Днес би трябвало да бъде най-ужасният ден в живота на 17-годишната Хадли - баща и се жени, за жена, която тя дори не познава. Която не иска да познава. Отгоре на всичкото изпуска и полета си, който по предназначение трябва да я отведе от другата страна на океана, за да може да присъства на сватбената церемония.
Самолетът излита, но без нея и тя е принудена да чака следващият полет за Лондон.
И тогава, някъде сред тълпата и оглушителните шумове, тя среща него. Името му е Оливър и той случайно е настанен до нея в следващия самолет до британската столица.
Полетът минава сякаш е един единствен миг. Всички разказани история, приглушени смехове, всички споделени мигове остават да се реят високо в нощното небе, докато те вече са принудени да се приземят и разделят в хаоса на лондонското летище. Хадли не знае нито фамилията му, нито неговия телефонен номер, нито пък адреса му. Ще се намеси ли съдбата отново и ще ги срещне ли поне още веднъж?
* * *
Харесах стила на писане на авторката, който макар да не се отличаваше с нещо по-особено, бе именно онова, от което аз се нуждаех - лек, спокоен, позволяващ на читателя плавно да прелиства страница след страница.. и изведнъж, неусетно книжката е вече към края си.
Допадна ми фактът, че авторката не бе наблегнала изцяло на любовната история, а на преден план бяха повдигнати някои много важни въпроси, засягащи голяма част от тинейджърите днес. Въпроси за разводите, за децата, които са длъжни да понесат самотата и тъгата след тях, за бъдещето и преодоляването на собствените ни страхове. И точно това бе причината толкова много да харесам "Теория за любовта от пръв поглед".

Изключително много харесах образа на Хадли. Умна, типична красавица, която обаче е и заклет почитател на книгите на Чарлз Дикенс. Тя бе онова момиче, което макар да страдаше от клаустрофобия, бе готово на всичко, за да може да се срещне поне още веднъж с момчето, с което прелетяха стотици километри заедно, с което сподели страховете си. И в което неусетно се влюби.
А Оливър, зеленоокият английски красавец, бе също толкова впечатляващ. Остроумен и пълен с изненади, той бе онази незаменима част от историята, без която книгата щеше да загуби своето очарование. Харесаха ми неспирните му закачки и шантави въпроси, които всеки път предизвикваха у мен смях или поне малка усмивка.
Единственото, което не ми допадна беше, че авторката бе забравила описанията на толкова красив град като Лондон. Но донякъде и е простено, тъй като Хадли имаше къде къде по-важни занимания и проблеми от това да се оглежда насам натам и да се възхищава на червените автобуси и архитектурните забележителности..
Пленително красива и очарователно затрогваща, "Теория за любовта от пръв поглед" е книгата, която ми припомни вълшебствата, на които е способна чистата и неподправена любов. Книга, в която ще се влюбите от първия прочит.
Написала си страхотно ревю! <3 Много се радвам, че книгата ти е харесала, защото самата аз я обожавам! Любовната история и героите бяха прекрасни, но може би и на мен ми липсваха описанията на Лондон - тогава романът щеше да бъде още по - пленителен :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти ^^ Радвам се, че ти също харесваш книгата, защото тя определено е невероятна !
Изтриване