напълно основателни причини, за да посегнете към този фантастичен, магичен свят на елфи, вълшебства и.. любов.

1 year of blogging + GIVEAWAY

Времето тече неимоверно бързо, особено когато запълваш всяка своя свободна минута в четене и дори по-стремглаво, когато съчетаваш това с воденето на book blog. И ето, че неусетно изминава цяла една година. А за мен това бе година, по-прекрасна от всяка друга досега, защото бе прекарана в уютната прегръдка на книгите, но и споделена с всеки от членовете на това голямо сплотено семейство, наречено book blogger-ска общност, чиито приветствия, подкрепа и стоплящи сърцето отзиви бяха моята опора, върху която се крепях, когато животът ми на book blogger тепърва започваше. Които ме подтикваха, вдъхновяваха да продължавам да чета, но най-вече - да пиша. И ако четете това: Благодаря ! Благодаря на всеки един от вас!

През тази една година постигнах успехи, за които дори не съм си и мечтала, които ме стимулират да вървя само напред, да градя и копнея за повече. Прочетох десетки изумителни книги, които неусетно си проправиха път до сърцето ми, опитах и обикнах нови и непознати допреди за мен жанрове, създадох мой собствен bookstagram, получих неочаквано положителни отзиви за ревютата ми от хора, които дори не съм си и представяла, че четат blog-а ми. Но най-големият ми успех обаче неоспоримо е фактът, че започнах да работя с издателство ЕМАС, чиито книги принуждаваха голямото ми книголюбиво сърце да тръпне в очакване на продълженията на всепоглъщащо вълнуващите им поредици. Една година, бе необходима една година, за да постигна всичко това и благодарение на този blog, на хората, които го следяха и онези които повярваха в мен, аз осъзнах, че именно книгите са онези, които ми помагат да се задържа на повърхността на океана наречен реалност, те са моят спасителен пояс, и че ако трябва да избирам какво да правя за в бъдеще, отговорът ми винаги ще си остава един и същ - да пиша!

 Благодаря ви за тази удивителна 1 година и за всяка една усмивка, с която ме дарихте!

Е, нека обаче не забравям и главната причина на този пост - GIVEAWAY-ят!

Никога досега не съм правила такъв, но рожденият ден на blog-а ми е прекрасен повод, за да го сторя за първи път. 

Книгата, която съм подготвила за него е "Железният изпит" от Холи Блек и (барабани, моля..) Касандра Клеър - книга първа от поредицата "Магистериум"! А към нея победителят може да очаква и един малък подарък изненада, свързан с вълнуващата история за Калъм Хънт!

Ето и малко повече за книгата:

Дванадесетгодишният Калъм Хънт е израснал с три правила… Никога не вярвай на магьосник. Никога не преминавай тест, поставен ти от магьосник. И никога не позволявай на магьосник да те отведе до Магистериума. Калъм е на път да наруши и трите правила...През целия си живот Кал е слушал предупрежденията на баща си за това колко лоша е магията. Той е уверен, че ако изкара Железния изпит и бъде приет в Магистериума, го очакват само беди. Затова дава всичко от себе си, за да се провали... и се проваля тъкмо в това.Сега Магистериумът го очаква - място, което е бляскаво, но и зловещо, свързано с миналото и водещо към бъдещето му. А Железният изпит е само първото от изпитанията, които ще го посрещнат...Добре дошли в Магистериума! Подгответе се за приказно пътешествие из свят, в който децата чиракуват, за да се превърнат във воини, а черните магьосници се стремят да надвият дори самата смърт.

Тук можете да прочетете и собственото ми ревю за "Железният изпит" - клик !!!

Условията, за да се включите в играта за книгата са много прости:

1) Споделете тази публикация във Facebook профила си и коментирайте тук с линк, за да потвърдите споделянето 

2) Отговорете на следния въпрос долу в коментарите: "Коя е книгата, която истински е докоснала сърцето ви и защо?"
Като не забравяйте в коментара си да оставите и email за връзка!

Победителят ще бъде избран на случаен принцип чрез сайта random.org. Всеки изпълнил условията ще бъде включен само веднъж. Необходимо е единствено участниците да имат навършени 14 години, тъй като за изпращането на пратката ще ми бъде нужен адрес. Играта е отворена от днес - 11.02.2017 год, до 17.02.2017 год. (включително). Победителят ще бъде обявен в публикация на 18.02.2017, след което ще се свържа с него, за да си получи наградата. Ако не получа отговор от победителят в срок от 3 дни ще бъде изтеглен нов. :)

Пожелавам ви успех и много много усмивки! Лека и книжна събота!

The Secret Life of a Book Blogger Tag

Ето че дните отново започнаха да се нижат със силата на светлината и още преди да сме осъзнали, че 2016 е вече само един далечен спомен, изведнъж календарът е отброил 4-ти февруари! Времето е странно явление - уж съществува, а дори не го усещаме, кога тече! Без повече заобиколни, време е за нова публикация и този месец смятам да започна с един малко по-различен, но също толкова интересен book tag! И тъй като аз вероятно съм от последните, които го правят, нека всеки се чувства поканен да го изпълни! Приятно четене!

1. От колко време си блогър?
На 11 февруари блогът ми празнува 1 година! Божичко, колко бързо тече времето..

2. Кога мислиш, че ще спреш да публикуваш постове?
Не мисля някога да спирам да се занимавам с публикуването в блога ми, но ако това се случи се надявам да е защото съм започнала да пиша собствена книга! За мен създаването на този блог бе един от най-важните и животопроменящи избори в моя живот, които напълно преобърнаха начина ми на мислене и желанието ми за по-нататъшно развитие. Сега ставам и си лягам с мисълта за книгите и самата идея, че някой ден може би ще ми се наложи да се откъсна от този начин на живот искрено ме натъжава. Защото благодарение на блога и книгите, аз успях да осъзная какво искам да правя в бъдеще и то е да чета, но най-вече - да пиша!

 
3. Какво е най-доброто нещо в това да пишеш в блога?

Това да споделям всичките си чувства, споходили ме по време на четенето на дадена книга. Да открия хора, които малко или много разбират любовта ми към тази книга. Да създам един напълно нов и само мой свят, в който мога да бъда човека, когото съм всъщност, без фалшивите усмивки, без маските, само и единствено аз.

4. Кое е най-лошото? Какво правиш, за да го поправиш?
Страха, че хората ще започнат да критикуват мнението ми. Това винаги ме бе ужасявало, но благодарение на цялата подкрепа и позитивни отзиви на останалите от book blogger-ската общност, това вече никак не ме притеснява, за което съм и винаги ще им бъда благодарна!

5. Колко дълго ти отнема да намериш снимки, които ти харесват?
Понякога по-дълго от писането на самата публикация.. Случвало ми се е с часове да се лутам из различните сайтове в търсене на идеалните снимки, които да допълнят ревюто, написано за по-малко от 2-3 часа. А когато вече съм се изморила от търсенето, сама изработвам колажите или заснемам снимките (например този път всички снимки са мои ^^ ). Но въпреки всичко, накрая прочитам прекрасните коментари и отзиви и осъзнавам, че цялото усилие си е струвало!

6. Кой е твоят book crush?

Рафи от "Пенрин и краят на дните", Акива от "Създадена от дим и кост", Джейс от "Реликвите на смъртните", та дори и Тамлин ("Двор от рози и бодли"), макар все още да чета книгата. И това са само част от тях!

7. Кой автор би желал да бъде в блога ти (като интервю, например)?
Бих дала всичко за едно интервю от самата Виктория Айвярд, Либа Брей или пък Сюзан Ий! За мен ще бъде огромно удоволствие да науча какво ги е вдъхновило да създадат тези удивителни персонажи, какво ги е подтикнало да започнат да пишат, имало ли е някакъв момент, в който те са се съмнявали в творбата си, смятат ли да продължават да публикуват и ако да - каква ще бъде следващата им история.. Имам толкова много въпроси към любимите ми автори, че понякога се чудя, дали едно интервю ще успее да ги побере!

8. Какво носиш, докато си пишеш поста?
Обличам удобни дрехи, увивам косата си в небрежен кок и просто оставям думите ми да се излеят по клавиатурата.

9. Колко време ти отнема, за да се приготвиш?
Не работя по график. Понякога идеята просто идва, сядам и започвам да пиша. Нямам определена подготовка! Но музата ми най-често се появява след като съм чела някоя книга.

10. Какво мислиш за book blogger-ската общност?
Това е най-сплотената и разбираща общност, в която съм попадала. Възхищавам се на цялата тази позитивна нагласа, с която ме приеха в своята група, на прекрасните коментари, които оставяха под първите ми ревюта и които ме стимулираха да продължавам да пиша. Благодарение на тях създадох и развих своя блог, благодарение на тях навлязох и заобичах света на YA литературата! Благодарна съм им за всичко това и се старая да приветствам със същото това дружелюбие и следващите участници в нашето все нарастващо book blogger-ско общество!

11. Какво мислиш, че човек трябва да прави, за да има успешен блог?

Според мен, всичко се гради на желанието и постоянството! На това да вложиш цялото си сърце и душа в писането на дори едно изречение! Защото именно така читателите установяват връзка с теб и твоите публикации. Няма никакъв смисъл да надраскаш по няколко изречения за дадена книга, в които дори ти самият не вярваш, и то да го направиш само защото не си поствал от няколко седмици. Предпочитам когато не мога да свържа мислите си в изречения, просто да оставя компютъра настрана и да се захвана с нещо друго! Дори това да означава да не качвам цял месец, стига накрая да се завърна с ревю, което да успее да изрази цялата ми любов към книгата!

TOP 5 най-очаквани заглавия за 2017

Нова година, нови книги, нали така? Годината все още отброяваше първите си дни, а издателствата започнаха да ни заливат с новини за нови заглавия, които да оглавят книжния пазар през 2017. И тъй като TOP 5 са любимите ми публикации, си помислих защо пък да не направя и една такава, макар и малко късно, която набързо да обобщи кои са най-дългоочакваните от мен предстоящи заглавия. 

Е, надявам се да ви хареса и за мен ще бъде удоволствие да прочета кои са книгите, които вие очаквате да прочетете през 2017!

"Lair of dreams" от Либа Брей
  Не за първи път, а по-скоро за пореден споменавам за книгата "Ясновидците", чиито сюжет чисто и просто открадна сърцето ми и която препоръчвам на всеки един запален читател на фентъзи литературата. А сега на пазара се задава и нейното, надявам се, дори по-бляскаво продължение, което да запълни празнината, оставена след края на първата книга и още веднъж да ме накара да се прекланям пред творчеството на авторката.  Останах поразена от развитието на събитията в "Ясновидците", но Либа Брей несъмнено има далеч по-големи планове за съдбите на главните герои, а след финала ми стана ясно, че има и още много тайни, които очакват да бъдат разплетени. И това са само част от причините да тръпна от нетърпение за "Lair of dreams".

"Carve the mark" от Вероника Рот
  Всеки е запознат със световната слава на брилянтната трилогия "Дивергенти" от Вероника Рот. И още в първия момент щом зърнах корицата на "Carve the mark", знаех, че това ще бъде едно от задължителните ми четива за годината. Сюжетът звучи неописуемо вълнуващ, а имайки предвид впечатляващия стил на писане на авторката, удивително изградените персонажи, които обсебват съзнанието ти още в самото начало и ненадминатата ѝ дарба да държи читателя под напрежение във всеки един момент, очакванията ми за книгата са огромни. Възлагам всичките си надежди и този път Вероника Рот да успее да ме очарова. Може би съм предубедена, или пък е шесто чувство, но мисля, че ще обикна тази книга!

"Passenger" от Александра Бракен

  Не бих могла да се похваля, че съм прочела нещо от авторката, но анотацията бе достатъчно красноречива, за да се убедя, че "Passenger" неоспоримо влиза в списъка "прочети"! Но прекрасните отзиви в goodreads относно историята и изумителната корица, също изиграха своята важна роля, така че за момента стискам палци книгата да излезе възможно най-скоро и тя да ме впечатли достатъчно, че да прочета и другата поредица от авторката - "Тъмна дарба". За нея също съм чела изключително добри ревюта, но така и не се престраших да я започна. Е, надявам се след "Passenger" това да се промени.

"Еnd of days" от Сюзан Ий

  Какво мога да кажа друго, освен, че обожавам тази поредица. Обожавам всяка една малка подробност от нея, от сюжета, героите, бруталните сцени, неочакваните обрати, сърцераздирателните моменти, всичко! А щом научих новината за предстоящото излизане на последното издание от трилогията най-сетне и на българския книжен пазар, бях повече от убедена, че книгата несъмнено ще попълни и без това дългия ми списък с книги, до които да се докосна през 2017 година. Ах, най-сетне ще разбера какво ще се случи с така любимите ми Пенрин и Рафи! Дали ще спасят Пейдж? Дали ще спасят света? И дали ще се влюбят един в друг? За съжаление обаче ще трябва още дълго да почакам, за да узная отговорите на всички тези въпроси..

"Fantastic beast and where to wind them" от Дж. К. Роулинг

  А тук обясненията са излишни. Все пак става дума за книга, написана на Дж. К. Роулинг, а това е достатъчна предпоставка да очаквам това книжно съкровище с неописуеми нетърпение.  Копнея най-сетне да се запозная с поредните блестящи герои и магични сцени, които карат читателя да затаи дъх. След Хари Потър всичко това адски много ми липсваше и искрено вярвам, че именно "Fantastic beast and where to wind them" може да ме дари с необходимата ми доза вълшебство. Зная, че книгата излезе много преди филма в останалите страни, но за съжаление при нас е точно обратното. Надявам се обаче фактът, че вече гледах филмовата продукция по никакъв начин да не повлияе на цялото ми удоволствие от нейния книжен предшественик. Все пак всеки читател знае, че книгата е далеч по-добра от филма, а щом успях да се влюбя в него, не зная какво да очаквам от самата книга.

Ревю: "Небето е навсякъде" от Джанди Нелсън

  Седемнадесетгодишната Лени Уокър е запален читател и свири втори кларинет в училищния оркестър. Тя живее уютно и щастливо в сянката на по-голямата си сестра Бейли. С неочаквана смърт на Бейли обаче Лени бива изстреляна на сцената на своя живот... и макар че няма никакъв опит с момчетата, се влюбва едновременно в двама. Тъгата на Тоби, приятелят на Бейли, отразява собствената ѝ болка по сестра ѝ. А новото момче в града, дошло чак от Париж, има вълшебна усмивка, която съперничи единствено на голямата му музикална дарба. В очите на Лени те са като слънцето и луната и точно като небесните им съответствия сблъсъкът между двамата ще разтърси из основи целия ѝ свят.

* * *

  Най-трудно е когато пишеш за книги, които сякаш са докоснали душата ти, а заедно с края си са отмъкнали и малка частица от теб самия. А "Небето е навсякъде" е именно такава! И както гласят думите на корицата, тази книга ще бъде обикната от всеки почитател на творчеството на Джон Грийн. Но мен ако питате, на всеки почитател на литературата изобщо!

"Възможно ли е музиката да е онова, което излиза, щом сърцето се пръсне на парченца?" 

  

  Не мисля, че думите ми някога ще бъдат достатъчни, за да изразя възхищението си към така затрогващия, пленяващ ума и сърцето стил на писане на авторката, открояващ се от всеки друг, с който съм се срещала досега. Заплени ме поетичността, с която Джанди Нелсън така умело си служеше и същевременно ме смая с лекотата и нежността, които изкусно бе успяла да вплете във всяка глава и всяка страница. Всичко това се преплита в една безумно истинска и емоционална история, чиито страници неусетно се топяха в ръцете ми. И преди да се усетя, книгата вече бе прочетена, а сърцето ми копнееше за още.

"Опитвам се да пропъдя океанската тъга, но не успявам. Колко тежко е усилието да се поддадеш не на тъгата по загубеното, а на радостта от изживяното."

 
  Героите тук са едни от най-истинските, за които някога съм чела. Очарова ме фактът колко многопластови са те всъщност и как със всяка следваща страница израстват, преборват болката и страховете си и се осмеляват да следват мечтите си. Обикнах всеки един, независимо колко голяма или колко малка бе неговата роля. Обикнах Лени, Тоби, Джо, Сара, Бабчето, Биг, по-големите братя на Джо - Маркъс и ДъгФред (точно така) - всеки от тях прекрасно допълваш историята.

"Понякога трябва да преминеш през трудностите по своя собствен хаотичен начин."

  Лени бе отдала душата си на музиката. Всяка фибра от тялото и копнееше да зазвучи в такт с мелодията, носеща се от кларинета ѝ. Особено след като само това ѝ бе останало след смъртта на сестра ѝ. Това и стихотворенията, които записваше на опаковки от бомбони, на чаши от кафе или нотни листове и оставяше някъде из града, под камък, в училищната библиотека или пък под дивана в хола, с единствената цел някой, някъде, някога да ги прочете. Обикнах този персонаж именно заради тази своя малка чудатост. Заради това и защото макар страха си от неизвестното, от света без сестра си, тя намери сили отново да се усмихне. 

"Скръбта и любовта са взаимносвързани, човек не може да има едното без другото."
 

  Макар и неповторимо чаровни, Джо и Тоби бяха като Слънцето и Луната - коренно различни. 
  Джо бе музикант по душа, изпълнен с живот до мозъка на костите си, готов да стори всичко само за да види усмивката, разлята по лицето на Лени. Тоби от своя страна бе тих и затворен,  потънал в скръб и отчаяние по загубата на Бейли. Но докато Джо можеше с една единствена усмивка да накара Лени за забрави всичката си мъка, Тоби беше като късче от стария ѝ живот, който тя отчаяно се опитваше да си върне. Единият можеше да ѝ предложи непредвидимостта на настоящето, а другият - уюта на миналото. 
  И Лени сама трябваше да реши кое да избере.

"Няма друг изход оттук освен напред (..)"

Неописуемо красива и затрогваща, "Небето е навсякъде" е история, която едновременно разби и стопли сърцето ми, която успя както да ме разсмее, така и да ме разплаче. История, която ме научи, че небето е навсякъде, започва от краката и е необходимо да се осмелиш да направиш един единствен скот, за да полетиш.

Ревю: "Краля демон" от Синда Уилямс Чайма

  В планинския град Превала са настъпили трудни времена. Бившият крадец Хан Алистър е готов на крайности, за да намери прехрана за майка си и сестра си. Но не може да продаде единственото си ценно притежание – дебелите сребърни гривни, които опасват китките му, откакто се помни. Сигурно е, че в тях се крие магия, защото растат заедно с него, а и не е открил начин да ги свали.
  Един ден, докато е на лов, Хан се сблъсква с трима млади магьосници, на път да опожарят свещената планина на Ханалеа. Без да осъзнава съдбовността на деянието си, той отнема амулета на Мика Баяр, син на Висшия магьосник, за да се подсигури, че арогантното момче няма да го използва срещу него. Но амулетът пази страшна история – някога е принадлежал на Краля демон, довел света до ръба на разрушението преди хиляда години. Магическият предмет е страшен залог и Хан разбира, че Баяр няма да се спрат пред нищо, за да си го върнат.
  През това време на принцеса Раиса ана‘Мариана ѝ предстои да поведе своята собствена битка. След като е яздила и ловувала със семейството на баща си в продължение на три години, тя се е върнала в двора. Раиса се стреми да стане като Ханалеа, легендарната кралица воин, убила Краля демон и спасила света. Само че майка ѝ очевидно ѝ е подготвила друга участ – сватба, противоречаща на всички ценности за Кралството.

* * *

  Прочетох много и различни мнения относно книгата, но истината е, че останах очарована от стила на писане на автора. От този така вълнуващ, завладяващ читателя стил, заради който стоях будна дори в късните часове на нощта. И докато някои страници преливаха от неочаквани обрати и неспирни приключения, други бяха изпълнени със забавни, стоплящи сърцето моменти на откровение, след които любовта ми към историята беше вече факт. Обикнах "Краля демон" и заради всички онези уж малки подробности, като добавените мисли на героите или пък прекрасната идея за съдържание в края на книгата, все неща, които превръщат прочитането ѝ в чиста доза удоволствие. 

  Тук Синда Уилямс Чайма успя да ме впечатли и с поредните брилянтно изградени персонажи, които сякаш оживяват пред очите ти. Всеки със своята история, надежди и очаквания за един по-добър живот в свят, в който надеждата вече бе загубила смисъла си. И обикнах всеки от тях - Раиса, Хан, Жарава, Върба, Амон, та дори и Птица. Защото именно заради тези герои с нетърпение очаквам следващата книга от поредицата. 

 

"Гласовете им се стичаха по кожата ѝ като дъжд по художническо платно, без да проникват в съзнанието ѝ."

  Раиса, или още позната като принцеса Раиса ана‘Мариана, бъдещата кралица на Превала, е от онези герои, които обикваш неусетно, които пленяват сърцето ти и дори когато правят грешка след грешка успяваш да им простиш. Обикнах нейната храброст, нейната борбеност за живот, различен от онзи, който се очаква да води. Обикнах жаждата ѝ за приключенията, очакващи я извън пределите на двореца и зорките погледи на кралската стража. Обикнах факта, че въпреки кралското си потекло, тя нито за миг не погуби добротата в сърце си, че бе готова да стори всичко, за да се превърне в кралицата, която народът ѝ заслужава. И макар понякога да се чувстваше безсилна и изгубена, Раиса вдигаше гордо глава и се бореше със зъби и нокти за своите копнежи, доказвайки, че тя е всичко друго освен марионетка в ръцете на магьосниците.

"Пътят пред мен е открит, но не съм убедена, че е правилният."

  Хан може и да не бе кралска особа, но той успя да спечели сърцето ми със своя кураж и неустрашимост, макар и често да граничеха с глупост. Прекарал живота си в нищета, той добре знаеше колко жестока може да бъде съдбата, но въпреки това винаги успяваше да стъпи здраво на крака и да се пребори с поредното сполетяло го препятствие. Понякога неспособен да се грижи за майка си и малката си сестра и обзет от отчаяние от безизходицата, в която е попаднал, Хан бе готов да пожертва всичко, дори живота си, в името на собственото си семейство. Но най-вече, възхищавах се на неговата сърцатост и доброта, успял да съхрани въпреки своето минало на плячкосване и предвождане на бандата на Вехтошарите. 

 

"Застинали сме във времето, сякаш изкупуваме древен грях, за който никой друг не си спомня." 

  Единственият недостатък на книгата според мен обаче е фактът, че няма добавена карта, защото именно тя помага на читателя още по-смело да навлезе в историята. Не мога да кажа със сигурност дали във американската версия има такава, но за мен щеше да бъде наистина огромно удоволствие, ако докато четях книгата, имах пред себе си и нагледно този нов и изпълнен с приключения свят.

"От време на време човек трябва да рискува, Раиса. Понякога опасностите са скрити по-надълбоко, отколкото очакваме."

"Краля демон" е своеобразно книжно съкровище, пренасящо читателя в един далечен, изгубен във времето свят на принцове и принцеси, на магьосници и вълшебства. Свят, който ще ви заплени със своята красота и магичност и който дълго няма да пожелаете да напуснете.

 Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!

TOP 5 любими книги за 2016

Започвам новата година, припомняйки си някои незабравими заглавия от изминалата 2016, които неслучайно завладяха сърцето ми. През тази вече отминала година успях да се запозная не само с много нови жанрове, но и автори, с някои от които с нетърпение очаквам отново да се срещна. И, повярвайте ми, подборът на само 5 любими книги не бе никак лесна задача, но искрено се надявам резултатът да ви хареса. И ако все още се колебаете дали и вие да дадете шанс на която и да е от изброените, направете го. Защото определено няма да съжалявате! Е, честита Нова Година и приятно четене!

1) "Ясновидците" от Либа Брей

Нямам обяснение защо толкова дълго бях отлагала книгата, нито защо я започнах, обхваната от куп предразсъдъци, но съм изключително щастлива от факта, че въпреки съмненията си, не само я прочетох, но и се влюбих в нея. Не бих могла да определя какво най-силно ме впечатли: приказната корица, повече от вълнуващия стил на писане на авторката, прекрасно изградените персонажи или пък така интригуващата сюжетна линия, която завладя съзнанието ми още в първия момент щом навлязох в брилянтно изградения свят на "Ясновидците". А тайнствеността, таяща се около дарбата на всеки един от героите и прецеждащата се измежду страниците атмосфера на Ню Йорк, бяха причината книгата дълго да тежи в ръцете ми дори в късните часове на нощта.

Ревю

2) "Ангелско нашествие" от Сюзан Ий

Прочетох книгата преди месеци, но чувствата ми към нея не са стихнали нито за миг, а точно обратното. След като успях да се запозная и с втората част, нетърпението ми най-сетне да узная какво ще се случи с така любимите ми Пенрин и Рафи е по-силно от всякога. Останах поразена от този нов свят на разруха, с който авторката ни среща и същевременно очарована от лекотата, с която тя му вдъхва живот. А всичко това, съчетано с увлекателния ѝ стил на писане, силните персонажи, които няма начин да не обикнете, и наситените с динамика глави са само част от причините да препоръчвам книгата на всеки почитател на антиутопиите. Защото всяка страница бе ново приключение и за мен бе огромно удоволствие да проследя всяко едно от тях.

Ревю 

3) "Гневът и зората" от Рене Ахдие

Толкова пъти съм попадала на цитати и снимки на книгата, че още в първия момент щом я зърнах в библиотеката, знаех, че 1) това ще бъде книга, която задължително ще прочета и 2) в която безвъзвратно ще се влюбя. И не сгреших с нито едно от двете. Книгата е удивителна, не само защото се изгражда върху оригиналния сюжет от "1001 нощ", но и защото авторката е съумяла същевременно да съчетае с това и една напълно различна, магична история, чието съвършенство дълго ще властва в съзнанието ми. Пленително красива и същевременно неописуемо затрогваща, "Гневът и зората" неслучайно попада в моя TOP 5, не само за изминалата година, но и за всяка преди нея!

Ревю

4) "Създадена от дим и кост" от Лейни Тейлър

Мненията относно поредицата тук са все различни, но аз лично останах възхитена от великолепието на историята, така умело създадена от Лейни Тейлър. И тук авторката бе наблегнала на неочакваните обрати, които неведнъж ме принуждаваха да затая дъх. Героите, те представляваха най-прекрасната част от книгата и именно те бяха действащия фактор, заради който обикнах този нов, обитаван от митични същества свят. А когато осъзнах, че в историята са намесени и ангели, копнежът ми да се докосна до цялата поредица бе неизбежен. Смайващо опияняваща, историята на Кару и Акива ми припомни защо толкова често посягам към фентъзи литературата.

Ревю

5) "Всичко, всичко" от Никола Юн

Макар и заклета почитателка на фентъзи жанра и антиутопиите, винаги успявам да оставя и малко време за така любимите ми любовни романи, които да ме дарят с уюта и топлината, на които само те са способни. И "Всичко, всичко" е именно такава. Макар на пръв поглед животът на младата Маделин да изглежда обречен, авторката има много по-големи планове за нея, от това да бъде заключена между четири стени. А началото на едно неочаквано приключение и разпалването на още по-неочаквани чувства са само част от тях. На пръв поглед клиширана, книгата се оказа една безмерно красива, прекрасно написана история за живота във всичките му отенъци. Но най-вече, това е книга за рисковете и жертвите, които бихме поели в името на първата ни истинска любов.

Ревю

А сега искам да пожелая на вас и на себе си една страхотна година, изпълнена с щастие, късмет и много много книги! И нека всяка ваша мечта се превърне в реалност! 

Festive Christmas Book Tag

Настъпи времето за обичаните от всички зимни празници: Бъдни вечер, Коледа, Нова година, а в комбинация с блаженството от почивните дни, те се превръщат в идеалното време да се насладим на любимите си книги или бъдещи такива. Но освен за книги, винаги остава и по малко време за някой book tag. И този е един от тях.

Аз от своя страна реших да отбележа всеки, който все още не е направил тага, а също така и да пожелая на всички вас весело прекарване на празниците! 

И нека всяка ваша мечта се превърне в реалност! Особено книжна!

1. Книжно семейство, с което би искала да споделиш коледната вечеря.

Бих сторила всичко, за да прекарам коледната вечеря в присъствието на Ловците на сенки от "Реликвите на смъртните", които въпреки неспирните дрязги помежду си са едно голямо сплотено семейство, в което всеки е готов да пожертва дори себе си за останалите. И нищо чудно вечерта да завърши със залавянето на поредния демон, решил да внесе хаос в човешкия свят. И ако това не е Коледа, то не знам кое е..

2. Книжен артикул, който би искала да получиш като подарък за Коледа? 

Заклет почитател съм на книгоразделителите и всяко едно мое пътешествие приключва с купуването на поне един такъв книжен аксесоар. Независимо дали ще бъде хартиен, гравиран или пък ръчно направен, книгоразделители са и винаги ще бъдат идеалният подарък за книжен червей като мен.

3. Герой, който би бил прекрасен коледен елф?

Нямам обяснение защо, но в ума ми веднага изниква образът на Ливай от "Фенка". Ще бъде удивително сладък с големи заострени уши и коледно костюмче, докато сглобява играчки и си припява коледни песни.

4. Свържи книга с перфектната коледна песен.

И аз, като повечето ще се спра на една от по-известните, но и моя любима коледна песен, а именно All I Want For Christmas! И като непоправима романтичка си избирам Бритни и Алекс от "Перфектна химия", чиято любовна история да се развива под съпровода на тази прекрасна песен, докато около тях се сипят безброй снежинки, а лицата им се озаряват от меките цветове на коледните лампички. Ахх, мечти..

5. Книга или герой, от който или която си разочарован и изпращаш директно в списъка на непослушните?

Безспорно Мейвън от "Алена кралица"! Това е един персонаж, чиято същност се крепи на неизмеримата му завист и злонамереност и с това моментално попада на челно място в списъка на непослушните.

6. Книга или герой, която или който смяташ, че заслужава повече признателност и трябва да отиде в списъка на добрите?

Има купища книги, които заслужават повече внимание от полученото и "Ясновидците" е именно такава. Признавам, че аз самата имах доста съмнения към историята, но останах очарована от великолепния стил на писане на авторката и от удивителните персонажи, които тя бе създала, а сега дори с нетърпение очаквам излизането на втората част, след която, надавам се, тайните най-сетне да бъдат разбулени. 

 

7. Червено, златно, зелено: книга, която има прекрасно коледно чувство в себе си?

Чак сега си давам сметка колко малко книги на коледна тематика съм прочела, но "Сняг вали" определено е оставила най-голям отпечатък в съзнанието ми. Но топлите ми чувства към книгата не се крепят само върху факта, че действието се развива около Коледа, но и че в края на книгата трите на пръв поглед различни истории се обединяват в един изпълнен с коледен дух, стоплящ сърцето финал.

8. Книга или поредица, която ти обичаш толкова много, че би искал всеки да намери под елхата, за да я прочетат и заобичат също?

Многократно съм споделяла възхищенията си към "Гневът и зората" от Рене Ахдие и ако аз бях Дядо Коледа бъдете сигурни, че досега всеки един от вас щеше да се е сдобил с едно копие от това хартиено съкровище.

Day and Night Book Tag

Средата на декември е и остават броени дни до коледните празници, които, сигурна съм, всички очакваме с нетърпение. Въпреки обаче вече бушуващия коледен дух, училището е твърдо решено да изсмука не само всяка секунда от свободното ми време, но и цялата ми енергия с всички тези класни и изпитвания. Но пък аз успях да си открадна достатъчно време за един book tag, който се оказа доста интересен и искрено се забавлявах докато го пиша. А за него смятам да тагна и някои мои любими book блогъри, като Ева Койчева, Илияна Симеонова и Pamela Petkova, чиито отговори с нетърпение очаквам да прочета!

D: Кога четеш повече, през деня или през нощта? 
Определено вечер. И не само защото често не ми остава достатъчно свободно време през деня, за да мога напълно да се потопя в света от книгата, но и защото именно вечер успявам най-силно да усетя присъствието на героите, да доловя вълшебството на историята. Дори това да означава, че на следващия ден ще бъда принудена да отида за пореден път със зачервени и подчертани с торбички очи на училище. Защото винаги си струва!

A: Има ли книги, които са променили начина ви на виждане?
Не за първи път отговарям на такъв въпрос, но отговорът ми остава все един и същ - не бих могла да конкретизирам една единствена книга, защото всяка ми предава своя ценен урок, всяка ме е и продължава да ме изгражда като личност. Независимо дали става дума за "Ясновидците", за "Хари Потър" или пък която и да е друга, тя се отличава от останалите с нещо, типично за нея самата и без значение какво е това нещо, то неоспоримо ме променя, дори едва забележимо.

Y: YA – да или не?
Определено да! Много от по-възрастните читатели често осъждат и пренебрегват този жанр, но аз заставам твърдо зад думите си и ще продължавам да твърдя, че така както не можеш да съдиш за книгата по корицата, така не можеш да съдиш и за жанра по само една книга. Необходимо е просто да попаднеш на правилната такава. И тогава, сигурна съм, никога няма да успеете да се откъснете от света на YA литературата.

A: Има ли герои, които смяташ, че е възможно да са истински?
Всеки читател тайно вярва и се надява, че някъде там, по света съществува живо копие на любимия му персонаж. И аз вярвам, че това до някъде е възможно. Все пак много от писателите създават героите си, вдъхновявайки се от дадена личност. Може и да съм мечтателка, но на света има 7 милиарда души, все някъде трябва да има човек, който поне малко да прилича на Рафи от "Ангелско нашествие" (поредица - "Пенрин и краят на дните"), нали?

N: Даваш ли книгите си на заем?
Единствено на хора, на които имам пълно доверие и вярвам, че няма да си позволят да се държат с книгата ми като с просто вещ. Защото всеки читател е наясно, че тя е далеч повече от това. 

Извод: Ако ти давам книгите си, то ти си наистина ценен за мен човек!

D: Миришеш ли книгите си?
Да! Признавам, слабост ми е. Просто има нещо в аромата на мастилото и пожълтелите страници, което ме кара да се чувствам.. у дома.

N: Не всеки харесва книгите, това добре ли е или не?
Не разграничавам хората по това дали четат или не. За мен всяка отделна личност има право сама да избира интересите си и ако това не е ченето, то за мен не е проблем. Но това не променя факта, че вярвам и в огромната вероятност този човек просто да не е открил правилната книга, която да му разкрие вълшебствата, на които е способна литературата.

I: Държа книгите ми винаги да изглеждат добре, или пък не. Ти от кой тип си?

Изключително много държа на книгите си и това може да го потвърди всеки един от приятелите и роднините ми, които множество пъти са си спечелвали гневен поглед, когато са се опитали да разтворят прекалено много книгата ми или пък са я премятали насам натам, сякаш не знаят какво е предназначението и. 

В такива моменти наистина се радвам, че все още имам приятели, които да ме търпят.. Родителите ми така или иначе нямат голям избор.

G: Господи, имам прекалено много книги! Вярно или грешно?
Напоследък всъщност осъзнах, че библиотеката ми започва да прелива както от прочетени, така и тепърва започнати и оставане настрана книги. Затова реших да се разделя с някои заглавия, които не са ми допаднали достатъчно или пък така и не съм прочела, но и не смятам да го направя и така оставих място за бъдещите си любими четива, които да запълнят местата им. Не само това, но започнах много по-често да посещавам библиотеката, където разполагат и с някои от произведенията, които дълго мечтаех да отметна като прочетени в TBR листа ми. Така не само, че спестих място, но и доста финансови средства, които да вложа в пътувания например.

H: Някога случвало ли ти се е да си съсипеш книгата, ако да как? 

Де да се случваше понякога.. При мен обаче това си е направо ежедневие. Веднъж причината бе кафе, друг пък прекалено много емоции, последвани от сълзи, а пък те - от намокрени страници. Общо взето, трудно е да си читател, особено когато си склонен по-скоро да пожертваш себе си, отколкото книгата.

T: Предпочиташ да четеш на тишина или не…с други думи, четеш ли, докато тренираш?

С натрупания ми опит като читател се научих да се абстрахирам от шума. За съжаление обаче, така и не успях да съчетая четенето с ежедневната си тренировка. Което всъщност е доста странно, имайки в предвид, че съм способна да чета в пълен с ученици коридор и със слушалки в ушите, едновременно..

Ревю: "Ясновидците" от Либа Брей

  Годината е 1926. Ийви О`Нийл се замесва в поредния скандал в родното си провинциално градче и родителите ѝ я изпращат за наказание в града на неограничените възможности - Ню Йорк. Но Ийви това и чака. През златните двайсет години на миналия век Ню Йорк кипи от живот, там е раят на тайните джаз-клубове, модните магазини, на бляскавите кинозвезди. Точното място за момиче, което мечтае за слава и безгрижни дни.

  Но освен в оживлението на Голямата ябълка, Ийви прекарва времето си и из прашните, тъмни кътчета на странния Музей на окултното, управляван от чичо ѝ Уил. И докато той изглежда е обсебен от свръхестественото, племенницата му пази мрачна тайна - дарба, която досега ѝ е носила единствено беди. Но не след дълго полицията открива тялото на момиче, белязано с мистериозни символи. Уил и Ийви са извикани да сътрудничат на силите на реда и тя осъзнава, че способностите ѝ са единственият начин да заловят сериен убиец, излязъл на повърхността от черните дебри на миналото.

  Започват да се появяват още жертви и жителите на Ню Йорк са ужасени. Целият град е вперил взор в разследването: ще успее ли Ийви да стигне до истината и какво ще ѝ коства това? Дали мракът няма да я пречупи? А през това време около нея се разгръщат историите на Ясновидците, всеки със своите тайни...

* * *

  Не помня какво точно ме привлече в книгата, може би прелестната корица, която буквално ме накара да затая дъх, или пък влудяващо тайнствената анотация, след която просто нямаше начин да не добавя "Ясновидците" към списъка ми за четене. Причините, поради които я прочетох обаче губят своето значение, щом фактите са повече от ясни - влюбих се в книгата! Влюбих се в цялостната идея за ясновидците и техните фантастични способности. В бляскавата, изпълнена с живот атмосфера на Ню Йорк, която сякаш се процеждаше измежду страниците. В брилянтно сглобената сюжетна линия, която малко по-малко разплиташе своята плетеница от тайни, докато накрая всяко парченце от пъзела не си дойде на мястото.

"Манхатън се простираше пред нея като кадифена възглавничка за бижута, обсипана с диаманти"

  Не бих нарекла стила на писане на авторката лек. Дори напротив. Той е поглъщаш, завладяващ съзнанието на читателя стил, чиято приказност ме принуди неуморно да разгръщам страница след страница в трепетно очакване на развръзката на историята. Тук хуморът, също превърнал се в неразделна част от сюжетната линия на книгата, и фактът, че авторката бе открила златната среда между заплетената криминална основа, върху която се гради историята и нестихващите закачки между героите бяха само част от причините така силно да обикна света на "Ясновидците".
 

 "- Милосърдието започва от вкъщи.

- Както и психическите заболявания."

  Най-удивителното в книгата бе постепенното израстване на героите, които с всяка глава опознаваха не само своята мистична дарба, но и самите себе си. А фактът, че с напредването на страниците узнавах и все повече за тяхното минало, за предисторията на техните способности, превръщаше прочитането на книгата в едно още по-вълнуващо приключение.

  Айви бе дръзка, брутално откровена, на моменти дори цинична. Но онова, което най-много ме впечатли в персонажа и бе, че авторката нито за миг не си бе позволила да я идеализира, както често се случва с художествените герои. Напротив, в душата и доста често се противопоставяха жертвоготовността ѝ и чувството ѝ за самозащита, дързостта и страха от непознатото. И именно това я превръщаше в толкова интересен персонаж.

"- Майка ти и аз не одобряваме пиенето. Не си ли чувала за Осемнайсетата поправка?

- Забрана ли? Пия за нейно здраве при всяка възможност."

  Обикнах всеки един от персонажите, с които авторката успя да ме срещне в тази книга, а те повярвайте ми, никак не са малко: вече споменатата Айви, приказната танцьорка и бъдеща звезда Тета, винаги мълчаливият и потаен Джерико, неуморният мечтател и поет Мемфис, въздържаната и скромна Мейбъл, майсторът на клавишите и джентълмен Хенри, остроумният и чаровен Сам. Дори герои като малкото братче на Мемфис или двете старици Ади и Лилиън. Те всички получиха своето заслужено време под прожектора и с нетърпение очаквам отново да имам възможността да се срещна с тях. Защото всеки един от изброените герои, и още много други, допълваха историята и я превръщаха в една разноцветна мозайка от противоположни характери, от различни вярвания и идеали. Тук няма как да не спомена и своите възхищения към авторката, че бе съумяла да вгради в книгата герои от различни етноси, а това е доста трудна задача, имайки предвид расовото разделение в Америка през 20-е години на миналия век.

  Но мистерията около Ясновидците все още не е напълно разгадана. На повърхността започват да изплуват все нови и нови тайни, готови всеки момент да развалят създалата се около героите идилия. Затова нека стискаме палци и се молим издателство ЕМАС много скоро да зарадват всеки един от почитателите на творчеството на Либа Брей, издавайки продължението на историята, в което, надявам се, авторката ще наблегне и върху създалото се привличане между някои от персонажите.

"Животът, момче, е пълна лудост. Не им се давай без бой."

Крепяща се на мрачна, дълбоко заровена тайна, "Ясновидците" е книга, която завладя всяко кътче от мислите и сърцето ми. Книга, в чието продължение с нетърпение очаквам да се потопя.

Искрени благодарности на издателство ЕМАС за предоставената възможност да прочета книгата!